Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Marion Delorme, 1831 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Стоян Бакърджиев, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена шеста
Марион, Дидие, после Грасийо, Саверни, накрая Лафема.
ДИДИЕ (след дълго мълчание, с горчив смях)
Мари, дълбока ли за вас е пропастта?
С мен леко ли ви е по пътя през калта?
Вървяхте все след мен. Съдбата ми попречи
на вашата съдба и я съсипва вече.
Къде сме двамата? Твърдях, че в тоя свят…
МАРИОН (трепереща, сключва ръце)
Упреквате ли ме?
ДИДИЕ
Да бъда прокълнат!
Да бъда и изгнан от кралските съдии,
тъй както никой друг, както не сме и ние,
ако в сърцето ми за тебе не гори
свещта на вярата и то те укори!
Тук аз се чувствам зле, душата ми — убита!
Не си ли ангел мой, надежда и защита?
Измами стражите! Оковите разби!
О, ти се спусна с мен и в ада може би!
Нима ти пленница край пленник да не стана?
С беглеца бегълка, жестоко изтерзана?
Чие сърце таи и хитрост, и любов?
Ти ме спаси от смърт, теши ме с благослов!
Аз съм обречен, лош, ти — слаба, но не крия
спаси ме от света, а и от мен самия.
Пожали клетника без знатен род и сан!
Не се ли влюби в мен, когато бях презрян?
МАРИОН (плаче)
Да бъда с вас — това ме прави тъй щастлива!
ДИДИЕ
О, твоят поглед скъп пак нека ме опива!
Ти, боже, пожела по моя земен път
блед ангел, демон зъл навред да ме следят!
Бъди благословен, защото милостта ти
скри демона от мен и ангела ми прати!
МАРИОН
Мой повелител сте и слънце сте за мен!
ДИДИЕ
И твой съпруг?
МАРИОН (настрана)
Уви!
ДИДИЕ
Усещам се блажен —
далеч от роден край, в една родина друга
да бъдеш там за мен любима и съпруга!
Съгласна ли си?
МАРИОН
Там за вас ще съм сестра!
Ще бъдете мой брат…
ДИДИЕ
Това не е игра!
Пред божия олтар ще бъда свързан с тебе.
Дай на душата ми подобен сладък жребий!
Бъди спокойна с мен — заклевам се в честта
да бдя над твоята моминска чистота!
МАРИОН (настрана)
Уви!
ДИДИЕ
Болеше ме от тоя шут срещу ми!
Как ви обиждаше, как ви мърсеше с думи!
Най-страшно бе това — да ви гнети без жал
тълпа от шутове след толкова печал.
Ти целомъдрено и благородно цвете
в калта, каквито са жените и мъжете!
МАРИОН
Бъдете предпазлив!
ДИДИЕ
Усетих да пламти
у мен безумен гняв — той плещи ви на „ти“
пред мен, който едва понякога го прави,
за да не би така да нарани честта ви.
МАРИОН
Живейте с тях добре, отнася се за вас,
за мен!
ДИДИЕ
Да, права си и в тоя тежък час!
Аз съм съвсем злочест, но ти ми даваш радост
и своето сърце, и цялата си младост!
Прекрасни дарове — не бих се колебал
и кралство срещу тях с готовност бих ти дал
вместо безумие и бедност за награда…
Бог теб ми подари, а аз те хвърлих в ада!
Съдбата как можа така да ни плати —
добро ли сторих аз, зло ли извърши ти?
МАРИОН
Но щастието си дължа на вас!
ДИДИЕ (отново помръкнал)
Разбирам —
светата искреност в словата ти прозирам!
Под недобра звезда живея вечно сам.
Вървя, но откъде и накъде не знам!
Небето ми е в мрак. Дали ти е приятно,
не знам, но моля те: върни се пак обратно,
а мен ме остави да следвам своя път!
Когато моите нозе се уморят,
в легло от лед ще спя, но то не е за двама —
за двама ни, Мари, в леглото място няма!
Върви си!
МАРИОН
Но, Дидие, бих искала до вас
да бъда винаги… И в смъртния ви час!
ДИДИЕ
Какво желаеш ти? Помни, където стъпя,
изгнание и скръб, и бедност дебнат, скъпа!
Не чувстваш ли скръбта над нас като палач,
че твоите очи ще се стопят от плач?
Марион обронва главата си в длани.
Кълна ти се: това е вярната картина
и бъдните ти дни ме карат да застина.
Върви!
МАРИОН (избухва в плач)
Убий ме, но така не говори!
Горко ми!
(Ридае.)
Боже мой!
ДИДИЕ (прегръща я)
Колко сълзи, Мари!
Чуй, само за една кръвта си ще пролея!
Прави каквото щеш — за тебе ще живея!
Бъди за мен любов, възторзи и мечти!
Мари, отговори! Не ме ли чуваш ти?
(Той я настанява на пейката в моравата.)
МАРИОН (освобождава се от прегръдките му)
Притискате ме зле!
ДИДИЕ (на колене, приведен към ръката й)
Такава реч убива!
МАРИОН (усмихва се през сълзи)
О, вие сте тъй лош!
ДИДИЕ
А вие — тъй красива!
(Сяда на пейката до нея.)
Да те целуна ли по челото сега?
Целува я по челото. Двамата седнали се гледат опиянени.
Ох, гледай ме, Мари, да, още, все така!
ГРАСИЙО (влиза)
Химена, викат ви, и при това припряно!
Марион бързо става. Заедно с Грасийо влиза Саверни, който се спира в дъното на сцената и внимателно гледа Марион, без да забелязва Дидие, който продължава да седи на пейката, прикрит от един храст.
САВЕРНИ (в дъното, незабелязан, настрана)
За бога! Пак Марион! Не е ли много странно?
(Смее се.)
Химена!
ГРАСИЙО (на Дидие, който се кани да последва Марион)
Стойте тук, ревнивецо лукав!
Ще ви подразня…
ДИДИЕ
Ох!
МАРИОН (тихо, на Дидие)
Задръжте своя гняв!
Дидие сяда отново. Марион влиза в плевника.
САВЕРНИ (в дъното на сцената, настрани)
С кого ли тя така по пътищата скита?
Май с онзи, който бог ми прати за защита
и който ме спаси? Дидие! Разбирам аз…
Влиза Лафема.
ЛАФЕМА (в дрехи за път, поздравява Саверни)
Прощавайте, мосю…
САВЕРНИ (поздравява)
А, ето ви и вас!
Напускате ли ни?
(Смее се.)
ЛАФЕМА
Какво пък ви разсмива?
САВЕРНИ (смее се)
Каква история! И колко си я бива!
Дойдоха току-що актьори и сред тях
сетете се кого с очите си видях!
ЛАФЕМА
Сред гостите ли?
САВЕРНИ
Да!
(Смее се по-силно.)
Марион Дьолорм се крие.
ЛАФЕМА (стреснат)
Марион Дьолорм!
ДИДИЕ (който след пристигането им не откъсва очи от тях)
Коя!?
(Той се полунадига от пейката.)
САВЕРНИ (все така смеейки се)
Я да разкажем ние
на цял Париж това! Отивате ли там?
ЛАФЕМА
Да, тази новина най-точно ще предам!
Но сигурен ли сте, че сте я разпознали?
САВЕРНИ
Да сбъркам някоя с Марион Дьолорм? Едва ли.
(Рови в джоба си.)
Ето портрета й като залог блажен —
един художник я изобрази за мен.
(Подава на Лафема един медальон.)
Сравнете!
(Посочва вратата на плевника.)
В плевника тя може да се види —
като испанка там в зелен фустан отиде.
ЛАФЕМА (гледа последователно ту портрета, ту плевника.)
Тя е! Марион Дьолорм!
(Настрана.)
Наистина успях!
(На Саверни.)
А придружител тя има ли сред тях?
САВЕРНИ
Кълна се! Дамите, каквато тя се смята,
без придружители не скитат из страната.
ЛАФЕМА (настрана)
Ще сложа стражи там и би било позор,
ако не заловя фалшивия актьор.
Ще бъде заловен!
(Излиза.)
САВЕРНИ (гледа след Лафема, който излиза)
Извърших май голяма,
излишна глупост! Бре!
Отвежда встрани Грасийо, който до този момент е стоял в ъгъла, жестикулирайки съвсем сам и мърморейки ролята си през зъби.
Коя е тази дама?
(Посочва му вратата на плевника.)
ГРАСИЙО
Химена!
(Тържествено.)
Името на дамата не знам!
(Посочва Дидие.)
Поговорете си със спътника й там!
Излиза встрани към парка.