Серия
Колелото на времето (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Knife of Dreams, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 81 гласа)

Глава 4
Сделка

Яхнал Стъпко, Перин гледаше широката поляна с поникналите вече от излинялата зимна трева червени и сини цветя. Тревата беше плоска като килим под стопилия се сняг. Горичката беше предимно кожолист, който пазеше широките си тъмни листа зиме, но и малко бели листа бяха останали по клоните на сладниката. Сиво-кафявият жребец тупаше с копито, нетърпелив не по-малко от него, макар че Перин нямаше да го издаде пред никого. Слънцето се бе издигнало почти над главата му — чакал беше тук близо час. От запад духаше напорист вятър, през поляната и към него. Това беше добре.

От време на време облечената му в тежка ръкавица ръка погалва-ше почти правия дъбов клон, по-дебел от ръката му и дълъг почти колкото нея, положен на седлото пред него. На половината му дължина беше издялал страните му плоски и гладки. Поляната, оградена с грамадни дъбове и кожолист, висок бор и по-ниска сладника, бе по-малко от стотина разтега на ширина, но повечко на дължина. Клонът трябваше да е достатъчно дебел. Беше обмислил всяка възможност. Клонът ставаше за повечето.

— Милейди Първа, трябва да се върнете в лагера — за кой ли път измърмори Гален и се почеса раздразнено по червената кръпка над изваденото око. Шлемът му с пурпурния пискюл висеше на седлото му и дългата му до раменете бяла коса се вееше непокрита. Чували го бяха да казва, пред очите на Берелайн, че повечето от тези бели коси са му подарък от нея. Черният му боен кон понечи да захапе Стъпко и той рязко дръпна юздите, без да откъсва око от Берелайн. Нали се беше произнесъл на съвета против идването й все пак. — Грейди може да ви придружи и да се върне, докато почакаме още малко да видим дали сеанчанците ще се появят.

— Ще остана, капитане. Ще остана. — Тонът на Берелайн беше твърд и спокоен, ала все пак под повърхността се долавяше угрижена нотка. Не беше толкова уверена, колкото се мъчеше да изглежда. И си беше сложила лек парфюм, ухаещ на цветя. Перин понякога се улавяте, че се мъчи да отгатне кои точно цветя, но днес беше твърде съсредоточен, за да го занимават празни мисли.

Мирисът на Анура боцкаше ядно, въпреки че лишеното от възраст лице на Айез Седай, обкръжено от десетките тънки плитчици, си оставаше гладко, както винаги. Но пък Сивата сестра с клюнестия нос миришеше на раздразнение още след разрива между нея и Берелайн. Сама си беше виновна, като бе посетила Масема зад гърба на Берелайн. Тя също беше настояла Берелайн да остане. Сега подкара кафявата си кобила към Първата на Майен, а Берелайн отдръпна своята бяла достатъчно надалече, без дори да погледне съветничката си. Ядът отново го жегна.

Роклята на Берелайн от червена коприна, златовезана, показваше повече гръд, отколкото от доста време, макар че широкият наниз с огнекапки и опали донякъде й придаваше благопристойност. Също тъй широк колан с отрупана със скъпоценни камъни кама стягаше кръста й. Пред колана и накита короната на Майен, кацнала върху черната й коса със златния ястреб над веждите й, изглеждаше скромна. Беше красива жена, още повече откакто престана да го преследва, макар че и на малкия пръст на Файле не можеше да стъпи, разбира се.

Анура беше облякла простовата сива рокля, но повечето носеха най-хубавите си дрехи. Перин бе с тъмнозелено копринено палто със сребърно везмо по ръкавите и раменете. Не си падаше по префърцуне-ни дрехи — Файле го беше изтормозила, докато си купи малкото, кои-то имаше; е, лекичко го беше изтормозила — но днес трябваше да е впечатляващ. А пък ако широкият прост кожен колан, стегнат над палтото, разваляше впечатлението — какво пък, така да бъде.

— Тя трябва да дойде — измърмори Арганда. Първият капитан на Алиандре беше смъкнал сребърния си шлем с трите къси бели пискюла и седеше напрегнато в седлото, разхлабил меча в ножницата, сякаш очакваше нападение. Бронята му също беше посребрена и на слънчевата светлина можеше да се види от мили разстояние. — Трябва да дойде!

— Пророкът казва, че няма да дойдат — доста гръмко подхвърли Ейрам и смуши дългокракия сивушко до Стъпко. Ефесът на меча му с месинговата вълча глава стърчеше над рамото на палтото му на зелени ивици. Преди време беше изглеждал твърде красив за мъж, но напоследък лицето му от ден на ден ставаше все по-мрачно. Нещо изпито имаше в него, очите му бяха хлътнали, а устата — стисната. — Пророкът казва, че или няма да дойдат, или е капан. Казва да не вярваме на сеанчанците.

Перин си замълча, но го жегна бодилът на собствения му яд, колкото заради някогашния Калайджия, толкова и заради самия себе си. Балвер го беше уведомил, че Ейрам започнал да се среща с Масема, но като че ли не се налагаше да му казва да не казва на Масема всичко, което прави. Няма как да върнеш яйцето в черупката — но в бъдеще щеше да внимава повече. Ковачът трябва да си познава сечивата и да не ги използва до счупване. Същото важеше и за хората. Колкото до Масема, той несъмнено се боеше, че ще се срещнат с някой знаещ, че самият той се пазари със сеанчанците.

Групата им беше голяма, макар че повечето стояха скрити зад дърветата. Петдесет души от Крилатата гвардия на Берелайн, с червени ръбести шлемове и червени гръдни брони, с пурпурни ленти, веещи се от тънките им, увенчани със стомана пики, седяха на конете зад разветия от вятъра златен ястреб на Майен на синьо поле. Зад тях петдесет геалданци с лъскави брони и тъмнозелени конични шлемове също чакаха на конете зад трите сребърни звезди на червено поле на Геалдан. Лентите на пиките им бяха зелени. Бяха внушителна гледка, но всички заедно бяха много по-безопасни от Джур Грейди с грубоватото му селяшко лице, колкото и да изглеждаше невзрачен в простото си черно палто, с иглата — сребърен меч на високата яка. Той го знаеше, дори те да не го знаеха, и стоеше до червеникавокафявия си кон отпуснат като човек, отдъхващ си след изнурителен труд.

За разлика от него, Леоф Торфин и Тод ал-Каар, единствените други присъстващи тук мъже от Две реки, само дето не подскачаха на седлата от възбуда. Радостта им едва ли щеше да е толкова голяма, ако бяха разбрали, че са ги избрали най-вече заради що-годе прилични? им палта от тъмна вълна. Леоф носеше знамето на Перин с Червената Вълча глава, а Тод — Червения орел на Манедерен; носеха ги на пръти, малко по-дълги от пиките. За малко да се сбият кой от двамата кое да носи. Перин се надяваше, че не е защото никой не иска да носи обрим-чената с червено Вълча глава. Леоф изглеждаше съвсем доволен. Тод пък направо се беше захласнал от възторг. Перин въздъхна. При всяка сделка трябва да накараш другия да си мисли, че получава нещо отгоре, както често казваше бащата на Мат. В главата му се завихриха цветове и за кратък миг му се стори, че вижда Мат да говори с някаква дребничка мургава жена. Тръсна глава да махне образа. Тук и сега, длес, само това беше важно. Само Файле беше важна.

— Ще дойдат! — отряза Арганда в отговор на Ейрам, макар да гледаше стръвно иззад решетките на шлема си, сякаш очакваше да го предизвикат.

— Ами ако не дойдат? — попита Гален и едното му око се навъси свирепо към двете на Арганда. Лъскавочервената му броня не беше кой знае колко по-добра от посребрената на Арганда. Но едва ли щяха да отстъпят да си ги боядисат в нещо по-убито.

— Ами ако е капан? — гърлено, почти като вълк изръмжа Арганда. Беше на ръба на търпението.

Вятърът донесе конска миризма няколко мига, преди ушите на Перин да доловят първите чуруликания на синигери, твърде далечни, за да ги чуе някой друг. Носеха се откъм дърветата. Идваха големи групи мъже. Чу се ново чуруликане, този път — по-близо.

— Тук са — рече той и Арганда и Гален го изгледаха. Обикновено се стараеше да не издава острия си слух или нюх, но двамата бяха на ръба да се сбият. Птичите трели се доближиха и вече всеки можеше да ги чуе. Двамата го изгледаха странно.

— Не мога да рискувам лейди Първа, ако има опасност от капан — заяви Гален и затегна шлема си. Всички знаеха какво означава това.

— Изборът е мой, капитане — отвърна Берелайн, преди Перин да успее да отвори уста.

— А безопасността ви е моя отговорност, милейди Първа.

Берелайн вдиша дълбоко и лицето й потъмня, но Перин я изпревари.

— Казах ви как ще щракнем този капан — ако се окаже капан. Знаете колко подозрителни са сеанчанците. Сигурно ще се безпокоят, че ние им гласим засада. — Гален се окашля шумно. Търпението в миризмата на Берелайн примига, после отново се утаи, здраво като скала.

— Трябва да го слушате, капитане — рече тя с усмивка към Перин. — Той знае какво прави.

В другия край на поляната се появи група ездачи и спря. Талан-вор се различаваше лесно. В тъмно палто и яхнал хубав пъстросив кон, той беше единственият без броня, нашарена ярко в червено, жълто и сиво. Другите без броня бяха две жени — едната в синьо, с червено по полите и гърдите, другата в сиво. Слънцето се отрази от нещо, което ги свързваше. Така. Сул-дам и дамане. Изобщо не беше споменавано за това в преговорите, водени от Таланвор, по Перин бе разчитал, че ще е така.

— Време е — рече той и стисна юздите на Стъпко. — Преди да е решила, че не сме дошли.

Анура успя да се доближи до Берелайн толкова, че да сложи ръка на рамото й, преди тя да дръпне кобилата си настрана.

— Трябва да ми позволиш да дойда с теб, Берелайн. Може да ти потрябва съвет, нали? Този вид преговори ми е специалност.

— Подозирам, че сеанчанците вече могат да познават лицето на Айез Седай, нали, Анура? — И добави с много мил гласец: — Освен това трябва да останеш тук, за да помагаш на господин Грейди.

За миг по бузите на Айез Седай избиха червени петънца и широката й уста се сви. Наложило се беше Мъдрите да я убеждават днес да се съгласи да изпълнява заповедите на Грейди. Перин всъщност бе доволен, че не знае точно как са го направили, но откакто напуснаха лагера, тя все се опитваше да се измъкне.

— Ти също оставаш — рече Перин, щом Ейрам понечи да подкара напред. — Напоследък си станал безразсъден и няма да рискувам да кажеш или да направиш нещо погрешно. Няма да рискувам Файле заради това. — Истина си беше. Да не говорим, че нямаше да рискува Ейрам да донесе на Масема какво се е говорило. — Разбра ли ме?

Миризмата на Ейрам забълбука от разочарование, но той кимна с неохота. Може и да боготвореше Масема, но беше готов сто пъти да даде живота си, отколкото да рискува живота на Файле. Най-малкото нарочно. Какви ги вършеше, когато не мислеше, беше друга работа.

Перин подкара през дърветата, с Арганда от едната му страна и Берелайн и Гален от другата. Знамената ги последваха, както и по десетима майенци и геалданци, в колона по двама. Щом конете им тръгнаха напред, сеанчанците поеха към тях, също в колона. Таланвор яздеше до водачите, единият на дорест, другият — на червено-кафяв кон. Копитата не издаваха и звук по сплъстената ланска трева. Лесът бе стихнал дори за ушите на Перин.

Докато майенците и геалданците се развръщаха в редица и повечето от сеанчанците в ярко нашарените си брони правеха същото, Перин и Берелайн продължиха към Таланвор и двамата бронирани сеан-чанци — единият бе с три сини пискюла на лъскавия си шлем, дето толкова приличаше на глава на насекомо, другият — с два. Сул-дам и дамане бяха с тях. Срещнаха се в средата на поляната, сред дивите цветя и тишината, на шест разтега едни от други.

Щом Таланвор застана от едната страна между двете групи, сеанчанците в бронята смъкнаха шлемовете си. Под шлема с двата пискю-ла се видя русокос мъж с няколко белега, набраздили ъгловатото му лице. Здраво обрулен от боеве мъж, чиято миризма, странно, излъчваше ведрост — но другото лице бе това, което интересуваше Перин. Женско лице. Жената яздеше пъстрокафяв боен кон, може би един от най-добрите, които бе виждал, и беше висока и широка в раменете като за жена, иначе не много едра и не млада. По слепоочията на късо подрязаната й къдрава черна коса се виждаха сиви къдрици. Беше черна като тучна пръст и имаше само два белега, единият — прорязал лявата й буза. Другият бе отнел част от дясната й вежда. Някои хора смятаха, че белезите са знак за твърдост. Според него колкото по-малко белези имаш, толкова по-добре. Миризмата й, донесена от вятъра, бе изпълнена с увереност.

Погледът й пробяга към пърхащите знамена. Стори му се, че леко се спря на Червения орел на Манедерен и отново се върна на Златния ястреб на Майен, но тя бързо се овладя и го загледа. Изражението й изобщо не се промени, но щом забеляза жълтите му очи, в миризмата й се долови нещо неопределимо, нещо остро и кораво. А щом видя тежкия ковашки чук в клупа на колана му, странната миризма се усили.

— Представям ви Перин т’Башийр Айбара, Господаря на Две реки, Васален лорд на кралица Алиандре Геалданска — каза Таланвор и вдигна ръка към Перин. Твърдеше, че сеанчанците били големи педанти с формалностите, но Перин нямаше представа дали това е сеанчанска церемония, или нещо от Андор. — Представям ви Берелайн сур Пейен-Драг Паерон, Първа на Майен, Благословена от Светлината, Бранител-ка на Морето, Върховен трон на Дома Паерон. — С поклон към двамата, той премести юздите и вдигна другата си ръка към сеанчанците. — Представям ви флаг-генерал Тилий Кирган от Всепобедната армия, на служба на Императрицата на Сеанчан. Представям ви капитан Бакаяр Мишиима от Всепобедната армия, в служба на Императрицата на Сеан-чан. — Нов поклон, след което Таланвор обърна коня си и подкара назад до знамената. Лицето му беше мрачно като на Ейрам, но мириеше на надежда.

— Радвам се, че не ви назова Вълчия крал, милорд — провлече флаг-генералът. Както си размазваше думите, Перин трябваше да се напряга, за да разбере какво говори. — Иначе щях да помисля, че Тармон Гай-дон ни връхлита. Знаете ли Пророчествата за Дракона? „Щом Вълчия крал понесе чука, това ще са сетните знайни дни. Щом лисицата се ожени за гарвана и проехтят тръбите за бран“. Лично на мен вторият стих никога не ми е бил ясен. И вие, милейди. Сур Пе-йендраг. Това да не би да означава „от Пейендраг“?

— Семейството ми сме потомци на Артур Пейендраг Танриал — отвърна Берелайн, вдигнала високо глава. Завихрилият се вятър донесе лъх на гордост, наред с търпението и парфюма. Бяха се разбрали Перин да говори — тя беше тук, за да зашемети сеанчанците с красота та на една млада владетелка, или поне да придаде тежест на Перин с това — но може би все пак беше редно да отговори на прекия въпрос.

Тилий кимна, все едно че беше очаквала точно този отговор.

— Това ви прави далечна братовчедка на Императорската фамилия, милейди. Несъмнено Императрицата, дано да живее вечно, ще ви почете. Стига да нямате претенции към самата империя на Ястребово крило, разбира се.

— Единствената ми претенция е за Майен — гордо заяви Берелайн. — И нея ще браня до последния си дъх.

— Не дойдох тук, за да си говорим за Пророчествата или за Ястребовото крило, или за Императрицата ви — каза раздразнено Перин. За втори път, само за няколко мига, цветовете понечиха да се завихрят и трябваше да ги разсее. Нямаше време. Вълчият крал? Скокливец сигурно щеше да се разсмее, както вълците се смеят на това. Всеки вълк щеше да се изсмее. При все това думите го смразиха. Не беше разбрал, че е споменат в Пророчествата. А чукът му бил предвестник на Последната битка? Но нищо друго не беше важно освен Файле. Само тя. И каквото бе нужно, за да я освободи. — Споразумението за тази среща допускаше не повече от трийсет души за всяка група, но вие имате хора в горите от двете ни страни. Много хора.

— Както и вие — отвърна Мишима с широка усмивка, поизкривена от белия белег, стигащ до ъгълчето на устата му. — Иначе нямаше да разберете за нас. — Влачеше думите по-размазано и от жената.

Перин не откъсваше очи от флаг-генерала.

— Докато и едните, и другите са тук, има опасност от злополуки. Не желая никакви злополуки. Искам да си върна съпругата.

— А как предлагате да избегнем злополуките? — попита Мишима и усука небрежно юздите в ръката си. Каза го все едно, че въпросът изобщо не е спешен. Тилий, изглежда, го оставяше да говори, докато тя самата следи реакцията на Перин. — Ние ли трябва да се доверим на вас, като първи изтеглим хората си, или вие ще се доверите на нас, ако ви помолим първи да изтеглите своите? „По висините всички пътища са постлани с кинжали“. Няма много място за доверие. Предполагам, че можем да заповядаме на хората си да се оттеглят едновременно, но едната страна може да излъже.

Перин поклати глава.

— Ще трябва да ми се доверите, флаг-генерал. Никаква причина нямам да искам да ви нападам или пленявам, и всички причини да не го правя. Но не мога да съм сигурен, че същото важи и за вас. Може да си помислите, че пленяването на Първата на Майен си заслужава малко вероломство. — Берелайн се изсмя тихо. Беше време за клона. Не просто за да принуди сеанчанците първи да се изтеглят от горите, но да ги убеди, че това, което им предлага, е наложително. Вдигна клона и го изправи на седлото пред себе си. — Предполагам, че вашите хора са добри войници. Моите мъже не са войници, макар да са се били с тролоци и Шайдо и са се справяли добре и срещу едните, и срещу другите. — Стисна здраво клона и го вдигна високо над главата си, с издяланите плоско страни отгоре. — Но са свикнали да ловуват лъвове, леопарди и скални тигри, слизащи от планините след стадата ни, глигани, мечки и хищни зверове в лесове не много по-различни от този.

Клонът се опита да се завърти бясно в металния му юмрук, щом двата удара, на едно тупване на сърцето един след друг, потръпнаха надолу до рамото му. Наведе го, за да покаже двете дълги стрели, чиито остри като бръснач върхове бяха пронизали здравото дърво от двете страни. Триста разтега беше дълъг обхват за такава мишена, но беше избрал за тези изстрели Джондин Баран и Джори Конгар. Най-добрите, които имаше.

— Ако се стигне до това, хората ви дори няма да видят кой ги убива, а тази броня няма да свърши много работа срещу дългия лък на Две реки. Надявам се да не се стигне. — И с всичка сила запокити клона нагоре във въздуха.

— Проклятие! — изрева ококорен Мишима и ръката му посегна за меча, докато дърпаше коня си назад, вперил очи в Перин и в клона, и всичко това — едновременно. Шлемът му се изтъркаля от седлото на тревата.

Флаг-генералът не посегна към меча си, макар че и тя се опита да държи под око и Перин, и клона. Отначало успя. После погледът й проследи само клона — той продължаваше да лети нагоре, докато не увисна на стотина стъпки във въздуха. Изведнъж го обгърна огнено кълбо, толкова горещо, че Перин усети зноя като от отворена пещ. Берелайн вдигна ръка да заслони лицето си. Тилий само гледаше умислено.

Огънят се задържа едва няколко мига, ала достатъчно, за да оста ви само пепел, понесена от вятъра, щом угасна. Пепел и две въртящи се надолу във въздуха искри, които паднаха върху сухата трева. От тях на мига плъзнаха пламъчета, усилиха се и тръгнаха във всички посоки. Дори бойните коне изцвилиха боязливо. Кобилата на Берелайн заподскача, мъчеше се да се отскубне от юздите и да побегне.

Перин изруга тихо — трябваше да се сети за върховете на стрелите — и понечи да слезе, за да загаси пламъците, но преди да успее да метне крак през седлото, те изчезнаха; останаха само тънки струйки дим над обгорената трева.

Добричката ми Нори — замърмори сул-дам и загали дамане по косата. — Нори е чудесно дамане. — Облечената в сиво жена се усмихна свенливо на похвалата. Въпреки думите си сул-дам изглеждаше угрижена.

— Така — рече Тилий. — Значи имате марат… — Замълча и стисна устни. — Имате с вас Айез Седай. Повече от една? Все едно. Не мога да кажа, че Айез Седай, които съм виждала, са ме впечатлили особено.

— Не е марат-дамане, генерале — каза тихо сул-дам.

Тилий се скова в седлото си, не откъсваше очи от Перин.

— Аша’ман — най-сетне отрони тя, не като въпрос. — Започвате да ме интригувате, милорд.

— Тогава може би още нещо ще ви убеди напълно — отвърна Перин. — Тод, навий знамето около пръта и ми го дай. — Като не чу нищо зад себе си, се обърна и погледна през рамо. Тод го зяпаше стъписано. — Тод!

Тод се стресна и занавива Червения орел около пръта. Но изглеждаше нещастен, когато подкара коня си към Перин и му го връчи. Остана да чака с протегната ръка, сякаш се надяваше, че може да му върнат пръта.

Перин сръга Стъпко към сеанчанците, стиснал знамето в юмрука си, държеше го успоредно на земята.

— Две реки са били ядрото на Манедерен, флаг-генерал. Последният крал на Манедерен е загинал в битка там, където е Емондово поле, родното ми село. Манедерен е в нашата кръв. Но Шайдо държат жена ми в плен. За да я освободя, ще се откажа от всяка претенция за възкресение на Манедерен, ще подпиша всяка клетва за това, която поискате. Тази претенция би се оказала трънено поле за вас, сеанчанците. Може да се окажете тази, която да разчисти това поле, без да се пролее и капка кръв.

Някой зад него простена отчаяно. Стори му се, че е Тод.

Изведнъж вятърът стана вихър, надал вой в обратната посока, засипа ги с пясък и ситни камъчета, задуха така силно, че Перин трябваш да се вкопчи в седлото, за да не го изхвърли. Наметалото се дърпаше, готово да се откъсне от тялото му. Откъде бе дошъл този пясък? Гората бе затънала в цяла педя суха ланска шума. Вихрушката освен това вонеше на изгоряла сяра, толкова остра миризма, че пареше ноздрите на Перин. Конете мятаха глави с отворени уста, но ревът на вятъра надмогваше уплашеното им цвилене.

Само няколко мига и свирепият вятър затихна, остана само лекият пролетен полъх от другата страна. Конете трепереха, пръхтяха, мятаха глави и въртяха очи. Перин загали Стъпко по шията и замърмори успокоително, но без голям успех.

Флаг-генералът направи странен жест и промълви:

— Сянката да бяга дано. Откъде дойде това, в името на Светлината? Чувала съм приказки за странни неща, които се случват тук. Или беше поредното „убеждаване“ от ваша страна, милорд?

— Не — отвърна искрено Перин. Неалд имаше дарби с контролирането на климата, както се бе оказало, но не и Грейди. — Какво значение има откъде е дошло?

Тилий го погледна замислено и кимна.

— Да, какво значение има? — С тон, сякаш не беше много съгласна с него. — Имаме истории за Манедерен. Наистина би било трънено поле под боси пети. Половин Амадиция бръмчи от приказки за вас и знамето, което щяло да съживи Манедерен и да „спаси“ Амадиция от нас. Мишима, свири отбой. — Без колебание жълтокосият мъж вдигна малкия прав рог, който висеше на тънка червена каишка на шията му, и изсвири четири пронизителни тона. Повтори ги два пъти и пусна рога да падне на гърдите му. — Моята част приключи — заяви Тилий.

Перин изви глава назад и извика толкова силно и ясно, колкото можеше:

— Данил! Тел! Щом последният сеанчанец се отдръпне зад края на поляната, съберете всички и се върнете при Грейди!

— Силен глас имате — каза сухо флаг-генералът и чак сега взе знамето и го положи грижливо върху седлото пред себе си. Повече не го погледна, но едната й ръка загали самото знаме, може би несъзнателно. — Е, с какво можете да помогнете на моя план, милорд?

Мишима се наведе от седлото да си прибере шлема. Вятърът го беше изтъркалял по утъпканата трева до средата към линията на сеан-чанските войници. Откъм дърветата се чу зов на чучулига, после още един, и още един. Сеанчанците се изтегляха.

— Нямам толкова хора, колкото имате вие — призна Перин. — най-малкото, не толкова опитни войници, но имам Аша’ман и Айез Седай, и Мъдри, които могат да преливат, а всички те ще ви трябват. — Тя отвори уста, но Перин я спря с вдигната ръка. — Ще поискам честната ви дума, че никой няма да се опита да ги окаишва. — Погледна многозначително към сул-дам и дамане. Сул-дам не откъсваше очи от Тилий чакаше заповеди, но същевременно галеше небрежно другата жена по косата, както човек може да гали котенце. А Нори още малко и щеще да се размърка. Светлина! — Честната ви дума, че няма да пострадат от вас, те, както и всички в стана им, в бял халат. Повечето от тях бездруго не са Шайдо, а единствените айилци, които познавам сред тях, са мои приятели.

Тилий поклати глава.

— Странни приятели имате, милорд. Все едно, намирали сме хора от Кайриен и Амадиция с банди на Шайдо и сме ги пускали, макар че повечето каириенци се оказват толкова объркани, че не знаят какво да правят. Единствените в бяло, които задържаме, са айилци. От тези гай-шайн стават чудесни да ковале, за разлика от другите. Все пак ще се съглася да оставим приятелите ви на свобода. И вашите Айез Седай и Аша’ман. Много е важно да сложим край на това струпване. Кажете ми къде са и мога да започна да ви въвеждам в плановете си.

Перин се почеса по носа. Едва ли много от онези гай-шайн бяха Шайдо, но не мислеше да й го казва. Нека им оставеше шанса да се освободят, след като изтечеше тяхната година и един ден.

— Боя се, че ще се наложи да стане по моя план. Севанна ще се окаже костелив орех, но вече съм го измислил. Първо, тя разполага с около сто хиляди Шайдо и продължава да събира още. Не всеки от тях е в алгай’д’сисвай, но всеки възрастен ще вдигне копието, ако се наложи.

— Севанна. — Тилий се усмихна доволно. — Чувала съм това име. С удоволствие бих представила Севанна от Джумай Шайдо на капитан-генерала. — Усмивката й помръкна. — Сто хиляди са много повече, отколкото очаквах, но не повече, отколкото мога да оправя. Сражавали сме се и преди с тези айилци, в Амадиция. Е, Мишима?

Мишима се засмя, но в смеха му нямаше нищо весело.

— Така си е, флаг-генерал. Свирепи воини са, дисциплинирани и ловки, но можем да се справим с тях. Обкръжаваш някоя от бандите им, септите им, с три-четири дамане и ги бухаш, докато се предадат. Гадна работа е. Водят си семействата с тях. Но пък заради това се предават по-бързо.

— Разбирам, че разполагате с поне десетина дамане — каза Перин. — Но достатъчно ли е това срещу триста-четиристотин преливали Мъдри?

Флаг-генералът се намръщи.

— Вече го споменахте това. Преливащи Мъдри. Всяка банда, която сме хващали, имаше Мъдри, но нито една от тях не можеше да прелива.

— Така е, защото всички, които имат Шайдо, са със Севанна — отвърна Перин. — Поне триста, а може и да са четиристотин. Мъдрите с мен са сигурни в това.

Тилий и Мишима се спогледаха и флаг-генералът въздъхна. Лицето на Мишима помръкна.

— Добре — рече Тилий. — Заповеди или не, това слага край на тихото им довършване. Щерката на Деветте луни сигурно ще се притесни, ако ми се наложи да се извиня за това на Императрицата, дано да живее вечно. Вероятно ще ми се наложи.

Щерката на Деветте луни? Някоя високопоставена сеанчанка явно. Но защо трябваше да се притесни от такова нещо?

Мишима направи гримаса — ужасна гледка с всички тези белези, кръстосани по лицето му.

— Чел съм, че от двете страни при Семаларен е имало четиристотин дамане и е било касапница. Половината имперска армия загинала на бойното поле, и над три четвърти от бунтовниците.

— Все едно, Мишима, трябва да го направим. Или по-скоро някой трябва да го направи. Ти може да избегнеш извинението, но аз няма. — Какво, в името на Светлината, му беше толкова притеснително на едно извинение? Жената миришеше… примирено. — За жалост, ще ни трябват недели, ако не и месеци да съберем достатъчно войници и дамане, за да спукаме този цирей. Благодаря ви за предложението за помощ, милорд. Няма да се забрави. — Тилий му подаде знамето. — Това трябва да ви го върна, след като не мога да предложа своята част от сделката, но позволете ми един съвет. Всепобедната армия може временно да си има други задачи, но няма да позволим на никого да се възползва от положението и да се самообяви за крал. Решени сме да си върнем тазиземя, а не да я разделяме на парчета.

— А ние сме решени да опазим земите си — заяви пламенно Бере-релайн и накара кобилата си да се втурне през няколкото разтега суха трева между нея и сеанчанците. Кобилата гореше от нетърпение да побегне по-далече от този вятър и й беше много трудно да я спре. Дори миризмата й беше пламенна. Никакво търпение повече. Миришеше като вълчица, бранеща ранения си самец. — Чух, че вашата „Всепобед, на армия“ не заслужава името си. Чух, че Прероденият Дракон ви е разбил здраво на юг. Не си и помисляйте, че Перин Айбара не може да направи същото. — Светлина! А той се бе притеснявал от безразсъдст-вото на Ейрам!

— Не искам да разбивам никого освен Шайдо — твърдо заяви Перин, мъчеше се да отблъсне образа, който се опитваше да се оформи в главата му. Стъпко поне като че ли вече се успокояваше — още потръпваше от време на време, но бе престанал да върти очи. — Има начин това да се направи и пак всичко да остане тихо, без да се налага да се извинявате. — Щом това беше важно за нея, готов беше да го използва. — Щерката на Деветте луни може да си отдъхне спокойно. Казах ви, че съм го обмислил това. Таланвор ми каза, че сте имали някакъв чай, от който на жена, можеща да прелива, й се подгъвали коленете.

Тилий върна знамето пред седлото си и го изгледа продължително. После каза:

— И на жена, и на мъж. Чух, че няколко мъже били хванати така. Но как точно предлагате да го налеем в гърлата на тези четиристотин жени, щом са обградени от сто хиляди айилци?

— Като го дадем на всички, без да разберат, че го пият. Ще ми трябва обаче толкова, колкото мога да получа. Фургони може би. Няма как да се загрее водата, разбирате ли, тъй че чаят ще е слабичък.

Тилий се изсмя.

— Дързък план, милорд. Допускам, че може да имат един-два фургона в манифактурата, където се прави чаят, но пътят дотам е дълъг, навътре в Амадиция, почти до Тарабон, а единственият начин да взема повече от няколко фунта наведнъж ще е, ако обясня на някой с по-висок ранг защо го искам. И с това отново свършва цялото мълчание.

— Аша’ман знаят едно нещо, дето го наричат Пътуване — отвърна Перин. — Начин да се взимат по сто мили с една стъпка. Колкото до взимането на чая, може би това ще помогне.

И измъкна от лявата си ръкавица сгънато омазнено парче хартия.

Веждите на Тилий се вдигнаха, щом го зачете.

Перин знаеше наизуст краткия текст. ПРИНОСИТЕЛЯТ НА ТОВА Е ПОД МОЯТА ЛИЧНА ЗАКРИЛА. В ИМЕТО НА ИМПЕРАТРИЦАТА, ДАНО ДА ЖИВЕЕ ВЕЧНО, ДАЙТЕ МУ КАКВАТО ПОМОЩ ПОИСКА В СЛУЖБА НА ИМПЕРИЯТА И НЕ ГО КАЗВАЙТЕ НИКОМУ ОСВЕН НА МЕН. Нямаше представа коя е Сурот Сабел Мелдарат, но щом тя бе подписала името си под нещо такова, трябваше да е важна особа. Може би тя беше въпросната „Щерка на Деветте луни“.

Флаг-генералът връчи листа на Мишима и се вторачи в Перин. Острата, твърда миризма се върна, по-силна от всякога.

— Айез Седай, Аша’ман, айилци, очите ви, чукът, а сега и това! Кой все пак сте вие?

Мишима подсвирна през зъби и промърмори:

— Самата Сурот…

— Аз съм мъж, който иска да върне жена си — каза Перин. — И ще сключа сделка и с Тъмния, за да си я върна. — Избегна да погледне към сул-дам и дамане. Не беше много далече от сделка с Тъмния. — Правим ли сделката?

Тилий погледна протегнатата му ръка и я пое. Стискаше здраво.

Сделка с Тъмния.

Но беше готов на всичко, за да освободи Файле.