Агата Кристи
Илюзия с огледала (12)

Глава 8

Преди да осъзнаят какво говори, мина известно време.

— Кристиян мъртъв? — попита с недоумение Кари Луиз. — Прострелян? Не, това е невъзможно!

— Ако не ми вярвате — отвърна мис Белъвър и присви устните си още повече, — можете да отидете и да видите сами.

Каза го не толкова на Кари Луиз, колкото на всички останали.

Беше ядосана. Гневът й личеше в резкостта на гласа й. Бавно, недоумяващо, Кари Луиз тръгна към вратата. Луис Сероколд сложи ръка на рамото й.

— Не, скъпа, нека аз.

Той излезе. Доктор Мавърик погледна неуверено Едгар и го последва. Мис Белъвър също тръгна с тях.

Мис Марпъл внимателно накара Кари Луиз да седне на един стол. Тя се подчини, а в погледа й се четеше изумление и покруса.

— Мъртъв? Кристиян? — повтори тя. Приличаше на объркано, оскърбено дете.

Уолтър Хъд остана близо до Едгар Лоусън, вперил гневен поглед в него. В ръката си държеше револвера, който бе вдигнал от пода.

— Но кой би искал да застреля Кристиян? — попита мисис Сероколд с удивление.

Това не беше въпрос, който изискваше отговор. Уолтър промърмори под нос:

— Побъркани! Всички до един!

Стивън се бе приближил до Джина. Младото й, уплашено лице беше най-живото нещо в стаята.

Внезапно външната врата се отвори, нахлу студен въздух и влезе едър мъж с тежко палто.

Радостният му поздрав изглеждаше невероятно нелепо.

— Здравейте всички! Какво става тук тази вечер? Такава мъгла има вън! Трябваше да карам пълзешком.

За миг мис Марпъл се стресна. Стори й се, че вижда нечий двойник. Естествено, един и същи човек не можеше да стои едновременно до Джина и край вратата. След това се вгледа и откри, че си приличат, но не чак толкова. Беше повече от ясно, че двамата са братя, но нищо повече.

Докато Стивън Рестарик беше слаб, дори кльощав, новодошлият изглеждаше загладен. Тежкото палто с астраганена яка комфортно обхващаше тялото му. Хубав млад мъж с авторитета и доброто настроение на преуспелия.

Но мис Марпъл забеляза и нещо друго. Погледът му, след като влезе в салона, веднага се отправи към Джина.

— Не ме ли очаквахте? — попита той неуверено. — Не получихте ли телеграмата ми?

Въпросът бе отправен към Кари Луиз. Приближи се до нея.

Тя му подаде ръка почти машинално. Той я пое и внимателно я целуна. Беше знак на искрена привързаност, а не театрален жест.

Тя промърмори:

— Разбира се, Алекс, скъпи, разбира се. Само, че… Виждаш ли… Случиха се някои неща…

— Какви неща?

Отговори Милдред Стрет. Направи го с някакво мрачно задоволство, което се стори отвратително на мис Марпъл.

— Кристиян Гулбрандсен — каза тя. — Брат ми Кристиян Гулбрандсен бе намерен мъртъв.

— Боже мой! — възкликна Алекс искрено потресен. — Самоубил ли се е?

Кари Луиз се раздвижи.

— О, не. Не може да се е самоубил. Не и Кристиян. О, не!

— Чичо Кристиян никога не би направил подобно нещо, сигурна съм — намеси се Джина.

Очите на Алекс Рестарик се плъзнаха по лицата на присъстващите. Брат му Стивън кимна утвърдително.

Уолтър Хъд отвърна на погледа му с едва прикрит неодобрение. Алекс се вгледа в мис Марпъл и се намръщи, като че ли на сцената бе открил някакъв нежелан реквизит.

Сякаш искаше някой да му обясни присъствието й, но никой не го направи и мис Марпъл продължи да бъде само една объркана и приятна възрастна дама.

— Кога? — попита Алекс. — Кога се е случило това?

— Малко преди да дойдеш — отвърна Джина. — Три или четири минути преди това, предполагам. Но, Боже мой, ние всъщност чухме изстрела! Но не му обърнахме внимание…

— Не му обърнахте внимание? Как така?

— Виждаш ли… В това време ставаше и още нещо… — обясни Джина колебливо.

— И още как — вметна натъртено Уолтър. Джулиет Белъвър влезе в салона откъм библиотеката.

— Мистър Сероколд предлага всички да чакаме в библиотеката обяви тя. — Така ще е по-удобно за полицията. Освен мисис Сероколд. Преживя голямо сътресение, Кара. Наредих да поставят грейки в леглото ти. Ще те заведа горе и…

Кари Луиз се изправи и поклати решително глава.

— Най-напред трябва да видя Кристиян.

— О, не, скъпа. Не бива да се разстройваш повече…

Кари Луиз отстрани внимателно ръката й.

— Мила Джули. Ти не разбираш… — Озърна се и извика: — Джейн?

Мис Марпъл вече се бе приближила.

— Джейн, моля те, ела с мен.

Двете тръгнаха към вратата. Доктор Мавърик, който тъкмо влизаше, едва не се сблъска с тях.

— Доктор Мавърик! — възкликна мис Белъвър. — Моля ви, спрете я!

Кари Луиз погледна младия доктор съвсем спокойно. Дори му се усмихна леко.

— Искате да отидете… да го видите? — попита той.

— Трябва да го направя.

— Разбирам. — Мавърик се отдръпна. — Щом смятате, че трябва, мисис Сероколд… Но моля ви след това веднага си легнете и оставете мис Белъвър да се погрижи за вас. В момента все още не осъзнавате шока, но ви уверявам, че много скоро ще го почувствате…

— Да, предполагам, че сте прав. Ще бъда разумна. Ела, Джейн.

Двете жени минаха край главното стълбище, след това по коридора, покрай трапезарията вдясно и двойната врата вляво, водеща към кухнята, подминаха вратата към терасата и стигнаха до Дъбовия апартамент, който бе отреден за Кристиян Гулбрандсен. Стаята, в която влязоха, приличаше повече на всекидневна, отколкото на спалня. Леглото беше в една ниша отстрани, а през друга врата се влизаше в гардеробната и банята.

Кари Луиз спря на прага. Кристиян Гулбрандсен седеше зад голямото махагоново бюро пред отворена пишеща машина. Беше се наклонил настрани. Да падне на пода му бяха попречили големите перила на стола.

Луис Сероколд стоеше край прозореца. Беше дръпнал завесата и гледаше навън в нощта.

Когато усети присъствието им, той се обърна се намръщи.

— Мила, не биваше да идваш.

Приближи се до жена си и протегна ръка към нея. Мис Марпъл отстъпи назад.

— О, Луис! Налагаше се… да го видя. Човек трябва да е наясно с нещата.

Тя тръгна бавно към бюрото.

— Не пипай нищо — предупреди я Луис. — Полицията трябва да завари всичко точно както е било.

— Разбира се. Значи някой го е застрелял, така ли?

— Да. — Луис Сероколд изглеждаше изненадан, че жена му задава този въпрос. — Мислех, че си разбрала това.

— Знаех го, наистина. Кристиян не би се самоубил нарочно, а не е възможно да е било нещастен случай. Остава само едно… — Тя се поколеба за миг и добави: — Убийство.

Отиде зад бюрото и застана край мъртвия. По лицето й се четеше тъга и покруса.

— Милият Кристиян. Винаги е бил толкова добър към мен. — Докосна леко главата му с върховете на пръстите си. — Бъди благословен. Благодаря ти за всичко, скъпи Кристиян.

— Много бих искал да ти спестя всичко това, Карълайн. — Луис Сероколд проговори с повече чувство, отколкото мис Марпъл бе предполагала, че има у него.

Жена му поклати леко глава.

— Човек не може да спести нищо на никого — отвърна тя. — Рано или късно трябва да се изправим лице в лице срещу нещата. Затова е по-добре рано. Сега ще отида да си легна. Предполагам, че ще останеш тук, докато дойде полицията, Луис?

— Да.

Кари Луиз се обърна и мис Марпъл я прегърна през кръста.