Включено в книгата
Оригинално заглавие
My One and Only, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 59 гласа)

Двадесета глава

Три часа по-късно седях сама, в приятната приемна на центъра Рузвелт, а Коко хъркаше в скута ми. Беше доволна, изяде един чийзбургер, голям колкото нея, после се преобрази в очарователно кученце, което омайваше пребиваващите в центъра с номерата си, като повдигаше лапичка и подскачаше нагоре-надолу. Ник беше зает с баща си, после трябваше да попълни някакви документи при директорката, да получи извинения, да провери дали алармата е в изправност и какво ли още не.

Въздъхнах от изтощение. Беше трудно да повярвам, че денят започна с мен и Ник в леглото, някъде из средните щати. Вчера — вчера! — видях майка си. Преди по-малко от седмица сестра ми се омъжи. Баща ми се развеждаше, и само Бог знаеше какво щеше да се случи с Бевърли.

Мислех си за малката ми къщичка в Менемша, за вечерите на верандата с Ким и чаша вино, звукът на разбиващата се в корпусите на рибарските лодки вода, за шепнещия във високата трева вятър. Струваше ми се, че бе изминала цяла вечност, откакто съм си била у дома.

Явно тези мисли ми дойдоха твърде много, защото задрямах. В следващия момент, Ник бе коленичил пред мен.

— Хей — каза той с усмивка.

— Здрасти — отвърнах аз и се изправих с подскок. — Как е баща ти?

— Спи. Добре е. Беше леко обезводнен, но иначе е наред. — Погледна ме и сякаш времето спря. — Днес беше чудесна, Харпър — каза той. После положи глава в скута ми и затвори очи. През мен премина вълна от любов, толкова голяма и силна, че ме остави без дъх.

— Е, преследването на мъже без панталони винаги ми е било хоби — прошепнах аз. — Имаме си уебсайт ФенкиНаМъжеБезГащи.ком. — Погалих го по косата, както правех винаги. Проблясъкът на среброто сред тъмнокафявото ми причини болка. Запитах се, кой се грижеше за Ник? Той го правеше за всички… Кристофър, Уила, баща си… а през изминала седмица и за мен. Аз щях да се заема с тази задача.

— Готов ли си да се прибираме? — попитах.

Ник ме погледна с присвити очи.

— Да, въпреки че денят беше забавен, съм готов да го изпратя.

Взехме такси и когато Ник си каза адреса, отворих уста в почуда.

— Наистина ли?!

Той сви рамене. Може би дори се изчерви, но беше трудно да кажа, заради отблясъците на светлините, докато се движехме към центъра на града. Коко се прозя и подскочи при изсвирването на някакъв клаксон.

След двадесет минути, се уверих, че бе истина.

Ник не се беше изнесъл от апартамента, в който живяхме заедно.

Като излязох от таксито, скърцането на метрото разцепи въздуха, точно както преди години. Коко се изви и потрепери в ръцете ми.

Все още бях леко зашеметена от факта, че съм отново в някогашния квартал, гледах сградата, докато Ник извади чантите от багажника на таксито. Същите колони, същите високи и тесни прозорци. Ник вкара кода и отвори входната врата. Щом пристъпих във фоайето ме удари старата хладна миризма на камък. И на зеле.

— Само не ми казвай, че Иван живее още тук.

— Опасявам се, че е така — отвърна Ник.

Качихме се по стълбите, четири реда стъпала, както когато живеехме тук. Сърцето ми започна да препуска при нахлулите спомени… много самотни дни, много съмнения, страхове и тъга по дома.

Много часове без Ник.

Вътре обаче, всичко беше различно, и слава богу! Пуснах Коко на земята, тя се втурна да разглежда и да души наоколо.

Преди това апартаментът заемаше четвърт от етажа и беше със сбито, странно разположение, но сега четирите апартамента бяха събрани в един. Нямаше ги сивите стени, линолеумът в кухнята, който се беше подвил в ъглите, малкият килер, в който натъпквахме палтата си.

Жилището приличаше много повече на типичното такова за Трайбека. Тухлени стени, леко захабено дюшеме. Ник винаги бе подозирал, че под евтиния мокет се крие дъбов под и въпреки че плануваше да го открие, така и не му оставаше време. Поне не докато аз бях наоколо. Имаше огромна лъскава кухня, с каменни плотове и модерни лампи. Бар с два стола. Малък, но удобен офис, впечатляващ монитор за компютъра и цяла стена с книги за архитектура. Дивани от черна кожа във всекидневната, която бе допълнена с масички от метал и стъкло. На стената бе окачена черно-бяла табела със спирките на една от линиите на метрото.

— От Потъри Барн[1] ли са? — попитах аз.

Ник ме стрелна с поглед.

— Оригинални са, много благодаря. Е, това е. Какво мислиш?

— Много е красиво, Ник. Много… в твой стил.

— Благодаря.

Така беше. Преди време, Ник толкова искаше всичко това, да се докаже пред баща си, да преуспее в работата, която толкова обичаше, да бъде финансово обезпечен, уважаван. Леко се ужасявах, да съм в същия този дом, където, простете откровеността ми, бяхме толкова нещастни.

Спогледнахме се за минута.

— Гладен ли си? — попитах аз. — Много съм добра в правенето на сандвичи с фъстъчено масло.

— Няма нужда — отвърна Ник. — Ядох в старческия дом.

Да му се не види. Искаше ми се да му приготвя нещо. Държах се като типичната за петдесетте години домакиня.

— Ти искаш ли нещо? — добави той.

— Не, благодаря.

Постояхме така известно време и ми просветна, че може би Ник също се чувстваше леко несигурен. Да се гушкаме ли? Да правим секс? Аз бях доста мръсна.

— Може би един душ?

— Разбира се, насам.

Тръгнахме по коридора, тогава нямахме коридор, апартаментът беше твърде малък, и влязохме в жестока баня, цялата в кафяв гранит. Имаше стъклена душ-кабина, мивка, която изглеждаше повече като къс модерно изкуство, отколкото като нещо, в което да си изплюеш пастата за зъби.

— Кърпите са тук — каза той и посочи към мекия, приканващ плюш. — Имаш ли нужда от нещо друго? Ще занеса куфара ти в… ъм, спалнята.

Ха, значи и той беше изнервен. По някаква причина, намирах това за доста възбуждащо. Ау, изчерви се, а косата му беше щръкнала нагоре, толкова често бе прокарвал пръстите си през нея, от гняв и страх, през дългия ден. В момента изглеждаше едновременно обнадежден и изтощен.

Пуснах водата и се загледах в струята, която се разля от луксозния душ.

— Ник?

— Да?

Разкопчах първото копче на ризата си.

— Искаш ли да спестим малко вода?

Той ме погледна за секунда и се усмихна с блестящата си усмивка, която го преобразяваше напълно. Преди години, когато бяхме още студенти, преди да ни се случат толкова неща, това беше наша малка шега, да спестим вода, да се изкъпем набързо и о, да, може би да си позволим малко секс в запарената баня.

— Така е, задава се суша — каза той и прекоси малкото разстояние между нас, обгърна ме с ръце и се премести така, че и двамата се озовахме под душа, облечени и напълно мокри. Усмихнах се срещу устните му, разкопчах ризата му и се постарах да се погрижа добре за него.

Бележки

[1] Потъри Барн — американска верига магазини за мебели. — Бел.пр.