Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Госпожица Марпъл (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
They Do It with Mirrors, (Пълни авторски права)
Превод от
,
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
maskara (2014)

Издание:

Агата Кристи. Илюзия с огледала

ИК „Абагар“, София, 1993

Редактор: Вихра Василева

ISBN: 954–584–045–5

История

  1. — Добавяне

Глава 20

— Донесох ти силен бульон, Кари Луиз — каза мис Марпъл. — Моля те да го изпиеш.

Мисис Сероколд се надигна в голямото, украсено с дърворезби дъбово легло. Изглеждаше дребна като малко дете. Бузите й бяха изгубили розовината си, а очите й бяха станали безизразни.

Тя послушно пое чашата и започна да пие. Мис Марпъл седна край нея.

— Първо Кристиян — обади се Кари Луиз, — а сега Алекс. И горкият умен, глупав малък Ърни. Дали наистина е знаел нещо?

— Не мисля — отвърна мис Марпъл. — Лъгал е. Искал е да си придаде важност. Трагедията е, че някой е повярвал на измислиците му.

Кари Луиз потрепери. Погледът й отново стана безизразен и далечен.

— Искахме да направим толкова много за тези деца… Постигнахме нещо. Някои от тях се справиха чудесно. Няколко заемат наистина отговорни постове. Други не успяха… но няма как. Условията в съвременния свят са толкова сложни… Прекалено сложни за някои елементарни, недоразвити личности. Знаеш ли какъв е най-големият план на Луис? Той е убеден, че изселването на престъпниците в миналото е помогнало на много от тях. Били са изпращани отвъд океана и са започвали нов живот при по-прости обстоятелства. Иска да започне съвременна програма, базираща се на същото. Да купи някъде голяма площ или няколко острова. Да ги финансира в продължение на няколко години, да ги превърне в самоиздържащ се кооператив, в който всеки дава своя дял. Но колонията трябва да е изолирана, за да се пресече изкушението за връщане в градовете и към стария начин на живот. Това е мечтата му. Разбира се, би струвало куп пари, а в наши дни няма много филантропи с поглед в бъдещето. Трябва ни друг Ерик. Ерик би приел идеята с ентусиазъм.

Мис Марпъл взе една малка ножичка и я погледна с любопитство.

— Каква странна ножица — учуди се тя. — От едната страна има две дупки за пръстите, а от другата — една.

Погледът на Кари Луиз отново се върна на земята.

— Алекс ми я подари тази сутрин. Предполага се, че така е по-лесно да изрежеш ноктите на дясната си ръка. Милото момче… Какъв ентусиаст… Накара ме да я изпробвам веднага.

— Предполагам, че е събрал изрязаните нокти и внимателно ги е прибрал — каза мис Марпъл.

— Да. Той… — Кари Луиз млъкна. — Защо каза това?

— Мислех си за Алекс. Това момче имаше ум в главата. Да, имаше.

— Искаш да кажеш… че затова умря?

— Да, струва ми се, че да.

— Той и Ърни… Просто не мога да го възприема… Кога се е случило според полицаите?

— Най-вероятно между шест и седем вечерта…

— След като са свършили с работата за деня?

— Да.

Джина беше ходила там по това време. Уоли Хъд също. Стивън каза, че е търсил Джина…

Но никой не би могъл…

Мислите на мис Марпъл бяха прекъснати.

Неочаквано и тихо, Кари Луиз попита:

— Колко знаеш, Джейн?

Мис Марпъл я погледна изпод вежди. Погледите им се срещнаха.

— Ако бях съвсем сигурна…

— Мисля, че си сигурна, Джейн.

Джейн Марпъл попита бавно:

— Какво искаш да направя?

Кари се облегна на възглавницата си.

— Всичко зависи от теб, Джейн. Ще направиш това, което смяташ, че е редно.

Тя затвори очи.

— Утре — кимна мис Марпъл — ще се опитам да поговоря с инспектор Къри. Ако желае да ме изслуша…