Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Госпожица Марпъл (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
They Do It with Mirrors, (Пълни авторски права)
Превод от
,
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
maskara (2014)

Издание:

Агата Кристи. Илюзия с огледала

ИК „Абагар“, София, 1993

Редактор: Вихра Василева

ISBN: 954–584–045–5

История

  1. — Добавяне

Глава 23

— Как успя да се досетиш, Джейн?

Мис Марпъл не бързаше да отговори. Тя погледна замислено другите двама — Кари Луиз — още по-слаба и крехка, но въпреки това странно безучастна, и възрастния човек с мила усмивка и гъста бяла коса. Доктор Голбрайт, епископ на Кроумър.

Епископът взе ръката на Кари Луиз в своята.

— За теб, дете мое, всичко това е много тъжно. Преживяла си сериозно сътресение.

— Тъжно, да. Но не и сътресение.

— Така е — потвърди мис Марпъл. — Успях да се убедя в това. Всички говореха, че Кари Луиз живее в някакъв друг свят, не в този, и че няма контакт с действителността. Но всъщност, Кари, ти си била именно в реалността, а не в илюзиите. Ти, за разлика от повечето от нас, не можеш да бъдеш заблудена от въображаемото. Когато изведнъж осъзнах това, реших, че трябва да приема за истина нещата, които ти мислиш и чувстваш. Беше напълно сигурна, че никой не се опитва да те отрови, не можеше да го повярваш. И с пълно право, защото просто това не беше така! Ти не можеше да допуснеш, че Едгар ще направи нещо лошо на Луис… и отново се оказа права. Той никога не би му навредил. Беше убедена, че Джина обича единствено съпруга си — и това също се оказа вярно.

Така че, ако приемех за истина твоето мнение, всичко останало, което изглеждаше вярно, трябваше да бъде илюзия. Илюзия, създадена със съвсем определена цел, така както фокусниците подготвят номерата си, за да надхитрят публиката. А публиката бяхме ние.

Алекс Рестарик първи се досети за истината, защото бе имал шанса да види нещата от различен ъгъл — отвън. Когато с инспектор Къри са били на алеята, той успял да осъзнае възможностите, които предлагат прозорците… И си спомнил звука от бягащи стъпки, който бил чул онази нощ. След това експериментът с полицая му е показал колко малко време всъщност е необходимо, за да бъде извършено нещо, за което си мислим, че е необходимо много повече. Този полицай бил сериозно задъхан и по-късно, когато чух за това, си спомних колко тежко дишаше Луис Сероколд онази нощ, когато отвори вратата на кабинета. Тичал е с всички сили, разбирате, нали?

Но за мен истинският център на нещата беше Едгар Лоусън. Всичко, което каза и направи, беше напълно естествено за това, за което искаше да се представи, но самият той бе неестествен. Защото всъщност беше един напълно нормален млад човек в ролята на шизофреник… И винаги малко преиграваше. Театралничеше.

Това вероятно е било планирано много внимателно. Луис трябва да си е дал сметка, че при последното си посещение Кристиян Гулбрандсен се е усъмнил в нещо. Тъй като го е познавал много добре, той е бил сигурен, че Кристиян няма да се успокои, докато не разбере дали подозренията му са основателни или не.

Кари Луиз се раздвижи.

— Да — каза тя. — Кристиян беше такъв. Малко муден и педантичен, но много умен. Не знам какво е събудило недоверието му, но е започнал да проучва и в края на краищата се е добрал до истината.

— Не мога да не се обвинявам, задето не бях малко по-съвестен — въздъхна епископът.

— Но от вас никой не е очаквал да разбирате от финанси — отвърна Кари Луиз. — От самото начало с това трябваше да се занимава мистър Гилфой. След смъртта му, поради опита си, Луис пое нещата изцяло в свои ръце. И това, разбира се, го навело на мисълта… — Бузите й порозовяха. — Луис беше голяма личност. Човек с въображение и страстна вяра това, което може да се постигне с пари. Не ги е искал за себе си, поне не в този алчен и вулгарен смисъл, имал е нужда от силата им, за да направи голяма добрина…

— Искал е — възрази епископът — да бъде Бог. — Гласът му изведнъж стана строг. — Забравил е, че човек е само инструмент на Божията воля.

— И е прибягнал до измама, за да се сдобие със средства от фондацията? — попита мис Марпъл.

Доктор Голбрайт се поколеба.

— Не само това…

— Кажете й — намеси се Кари Луиз. — Тя е най-добрата ми приятелка.

— Луис Сероколд — започна да обяснява епископът — е бил, така да се каже, финансов магьосник. През годините, когато се е занимавал с много сложно счетоводство, се е забавлявал да измисля най-различни начини за измама, на практика неуловими. Това са били само теоретични упражнения, но когато веднъж е видял какви възможности би му дала една голяма сума пари, ги е пуснал в действие. Виждате ли, на свое разположение той е имал първокласен материал. Сред момчетата, преминали оттук, той е подбрал една малка група. Освен че са имали криминални наклонности, те са обичали приключенията и са били много интелигентни. Стигнали сме почти до дъното на нещата и изглежда, че хората от този таен кръг са били специално обучавани и впоследствие поставяни на ключови постове, където, следвайки инструкциите на Луис, са можели да фалшифицират документи по такъв начин, че са отклонявали сериозни суми, без да събудят никакви подозрения. Операциите са толкова сложни, че ревизорите ще могат да разплетат всичко едва след месеци. Все пак засега е ясно, че чрез различни банкови сметки и компании Луис Сероколд е можел да разполагах огромна сума, с която е възнамерявал да основе експерименталната колония за малолетни престъпници отвъд океана. Земята е трябвало да бъде собственост на колонията. Може би това е фантастичен сън…

— Този сън можеше да се сбъдне — каза Кари Луиз.

— Да, можеше да се сбъдне. Но средствата, с които си е служил Луис, са били нечестни и Кристиян Гулбрандсен е открил това. Бил е много обезпокоен. Особено след като си е дал сметка какво би означавало за теб, Кари, разкриването и осъждането на Луис.

— Затова ме попита как съм със сърцето и се интересуваше за здравето ми. Не можех да разбера…

— Когато Луис се е върнал. Кристиян го посрещнал отвън и му казал, че знае какво върши. Луис, струва ми се, е приел нещата спокойно. Двамата са се споразумели да направят всичко възможно, за да ти спестят неприятностите. Кристиян е споменал, че има намерение да ми пише, за да дойда да обсъдим положението.

— Но, разбира се — допълни мис Марпъл, — Луис Сероколд вече е бил подготвен за това развитие на нещата. Всичко е било планирано. Бил е доведен младият човек, който е трябвало да играе ролята на Едгар Лоусън в къщата. Естествено имало е и истински Едгар Лоусън — в случай, че полицията реши да прегледа досието му. Фалшивият е знаел съвсем точно какво трябва да прави — да се преструва на шизофреник, страдащ от мания за преследване… И да осигури на Луис алиби за две съдбоносни минути…

Следващата стъпка също е била внимателно планирана. Версията, че някой се опитва да отрови теб, Кари Луиз. Всъщност, като се замислим, тя се основаваше единствено на твърдението на Луис, че Кристиян Гулбрандсен му е казал за това, и на няколкото реда, които е добавил в края на писмото му, докато е чакал да дойде полицията. Не е било трудно да се сложи арсеник в лекарството ти. За теб не е имало никаква опасност — след като той е можел да ти попречи да го изпиеш. Кутията с шоколадовите бонбони е само допълнителен щрих към картината… И, разбира се, в началото бонбоните не са били отровени… Само тези, които е подменил, непосредствено преди да я предаде на инспектор Къри.

— И Алекс се е досетил — каза Кари Луиз.

— Да. Затова е събрал изрязаните ти нокти. По тях може да се разбере дали човек е поемал арсеник в продължение на дълъг период от време.

— Горкият Алекс, горкият Ърни!

Последва кратка тишина. Замислиха се за Кристиян Гулбрандсен, за Алексис Рестарик, за момчето Ърни — и за това колко бързо убийството може да деформира и изврати човек.

— Но — добави епископът — Луис е поел голям риск, като е накарал Едгар да му стане съучастник… Дори и по някакъв начин да го е държал в ръцете си…

Кари Луиз поклати глава.

— Не просто го държеше в ръцете си. Едгар му беше предан.

— Да — отбеляза мис Марпъл. — Като Лионард Уайли и баща му. Чудя се дали… — Тя замълча деликатно.

— Предполагам си забелязала приликата — кимна Кари Луиз.

— Значи си знаела през цялото време?

— Досещах се. Известно ми беше, че някога Луис е имал кратка връзка с някаква актриса. Преди да се запознаем. Той сам ми разказа за това. Не е било сериозно. Тази жена била твърде алчна и не се е интересувала от него, но изобщо не се съмнявам, че Едгар е син на Луис.

— Да. Това обяснява всичко…

— И накрая пожертва живота си заради него — добави Кари Луиз и погледна умоляващо епископа. — Наистина го направи.

Последва кратка пауза и тя продължи:

— Радвам се, че свърши така… Че се опита да спаси момчето… Хората могат да бъдат едновременно много добри и много лоши. Винаги съм знаела, че това е вярно за Луис… Но… той ме обичаше истински. Аз също го обичах.

— Подозираше ли го? — попита мис Марпъл.

— Не. Защото бях объркана заради историята с отравянето. Знаех, че Луис никога не би направил подобно нещо, и все пак в писмото на Кристиян пишеше, че някой се опитва да ме отрови… И си помислих, че всичко, което съм мислила за хората, трябва да е било погрешно…

— А когато бяха убити Алекс и Ърни? Тогава започна да го подозираш, нали?

— Да — отговори Кари Луиз. — Защото знаех, че никой, освен Луис не би се осмелил да направи такова нещо. И започнах да се боя от това, което би могло да последва…

Тя потрепери.

— Възхищавах се от Луис. Възхищавах се от… как да го нарека? От добротата му. Но си давам сметка, че ако си… добър… трябва също така да се задоволяваш с това, което имаш.

— Това — каза епископът — е нещото, което винаги ме е възхищавало у теб.

Хубавите сини очи изведнъж се отвориха широко, изпълнени с изненада.

— Но аз не съм хитра, за да бъде иначе! И не съм кой знае колко добра. Мога единствено да се възхищавам на чуждата доброта.

— Мила Кари Луиз — каза мис Марпъл.