Виктор Юго
Марион Дьолорм (41)

Сцена шеста

 

ТЪМНИЧАРЯТ (към Марион)

Преди часа, мадам, далеч оттук бъдете!

 

МАРИОН (приближава се, залитайки, сякаш погълната от мъчителни мисли, отчаяна. От време на време тя прокарва ръце по лицето си, като че ли иска да изтрие нещо)

Клеймо от огън са устата му проклети!

 

Дидие! Дидие!

 

ДИДИЕ (като внезапно пробуден от сън)

                        Ох, тя!

 

                                        Защо сте тук?

 

МАРИОН

                                                                Така.

Къде да съм освен във твоите крака?

Добре ми е… Подай ръцете си тъй мили!

Веднага ги подай! Ох, как са ги ранили

веригите! Ръце така нещастни! Аз

съм тук и затова… Какъв ужасен час!

 

ДИДИЕ

Защо е този плач?

 

МАРИОН

                                Това е смях, не мога

да ви измъчвам с плач.

 

                                        Да бягаме, за бога!

Дидие, ще бъдеш жив! Отмина всичко…

 

                                                                        Ах,

убива ме това, съсипах се от страх!

 

ДИДИЕ

Мадам!

 

МАРИОН (привдига се, без да го чува, и се затичва да търси вързопа, който подава на Дидие)

                Не се бави, защото време няма!

Метни си плаща, аз платих на тия двама!

От Божанси човек ще се спаси прикрит

по уличката вън, оттатък тоя зид.

Ще дойде Ришельо — следи как изпълняват

аз го подкупих… Ох, дано не ни заварят!

Съмняваш ли се пак! Изглеждаш ми смутен…

 

ДИДИЕ

Не! Случва се човек да бъде заблуден.

 

МАРИОН

Ох, ако знаеше как времето минава!

Аз чувам как към нас тълпа се приближава.

Ох, моля те, Дидие, да бягаме оттук!

 

ДИДИЕ (посочва заспалия Саверни)

Дошли сте не за мен — дошли сте тук за друг!

 

МАРИОН (за момент озадачена, настрана)

Гаспар ме е прикрил — у него доблест има!

 

Тъй ли говориш ти със своята любима?

Защо си против мен?

 

ДИДИЕ

                                        Нима това личи?

Но нека постоим сега очи в очи!

 

Да, има прилика!

 

МАРИОН

                                От много дни и нощи

ви любя… Да вървим!

 

ДИДИЕ

                                        Погледайте ме още!

 

МАРИОН (поразена от погледа на Дидие)

Нима целувките на онзи е видял?

 

Ти с тайни, мой Дидие, си се загърнал цял!

Към мен си лош! Каква тревога те убива?

Предчувствия за зло сърцето ни укрива,

но пламваме от гняв и ярост всеки път,

когато след това беди ни сполетят.

Ах, в мислите ти аз царица бях! Не е ли

беда, че тия дни са вече отлетели?

Разлюби ли ме?… Ох, забрави ли чия

бе тази стаичка на двама ни в Блоа?

Как се обичахме безумно в здрачината,

като че бяхме с теб самички на земята.

Само понякога ти биваше смутен…

Аз мислех: „Никой друг не го е зървал с мен!“

Прекрасно бе, но тъй нетрайно бе… Срещу ми

звъняха клетвено любимите ти думи.

Че аз съм твоят блян, че тайните ти знам,

че бих могла от теб играчка да създам

За нищо ни веднъж не исках да те моля!

Прониквах в мислите и твърдата ти воля,

но отстъпи сега!… На теб говоря!… Знай —

жив или мъртъв, аз ще бъда с теб докрай!

Дидие, тъй радостна ще бъда с теб отново!

Да, бягство или смърт!… Защо така сурово

ме блъскаш?… Остави ръката си поне —

щастлива съм с чело на твоите колене!

Дотук съм тичала, умора ме надвива…

А който помни как бях волна и щастлива,

какво би казал той за моите сълзи?

Нима си ми сърдит? Но хайде, възрази!

Дидие, в нозете ти безумно се терзая!

Помни, любими мой, дълбоко ме отчая,

че думичка дори до тоя миг от теб

не чух… Безмилостен се покажи, свиреп

и ме убий с кама! Марион сега не плаче,

усмихва се и ти се усмихни, така че

да те обичам пак щастливо занапред.

Каквото искаше, извърших го… Наред

си ти! В оковите си станал груб, любими!

Наричай ме Мари, зови ме, говори ми!

 

ДИДИЕ

Мари или Марион?

 

МАРИОН (пада в ужас на земята)

                                Бъдете милостив!

 

ДИДИЕ (също ужасен)

Мадам, човек дотук не стига горделив!

Затворът ден и нощ се пази… Май стените

му са високи, май железни са вратите?

Но ги разтворихте… Защо и как? Не знам!

Отдали ли сте се на някого, мадам?

 

МАРИОН

Кой ви го каза?

 

ДИДИЕ

                                Кой? Отгатнах, слава богу.

 

МАРИОН

Кълна се в господ-бог! Защото исках много

да ви спася, Дидие, след като усмиря

жестокия палач!

 

ДИДИЕ

                                Мадам, благодаря!

 

Да стигна чак дотам — от ужас онемявам!

Това е то позор, какъвто не познавам!

 

Кой е търговецът с морала си прогнил,

който главата ми така е оценил?

Къде са всъщност тук пазачът, съдията?

И подлият човек?… Бих му строшил главата

като портрета ви…

 

                                        Е, хайде, господа!

Да съдиш по закон, съвсем не е беда:

с везни фалшиви днес измерва се главата

на храбър мъж с честта измамна на жената!

 

Пак потърсете го!

 

МАРИОН

                                Ох, не бъди такъв!

Това презрение ме нарани до кръв!

Треперя аз, смъртта, усещам, ме прегръща!

Ах, ако любовта е лумвала могъща

и ако някой мъж е бил любим, това

си ти за мен, Дидие!

 

ДИДИЕ

                                        Каква лъжа! Каква

съдба!… Да бях роден като жена, тогава

и аз бих бил жена, безчестна и дребнава,

срещу пари за час да могат да поспят

случайно срещнати на голата ми гръд.

Но ако бях добра и срещна дружелюбен

и пламенен човек, в честта до глупост влюбен,

ако започнеше внезапно да пламти

сърцето му по мен, изпълнено с мечти,

едва ли бих могла пред него да прикрия

това, което съм… По-скоро ще убия

безсрамната лъжа, която не личи

по тази чистота на моите очи,

и ако своя грях пред него не призная,

навярно гроба си сама ще изкопая.

 

МАРИОН

Ах!

 

ДИДИЕ

        В огледалото на моето сърце

ако се зърнете, ще плеснете с ръце!

Вие го счупихте в радостта отмина…

Царица бяхте там — и чиста, и невинна!

О, жено! Имам ли вина до тоя час

аз — този, който бях на колене пред вас?

 

ТЪМНИЧАРЯТ

Отлита времето…

 

МАРИОН

                                Да, времето отлита!

Дидие, аз съм жена без право да попита

и никой нищичко не ми дължи сега,

но ти ме порица, прокле и обруга.

Аз повече от срам и присмех заслужавам!

Ти бе добър към мен, затуй те благославям

от все сърце… Часът, любими мой, дойде!

Палачът спомня си за теб сега, Дидие!

Подготвих всичко… Да! Върви, върви… Ей богу

недей ми казва „Не“… Това ми струва много

Блъсни, ритни ме ти, бий ме дори с юмрук,

без жал мини по мен, но побегни оттук!

 

ДИДИЕ

Да бягам? От кого? Освен от вас самата

да бягам в гроба си, да бягам… под земята.

 

ТЪМНИЧАРЯТ

Побързайте!

 

МАРИОН

                        Ела!

 

ДИДИЕ

                                Не!

 

МАРИОН

                                Мили мой, прости!

 

ДИДИЕ

Кому?

 

МАРИОН

        Да видя как ще бъдеш вързан ти!

Да гледам всичко туй до ужас изтерзана!

О, не! Ела, ела! Слугиня ще ти стана.

Покаях се, Дидие, вземи ме пак… Така

слугинята си пак ще тъпчеш ти с крака,

тази, която ти в дни на беди нарече

своя жена…

 

ДИДИЕ

                                Жена!

 

                                И си вдовица вече!

 

МАРИОН

Дидие мой!

 

ТЪМНИЧАРЯТ

                Късно е!

 

МАРИОН

                                        Ах!

 

ДИДИЕ (към Съветника)

И ние, монсеньор!

 

СЪВЕТНИКЪТ

                                От двамата ви кой е

маркиз Дьо Саверни?

 

                                        Буди го!

 

ПАЛАЧЪТ (разтърсва Саверни за раменете)

                                                Май че той е

заспал! Ей, монсеньор!

 

САВЕРНИ (разтърква очи)

                                        Да нарушат така

съня ми?

 

ДИДИЕ

                Само е прекъснат засега!

 

САВЕРНИ (още сънен, забелязва Марион и й се покланя)

Сънувах тъкмо вас и прелестна, и строга!

 

СЪВЕТНИКЪТ

Не сте ли връчили душата си на бога?

 

САВЕРНИ

Но да, мосю!

 

СЪВЕТНИКЪТ (протяга му един пергамент)

                        Добре! И подпишете тук!

 

САВЕРНИ (взема пергамента и го преглежда набързо)

Това е протокол, че ще умре не друг,

а аз, и подписът смъртта ми потвърждава.

 

Три грешки има тук — сега ще ги поправя.

 

Ти ме събуди, ти ще ме приспиш…

 

СЪВЕТНИКЪТ (към Дидие)

                                                                                Дидие!

 

Тук подпишете! Тук!

 

МАРИОН (закрива очите си с ръце)

                                        Ох, краят му дойде!

 

ДИДИЕ (подписва)

При този подпис съм щастлив до дън сърцето!

 

САВЕРНИ (към някакъв човек в тълпата)

Мосю, мръднете се — да гледа и детето!

 

ДИДИЕ (към Саверни)

Мой братко, ти за мен направи този жест!

Да се прегърнем!

 

МАРИОН (втурва се към него)

                                Ах, отдай ми тази чест

да ме прегърнеш тук!

 

ДИДИЕ (посочва Саверни)

                                        Но той ми е приятел!

 

МАРИОН (молитвено сключва ръце)

Ох, колко си жесток! Раняваш мен, която

на колене пълзях… И милост търсех аз

за вас от силните, за себе си от вас!

 

ДИДИЕ (хвърля се към Марион, задъхан и облян в сълзи)

Тогава не! У мен сърцето е разбито.

Не, не, обичам те — не бих могъл сърдито

да те оставя… Не! Защо да съм с лице

на вид жестоко, но с измъчено сърце?

Обичам те! Ела!

 

                                Ела! Умирам вече,

но съм щастлив… Смъртта на радостта не пречи.

 

МАРИОН

Дидие!

 

ДИДИЕ

                Ела при мен! Ах, кой измежду вас

би бил безмилостен в такъв злокобен час,

не би се разделил с нещастната, всецяло

отдала му с любов сърце, душа и тяло?

Аз нямах право! Не! Как да не й простя

сега, когато се сбогувам със света?

Ела при мен! Помни: навсякъде жените

са като тези тук — не си пестят сълзите,

но ти под целия прекрасен небосклон

ми бе най-скъпата… Помни това, Марион!

Ти бе към мен добра, обичаше ме жадно,

но този мой живот завърши безпощадно!

Самата истина след туй ще заблести —

и да си лъгала, не си виновна ти!

Падението си изкупи ти самата!

Захвърлена била си нявга слепешката,

както съм бил и аз… или преди това

са те продали те… Вдигни сега глава!

Но ако ей сега изчезне в миг земята

подобно сянка, пак не бих търпял лъжата

и днес, пред свършека на моя чист живот

ще бъда откровен на тоя ешафод.

Небесен ангел мой, покварен от земята,

съпруга си ми ти и тук, и в небесата!

В името на Отца, който ме вика днес,

прощавам ти…

 

МАРИОН (задавена от сълзи)

                                Небе!

 

ДИДИЕ

                                        Не бих си тръгнал, без

да ми простиш и ти!

 

МАРИОН

                                        Дидие!

 

ДИДИЕ (все така на колене)

                                                Прости ми, мила!

Бях лош… Бог ме избра да бъда злата сила,

която те терза! Ти ме изпращаш с плач.

О, колко ме боли, че станах твой палач!

Не ме оставяй пак на моята неволя!

 

МАРИОН

Ах!

 

ДИДИЕ

        Погали ме с длан, за думичка те моля!

Ако сърцето ти препълнено тупти

и тази думичка не ми прошепнеш ти,

знак дай ми!

 

                        Да вървим!

 

МАРИОН (хвърля се обезумяла между него и войниците)

                                        Това е лудост! Няма

да свършат лесно с теб — не искам да ги мамя,

но аз ще бъда там… Пощада моля аз!

Да падна ли сега на колене пред вас?

Ето ме тук! Ако душата ви усеща

неволен трепет при молбата ми гореща,

ако не ви е бог прокълнал, слепешком

не го убивайте!

 

                                Знам: всеки има дом,

но майки и сестри едва ли тази вечер

ще ви посрещнат пак с усмивки… Отдалече

ще кажат: „Боже мой, това е страшен грях!

Показали сте се безмилостни към тях?“

Дидие, аз идвам с теб! Те няма да посмеят

да те убият днес, щом искат да живея.

 

ДИДИЕ

Нека умра! Поне това ми позволи!

Дълбоко съм ранен и раната боли —

не се лекува тя… Ще легна в гроба с нея.

Но ако някога — виж колко сълзи лея! —

ти срещнеш по-щастлив и по-красив от мен,

за мен си припомни и гроба ми студен!

 

МАРИОН

Не! Ти ще бъдеш жив! Нима за тях молбите

не значат нищо?

 

ДИДИЕ

                                О, сбогувай се с мечтите!

Ще свикнат с моя гроб очите ти… Прости,

но мъртъв повече ще ме обичаш ти!

Да, в паметта ти жив навеки ще остана!

Но ако бъда жив, в душата с тази рана,

аз, който влюбен в теб единствено живях,

не би ли тръпнела от днес във вечен страх?

Ще бъда мнителен — навярно безсърдечно

за минали неща ще те разпитвам вечно!

Ще се съмнявам аз, ще дебна, ще коря,

ще те измъчвам… Ох, аз трябва да умра!

 

СЪВЕТНИКЪТ (към Марион)

Самият кардинал ще дойде… Има време

молбата ви, мадам, за милост да приеме.

 

МАРИОН

Да, кардиналът!… Той ще дойде, господа!

Сами ще чуете как ще ми каже — да!

Дидие, ще видиш как след миг ще тържествувам!

Кажи ми как можа да сметнеш, че бълнувам,

че той, добър и стар, не може да прости

на теб, нещастника, както прости ми ти?

 

ДИДИЕ (към народа)

Вие, които тук сте се събрали, вие

свидетелствувайте за в бъдеще, че ние

не се изплашихме пред прага на смъртта —

с този девети час вървим към вечността!

 

МАРИОН (довлича се на колене до носилката простира ръце)

В името на Христа, който за всички страда,

пощада дайте им!

 

ГЛАС ОТ НОСИЛКАТА

                                        Не, никаква пощада!

 

МАРИОН

Що за слова! Къде са те? Дидие!… Все пак

тук имаше народ… Нима това е знак,

че полудявам?

 

                        Той се връща.

 

ГВАРДЕЙЦИТЕ (отстранявайки народа)

                                                Път, народе!

 

МАРИОН (права, с развети коси, сочи на народа носилката)

Червеният палач сред нас в носилка броди!