Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Marion Delorme, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
stomart (2011 г.)

Издание

Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми

Френска, първо, второ и трето издание

Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов

Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев

Водещ редактор: Силвия Вагенщайн

Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов

Оформление: Николай Пекарев

Рисунка на обложката: Раймон Морети

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова

Дадена за набор: януари 1990 г.

Подписана за печат: юни 1990 г.

Излязла от печат: август 1990 г.

Формат: 84×108/32

Печатни коли: 40,50

Издателски коли: 34,02

ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.

ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.

История

  1. — Добавяне

Сцена втора

Марион, стражата.

 

ВОЙНИК С АЛЕБАРДА (към Марион)

Мадам, не може!

 

МАРИОН (пристъпва напред)

                                Аз ви моля…

 

ВОЙНИКЪТ (препречва вратата с алебардата)

                                                Настрана!

 

МАРИОН (презрително)

Тук вдигат копие срещу една жена!

Но впрочем нищо!

 

МУСКЕТАРЯТ (смее се, към войника)

                                Дръж!

 

МАРИОН (с твърд глас)

                                        Но моля ви, за бога,

аз се намирам тук за разговор с херцога!

 

ВОЙНИКЪТ (сваля алебардата си, настрана)

Виж ти старчока му!

 

МУСКЕТАРЯТ

                                        Елате!

 

Тя влиза с решителни стъпки.

 

ВОЙНИКЪТ (настрана)

                                                        Странен свят!

Херцогът уж е стар, а всъщност още млад.

Затворен в кулата бе той от господаря

за тайни срещи там…

 

МУСКЕТАРЯТ (прави знак на войника да мълчи)

 

Вратата се отваря. Малката позлатена вратичка се отваря. През нея излиза Лафема, държейки в ръка пергаментен свитък, от който виси червен восъчен печат на копринен шнур.