Метаданни
Данни
- Серия
- Госпожица Марпъл (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- They Do It with Mirrors, 1952 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Владимир Германов, 1993
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 27 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- maskara (2014)
Издание:
Агата Кристи. Илюзия с огледала
ИК „Абагар“, София, 1993
Редактор: Вихра Василева
ISBN: 954–584–045–5
История
- — Добавяне
Глава 17
I.
— Казваш, че някой се е опитал да ме отрови?
Гласът на Кари Луиз звучеше объркано и недоверчиво.
— Знаеш — добави тя, — че не мога да повярвам такова нещо…
Остана мълчалива в продължение на няколко секунди, с полузатворени очи.
— Исках да ти го спестя, скъпа — каза Луис.
Тя разсеяно протегна ръка към него и той я пое.
Мис Марпъл, седнала наблизо, поклати глава с разбиране.
Кари Луиз я погледна.
— Вярно ли е това, Джейн?
— Боя се, че да, скъпа.
— Всичко това… — Кари Луиз замълча.
След малко продължи:
— Винаги съм смятала, че знам кое е истинско и кое — не… Това не изглежда истинско… Но е… Може би греша и за останалото… Но кой би пожелал да направи такова нещо? Никой в тази къща не може да иска… да ме убие!
Гласът й все още бе изпълнен с недоверие.
— Аз също мислех така — обади се Луис. — Оказва се, че съм се лъгал.
— И Кристиян е знаел… Това обяснява нещата.
— Какво обяснява? — попита Луис.
— Начинът, по който се държеше — отговори Кари Луиз. — Беше много странен. Не както обикновено. Изглеждаше… разтревожен за мен… Сякаш искаше да ме предупреди за нещо… Но не го направи… Попита ме как съм със сърцето и дали напоследък се чувствам добре. Може би се е опитвал да ми намекне. А защо не ми го каза направо? Толкова по-просто е да се каже направо…
— Не е искал да ти причинява болка, Карълайн.
— Болка? Но защо… О! Разбирам… — Очите й се разшириха. — Значи това мислиш и ти? Но мога да те уверя, Луис, че грешиш!
Съпругът й отбягна погледа й.
— Съжалявам — повтори мисис Сероколд след малко, — но не мога да повярвам, че това, което се случи тук напоследък, е вярно. Едгар да стреля по теб, Джина и Стивън, тази абсурдна кутия шоколадови бонбони… Това просто не е истина!
Никой не отговори.
Карълайн Луиз Сероколд въздъхна.
— Предполагам — добави тя, — че от дълго време съм живяла в някакъв измислен свят, извън реалността… Моля ви… и двамата. Струва ми се, че искам да остана сама… Трябва да се помъча да разбера…