Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Marion Delorme, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
stomart (2011 г.)

Издание

Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми

Френска, първо, второ и трето издание

Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов

Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев

Водещ редактор: Силвия Вагенщайн

Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов

Оформление: Николай Пекарев

Рисунка на обложката: Раймон Морети

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова

Дадена за набор: януари 1990 г.

Подписана за печат: юни 1990 г.

Излязла от печат: август 1990 г.

Формат: 84×108/32

Печатни коли: 40,50

Издателски коли: 34,02

ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.

ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.

История

  1. — Добавяне

Сцена пета

Марион, Ланжели.

 

МАРИОН (тича след Дидие, за да го задържи)

                        О, Дидие, така не говори!

Да те забравя ли?

 

Стражите я отблъскват; тя се връща към Ланжели отчаяна.

 

                                Смъртта го застрашава.

Какво е сторил той? Защо да го забравя?

 

ЛАНЖЕЛИ (улавя я за ръка и мълчаливо я води към табелата с указа)

Четете!

 

МАРИОН (чете и се отдръпва ужасена)

                Боже! Смърт! Ще го убият… Май

с вика си причиних ужасния му край.

За помощ изкрещях — това желаех само,

но с този вик сама повиках тук смъртта му.

Как тъй? Един дуел! Нима е грях голям?

 

(На Ланжели.)

 

Ще го осъдят ли?

 

ЛАНЖЕЛИ

                                И още как, мадам!

 

МАРИОН

Той ще избяга…

 

ЛАНЖЕЛИ

                                О, висока е стената!

 

МАРИОН

Но в мен нали все пак едничка е вината?

Мен, боже, накажи!

 

(На Ланжели.)

 

                                        Защото той за мен

е всичко в тоя свят и слънце в моя ден!

О, господи! Затвор! И смърт след страшни мъки!

 

ЛАНЖЕЛИ

Ако поискат те…

 

МАРИОН

                                Аз имам препоръки

за среща с краля… Той е милосърден крал.

 

ЛАНЖЕЛИ

Да, по-различен е от своя кардинал!

 

МАРИОН (объркана)

Но дайте ми съвет!

 

ЛАНЖЕЛИ

                                        О, бих го дал с охота!

Но той ще стигне май до своята Голгота.

 

МАРИОН

Ужасно е това!

 

(На Ланжели.)

 

                                От вас повява студ.

Но кой сте вие?

 

ЛАНЖЕЛИ

                                Аз? Самият кралски шут.

 

МАРИОН

Дидие, нечестна съм и подла вдън душата!

Но туй, което е възможно за жената,

ще го направя… Аз те следвам!

 

(Тръгва в онази посока, в която са отвели Дидие.)

 

ЛАНЖЕЛИ (сам)

                                                                На къде?

 

(Вдига шпагата си, оставена на земята от Дидие.)

 

Те, те са шутове… Не аз! Отде-наде?

 

(Излиза)