Агата Кристи
Илюзия с огледала (5)

II.

Тази вечер в стаята си мис Марпъл се опита да осмисли положението в Стонигейтс, но всичко беше много объркано. Наистина имаше подводни течения в този дом, но бе невъзможно да се каже дали те бяха предизвикали безпокойството на Рут Ван Райдък. Струваше й се, че Кари Луиз по никакъв начин не е засегната от нещата, които ставаха около нея. Стивън беше влюбен в Джина. Джина може би също го обичаше, но може би не. Уолтър Хъд определено не се чувстваше добре. Подобни неща можеха да се случат и се случваха навсякъде и по всяко време. В тях нямаше нищо изключително. Те завършваха в съда за бракоразводни дела и всички с надежда започваха отначало… докато не се заплетат в нови мрежи. Милдред Стрет очевидно ревнуваше Джина и не я харесваше. Това, мислеше мис Марпъл, също бе естествено.

Замисли се над нещата, които й бе казала Рут Ван Райдък. Разочарованието на Кари Луиз поради липсата на дете, осиновяването на Пипа. След това неочакваната й бременност.

„Често се случва така — бе обяснил лекарят на мис Марпъл. — Когато настъпи успокоение, природата може и да си свърши работата.“

И беше добавил, че след това обикновено за осиновеното дете настъпват тежки времена.

Но не това се бе случило тук. Гулбрандсен и жена му бяха обожавали малката Пипа. Тя бе заела мястото си в сърцата им и не е било възможно да я отстранят оттам с лека ръка. Гулбрандсен и преди това е имал деца. Бащинството не е било нещо ново за него. А Пипа е удовлетворила майчинските копнежи на Кари Луиз. Бременността й е причинила неудобства, раждането е било дълго и мъчително. Може би Кари Луиз, която никога не се е интересувала от реалността, не е останала очарована от първия си сблъсък с нея.

Двете момичета започнали да растат — едното хубаво и сладко, другото — безинтересно и скучно. „Това също — мислеше мис Марпъл — е съвсем естествено.“ Защото, когато хората осиновяват момиченце, искат да е хубаво. Милдред би могла да има късмет и да прилича на рода на майка си — Мартин — дал живот на хубавата Рут и деликатната Кари Луиз, но Природата е предпочела тя да носи чертите на Гулбрандсен — едри, грубовати, обикновени хора. Нещо повече — Кари Луиз решила осиновеното дете никога да не разбере истината и затова понякога глезела Пипа прекалено, докато в същото време невинаги била справедлива към Милдред.

Пипа се омъжила за италианец и заминала за страната му. В продължение на известно време в къщата била само Милдред. Но Пипа починала и Кари Луиз взела дъщеря й в Стонигейтс. Милдред отново останала на заден план. Последвал новият брак — дошли момчетата на Рестарик. През 1934-а Милдред се омъжила за пастор Стрет — учен, антиквар, с около петнадесет години по-възрастен от нея. Отишли да живеят в Южна Англия. Вероятно е била щастлива, но едва ли можеше да се каже със сигурност. Нямала е деца. И сега отново се бе върнала у дома, в същата къща, където е отраснала. И отново, мислеше мис Марпъл, не беше удовлетворена в нея.

Джина, Стивън, Уоли, Милдред, мис Белъвър, която обичаше реда, но не можеше да го наложи. Луис Сероколд, който определено се чувстваше блажен и щастлив — идеалист в състояние да осъществи мечтите си. У никой от тези хора мис Марпъл не виждаше нещо, което би могло да предизвика опасенията на Рут. Кари Луиз изглеждаше в безопасност, унесена, сякаш в центъра на някакъв водовъртеж — както и през целия си живот. Кое в тази атмосфера бе накарало Рут да се разтревожи? Дали тя, Джейн Марпъл, можеше също да го почувства?

Ами другите участници във водовъртежа? Психолозите, учителите, терапевтите — до един усърдни млади мъже? Самоувереният доктор Мавърик, трите момчета с розови бузи и невинни погледи, младите престъпници? Едгар Лоусън?

Точно преди да заспи мислите на Мис Марпъл се насочиха към Едгар Лоусън. Той й напомняше за нещо и някого. Нещо не беше наред при Едгар Лоусън. Може би съвсем не бе наред. Той беше… неприспособен… този ли бе терминът? Но, разбира се, това едва ли засягаше Кари Луиз.

Мис Марпъл поклати глава.

Безпокоеше я нещо друго.