Нора Робъртс
Прелъстяване в смъртта (21)

Двайсет и първа глава

Свечеряваше се, когато Ив се изкачи по стъпалата към входната врата на своята къща. Небето, което доскоро бе лазурносиньо, сега приличаше на тъмно кадифе. Внезапно тя осъзна, че за пръв път от дни наред съзнанието й е освободено от мисли за разследването. Сякаш за пръв път чу песента на птиците, долови аромата на уханните цветя.

Прииска й се да седне на каменното стъпало и да се наслади на простичките удоволствия, от които я лишаваше професията й. Да си припомни, че на света има и друго, освен смърт, освен кръв и хора, които я проливат с безгрижието на разглезени деца.

Устоя на изкушението, откъсна разцъфнало клонче от храста, засаден в грамадната мраморна саксия, и влезе вкъщи. Цялото й същество жадуваше за нещо повече от чист въздух.

Както обикновено Съмърсет изникна изневиделица и се намръщи, като видя клончето в ръката й:

— Лейтенант, друг път не го правете! Храстът ще заболее.

— Гледай с твоето здраве да не се случи нещо фатално. Рурк вкъщи ли е?

— В кабинета си е. Ако харесвате върбинките, ще поръчам да ви донесат от парника.

— Дрън-дрън-дрън — озъби се тя и тръгна към стълбището. — Дърт мърморко!

Икономът одобрително кимна. Благодарение на приложеното от него лечение, лейтенант Далас отново беше във форма.

Рурк стоеше до прозореца. Носеше слушалки с микрофон и разговаряше с някого за промените в прототипа на някаква нова комуникационна система. Ив установи, че не разбира повечето думи, но се заслуша в гласа на съпруга си.

Често напевният му ирландски акцент я караше да тръпне, в съзнанието й изникваха смътни образи на древни воини, насядали около лагерните огньове. Гласът на Рурк сякаш бе създаден да рецитира романтични стихове. Понякога тя със самоирония си мислеше, че жените имат вродена реакция към определени възбуждащи средства.

Може би след десет-двайсет години ще свикне с мисълта, че този необикновен и приказно красив мъж наистина й принадлежи…

Лъчите на залязващото слънце, които проникваха през панорамния прозорец, озаряваха Рурк, придавайки му вид на божество, изваяно от злато. Ив забеляза, че е вързал косата си на опашка — сигурен признак, че е бил погълнат от заниманието си и не е искал дългата коса да пада в очите му. Светлината образуваше ореол около главата му и тя с насмешка си помисли, че този мъж е всичко друго, освен светец.

Телевизорът беше включен, течеше новинарска емисия. Видеотелефонът на бюрото иззвъня, но съпругът й не му обърна внимание.

Стори й се, че долавя миризмата на пари, на власт… символ на които бе Рурк. Изведнъж го пожела с цялата сила на първичния си инстинкт.

Той се обърна, като че го бе привлякла с магнит.

Без да откъсва поглед от очите му, Ив изтича до него, сграбчи го за ризата, привлече го към себе си и страстно го зацелува.

Стори му се, че го залива грамадна вълна, която за миг спря дъха му. Кръвта нахлу в главата му и бученето заглуши гласа в слушалките. Притисна Ив към себе си, отвръщайки на жарките й ласки.

— Ще се чуем допълнително — промърмори в микрофона, свали слушалките и ги захвърли встрани. — Добре дошла у дома, лейтенант. Поздравявам те за успеха. — Помилва я по косата и добави: — Гледах по Канал 75 пресконференцията.

— Тогава вече знаеш, че всичко приключи. — Подаде му разцъфналото клонче. — Благодаря за помощта.

— Винаги съм на твое разположение. — Погледна я в очите и вдъхна аромата на пролет, лъхащ от клончето върбинка. — Само кажи, когато ти трябва помощ.

Ив дръпна коженото ремъче, с което беше завързана косата му:

— Всъщност имам друга задача за теб.

— Така ли? Днес графикът ми е доста натоварен, но съм готов да изпълня гражданския си дълг. — Затъкна клончето зад ухото й и попита: — Каква е задачата? Опиши я най-подробно.

— Наистина ли искаш да чуеш подробностите?

— Да, настоявам.

Тя се засмя, подскочи и обви бедра около кръста му:

— Искам да се съблечеш гол.

— О, ясно, ще работя под прикритие. — Той я понесе към асансьора. — Акцията опасна ли е?

— Дебне те смъртна опасност. Може би и двамата ще изгубим живота си.

Рурк се качи в асансьора и я притисна до стената на кабината. Почувства как Ив сякаш се разтапя в прегръдките му.

— В голямата спалня — изкомандва и с жарка целувка запечати устните на съпругата си, сетне промълви: — Обичам опасностите. Продължавай.

— Задачата е свързана с физически усилия… избор на подходящия момент… — Тя се задъха, защото Рурк я ухапа по шията. — Синхронът трябва да е съвършен…

— Вече работя по въпроса. — Той я понесе към голямото легло и я хвърли върху него.

Галахад, който се беше разположил върху завивките, подскочи и яростно изфуча. Рурк протегна ръка и го побутна:

— Изчезвай. Тук няма място за цивилни.

Ив се засмя, прегърна го и обсипа с целувки лицето му, като шепнеше:

— Съблечи се! Искам те гол! Искам да те хапя навсякъде.

Търкаляйки се по леглото, задърпаха дрехите си. Ив изруга, когато ризата й се закачи в кобура. Отново се целунаха — трескаво единение на устни, зъби и езици, което накара кръвта да закипи във вените й. Придърпа Рурк върху себе си, смъкна ризата, вкопчи се в раменете му, усещайки как играят мускулите му, изпробвайки своята сила срещу неговата.

Той я хвана за китките и вдигна ръцете й. Впери в лицето й бездънните си сини очи, докато сетните сили я напуснаха.

— Обичам те. Скъпа Ив… моя си. — Целуна я толкова нежно, че напрегнатите й мускули сякаш се втечниха.

Устните му очертаха пътека надолу по шията й. Сърцето й лудо затуптя, очите й се насълзиха.

„Толкова добре ме познава — помисли си. — Знае за какво копнея, знае, че днес ми е необходимо нещо повече от мълния и буен пламък… че с цялата си душа жадувам за нежност и ласки.“

Затвори очи и се отдаде на усещането.

Този момент — моментът на капитулацията й — за Рурк бе по-зашеметяващ от самото обладаване. Когато Ив приемеше нежността му, той откриваше в себе си неподозирани източници на нова нежност.

Целуваше я жадно, наслаждавайки се на аромата на кожата й, плъзгаше ръце по тялото й, очертавайки прелестните му контури. Езикът му оставяше жарка диря, сърцето й пърхаше като птица, затворена в тясна клетка. А когато той захапа зърното й, Ив притисна главата му към гърдите си.

Беше взела душ, преди да се прибере вкъщи, и Рурк усети миризмата на евтин сапун. Внезапно в гърдите му се пробуди желанието да я глези и закриля от жестокостта, с която тя се сблъскваше ежедневно. Устните му бяха като балсам за плътта й и предизвикваха неподозирани чувства.

Струваше й се, че се носи върху облак от усещания, постепенно удоволствието я обгърна като воал от мъгла. Тя се вкопчи в косата на Рурк, а мъглата се превърна в река, прерастваща в безбрежен океан от щастие. Въздъхна и се потопи в него.

Чу нежния му шепот, галските думи, които използваше в миговете на нежност. Звучаха като музика — екзотична и същевременно романтична.

— Какво казваш? — промърмори едва чуто.

— Сърце мое… Ти си моето сърце.

Обсипа с целувки тялото й, което винаги го запленяваше — толкова сила и смелост се криеше в него. „И в сърцето й“ — помисли си, докосвайки гърдите й, после устните му се спуснаха надолу.

Чу как дишането й се учести, ала без да бърза, продължи сладкото изтезание, докато тя застена, а гъвкавото й тяло се загърчи.

Заливаха я вълна след вълна от удоволствие, постепенно в океана, към който се носеше, забушува буря. Щастието се превърна в жажда, а насладата — в пулсираща болка, която бе като неутолим глад. Изви се като дъга, за да посрещне жарките му устни, и изкрещя, когато всичко в нея сякаш се взриви.

Обзет от лудост, той отново я зацелува навсякъде, разпалвайки дузина огньове.

— Отпусни се… отпусни се — прошепна й задъхано, вкарвайки пръсти в жаравата. — Искам да те гледам… отново…

— Господи! — Очите й се замъглиха, оргазмът разтърси тялото й.

Преди да се върне към действителността, Рурк я зацелува, докато усети как възбудата й отново пламна. И едва тогава я облада.

Погледът й се проясни, сребристото кадифено покривало на любовта закри червената мъгла на страстта. Докато телата им се движеха в съвършен синхрон, тя докосна страната на Рурк. Не бяха само любовници, а двама души, които дълбоко се обичат.

Този път плътското удоволствие бе като благословия. Той се наведе и с целувки пресуши сълзите, които се стичаха по страните й.

— Сърце мое — прошепна отново и изля соковете си в нея.

 

 

Лежеше сгушена в него и се взираше в гаснещата светлина навън. Денят, който й се бе сторил безкраен, най-сетне свършваше.

— Рурк, чуваш ли ме?

— Ммм, опитай се да поспиш.

— Не умея да се изразявам гладко като теб. Никога не намирам правилните думи… когато са ми необходими.

— Но аз те разбирам и без думи. — Той нежно приглади косата й. — Изключи съзнанието си, Ив, трябва да си починеш.

Тя поклати глава, повдигна се на лакът и се втренчи в него. „Как е възможно този съвършен мъж да ми принадлежи?“ — запита се за хиляден път.

— Повтори онези ирландски думи, които каза преди малко. Ще се опитам да ги произнеса и аз.

Рурк се усмихна и стисна ръката й:

— Няма да можеш.

— Хайде на бас!

Изпълни желанието й, очаквайки тя да се запъне. Ала Ив сложи ръката му на сърцето си и повтори фразата дума по дума.

Видя изражението му, зърна промяната в погледа му, усети как сърцето му затуптя по-силно.

— Погубваш ме, Ив — прошепна той, седна и допря чело до нейното. — Благодаря на Бога, че те изпрати при мен.

 

 

Тъй като Ив заяви, че изобщо не й се спи, той я придума да вечерят в леглото. И ето че тя седеше върху смачканите завивки и привършваше голяма порция спагети и кюфтета.

Съчетанието от секс, храна и горещ душ беше възвърнало силите и апетита й.

— Морано направи пълни самопризнания — избърбори с пълна уста.

— Благодарение на усилията ти — поправи я Рурк. — Наблюдавах те, докато го разпитваше. Ако не беше блъфирала, нямаше да постигнеш желания ефект. — Той потръпна, като си спомни погледа, който бе отправила към огледалото, сякаш надникваше в душата си. — Морано никога няма да разбере какво ти е струвало.

— Е, не ми беше толкова трудно, защото бях сигурна, че ще го пречупя… Не знаех, че наблюдаваш през двойното огледало.

— Нали и аз бях член на екипа, който участваше в залавянето на Морано. — Рурк си взе от спагетите в чинията й. — Знаеш, че ми е приятно да те гледам, докато работиш.

— Представяш ли си, жените са били само пионки в извратената игра, организирана от двамата садисти. Забавлението приключи в момента, в който притиснах Морано в ъгъла. Според него главният виновник е Дънуд, а самият той само се опитвал да не изостава от приятеля си. Смята се едва ли за невинен, защото смъртта на Банкхед била нещастен случай, Моника Клайн е останала жива, а Макнамара бил убит при самозащита. Знаеш ли, внимателно го наблюдавах и разбрах, че не е пресметлив, нито жесток. Кевин Морано е само един слабохарактерен и безчувствен човек. Стори ми се… как да се изразя… беззлобен.

— Определението ти е съвсем точно. Но Дънуд е различен, нали?

— И то много. — Тя отпи от превъзходното бяло вино и опита от пикантното ястие със скариди, което си беше поръчал Рурк. — Моите спагети са по-вкусни — отбеляза със задоволство. — След сцената при Уитни…

— Каква сцена?

— А, май забравих да я спомена.

Докато довършваше спагетите и парчето хляб с подправки, което Рурк й предложи, тя му разказа за събитията, разиграли се в кабинета на командира.

— Още не мога да повярвам, че казах на Уитни да млъкне. Спокойно можеше да ме изхвърли заради подобно провинение.

— Той е много умен. И е полицай до мозъка на костите си. Ренфру пък би улеснил живота ми… Не, не ме гледай така страшно, скъпа Ив — говоря за отдавна отминал период от моя живот, когато не бях примерен гражданин. — Амбициозен е, но без покритие. Тесногръд бюрократ, който отгоре на всичко е мързелив.

Взе си още от спагетите и си помисли, че Ив има право — нейният избор беше по-добър.

— Освен това той олицетворява предишните ми възгледи за представителите на полицията… възгледи, които се промениха, откакто отблизо се запознах с най-чаровното ченге в Ню Йорк.

— Типове като него ме вбесяват, но началникът на участъка, капитан Хейс, е железен. Ще сложи на мястото му детектив Ренфру… А сега за най-важното. — Тя въздъхна, беше преяла, но продължаваше да се тъпче. — С целия екип, участвал в залавянето на Кевин, минус цивилния консултант, разбира се, отидохме да арестуваме господин Дънуд. Той обаче веднага поиска адвокат и отказа да говори. Не е глупав, нито слабохарактерен. Грешката му е, че мисли всички за глупави и слабохарактерни. Прекаленото самочувствие ще го довърши.

— Не, ти ще го довършиш.

Безрезервното му доверие стопли сърцето й, все едно й се беше обяснил в любов.

— Май наистина си лапнал по мен, а?

— Така изглежда. Виждам, че е останало половин кюфте, ще ми го отстъпиш ли?

Тя побутна чинията си към него и продължи да разказва:

— Преди да приключим формалностите по задържането, Дънуд привика трима адвокати. Твърди, че не знае нищо за убийствата. Напоследък бил забелязал странното поведение на приятеля си Кевин, с когото живеели заедно — прибирал се в необичайни часове, понякога се преобличал, преди да излезе, и слагал различни перуки.

— Винаги съм вярвал в истинското приятелство — подсмихна се Рурк.

— Голям циник си. Лусияс е спокоен, защото знае, че нямаме неговата ДНК. Преструва се на невинна жертва и на възмутен гражданин, а адвокатите му са поели нещата в свои ръце. Знаеш ли, дори не му мигна окото, когато споменахме, че сме открили лабораторията в дома му и че сме взели за проба веществата, с които е експериментирал. С невъзмутимо изражение посрещна новината, че в дрешника му сме намерили перуката и костюма, които е носил убиецът на Грейс Луц, а в шкафчето в банята — козметичния пластилин, следи от който са открити по чаршафите на жертвата. Настоява, че Кевин ги е използвал, после ги е подхвърлил, за да го натопи. Същата история е и с наркопласьора, подвизаващ се под името Карло. Лусияс твърди, че приятелят му Кевин е продавал дрогата.

— Какво ще предприемеш?

— Фийни работи върху компютрите, които конфискувахме от клуба. Сигурна съм, че ще открие нещо, за което да се хванем. Същата вечер, когато е убил дядо си, Дънуд е имал среща, но поради някаква причина жената не е се е явила. Ще я намерим и тя ще потвърди, че е трябвало да се срещнат в същия клуб, в който той уж случайно се е отбил да пийне нещо. Обзалагам се, че веществата, намерени в лабораторията, ще се окажат „Уличница“ и „Див заек“. Разбира се, адвокатите му ще настояват, че извършването на опити не е незаконно. Ето защо трябва да докажем, че е произвеждал синтетична дрога, за да я продава на черната борса, че се е подвизавал под псевдонима Карло. Ще се наложи доста да се потрудим, но чрез клиентката на Чарлс Мънроу ще стигнем и до това доказателство. В момента „метачите“ правят оглед на къщата — обзалагам се, че посредством специалното устройство ще намерят следи от кръв. Освен това разполагаме със самопризнанията на Кевин, в които той описва стъпка по стъпка изпълнението на пъкления замисъл. Накратко, имаме достатъчно факти за повдигане на обвинение. Като прибавим и онези, които ще открием през следващите няколко дни, и един полк адвокати да доведе Дънуд, пак няма да го спасят.

Ив стана от леглото и занесе чиниите в кухнята — не беше голяма къщовница, но както винаги, когато размишляваше на глас, изпитваше потребност да се движи.

— Ще го предам в ръцете на Майра, но дори тя ще се затрудни да проникне през непроницаемата му броня. Знаеш ли какво ще направим накрая? Ще поставим в голяма кутия веществените и косвените доказателства, резултатите от криминологичната експертиза, психологическия профил, изготвен от Майра, и свидетелските показания, ще я завържем с голяма панделка и ще я поднесем на неговите адвокати. Той няма да ни се изплъзне, сигурна съм.

— В състояние ли си да го направиш?

— Ако преди двайсет и четири часа ми беше задал същия въпрос, щях да отговоря отрицателно. — Тя се обърна с лице към него. — Но вече съм уверена, че след като съберем доказателствата и още веднъж-два пъти разпитам Лусияс, ще имам достатъчно основания да го предам на прокурора. Приключа ли с него, ще си взема отпуска. Един престъпник влиза в затвора, Рурк, но в същия момент някъде някой друг извършва престъпление. Ако не си почина, няма да се справя със следващото разследване.

— Копнея да отидем някъде, където ще бъдем само двамата, Ив. Без призраци от миналото, без служебни задължения, без скърби и неприятности.

— Нали се уговорихме, че ще заминем за Мексико?

— Да, като начало. Настоявам да останем там поне две седмици.

Тя понечи да изреди поне дузина причини, поради които не може да отсъства толкова дълго от работа. Вдигна поглед и видя срещу себе си единствената причина, заради която си струваше да забрави дори служебните си задължения.

— Кога тръгваме?

— Веднага, щом приключиш с този случай. Моят график е съобразен с пътуването.

— Дай ми още няколко дни. Междувременно ще изпълня нарежданията на командир Уитни. Той заповяда да направя всичко възможно да поспя поне осем часа без прекъсване.

Рурк вдигна вежда:

— И как смяташ да го постигнеш?

— Знам един начин, който действа безотказно. — Тя се хвърли върху него и смъкна халата му.

В този момент вътрешният видеотелефон иззвъня.

— Проклет да е този Съмърсет! — изруга Ив. — Не знае ли, че сме заети?

— Не забравяй докъде беше стигнала — усмихна се Рурк, блокира видеото и едва тогава включи устройството:

— Съмърсет, освен ако не избухне пожар или не ни нападнат извънземни, не желая да ме безпокоиш до сутринта.

— Съжалявам, сър, но командирът на лейтенант Далас е тук и настоява да разговаря с нея. Да му предам ли, че в момента тя не може да го приеме?

— Не, мътните те взели! — Ив вече се обличаше. — Кажи му, че идвам веднага.

— Покани го в големия салон — намеси се Рурк. — След няколко минути ще бъдем при него.

— Имам много лошо предчувствие. — Тя издърпа чекмеджето и грабна първата дреха, която й попадна. — Уитни не се е отбил да си побъбрим на чаша кафе. Да му се не види!

Без да си направи труда да облича бельо, тя навлече стари джинси и размъкната фланелка с емблемата на нюйоркската полиция. Сетне, продължавайки да ругае, сложи обувките си.

За същото време Рурк облече черен кадифен панталон и добре изгладена тениска. Докато обуваше мокасините си, Ив злобно го изгледа:

— Ако не бързах толкова, щеше да ми призлее.

— От какво, скъпа?

— От факта, че за по-малко от две минути успя да се издокараш като манекен. — Хвърли поглед в огледалото, намръщи се на изображението си, промърмори „Майната му!“ и забързано излезе.

Междувременно Уитни и Галахад седяха в големия салон, обкръжени от блестящи дървени и стъклени повърхности, и си разменяха погледи, изпълнени с взаимно уважение. При появата на домакините командирът с видимо облекчение извърна очи:

— Лейтенант, Рурк, извинете, че идвам без предупреждение.

— Моля ви, не се безпокойте — побърза да каже тя. — Случило ли се е нещо неприятно?

— Исках да го научиш лично от мен — адвокатите на Лусияс Дънуд са получили разрешение за предварително дело, което набързо е било разгледано.

По изражението на лицето му тя разбра какъв е бил резултатът.

— Освободили са го — промълви. — Що за съдия е онзи, който освобождава под гаранция човек, обвинен в няколко предумишлени убийства?

— Съдия, който е в приятелски отношения със семействата Дънуд и Макнамара, и който не би трябвало да гледа предварителното дело. Освободил е Лусияс под предлог, че липсват веществени доказателства за вината му…

— Ще ги получат само след няколко часа — прекъсна го Ив.

— И още — продължи командирът, сякаш не я бе чул — съдията е обосновал решението си с факта, че най-тежките обвинения се базират само на самопризнанията на Кевин Морано. Изтъкнал е още, че Лусияс Дънуд няма криминално досие, че е член на уважавана фамилия и че само преди двайсет и четири часа му е било съобщено за трагичната смърт на дядо му.

— За убийството, което самият той е извършил! — тросна се Ив.

— Майка му, която също е присъствала в съда, е помолила синът й да бъде освободен под гаранция, за да бъде до нея по време на погребалната церемония. Съдията е определил гаранция от пет милиона, която веднага е била внесена и младежът е бил предаден на майка му.

— Преди да кажеш нещо, помисли дали той ще избяга — промърмори Рурк и сложи ръка на рамото й.

Тя рязко се отдръпна, помъчи се да се съсредоточи, макар гневът да замъгляваше съзнанието й:

— Не. Състезанието продължава, само играта е различна. Той възнамерява да спечели, ала е вбесен, задето го принудих да направи промени. Предполагам, че ще действа прибързано, защото е разглезен и разгневен. Анализът на веществата, открити в неговата лаборатория, трябва да се ускори. Спешно ми е необходимо доказателство, че е произвеждал наркотици.

— Вече го имаш — каза Уитни. — Обадих се на Тъпака… на Беренски — побърза да се поправи той. — Веществата съвпадат с наркотиците, които са били открити в кръвта на жертвите. Предвид на това доказателство и на познанството на съдията с обвиняемия, прокурорът е подал молба за незабавно отменяне на освобождаването под гаранция.

— Ще бъде ли удовлетворена?

— Ще разберем след по-малко от час. За жалост ще отменя и моята заповед да спиш осем часа без прекъсване, лейтенант. Работното ти време се удължава за неопределен срок. Моето също. Връщам се в управлението и ще чакам новини. Ако имаме късмет, още тази вечер ще върнеш Дънуд в ареста. Този път и аз ще присъствам на задържането му.

— Но… — Тя навреме се усети и само добави: — Слушам, сър.

Уитни се втренчи в нея, но по изражението му личеше, че не е разгневен от недоверието й.

— Лейтенант, невинаги съм седял зад бюрото. Дълги години бях действащ полицай. Може да са ме превърнали в книжен плъх, но не съм забравил стария занаят.

— Разбира се, сър. Не исках да ви обидя. С ваше разрешение, сър, ще се свържа с Фийни. Ще го помоля с Макнаб да поработят извънредно върху компютрите, които иззехме от клуба.

— Не е необходимо да искаш разрешение. Продължаваш да ръководиш разследването. Погрижи се всички вратички да бъдат затворени, та този път Дънуд да не ни се изплъзне. Ще се свържа с теб, след като разговарям с прокурора.

— Командир Уитни — обади се Рурк. Не бе отместил ръка от рамото й и сега усети как в очакване на предизвикателството тя завибрира като опъната струна. — Вечеряли ли сте?

— Не още. Ще хапна нещо в службата.

Едва след като Рурк два пъти стисна рамото й, тя разбра какво се очаква от нея.

— Хмм, останете да вечеряте тук, сър. Ще спестите време…

— Не искам да ви притеснявам.

— Изобщо не ни притеснявате — побърза да го увери Рурк. — Ще ви правя компания, докато Ив се обади на колегите си. — Той поведе госта към трапезарията. — Как е съпругата ви?

Ив издуха кичурите коса, които бяха паднали върху очите й, и ги проследи с поглед, докато излязоха. Не можеше да прецени кое е по-необичайно — дали че началникът й ще вечеря в дома й, или че ще вечеря в компанията на човек, който почти през целия си живот е нарушавал всички писани и неписани закони.

— Шантава работа, а? — промърмори на Галахад и тръгна към кабинета си. — Нека Рурк забавлява госта, аз си имам предостатъчно работа.