Агата Кристи
Илюзия с огледала (27)

III.

Кари Луиз слезе по широката стълба и от три различни посоки към нея се спуснаха три жени. Джина дойде откъм дългия коридор, мис Марпъл от библиотеката, а мис Белъвър — от големия салон. Първа заговори Джина:

— Бабо! — възкликна тя развълнувано. — Добре ли си? Не са те тормозили или нещо такова, нали?

— Разбира се, че не, Джина. Какви странни неща ти се въртят в главата! Инспектор Къри беше очарователен и много внимателен.

— Така и трябва да бъде — намеси се мис Белъвър. — Кара, тук е цялата ти поща и един колет. Тъкмо щях да ги кача горе.

— Донеси ги в библиотеката — каза Кари Луиз. Четирите жени влязоха вътре.

Бяха двадесет или тридесет писма. Кари Луиз седна и започна да ги отваря. След това ги подаваше на мис Белъвър, която ги сортираше на купчинки. Тя обясни на мис Марпъл:

— Има три основни категории. Първата са от роднините на момчетата. Тях предавам на доктор Мавърик За писмата с разни молби се грижа аз. Останалите са лични. Кара ми казва какво да правя с тях.

След като приключиха с кореспонденцията, Кари Луиз насочи вниманието си към колета и сряза канапа с ножицата.

От елегантната опаковка се показа кутия хубави шоколадови бонбони, завързана със златна панделка.

— Някой трябва да си е помислил, че имам рожден ден — каза мисис Сероколд с усмивка.

Тя свали панделката и отвори капака. Вътре имаше визитна картичка. Погледна я с изненада.

— От Алекс с обич — прочете на глас. — Колко странно. Да ми изпрати кутия шоколадови бонбони точно в деня на пристигането си!

Безпокойство обзе мис Марпъл.

— Чакай малко, Кари Луиз — надигна се тя бързо. — Не ги яж още.

Мисис Сероколд я изгледа изненадано.

— Тъкмо смятах да ви почерпя.

— Недей. Чакай малко да попитам… Дали Алекс е вкъщи, знаеш ли, Джина?

— Преди малко беше в салона, струва ми се — отговори тя веднага.

След това отвори вратата и го повика.

Алекс Рестарик се появи почти веднага.

— Мила моя! Значи си станала? И не се чувстваш зле?

Той се приближи до мисис Сероколд и я целуна нежно и по двете бузи.

— Кари Луиз иска да ти благодари за шоколадовите бонбони — каза мис Марпъл.

Алекс се изненада.

— Какви бонбони?

— Тези тук — отвърна Кари Луиз.

— Но аз не съм изпращал никакви бонбони, скъпа!

— В кутията намерихме твоята картичка — обади се мис Белъвър.

Алекс се вгледа.

— Да, моята е. Колко странно. Колко странно! Но не са от мен.

— Наистина е странно — съгласи се мис Белъвър.

— Изглеждат апетитно — обади се Джина. — Гледай, бабо! Тук в средата има от любимите ти пияни вишни.

Мис Марпъл взе кутията внимателно, но твърдо. Без да каже дума повече, тя излезе от стаята и тръгна да търси Луис Сероколд. Не го намери веднага, защото беше отишъл до колежа — откри го в кабинета на доктор Мавърик. Сложи бонбоните на масата пред него. Той изслуша краткия й разказ. Лицето му изведнъж стана строго и замислено.

Съвсем внимателно с доктора започнаха да вадят бонбон след бонбон и внимателно да ги оглеждат.

— Мисля — каза Мавърик, — че ето тези, които съм отделил, почти сигурно са пипани. Виждате ли колко неравен е шоколадът отдолу? Смятам, че веднага трябва да се проверят.

— Но това ми изглежда невероятно! — възкликна мис Марпъл. — Та всеки в къщата би могъл да се отрови!

Луис кимна. Лицето му все още беше пребледняло и строго.

— Да… Това е жестокост… безумие… — той млъкна. — Всъщност, струва ми се, че тези бонбони са с вишнев пълнеж. Карълайн ги обича много. Разбирате ли, направил го е човек, който знае доста неща.

Мис Марпъл се обади тихо:

— Ако е както подозирате… ако в бонбоните има… отрова, боя се, че ще се наложи да кажем на Кари Луиз за какво става дума. Тя трябва да е нащрек.

— Да — отвърна тежко Луис Сероколд. — Ще научи, че някой се мъчи да я убие. Струва ми се, за нея ще е почти невъзможно да повярва.