Агата Кристи
Илюзия с огледала (10)

II.

Луис Сероколд се върна в шест и половина. Спря колата при портата и премина през парка пеша. Мис Марпъл, която в това време гледаше през прозореца, видя, че Кристиян Гулбрандсен излиза да го посрещне. Двамата се здрависаха и след това започнаха да се разхождат напред-назад по терасата.

Бе взела със себе си бинокъла за наблюдаване на интересни птици и сега бе моментът да го използва. Дали в онези далечни дървета нямаше ято щиглеци?

Малко преди да насочи бинокъла напред, тя го наведе надолу и видя, че лицата на двамата мъже изглеждат сериозни и угрижени. Мис Марпъл се надвеси още малко. От време на време дочуваше части от разговора им. Ако някой от тях вдигнеше глава нагоре, съвсем ясно щеше да забележи, че улисаната любителка на природата е насочила вниманието си другаде, далеч напред.

— … как да скрием това от Кари Луиз… — чу гласа на Гулбрандсен.

Когато следващия път минаха под прозореца, говореше мистър Сероколд.

— … ще можем да го запазим в тайна. Съгласен съм, че трябва да мислим преди всичко за нея…

След това още:

— … наистина сериозно… несправедливо… отговорността е прекалено голяма… може би е най-добре да поискаме съвет отвън…

Най-накрая мис Марпъл чу Кристиян Гулбрандсен да предлага:

— Става студено. Най-добре е да влезем вътре.

Прибра се от прозореца озадачена. Това, което чу, бе твърде откъслечно, за да може да доведе до категорични изводи, но достатъчно, за да потвърди неопределеното безпокойство на Рут Ван Райдък.

Каквото и да не беше наред в Стонигейтс, то определено засягаше Кари Луиз.