Агата Кристи
Илюзия с огледала (38)

Глава 22

Част от писмо на Джина Хъд до леля й мис Ван Райдък:

… Лельо Рут, разбираш, че всичко това беше като някакъв кошмар… Особено краят. Вече ти разказах всичко за този чудат човек Едгар Лоусън. Винаги е бил като заек. Когато инспекторът започна да го разпитва, той се изплаши, загуби ума и дума и хукна да бяга. Хукна съвсем буквално. Изскочи през прозореца, покрай къщата, след това надолу по алеята, но там имаше полицай, така че той кривна и продължи с всички сили към езерото. Скочи в една продънена лодка, която стои там от години, и я оттласна от брега. Разбира се, това беше напълно безумна постъпка. Както казах, беше като полудял от страх заек. Тогава Луис изкрещя: „Тази лодка е прогнила!“ и също се втурна към езерото. След малко лодката потъна и Едгар започна да се дави. Не умееше да плува. Луис скочи във водата и заплува към него. Успя да го достигне, но бяха сред тръстиките и положението им се оказа трудно. Един от полицаите също влезе във водата, завързан с въже, но се оплете и трябваше да го изтеглят на брега. Леля Милдред все повтаряше: „Ще се удавят, ще се удавят“, някак си глупаво, а баба само каза „Да“. Не мога да ти опиша как прозвуча тази дума от устата й тогава. Просто „ДА“ и ме прониза като… като с нож.

Дали не се държа глупаво и мелодраматично? Вероятно. Но това, което се случи… И тогава, когато всичко свърши, когато ги извадиха и опитаха изкуствено дишане (беше безполезно), инспекторът дойде при нас и каза на баба: „Мисис Сероколд, боя се, че няма надежда.“ Баба отговори съвсем спокойно: „Благодаря ви, инспекторе.“ След това ни изгледа. Аз исках да помогна, но не знаех как, Джули беше мрачна, но внимателна и готова както винаги да поучава, Стивън кършеше ръце, а добрата смешна мис Марпъл изглеждаше тъжна и уморена. Дори и Уоли беше смутен. Всички толкова я обичахме и искахме да направим НЕЩО.

Но баба само кимна: „Милдред“. Леля Милдред отвърна: „Майко“. И двете влязоха заедно в къщата — баба изглеждаше толкова слаба и крехка… Облягаше се на леля Милдред. Дотогава никога не си бях давала сметка колко са привързани една към друга. Не личеше, но винаги е било така.

Джина престана да пише и захапа края на автоматичната писалка. След това продължи:

За мен и Уоли — връщаме се в Щатите веднага щом стане възможно…