Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Marion Delorme, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
stomart (2011 г.)

Издание

Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми

Френска, първо, второ и трето издание

Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов

Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев

Водещ редактор: Силвия Вагенщайн

Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов

Оформление: Николай Пекарев

Рисунка на обложката: Раймон Морети

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова

Дадена за набор: януари 1990 г.

Подписана за печат: юни 1990 г.

Излязла от печат: август 1990 г.

Формат: 84×108/32

Печатни коли: 40,50

Издателски коли: 34,02

ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.

ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.

История

  1. — Добавяне

Сцена втора

Същите. Маркиз Дьо Саверни.

 

БРИШАНТО (отива към Саверни)

Мой скъпи Саверни, все още дириш ти

човека, който те със шпага защити?

 

САВЕРНИ

Претърсих, но Марион, младежът и крадците

ги няма никъде… май вдън земя са скрити…

И всичко засега изчезна като сън.

 

БРИШАНТО

Все пак видял си го и след дуела вън,

след като шайката е трябвало да бяга?

 

САВЕРНИ

Не! След това свещта той угаси веднага.

 

ГАСЕ

Хм, странно!

 

БРИШАНТО

                        Но нима не би го разпознал

при среща?

 

САВЕРНИ

                        Не, не съм лицето му видял.

 

БРИШАНТО

А името?

 

САВЕРНИ

                Дидие.

 

РОШБАРОН

                        Не би могло да бъде

на благородник.

 

САВЕРНИ

                                Да, но ако точно съдим,

мнозина са по род по-славни, ала кой

се слави със сърце, каквото има той?

Бях сам със шест крадци, Марион и този скромен

герой. Той ме спаси. Дългът ми е огромен,

но аз ще го платя. Заклевам се сега —

със всичката си кръв!

 

ВИЙАК

                                        Маркизе, откога

си плащате дълга?

 

САВЕРНИ (гордо)

                                Повтарям!… Ще потретя:

с кръвта си плащам, тя е моята монета!

 

Вече е съвсем тъмно. Прозорците на града светват един след друг. Влиза човек, който пали фенерите, запалва фенера над указа и излиза. Малката врата, през която са влезли Марион и Дидие, се отваря. Дидие излиза, върви бавно, дълбоко замислен, скръстил ръце на гърдите си.