Джон Р. Р. Толкин
Властелинът на Пръстените (82)

I
Произношение на думи и имена

Западняшкият или Общият език е преведен изцяло на английските му съответствия. Всички хобитови имена и специални думи са пригодени да се произнасят по съответния начин — например Болджер (Bolger) има г като в английското bulge^[1], а mathom се римува с fathom.

При транскрибирането на древните писмености се опитах да представя оригиналните звуци (дотолкова, доколкото могат да бъдат определени) със задоволителна точност и в същото време да възпроизведа думи и имена, които да не изглеждат недодялани в съвременни букви. Висшеелфическият куеня бил произнасян дотолкова подобно на латинския, доколкото допускали звуците му. По тази причина c било предпочитано пред k и в двата Елдаринни езика.

Тези, които се интересуват от такива подробности, могат да съблюдават следните точки.

Съгласни

C винаги има стойността на k, дори преди e и i: celeb — „сребро“, би трябвало да бъде произнасяно като keleb.

CH е използвано единствено за да представи звука, чуван в bach (в немски или уелски), не онзи в английското church^[2]. Освен когато в края на думата или преди t, в гондорската реч този звук бил отслабван до h и тази промяна можела да се забележи в някои имена като Rohan, Rohirrim. (Imrahil е нуменорско име.)

DH представя гласното (меко) th от английското these clothes. Обикновено звукът е свързан с d, като в c. galadh — „дърво“, сравнено с к.^[3] alda; ала понякога произлиза от n+r, както в Caradhras — „Червен рог“ — от caran-rass.

F представя f, освен в края на думите, когато се използва да представи звука v (какъвто е в английското of) — Nindalf, Fladrif.

G има единствено стойността на звука g като в give, get; gil — „звезда“, в Gildor, Gilraen, Osgiliath започва като английското gild.

H стоящо само без друга съгласна представя звука h в house, behold. Куенийското съчетание ht е за звука cht, какъвто е в немското echt, acht; например в името Telumehtar — „Орион“.^[4] Виж също CH, DH, L, R, TH, W, Y.

I в началото, преди друга гласна има стойността на съгласния звук у в you, yore само в синдарин — както в loreth, Iarwain. Виж Y.

K е използвано със същата стойност като c за имена, извлечени от различни от елфическите езици; тъй kh представя същия звук като ch в оркското Grishnákh, или адунаиковото (нуменорското) Adunakhor. За джуджешкия (Khuzdul) виж бележката по-долу.

L представя повече или по-малко звука на английското начално l — като в let. То обаче било до известна степен „палатализирано“ между е, i и съгласен, или в края след e, i. (Елдарите вероятно биха транскрибирали английските bell, fill като beol, fiol.) LH представя този звук, когато е беззвучен (обикновено произлязъл от начално sl). В (архаичния) куеня се е пишел hl, но в Третата епоха обикновено е бил произнасян като l.

NG представя ng като във finger, освен в края. Тогава е звучал като в английското sing — звук, който се е срещал като начален и в куеня, но е бил транскрибиран като n (като в Noldo), според произношението на Третата епоха.

PH има същия звук като f. Използван е (а) когато звукът f се среща в края на думата, като в alph — „лебед“; (б) когато звукът f има отношение или произлиза от p, както в i-Pheriannath — „Полуръстовете“ (perian); (в) в средата на няколко думи, когато представя дълго ff (от pp), като в Ephel — „вътрешна ограда“; и (г) в адунаик и западняшки, както в Ar-Pharazón (pharaz — „злато“).

QU е бил използван за cw — много често съчетание в куеня, макар да не се среща в синдарин.

R представя вибрантен r във всички позиции; звукът не се губел преди съгласни (както в английското part). За орките и някои джуджета се казвало, че използвали задно или гърлено r — звук, който Елдарите намирали за безвкусен. RH представя беззвучен r (обикновено произлязъл от по-старо начално sr). Той бил изписван hr^[5] в куеня. Срв. L.

S е винаги беззвучен, като в английските so, geese; звукът z не се среща в съвременните куеня и синдарин. SH, който се среща в западняшкия, джуджешкия и оркския, представя звук, подобен на sh в английския.

TH представя беззвучния th на английския, като в thin cloth. Той е станал s в разговорния куеня, дори и да бил все още изписван с различна буква — като в к. Isil, с. Ithil — „Луна“.

TY представя звук, вероятно подобен на t в английското tune. Произлиза основно от c или t+y. Обикновено говорещите западняшки му приписвали звука на английското ch, който бил често срещан в този език. Срв. HY в частта за Y.

V носи звука на английското v, но не се използва в края. Виж F.

W носи звука на английското w. HW е беззвучно w, както в английското white (в северното произношение). Не бил необичаен начален звук в куеня, въпреки че в тази книга, изглежда, примери не се срещат. И v, и w са използвани в транскрипцията на куеня, въпреки уподобяването на правописа му на латинския, тъй като в речта се срещали и двата — отделни по произход звука.

Y е използван в куеня за съгласен y, както в английското you. В синдарин y е гласен (виж по-долу). HY имал същото отношение към y, като HW към w, и представял звук, като често чувания в английските hew, huge; h в куенийските eht, iht имал същия звук. Често му бил приписван звукът на английското sh, който бил обичаен за западняшкия, от говорещите този език. Срв. TY по-горе. HY обикновено произлизал от sy и khy; и в двата случая сродни синдаринни думи показват начално h, като в к. Hyarmen — „юг“, с. Harad.

Забележете, че написани два пъти съгласни — като tt, ll, ss, nn, представят дълги, „двойни“ съгласни. В края на думите с повече от една сричка те обикновено били скъсявани — като в Rohan от Rochann (архаично Rochand).

В синдарин големи промени претърпели съчетанията ng, nd, mb, които били особено предпочитани в Елдаринните езици на по-ранен етап. mb станало m във всички случаи, но все още се брояло за дълга съгласна — за целите на ударението (виж по-долу), и тъй било изписвано mm в случаите, когато инак ударението би могло да е под въпрос^[6]. ng останало непроменено, освен в началото и в края, където станало прост носов звук (както в английското sing). Обикновено nd ставало nn — както в Еннор — „Средна земя“, к. Ендоре; ала останало nd в края на изцяло ударени едносрични думи — такива като thond — „корен“ (срв. Morthond — „Чернокорен“), и също така преди r, както в Андрос — „дългопенен“. Това nd е видно още в някои древни имена, идващи от по-стар период — такива като Nargothrond, Gondolin, Beleriand. В Третата епоха крайното nd в дълги думи било станало n от nn, като в Ithilien, Rohan, Anórien.

Гласни

За гласни се използват буквите и, е, а, о, у и (единствено в синдарин) — й^[7]. Доколкото може да се определи, звуците, представяни от тези букви (освен й), били в обичаен вид, макар че несъмнено се изплъзват много местни варианти. Тъй че звуците били приблизително тези, които представят английските machine, where, father, for, brute^[8], независимо от дължината си.

В Синдарин дългите е, а, о имали същите качествени характеристики, като късите гласни, бидейки произлезли от тях в относително скорошни времена (по-старите é, á, ó били променени). В куеня, когато дългите é и ó били правилно произнасяни^[9] — като от Елдарите, били по-напрегнати и по-„затворени“ от късите гласни.

Синдарин единствен сред съвременните си езици разполагал със „смекченото“ или предно у — повече или по-малко като у във френската lune. Това отчасти било изменение от о и у, отчасти произлизало от по-старите дифтонги еу, иу. За този звук била използвана буквата й^[10] (като в староанглийския) — като в люг „змия“, к. Леука, или емюн (emyn) — мн.ч. от амон, „хълм“. В Гондор това й било обикновено произнасяно като и.

Дългите гласни обикновено са обозначавани с „остро ударение“, като в някои разновидности на Феаноровата писменост. В синдарин дългите гласни в ударени едносрични думи били отбелязвани със сложно ударение, тъй като в такива случаи те имали склонност да бъдат специално удължавани — така например в дун, сравнено с Дунедан^[11]. Използването на сложното ударение в други езици — като адунаик и джуджешки, нямало особено значение и служи само за да ги открои като чужди езици (както и употребата на k).

Крайното е никога не е нямо или просто знак за дължина, като в английския. За да се отбележи това, крайното е често (но не непременно винаги) се пише с ё.

Групите ер, ир, ур (накрая или преди съгласен) не са предназначени да бъдат произнасяни като английските fern, fir, fur а по-скоро като английските cir, eer, oor.

В куеня ui, oi, ai и iu, eu, au са дифтонги/двугласни (тоест произнасяни в една сричка). Всички останали двойки гласни звуци са двусрични. Това често се отбелязва като се пише ëa (Еа), ëo, oë.

В Синдарин двугласните са писани ae, ai, ei, oe, ui и au. Други съчетания не са двугласни. Записването на крайно au като aw е в съгласие с английския обичай, ала в действителност не е необичайно за Феанорския правопис.

Всички тези двугласни^[12] са „падащи“, което значи, че ударението пада на първия елемент и са съставени от прости гласни, произнасяни заедно. Тъй ai, ei, oi, ui са предназначени да бъдат произнасяни съответно като гласните в английските rye (не ray), grey, boy, ruin^[13] и au (aw) като в loud, how^[14], а не както в laud, haw.

В английския няма нищо тясно съответстващо на ae, oe, eu; ae и oe могат да бъдат произнесени като ai, oi.

Ударение

Мястото на ударението не е отбелязано, тъй като Елдаринните езици считали мястото му за определено от словната форма. В дума от две срички пада в практически всички случаи на първата. В по-дълги думи пада на предпоследната, когато тя съдържа дълъг гласен, двугласен или гласен, следван от два (или повече) съгласни. Когато предпоследната сричка съдържа (както става често) къса гласна, следвана само от една (или нито една) съгласна, ударението пада на сричката преди нея — третата от края. Думи с такава форма са предпочитани в Елдаринните езици, особено в куеня.

В следващите примери ударените гласни са отбелязани с главна буква: исИлдур, Ороме, ерЕссёа, фЁанор, анкАлима, елентАри, дЕнетор, периАннат, ектЕлион, пелАргир, силИврен. Думи от типа елентАри — „звездна кралица“, често се срещали в куеня, където гласният е é, á, ó, освен ако не е в (както в този случай) съставни думи; те са подобни на гласните й, у, както в андУне — „залез, запад“. В синдарин не се срещат, освен в сложни думи. Отбележете, че синдаринните dh, th, ch са единични съгласни и представят единични букви в оригиналните писмени текстове.

Бележка

В имената, извлечени от езици, различни от Елдаринните, са предвидени същите стойности на буквите — когато не са специално описани по-горе, освен в случая с джуджешкия. В джуджешкия, който не разполага със звуците, представени по-горе с th и ch (kh), th и kh са придихателни, което ще рече — т или к, следвани от х, повече или по-малко както в backhand, outhouse.

Когато се среща з, звукът, който се има предвид, е този на английското z. gh в Черния език и оркския представя „задна придихателна“ (отнасяща се към g както dh към d) — както в ghash и agh.

На „външните“ — или хорските имена на джуджетата са придадени Северни форми, ала буквените стойности са вече описаните. Така е и в случай на личните и на места Рохански имена (когато не са били осъвременени), освен че тук еа и ео са двуглас(н)и, които могат да бъдат представени от ea на английското bear и eo на Theobald; y е смекчено u. Осъвременените форми лесно се разпознават и са употребени с намерението да бъдат произнасяни като английските. Те са най-вече имена на места — като Dunharrow^[15] (за Dunharg), с изключение на Сенкогрив и Змийски език.