Агата Кристи
Илюзия с огледала (19)

I.

Алекс Рестарик беше словоохотлив и освен това ръкомахаше.

— Знам, знам! Аз съм главният заподозрян. Идвам сам с кола към къщата и изпадам в пристъп на творческо вдъхновение. Не очаквам да разберете. Откъде-накъде ще разберете?

— Бих могъл и да разбера — отговори Къри сухо, но Алекс продължи, сякаш не го е чул:

— Понякога се случва! Обзема те, без да знаеш как и защо. Някакъв ефект, идея и всичко останало отива по дяволите! Следващия месец поставям нов балет… Снощи… изведнъж… декорът беше прекрасен… съвършеното осветление! Мъгла… и фаровете прорязват мъглата и се отразяват неясно в грамада постройки. Всичко беше на мястото си! Изстрелите… бягащите стъпки… буботенето на електрическия генератор… сякаш лодка по Темза… Но какво да използвам, за да постигна тези ефекти?

Инспектор Къри го прекъсна:

— Чухте изстрели? Къде?

— Някъде в мъглата, инспекторе. — Алекс размаха ръце във въздуха — меки, добре гледани ръце. — Някъде в мъглата. Те бяха най-хубавото.

— А не ви ли хрумна, че нещо може да не е наред?

— Нещо да не е наред? А защо да ми хрумне?

— Изстрелите не са чак толкова обикновено нещо.

— Знаех си, че няма да разберете! Изстрелите идеално се вместваха в сцената, която създавах. Опасности… опиум… лудост! Пет пари не давах какво са били всъщност. Можеше да са гърмежи от ауспух на някой камион по шосето. Или пък бракониер, тръгнал на лов за зайци.

— В този край зайците се ловят преди всичко с примки.

Алекс не престана:

— Дете, което си играе с фойерверки? Дори през ум ми мина, че са изстрели. Аз бях на сцената… Или по-скоро в залата и гледах сцената.

— Колко изстрела чухте?

— Не знам — отвърна Алекс троснато. — Два или три. Два почти един след друг. Помня това.

Инспектор Къри кимна.

— Струва ми се споменахте бягащи стъпки? Откъде се чуха те?

— От мъглата. Някъде близо до къщата.

— Това навежда на мисълта, че убиецът на Кристиян Гулбрандсен е дошъл отвън — каза инспектор Къри тихо.

— Разбира се. А защо не? Не можете да предположите, че е от къщата, нали?

— Трябва да помислим за всичко — обясни инспекторът още по-тихо.

— Предполагам — съгласи се Алекс Рестарик щедро. — Каква съсипваща душата работа трябва да е вашата! Всичките тези подробности, часове, места, ужасната дребнавост и педантичност на всичко това! И какъв е смисълът в края на краищата? Ще оживее ли нещастният Кристиян Гулбрандсен?

— Залавянето на убиеца е голямо удовлетворение, мистър Рестарик.

— Като в Дивия Запад!

— Познавахте ли добре мистър Гулбрандсен?

— Не достатъчно, за да искам да го убия, инспекторе. Виждал съм го от време на време още откакто дойдох да живея тук като малък. Появяваше се за кратко. Един от стълбовете на индустрията. Подобен тип хора не са ми интересни. Струва ми се, че има голяма колекция от скулптури. Боже мой! Тези богаташи!

Инспектор Къри го изгледа замислено и го попита:

— Интересуват ли ви отровите, мистър Рестарик?

— Отровите? Човече Божи! Нали не са му дали отрова преди да го застрелят? Това би било твърде безумна криминална история!

— Не, не са му дали. Но не отговорихте на въпроса ми.

— Отровите имат своя чар… Далеч по-изтънчени са от куршума или хладното оръжие… Нямам познания по въпроса, ако това ви интересува.

— Притежавали ли сте арсеник?

— За да го слагам в сандвичите след представлението? Тази идея има своите привлекателни страни. Чували ли сте за Роуз Глайдън? Ох, тези актриси, които си мислят, че са си създали име! Не, никога не съм мислил за арсеник. Може да се извлече от отрова за плевели или от мухоловки, ако не се лъжа, така ли е?

— Често ли идвате тук, мистър Рестарик?

— Зависи, инспекторе. Случва се да не дойда по няколко седмици. Все пак се опитвам, когато мога, да прескоча през почивните дни. Винаги съм смятал Стонигейтс за свой истински дом.

— Мисис Сероколд давала ли ви е основание да смятате така?

— Никога няма да мога да се отплатя на мисис Сероколд, за това, което е направила за мен. Съчувствие, разбиране, обич…

— И доста пари в брой, струва ми се?

Алекс го изгледа с отвращение.

— Тя се отнася към мен като към свой син и вярва в моята работа…

— Говорила ли е с вас за завещанието си?

— Разбира се. А може ли да попитам какъв е смисълът от всичките тези въпроси, инспекторе? На мисис Сероколд не й се е случило нищо.

— И по-добре да не се случва — отговори Къри заплашително.

— Какво искате да кажете с това?

— Ако не знаете, много добре — каза инспекторът. — Ако знаете, предупреждавам ви!

Когато Алекс излезе, сержант Лейк отбеляза:

— Доста фалшиво прозвуча.

Къри поклати глава.

— Не може да се каже със сигурност. Може наистина да е талантлив. Може би обича да живее леко и да приказва големи приказки. Не знам. Чул стъпки, нали. Бих се обзаложил, че си го измисли.

— Поради някаква определена причина?

— Поради напълно определена причина. Не сме стигнали още дотам, но и това ще стане.

— Сър, в края на краищата някое от онези момчета може и да е успяло да излезе незабелязано от колежа. Сред тях сигурно има осъждани за грабеж и ако е така…

— Точно това искат да мислим. Много удобно. Само че, ако е вярно, готов съм да изям новата си шапка.