Нора Робъртс
Прелъстяване в смъртта (9)

Девета глава

Отиде в библиотеката не само защото там цареше тишина и спокойствие, но най-вече защото помещението се намираше далеч от кабинета й. Когато разследваше труден случай, предпочиташе да се изолира от емоционалните вибрации на колегите и приятелите си, за да не повлияят на мнението й. Днес в кабинета й гъмжеше от хора, затова се поддаде на изкушението временно да се скрие в любимото си убежище.

Тук дори въздухът й се струваше по-чист, а прекрасната обстановка й действаше успокояващо. Седна зад бюрото, въведе във файла новата информация и се обърна към машината:

— Компютър, каква е вероятността заподозреният да използва псевдонима Карло?

Работя… Вероятността заподозреният да използва псевдонима Карло е 96.02.

— Така и предполагах — промърмори тя, по навик разговаряйки с бездушната машина. — А сега искам да разбера каква е вероятността Карло да произвежда синтетичните наркотици, които продава.

Работя… Наличната информация е недостатъчна за изпълнение на задачата. Необходими са допълнителни данни.

— Тук сгреши, приятелче! — Тя стана и, свела поглед, закрачи от единия до другия край на помещението, без дори да забелязва прекрасния старинен килим с мотив от избелели рози. — Този тип не само произвежда и продава наркотика, но го използва за постигане на собствените си цели. Власт… всичко се свежда до упражняването на власт. Само от един клиент той получава шейсет хиляди долара годишно срещу колко… три унции от дрогата. Стига му да се свърже чрез Мрежата с няколко дузини богаташи и скоро ще бъде въшлив от пари. Ала нещо ми подсказва, че не го прави за пари…

Приближи се до редицата големи прозорци, вдигна щорите и се загледа в прекрасната градина. Дори за Рурк, който в младостта си бил беден като църковна мишка, бизнесът не се свеждаше до изкарването на пари, а до използването им за натрупване на нови капитали.

И до упражняването на властта, която носеха на притежателя си.

Ала в този случай не ставаше въпрос нито за необходимост, нито за обикновена човешка алчност.

— Даваш на първата жертва четвърт унция, струваща пет бона след като вече е съвсем безпомощна и е изцяло под контрола ти — заговори тя на въображаемия убиец. — След като вече си излял в напитката й повече от две унции „Уличница“. Компютър, каква е цената на черно на наркотика с название „Уличница“?

Работя… Хормонобитал 6, известен с названието „Уличница“, се котира на черната борса срещу 65 000 щатски долара за унция течност, която отговаря на 29.6 кубични сантиметра. Нямам данни за масовото му ползване. Производното вещество, наричано „Екзотика“, се предлага в големи количества срещу 50 долара за унция течност. Интересуват ли ви другите производни?

— Не! Производните не задоволяват този човек, въздействието им е прекалено слабо. По мои изчисления срещата с първата жертва му е струвала около сто и петдесет бона. Срещу тази сума можеш да наемеш десетте най-скъпо платени компаньонки в Ню Йорк и да спретнеш незабравима оргия. Ала той не се интересува нито от парите, нито от секса. Те са само елемент от играта…

— Питам се защо ме повика — обади се доктор Майра, която незабелязано беше отворила вратата.

Ив се обърна, очите й още бяха студени като стомана:

— Размишлявах на глас.

— Разбрах.

— Благодаря, че дойде. Знам, че си претрупана с работа.

— Ти също. Посещението във вашия дом винаги ми доставя удоволствие, а това помещение ми е любимото. — Майра се огледа за кой ли път, възхищавайки се от просторната библиотека на две нива, на чиито стени чак до тавана бяха монтирани полици, вече претъпкани с книги. — Това наричам „изтънчен лукс“… Каква е тази синина на лицето ти?

— О, дребна работа. — Ив машинално докосна брадичката си и се загледа в посетителката.

Както обикновено цялото същество на доктор Майра излъчваше спокойствие. Гарвановочерната й коса обрамчваше гладкото й лице. Носеше елегантен жълто-зелен костюм, златната верижка на шията й беше дебела колкото кутрето на Ив, а на нея висеше една-единствена прекрасна кремава перла.

Когато се наведе да целуне домакинята, Ив долови миризмата на праскови и се възхити от копринената й кожа.

— Навик, няма как — усмихна се, като забеляза неволното сковаване на приятелката си. — Целуваш хората, измъчвани от терзания, за да им помогнеш да се почувстват по-добре. Да седнем, а?

— Да… разбира се… — измънка Ив и си помисли, че никога няма да свикне с майчинското отношение на психиатърката. Не познаваше майчината любов, затова се чувстваше неловко при всяка проява на нежност. — Ще пиеш ли чаша чай?

— С удоволствие.

Ив програмира автоготвача да приготви любимия билков чай на Майра и тъй като се намираше у дома и не й се налагаше да се налива с чай, си поръча втора чаша кафе.

— Как си, Ив?

— Благодаря, добре съм.

— Струва ми се, че още те измъчват кошмари, макар и по-рядко. Имаш сенки под очите, явно не си доспиваш.

— Справям се някак.

— Да, като прекаляваш с кафето — строго каза психиатърката, но очите й закачливо проблясваха. — Как е Рурк?

— Той… — Не й се искаше да говори за съпруга си, но изведнъж си каза, че това е вярната й приятелка, на която винаги може да се довери. — Гризе го съвестта заради смъртта на Мик Конъли. Знам, че рано или късно ще преодолее стреса, но случилото се го извади от равновесие.

— Скръбта поваля всички ни. Продължаваме да живеем постарому, но сякаш сянка е легнала върху сърцата ни. Ала ти си до него и самото ти присъствие прогонва сянката.

— Изнуди ме да го включа в разследването, а аз дори не се възпротивих като друг път. Казах си, че ако е затрупан с работа, може би по-леко ще понесе мъката.

— Двамата с него сте страхотен екип. — Майра отпи от чая и одобрително кимна. — Предполагам, че се тревожи, задето са ти възложили разследването тъкмо на тези престъпления.

— Не за пръв път се сблъсквам с убийства на сексуална основа… Не се безпокой, няма да се пречупя.

— Знам. И ако се съди по рапортите и по онова, което чух, когато разсъждаваше на глас, вече имаш психологическия профил на престъпника. — Тя извади от чантата си някакъв диск. — Ето и моето заключение.

Ив се загледа в диска:

— За един човек ли става въпрос?

Майра се облегна назад, отпи от чая си и едва тогава отвърна:

— Двама са… но не съм сигурна дали имаме раздвояване на личността или двама души. Синдромът на многократното раздвояване е много рядко срещан, но все пак съществува.

— Според мен не става въпрос за този синдром. Снощи направих справка — побърза да обясни Ив, когато психиатърката повдигна вежди. — Методът и мотивацията са еднакви, декорът — също, но стилът на изпълнение и типът на жертвите са различни. При второто убийство престъпникът е използвал презерватив и е напръскал дланите си с предпазен спрей, но при първото е оставил своята ДНК и отпечатъци от пръстите си. Ако имахме работа с шизофреник, различията щяха да са повече — една личност се проявява като преследвач, друга като убиец, трета като преследвач и убиец, четвърта функционира нормално. Убедена съм, че престъпниците са двама — работят съвместно и се редуват при нанасянето на удара.

— Склонна съм да приема предположението ти, но все пак не изключвам раздвояване на личността. — Майра кръстоса крак върху крак и се разположи удобно, сякаш й предстоеше да води приятен светски разговор, а не да обсъжда убийства и лудост. — Струва ми се, че първото убийство е случайно или най-малкото непредумишлено. Твърде вероятно е тръпката и страхът, породени от престъплението, да са тласнали извършителя към жестокост и насилие при второто убийство. Уместно е и сравнението ти с редуването при нанасяне на удара като бейзболисти. Престъпникът… или престъпниците участват в някаква игра. Изглежда, целта е да подчиняват на властта си жените и да ги унижават, но правилата изискват тя да се постигне чрез галантност и очарование, чрез романтично ухажване и прелъстяване. Жената не участва доброволно в половия акт, но с помощта на наркотиците се създава илюзията, че тя е активна и дори агресивна.

— Ефектът се подсилва и от факта, че престъпникът е обект на нейните желания — всъщност играта е замислена така, че той е централната фигура.

— Именно — съгласи се Майра. — Не е изнасилване в буквалния смисъл, защото мъжът не използва сила, жестокост или заплахи. Не го вълнува страхът, а капитулацията. Той е умен и търпелив, отделя много време за опознаване на набелязаните жени — научава за какво мечтаят, какви са слабостите им. Сетне използва наученото, за да се преобрази не само физически, но и емоционално в мъжа на техните фантазии. Ухажването е обмислено до най-незначителните подробности, например розите. Той не избира червени рози, които символизират страстта, нито бели, символ на непорочност, а розови — цвета на романтиката.

— Извършителите — замислено каза Ив, — използвам думата в множествено число, защото вярвам, че са двама, са експерти в областта на компютърните технологии и химията. Възложих на компютъра да направи сравнителен анализ въз основа на новополучената информация. Съществува голяма вероятност извършителите да използват трети псевдоним, търгувайки с много скъпи наркотици, повишаващи половата потентност. Единият е специалист в тази област, дори мисля, че сам произвежда дрогата. Може би си изкарва прехраната чрез търговия със забранените вещества, но мисля, че истината е друга — за него тръпката е в риска.

— Съгласна съм — кимна Майра. — Харесва му да рискува, но само дотолкова, че да не се излага на опасност.

— Компютърните им умения са забележителни — дори Рурк го потвърди, а той не е от хората, които лесно раздават похвали. Възможно ли е шизофреникът да проявява завидни способности в различни области?

— Да, не е изключено. — Майра махна с ръка, като забеляза раздразнението и нетърпението на Ив. — Искаш категоричен отговор, бил той положителен или отрицателен, но аз не мога да ти го дам. Ако желаеш, ще ти предоставя литература с описание на различни прояви на шизофренията, но теоретичните разработки едва ли ще ти бъдат от полза. Довери се на интуицията си, Ив. Но да предположим, че престъпниците са двама. Единият е фантазьор, живее в свой въображаем свят. За него съвършената жена трябва да е остроумна, сексапилна и разкрепостена. Еднакво силни са желанието му да я накара да се влюби в него и стремежът му да я подчини на властта си. Той е човек, който се влияе от чувствата си.

— Изпратил е на Банкхед букет от рози — изтъкна Ив. — Грейс Луц не е получила цветя.

— Вторият престъпник е по-пресметлив и е склонен към насилие, което означава, че е много по-опасен. За разлика от съучастника си не се самозаблуждава, че това е романтично ухажване. Осъзнава и приема факта, че изнасилва жертвата си. Стреми се към млади невинни момичета, защото му е приятно да ги унищожи, след като ги е притежавал.

— Според мен той командва съучастника си — отбеляза Ив.

— Да, и аз съм на същото мнение. Смятам още, че помежду им съществува странна симбиоза. Нуждаят се един от друг не само заради уменията си, но и за подсилване на самочувствието. Друго си е мъж да получи одобрение от представител на своя пол — също както футболистите се потупват по задника или се прегръщат след вкарване на гол.

— Имаш право — двамата са като съотборници — единият подава топката, другият я вкарва във вратата.

— За тях това е само забавна игра. — Майра остави на масичката чашата си и продължи да говори, като машинално подръпваше перлата, украсяваща златната й верижка: — Изпитват необходимост да се състезават помежду си… Това са хора с престъпни наклонности, блестящи умове и психика на разглезени мамини синчета. Не са се превърнали внезапно в манипулатори, които използват жените като играчки. Произхождат от богати семейства с високо обществено положение и са свикнали да получават всичко, каквото пожелаят, и то безнаказано. Защото са убедени, че го заслужават.

— И преди са се забавлявали с игрички — добави Ив, — но за пръв път стигат до крайности. Изпълнението на този замисъл изисква грижлива подготовка.

— Точно така. Познават се отдавна, помежду им съществува голяма близост. В действията им се долавя известна инфантилност, което ме кара да мисля, че принадлежат към възрастовата група на жертвите. Те не само харесват скъпите вещи, храни и дрехи, но искат и да ги притежават.

— Погледни само как се обличат и какви заведения избират, за да се срещнат с момичетата — съгласи се Ив.

— Даа, държат на общественото положение, харесва им ролята на недостъпни божества. Нещо повече, свикнали са да се отнасят с тях като с божества. Немислимо е да се лишат от нещо или някой да откаже да им се подчини. Под блясъка на романтиката се крие страх и омраза към жените. Тук доминантен е образът на майката, която е властна и жестока или слабохарактерна и малтретирана, не се интересува от детето си или го задушава с прекалените си грижи. Известно е, че мнението на мъжа за представителките на противоположния пол се изгражда въз основа на образа на жената, която го е отгледала.

На Ив й хрумна, че и двамата с Рурк никога не бяха виждали майките си.

— Какво се случва, ако по една или друга причина той не познава майка си? — обърна се към доктор Майра.

— Тогава мирогледът му се оформя на базата на други фактори. Но съм сигурна, че човек, който се стреми да използва и да малтретира представителките на слабия пол, отмъщава на някоя жена, оставила дълбока следа в живота му. В лицето на жертвите си той вижда нея, отмъщава й заради онова, което му е причинила.

— Ако заловя единия, другият ще престане ли да убива?

— Попречиш ли на един от тях, другият ще се самоунищожи. Но твърде вероятно е преди това да отнеме човешки живот.

 

 

Ив направи онова, което предприемаше винаги, когато разполагаше с прекалено много объркваща информация и не знаеше коя нишка да подхване, за да разплете кълбото.

Върна се на местопрестъплението.

Отключи с шперцовия си код вратата на апартамента, принадлежал на Брина Банкхед, и се постара да „изчисти“ съзнанието си, подготвяйки го за възприемане на нови впечатления.

Въздухът в жилището беше застоял. Вече не се усещаха уханието на рози и ароматът на разтопен восък, само едва се долавяше миризмата на препаратите, използвани от „метачите“.

Не се чуваше музика. Нямаше приглушена светлина.

Тя нареди на осветлението да се включи на максимална степен, провери дали щорите са спуснати, и едва тогава влезе в дневната. Отвън се чу громоленето на въздушен автобус, който минаваше край прозореца.

Огледа се и забеляза, че преобладават наситените цветове, украсата се състоеше от произведения на съвременни художници и скулптори-модернисти. Жилището представляваше луксозно обзаведено гнезденце на неомъжена жена със свой стил и вкус, която се радва на живота и харесва работата си.

Която е прекалено млада, за да се обвърже, която е достатъчно самоуверена, че да експериментира, която е авантюристка по душа — иначе не би склонила на флирт с човек, когото никога не е виждала.

Живеела е сама, педантично е поддържала реда и чистотата в апартамента си, била е в добри отношения със съседите.

„Много разнообразна фонотека“ — помисли си Ив, докато преглеждаше дисковете, прилежно подредени в шкафа до музикалната уредба. Натъкна се на диск на Мейвис, носещ заглавието „Жива и здрава съм“ и неволно се усмихна.

Приятелката й Мейвис Фрийстоун почти винаги успяваше да подобри настроението й и да я накара да се усмихне.

Спомни си, че в нощта на убийството от уредбата се разнасяше класическа музика. Кой ли я е избрал? „Престъпникът — каза си. — Той е създал атмосферата, която му е допадала.“

Върху бутилката с вино бяха открили отпечатъци от пръстите му. Донесъл е бутилката със себе си, отворил я е, налял е виното. Върху едната чаша имаше само негови отпечатъци, върху другата — негови и на жертвата.

Явно й е подал чашата — какъв съвършен джентълмен.

Ив отиде в спалнята. „Метачите“ бяха взели листенцата от рози, чаршафите от леглото бяха свалени. Тя отвори вратата и като се стараеше да не гледа голия матрак, излезе на балкона. Силният вятър разроши късата й коса. Започваше да вали, първите дъждовни капки безшумно се сипеха от небето.

Стомахът й се сви на топка, но се насили да се приближи до перилото и да погледне надолу. „Падала е дълго — помисли си. — Много дълга последна крачка.“

Как му е хрумнало да я хвърли през балкона? По нищо не личеше, че и друг път е бил в апартамента.

Тя затвори очи и се опита да възпроизведе кадрите от видеозаписите. Видя как Брина и убиецът се приближават към вратата на сградата. Той не вдига поглед, за да огледа зданието… реакцията му е типична за всички нюйоркчани. Двамата с Брина напълно са погълнати един от друг.

Как му е хрумнало да я хвърли през балкона?

Защо не е избягал панически, както бе сторил в клуба „Кибер маниаци“? Защото и в двата случая частица от съзнанието му е превключила на вариант за оцеляване. Нима се е надявал, че наркотиците няма да бъдат разпознати при токсикологичния анализ? Дали е бил толкова далновиден?

Или пък е предприел отчаяни мерки, направил е първото, което му е хрумнало. Майра бе казала, че този човек живее за мига. А мигът е бил ужасяващ.

„Мъртва е — казал си е, — а аз се забърках в страхотна каша. Какво да направя?“

Дошло му е на ум да инсценира самоубийство. Ще изхвърли жертвата не само в буквалния, но и в преносния смисъл — ще я изхвърли от съзнанието си. Имало е обаче много по-безопасен вариант — да унищожи доказателствата, за да изглежда, че жената е починала от свръхдоза. По този начин би спечелил много повече време.

Очевидно го е направил, за да създаде паника като в клуба. Вместо да зарази с вируса само един компютър, той го бе програмирал да се клонира във всички машини. При това е познавал психиката на хората, посещаващи подобни клубове, и е знаел, че постъпката му ще предизвика бунт.

Гола жена пада на тротоара, свидетелите са потресени, объркани, изплашени. Тичат към трупа или бягат надалеч, но никой не се втурва в сградата да търси убиеца, което му дава достатъчно време незабелязано да се измъкне.

И все пак как се е сетил за балкона?

Дъждът се усили и заплющя по паважа. Ив се насили да забрави прилошаването и отново огледа улицата и съседните сгради.

— Мамка му! — изруга тихо, като прочете неоновия надпис, който гласеше „Кафе и храна“.

 

 

Заведението беше толкова малко, че приличаше на ниша. Обзавеждането се състоеше от десет маси, върху които бяха поставени евтини компютри, пред барплота имаше шест столчета. Но кафето ухаеше приятно, а подът беше чист.

Храната се приготвяше от дроид, който приличаше на млад компютърен маниак. Кестенявата му коса беше подстригана така, че закриваше челото и едното му око.

Две маси бяха заети от младежи, които бяха негов образ и подобие, но принадлежаха към човешката раса, а младата сервитьорка беше прекалено жизнена, за да не бъде дроид.

— Здравейте! — радушно се усмихна тя. — Добре дошли в нашето заведение. Искате ли маса?

Русата й коса беше подредена в бухнала прическа, устните й бяха с цвета на розова дъвка. Гърдите й приличаха на големи пъпеши и преливаха над деколтето на тясната й бяла блузка. Ив предположи, че компютърните запалянковци всяка нощ я сънуват в различни еротични пози.

— Налага се да задам няколко въпроса на вас и колегата ви.

Сервитьорката, която се казваше Битси според надписа на табелката, прикрепена към дрехата й, ококори сините си очи:

— Всичко, което предлагаме, е вписано в менюто, включително специалитетите, но с Тад с удоволствие ще отговорим на въпросите ви.

„Ама че тъпи имена!“ — помисли си Ив и поклати глава.

— Седни, Битси — заповяда на младата жена.

— Извинете, но не ми е разрешено. Желаете ли да ви донеса кафе?

— Не. — Ив извади значката си. — Аз съм от полицията. Налага се да ви разпитам във връзка с едно разследване.

Тад се намеси:

— Програмирани сме да оказваме пълно съдействие на полицейските служители, пожарникарите, охраната и на екипите на „Бърза помощ“. — Той отметна кичура от челото си и изненадано примигна, когато косата отново закри окото му.

— Радвам се — промърмори тя. С периферното си зрение зърна някакво движение, обърна се и забеляза някакъв дребничък мъж с тесни рамене, който се опитваше незабелязано да напусне заведението. — Не съм дошла да извършвам арести — побърза да го успокои. — Моля, върнете се на мястото си и изчакайте да ви разпитам.

— Нищо не съм направил!

— Браво на вас. Продължавайте да не правите нищо.

Приближи се към дроидите, като застана така, че да държи под око хората, насядали пред компютрите.

— Знаете ли каква се случи онази вечер? Чували ли сте за жената, която падна от отсрещната сграда?

— О, да! — отвърна Тад като примерен ученик, който знае отговора на въпроса, зададен от учителя. — Хвърлили са я през прозореца.

— Това е тя. — Ив сложи на плота снимка на Брина Банкхед. — Посещавала ли е вашето заведение?

— Не, госпожо.

— Не ми викай „госпожо“!

Дроидът глуповато замига, докато се мъчеше да възприеме думите й, сетне обяви:

— Наредено ми е към всички клиентки да се обръщам с „госпожо“.

— Аз не съм клиентка, а полицай — смръщи вежди тя, но внезапно усети божествен аромат. Задуши като куче и попита: — Истинско кафе ли предлагате?

— Разбира се… — Той се поколеба, засуети се, накрая съвсем се обърка.

— Аз съм лейтенант Далас — притече му се на помощ Ив.

— Разбира се, лейтенант. Предлагаме само оригинални соеви продукти със или без кофеинови добавки.

— Какво ли съм седнала да разговарям с теб — измърмори тя под носа си. Вдигна снимката така, че да я видят двамата посетители, които седяха на масите. — Някой познава ли тази жена?

Онзи, който се бе опитал да избяга, неспокойно се размърда на стола:

— Ами… такова… май я познавах. Нали ви казах, нищо не съм направил!

— Това вече го разбрахме. Къде си я виждал?

— В квартала. Живея наблизо, затова идвам тук. Обстановката ми харесва, не е претъпкано с разни откачалки и мазници.

— Кои са тези мазници?

— Онези типове, дето обикалят кибер клубовете, за да свалят мацки. Аз не съм от тях, занимавам се със сериозна работа.

— Разговарял ли си с нея?

— Тц. Хубавите гаджета не разговарят с мъже като мен. Понякога я виждах, това е всичко. Беше много красива, затова я гледах, но нищо не съм й направил.

— Как се казваш?

— Майло. Майло Хорндекър.

„Този тип е обречен до края на живота си да гледа отдалеч хубавите жени“ — помисли си Ив.

— Майло, ако непрекъснато повтаряш, че нищо не си направил, ще си помисля, че си гузен. — Тя извади снимки, на които се виждаше убиецът в различните му превъплъщения. — Познавате ли някого от тези мъже? — Постави ги на плота, за да ги видят Тад и Битси. Дроидите едновременно поклатиха глава.

— Много са готини — изкоментира Битси.

След като получи отрицателни отговори и от двамата клиенти, Ив предприе нова тактика:

— Виждали ли сте напоследък човек, който отскоро е започнал да посещава заведението и не е стъпвал тук от нощта на убийството? Предполагам, че е сядал до витрината. Идвал е след десет сутринта и след шест вечерта. — Прерови „файловете“ в съзнанието си, за да си спомни кога е бил почивният ден на Брина. — Със сигурност е посещавал заведението всеки вторник. Поръчвал е капучино с лешникова есенция.

— Вярно е, вярно е! — От възбуда Битси се изправи на пръсти. — Идва два вторника подред. Винаги сядаше на масата до витрината и докато работеше, изпиваше две чаши капучино.

— Посочи ми масата.

— Ето онази — все на нея сядаше! — Тя сви розовите си устнички. — Сигурно му е харесвало да гледа улицата.

„И сградата, в която е живеела Брина Банкхед“ — помисли си Ив. Извади комуникатора си и се свърза с Фийни:

— Намирам се в компютърен клуб, който е срещу жилището на Банкхед. Открих компютъра, който престъпникът е използвал. Трябват ми заповед за конфискация и специалист по роботика.

 

 

Ив се настани пред компютъра, който бе използвал престъпникът, и с отвращение отпи от кафето, което Тад беше рекламирал като оригинален соев продукт с добавен кофеин. „Като няма риба, и ракът ще свърши работа“ — помисли си иронично.

Повдигна глава и погледът й попадна на дванайсетия етаж на отсрещната сграда, на който се намираше жилището на Брина Банкхед. Виждаха се прозорците на апартамента, малките балкони.

— Този човек е много старателен и грижливо обмисля плана си до най-незначителните подробности. Бих казала, че е вманиачен на темата информация. В писмата си по електронната поща Брина му разказва какво прави през почивните си дни — например, че като стане, веднага отваря прозореца, за да види какво е времето.

„Обичам сутрин да вдъхвам миризмата на Ню Йорк — бе писала. — Хората се оплакват от замърсения градски въздух, но според мен миризмите, уханията и цветовете създават вълнуваща и романтична атмосфера. Когато не съм на работа, се отдавам на неповторимото усещане.“

— Представям си как я е наблюдавал, когато е излизала на балкона. Може би тя е изпивала утринното си кафе навън, загледана в небостъргачите, очертаващи се на фона на небето. Тъй като е била жена с установени навици и е обичала реда и чистотата, първата й работа е била да почисти жилището, после е излизала да пазарува или да се срещне с приятелка. Нашият човек я е проследявал, за да се увери, че не е излъгала, като е описала навиците си, че не живее с някой мъж, който ще обърка плановете му. Нещо повече — наблюдавал е поведението й, искал е да разбере дали наистина външността й е привлекателна. За нищо на света не би чукал някоя грозница. — Ив се втренчи във Фийни, който работеше върху компютъра, използван от престъпника. — Той също е човек с установени навици — добави. — Което означава, че все някъде е оставил следа. На теб разчитам да я намериш.

— Ще ми трябва време да прегледам цялата информация в компютъра — отбеляза ирландецът. — Но ще се доберем до него, не бой се.

Тя кимна, стана и се върна при човека, който работеше с дроидите. Макар да не обичаше тези подобия на човешки същества, които често я изваждаха от равновесие, най-хубавото в тях бе, че очите им бяха като видеокамери. Образът на убиеца вече се очертаваше на екранчето на устройството, което използваше техникът.

Видя лице с правилни черти и с високо чело. Оредяваща коса, стърчаща около ушите. „Дори всеки ден да пътуваш в автобуса с този човек, няма да го забележиш — помисли си. — Слива се с тълпата и не се запечатва в съзнанието ти.“

Само очите му бяха проницателни и студени.

Ив знаеше, че дори убиецът да промени външността си до неузнаваемост, ще го познае по очите.

 

 

В близост до жилището на Грейс Луц нямаше компютърен клуб, нито кафене или закусвалня, само магазин за готови храни. Въпреки че тази сутрин й вървеше, тук Ив удари на камък.

Пийбоди влезе в магазина тъкмо когато началничката й си купуваше шоколадче.

— Само децата закусват с шоколадчета — критично отбеляза тя, въпреки че би дала всичко на света за подобна закуска.

— Имаш ли нещо ново за мен?

— Почакайте да хапна нещо, че ще припадна от глад. На мястото на стомаха ми зее бездънна пропаст — плачливо каза Пийбоди и поръча да й опаковат порция варени зеленчуци.

— Експериментирам една нова диета и закуската ми се състои само от белтъка на твърдо сварено яйце. После…

— Спести ми подробностите. — Осъзнавайки, че постъпва жестоко, Ив разопакова шоколадчето и отхапа голямо парче. — Май ме обърка с някого, който има нужда да пази диета.

— Не е честно, лейтенант. Сега разбирам защо сте толкова проклета — дължи се на ежедневното приемане на преработена захар и… това карамел ли е?

— Позна! — Ив облиза от пръстите си пълнежа на шоколадчето, докато Пийбоди завистливо се взираше в нея. — Да излезем навън. Не ме сдържа на едно място. Ще се поразходим.

— О, щом ще правим физически упражнения, трябва да се подкрепя. И аз ще си взема едно шоколадче. — Тя бръкна в джоба си за монети.

Като излязоха на улицата, се опита да върви редом с началничката си и едновременно да се храни. Накрая Ив не издържа:

— Като престанеш да преживяш, ще бъдеш ли така любезна да ми съобщиш новата информация?

— Храната си я бива — с пълна уста отбеляза Пийбоди. — Май са сложили копър… Добре, де, започвам — добави, като видя изражението на Ив. — Вече имаме списък с шестнайсет имена. Едва ли трябва да споменавам, че Рурк е истински магьосник. А когато работи с клавиатурата… забелязали ли сте колко хубави са ръцете на съпруга ви? — Тя продължи да се храни, пренебрегвайки убийствения поглед на началничката си. — Няма начин да не сте ги забелязали… Та както казах, открихме имената на шестнайсет души, които са купили от скъпите вина, а накрая ги сведохме до десетина заподозрени. Елиминирахме двама, които са сключили брак през последните две седмици. Май и юни са прекрасни месеци за сватби — замечтано въздъхна тя, сетне отново слезе на земята. — Един пък преди няколко дни е бил прегазен от максиавтобус — всички вестници писаха за случилото се. Вървял си човекът, по джобния си компютър проверявал котировките на акциите си и не щеш ли, слязъл от тротоара, попадайки под колелата на преминаващия автобус…

— Пийбоди!

— Добре, разбрах. И така, сведохме списъка със заподозрените до десет човека, които са купували и козметичните средства, използвани от убиеца. Макнаб се прояви — откри магазините, в които се предлагат от тези марки. С перуките обаче позакъса, тъй като първо трябва да намери производителя. Според него поне двеста души работят с естествена коса. Едва след това ще се установи названието на продукта. Стилът на перуката, която престъпникът е носил при първото убийство, е доста популярен сред мъжете. Търговските названия на продукта се различават в зависимост от материала, използван за изработването.

Тя хвърли в един контейнер за рециклиране празната опаковка от зеленчуците и започна да отстранява опаковката на шоколадчето бавно и съсредоточено, като жена, която съблича любовника си.

— Иска довечера да хапне пица.

— Какво? Рурк иска пица ли?

— Не, говоря за Макнаб. Покани ме да хапнем пица и да си поговорим. Между другото, днес сутринта пред вратата на вашето имение с него нарушихме закона за обществения морал…

— Млъкни! — Ив запуши ушите си. — Не ме интересуват отношенията ти с Макнаб. Погледни, получих тик. — Тя посочи окото си.

— Ако отидем в пицарията, после ще правим секс. Какво означава това?

— Не, не е тик! Ако продължаваш, всеки момент ще получа инсулт! Мозъкът ми е като бомба със закъснител, а ти заплашваш да натиснеш копчето на дистанционното управление и да я взривиш.

— Не ми се ще отново да страдам — упорстваше Пийбоди. — Но и когато с него сме разделени, пак се измъчвам.

Ив въздъхна:

— Знаеш, че не мога да ти дам съвет. Отне ми повече от година да разбера какво допада на Рурк, но от време на време още допускам грешки. Знам обаче, че не бива да се обвързваш с ченге.

Извърна се и пъхна ръце в джобовете си. Тротоарите бяха мръсни, шумът от превозните средства — оглушителен, от подвижните павилиони за храна се носеше задушлива миризма на пържен лук. На няколко метра от нея пласьор на наркотици се пазареше с някакъв клиент.

— Работата на ченгето пречи на личния му живот. Запитвала ли си се какво ще се получи, ако се обвържеш с колега? Не знам… не съм в състояние да те посъветвам… Мътните го взели! — Въпреки че с цялото си сърце искаше да помогне на Пийбоди и се опитваше да намери подходящите думи, не бе изпуснала от поглед наркопласьора и неговия клиент. — Играта загрубява! Обади се в кварталната полиция и ме последвай!

Извади значката от джоба си, измъкна оръжието от кобура и хукна към отсрещния тротоар. В този момент двамата спорещи извадиха ножове и започнаха да се дебнат, размахвайки дългите остриета. Зяпачите се разбягаха.

— Полиция! Хвърлете оръжията!

Мъжете не й обърнаха внимание — единият беше дрогиран, другият трепереше от липса на наркотик, но и двамата бяха еднакво опасни.

— Хвърлете ножовете, иначе ще използвам оръжието!

И двамата едновременно се обърнаха към нея. Онзи, който отчаяно се нуждаеше от поредната доза, замахна с ножа. Някаква минувачка пронизително изпищя. Миг преди ножът да се забие в ръката й, Ив повали нападателя, като стреля в краката му. Непознатият политна към нея, тя се завъртя и настъпи ръката, която стискаше стоманеното острие.

Човекът изпищя от болка. В този момент с периферното си зрение Ив забеляза, че другият се е вкопчил в минувачка и притиска ножа към гърлото й. Очите му трескаво блестяха — очевидно се беше натъпкал със „Зевс“ — наркотик, който кара хората да се чувстват като богове.

— Хвърли оръжието и освободи жената!

— Майната ти! Майната и на нея! Това си е моят терен!

— Само да си я одраскал, ще пукнеш на твоя терен!

Онзи, който беше паднал на тротоара, ридаеше от болка и се беше подмокрил.

— Хей, ченге, хвърли ютията, иначе ще й прережа гърлото! — Наркопласьорът се наведе и прокара език по страната на жената. — И ще изпия кръвчицата й!

— Добре, хвана ме на тясно! — Ив свали оръжието и видя как очите му машинално го проследиха, сетне се изцъклиха — Пийбоди незабелязано се бе приближила и беше притиснала до врата му електрошоковата палка.

Ив се хвърли към него и изви ръката му, а заложничката се строполи на тротоара.

— Отново го зашемети! — извика на помощничката си в мига, в който онзи замахна с ножа към гърлото й. Усети как студеният метал проникна в плътта й.

И двамата доловиха миризмата на кръвта й.

Тя го изрита с коляно в слабините, мълниеносно се извърна и с всичко сила настъпи пръстите на крака му, сетне, използвайки инерцията, просна по гръб нападателя.

Той падна като отсечено дърво, главата му изкънтя, когато се удари в ръба на тротоара.

Ив изтръгна ножа от ръката му и задъхана се надвеси над него.

— Лейтенант! Ранена ли сте? — разтревожено извика Пийбоди.

— Да, мътните го взели! Прибери онзи! — Тя посочи наркомана, който, все още ридаейки, се опитваше да изпълзи в един вход.

Преобърна по корем нападателя и му сложи белезниците. Заложничката още лежеше на тротоара и пищеше.

С опакото на дланта си Ив избърса кръвта от лицето си и процеди:

— Накарайте я да млъкне!