Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Marion Delorme, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
stomart (2011 г.)

Издание

Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми

Френска, първо, второ и трето издание

Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов

Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев

Водещ редактор: Силвия Вагенщайн

Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов

Оформление: Николай Пекарев

Рисунка на обложката: Раймон Морети

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова

Дадена за набор: януари 1990 г.

Подписана за печат: юни 1990 г.

Излязла от печат: август 1990 г.

Формат: 84×108/32

Печатни коли: 40,50

Издателски коли: 34,02

ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.

ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.

История

  1. — Добавяне

Сцена пета

Придворните.

 

ХЕРЦОГ ДЬО БЕЛГАРД (към херцог Дьо Бопрео)

Привет, херцог!

 

ХЕРЦОГ ДЬО БОПРЕО

                                        Привет!

 

ХЕРЦОГ ДЬО БЕЛГАРД

                                        Нима не сте разбрали…

 

ХЕРЦОГ ДЬО БОПРЕО

Разбрах, нов кардинал…

 

ХЕРЦОГ ДЬО БЕЛГАРД

                                                Епископът на Арл ли?

 

ХЕРЦОГ ДЬО БОПРЕО

Не, не, Отьонският… Париж е убеден,

че той е новият…

 

АБАТ ДЬО ГОНДИ

                                И с право според мен!

Епископът надви чрез сигурна обсада

при Ла Рошел.[1]

 

ХЕРЦОГ ДЬО БЕЛГАРД

                        Нали?

 

ЛАНЖЕЛИ

                                И постът му се пада!

С безброй оръдия там стреля като луд.

 

АБАТ ДЬО ГОНДИ (смее се)

Ах, шут сте, Ланжели!

 

ЛАНЖЕЛИ (покланя се)

                                        Наистина съм шут!

 

Влиза Лафема. Всички придворни го обграждат и угодничат около него. Херцог Дьо Белгард го наблюдава с досада.

 

ХЕРЦОГ ДЬО БЕЛГАРД (към Ланжели)

Кой с хермелинов плащ е онзи, мили шуте?

 

ЛАНЖЕЛИ

Ухажваният там от нашите прочути

придворни ли?

 

ХЕРЦОГ ДЬО БЕЛГАРД

                        Защо не съм го виждал тук?

Братът на краля ли го праща или друг?

 

ЛАНЖЕЛИ

Не би бил срещан тъй.

 

ХЕРЦОГ ДЬО БЕЛГАРД (гледа към Лафема, който важничи)

                                        Гранд сякаш от Испания!

 

ЛАНЖЕЛИ (тихо)

Върховен интендант на нашата Шампания

и главен съдия…

 

ХЕРЦОГ ДЬО БЕЛГАРД (тихо)

                                В един страхотен съд!

Палач на Ришельо — тъй всички го зоват.

 

ЛАНЖЕЛИ (все така тихо)

Да!

 

ХЕРЦОГ ДЬО БЕЛГАРД

        И е тук, сред нас?

 

ЛАНЖЕЛИ

                                        Смущава ли ви? Мигар

в зверилника край нас ще пречи някой тигър?

Да ви го доведа?

 

ХЕРЦОГ ДЬО БЕЛГАРД (надменно)

                                Ах, шуте?

 

ЛАНЖЕЛИ

                                                Но, херцог,

да бях аристократ, бих бил по-малко строг!

Я как любезни са към него господата!

Ръката стисне ли, той не сече главата.

 

(Отива към Лафема и го представя на херцога, който се покланя с подчертана неохота.)

 

ЛАФЕМА (поздравява)

Херцог…

 

ХЕРЦОГ ДЬО БЕЛГАРД (поздравява)

                Щастлив съм…

 

(Тихо.)

 

                                        Не, не е добре дошло

подобно щастие, мосю Дьо Ришельо!

 

Лафема се отдалечава.

 

ВИКОНТ ДЬО РОАН (избухва в смях в дъното на залата сред група придворни)

Добре!

 

ЛАНЖЕЛИ

Какво?

 

ВИКОНТ ДЬО РОАН

                        Марион се крие недалече.

 

ЛАНЖЕЛИ

Марион?

 

ВИКОНТ ДЬО РОАН

                Една шега приготвил съм ви вече.

При тоя девственик Луи се шмугва тя[2]

 

ЛАНЖЕЛИ

Чудесни думи чух от вашите уста.

 

ХЕРЦОГ ДЬО БЕЛГАРД (на граф Дьо Шарнасе)

Ловецо, вълците догонихте ли вчера?

 

ГРАФ ДЬО ШАРНАСЕ

За жалост не можах следите да намеря!

Четирма селяни изяли бяха… Аз

си казах: „Доста са в Шамбор по тоя час!“

Но и следа от тях там не открихме ние…

 

(Към Ланжели.)

 

Но, шуте, що за смях?

 

ЛАНЖЕЛИ

                                        До смях съвсем не ми е!

Двамина за дуел ще бесят в Божанси…

 

АБАТ ДЬО ГОНДИ

За толкоз малко ли? Че как тъй?

 

Малката позлатена врата се отваря.

 

ВРАТАРЯТ

                                                                Крал Луи!

 

Влиза Кралят. Цял в черно, блед, свел очи, с ордена на Светия дух върху жилетката и плаща. На главата с шапка. Всички придворни свалят своите и се нареждат мълчаливо в шпалир. Гвардейците навеждат пиките или с мускетите си вземат за почест.

Бележки

[1] Епископът надви… при Ла Рошел. — През 1628 г. Ришельо превзема крепостта Ла Рошел, последно убежище на хугенотите в Южна Франция.

[2] При тоя девственик Луи… — От историята е известно, че Луи XIII бил много плах и стеснителен с жените.