Нора Робъртс
Прелъстяване в смъртта (20)

Двайсета глава

Докато вървеше към помещението за разпити, тя нави и другия си ръкав. Очевидно климатикът в този сектор на сградата се бе присъединил към бунта на своя събрат в колата й. Въздухът беше горещ, задухът — нетърпим, вонеше на долнопробно кафе.

Пийбоди вече чакаше пред вратата. Носеше униформата си, а по челото й бяха избили капчици пот.

— Вече поиска ли адвокат?

— Още не. Настоява, че сме го объркали с някого.

— Прекрасно. Решил е да се държи като малоумен.

— Лейтенант, мисля, че нас смята за слабоумни.

— Още по-добре.

Ив се наведе към помощничката си и задуши като куче. Пийбоди сепнато се отдръпна:

— Какво ви става, лейтенант?

— Имаш късмет, че не надушвам миризма на шампанско. Но дъхът ти подозрително ухае на мента.

Сътрудничката й кимна:

— Благодаря. Неприятно е, когато дъхът ти вони.

— Друг път ще обсъждаме пикниците по време на акция. Влизай! — Тя отвори вратата.

Плувнал в пот, Кевин седеше до масата, другият стол беше свободен. Като видя Ив, младежът плахо се усмихна:

— Слава Богу. Помислих си, че са ме забравили. Има някаква грешка, госпожо. Не съм сторил нищо лошо. Бях поканил на пикник една жена, с която се запознахме чрез Мрежата. Днес я видях за пръв път, знам само, че се казва Стефани. Ненадейно тя откачи, вкопчи се в мен и заяви, че е от полицията, след което ме доведоха тук. — Той безпомощно разпери ръце. — Нямам представа какво се случва.

— Ей сега ще те осведомя. — Тя притегли другия стол и го възседна. — Предупреждавам те обаче, че не ми ставаш по-симпатичен, като ме наричаш „откачена“.

Той се ококори:

— Извинете, но не ви познавам.

— Ах, Кевин защо разбиваш сърцето ми? Защо се отричаш от мен, след като ми подари прекрасните рози и рецитира любимото ми стихотворение? Такива са всички мъже! Пийбоди, какво мислиш по въпроса?

— Не стават за съвместно съжителство, не можеш и да им теглиш един як пердах.

Очите на Кевин се застрелкаха тук към едната, ту към другата жена.

— Вие… вие ли сте били в парка? Не може да бъде… не разбирам.

— Къде ти е умът — нали ти казах да запомниш името ми! Включи записващото устройство — изкомандва помощничката си, без да откъсва поглед от младежа, и задиктува: — Разпит на Кевин Морано, обвинен в предумишленото убийство на Брина Банкхед, в съучастие в убийството на Грейс Луц и в покушение срещу Моника Клайн и Стефани Финч. И още в изнасилване, притежаване на наркотични вещества и насилствено дрогиране на определени лица. Разпитът се провежда от лейтенант Ив Далас в присъствието на полицай Дилия Пийбоди. Господин Морано е запознат с правата си. Вярно ли е, Кевин?

— Не съм…

— Прочетох ли ти правата, Кевин?

— Да, но…

— Разбираш ли какви са правата и задълженията ти?

— Да, обаче…

Тя нетърпеливо му даде знак да замълчи:

— Не бързай! — Втренчи се в него и дълго мълча. Когато младежът навлажни с език устните си и отново понечи да заговори, тя предупредително вдигна пръст. Със задоволство видя как струйка пот се стича по слепоочието му. — Горещичко е, а? Скоро няма да отстранят повредата на климатичната инсталация. Сигурно се чувстваш ужасно с тази перука и тежкия грим. Ще ти олекне, ако ги свалиш.

Очите му се изцъклиха:

— Не знам за какво…

С рязко движение тя свали перуката му и я подхвърли на Пийбоди.

— Е, сега ще ти олекне, Кевин.

— Носенето на перука не е престъпление. — Той прокара пръсти през късо подстриганата си коса, а Ив забеляза, че ръката му трепери.

— Май притежаваш богата колекция. Носеше различни перуки в нощта, когато уби Брина Банкхед, и по време на покушението срещу Моника Клайн.

Кевин я погледна в очите:

— Не познавам тези жени.

— Разбира се, че не ги познаваш. За теб са били само играчки. Забавно ли ти беше да ги прелъстяваш, да рецитираш стихотворения, да им поднасяш цветя и да ги наливаш с шампанско, Кевин? Сигурно си се чувствал като истински мъж. Мисля си, че не си способен да обладаеш жена, ако не е упоена. Оная работа ти става само когато изнасилваш безпомощните си жертви.

— Обвиненията ви са нелепи! — Красивото му лице пламна от гняв. — Кой ви дава право да ме обиждате?

— О, извинявай! Но е факт, че когато един мъж получава оргазъм само когато изнасилва жените, той е непълноценен.

Кевин вирна брадичка:

— Никога не съм изнасилвал жена.

— Обзалагам се, че си вярваш. Те лудо са те желаели, нали? Капвал си по малко „Уличница“ в питието им, след което те буквално са те молили да ги чукаш. Разбира се, искал си само да им помогнеш да се поотпуснат. — Ив стана и заобиколи масата. — Подготвял си ги за половия акт. Младежи като теб не са изнасилвачи. Ти си богат, красив, образован. — Приведе се и му пошушна: — Но животът ти е скучен, нали? Младежите се нуждаят от развлечения. А жените? Всички жени, били те красиви или грозни, всъщност са уличници. Като майка ти например.

Кевин рязко се отдръпна и се наежи:

— Какви ги говорите? Майка ми притежава отлична репутация и преуспяваща компания.

— Същата тази делова и многоуважавана жена е заченала в лаборатория. Питам се дали знае кой е баща ти. Всъщност едва ли я е грижа. Споделяла ли е с теб колко са й платили да се откаже от гражданския иск и да износи детето?

— Нямате право да ми говорите по тази начин! — Гласът на Кевин беше прегракнал от едва сдържани ридания.

— Мама ли търсеше в тези жени, Кевин, нея ли искаше да изчукаш или да накажеш? А може би и двете, а?

— Отвратително е…

— Знаех си, че ще стигнем до съгласие. В края на краищата тя се е продала, нали? По нищо не се е различавала от твоите жертви. Ти само си ги накарал да проявят истинската си същност. Ако бяха почтени, щяха ли да се свързват с непознати мъже чрез Мрежата? Каквото повикало, такова се обадило, нали? Това ли си говорехте с Лусияс?

Той изненадано подскочи и за миг дъхът му спря, сетне промърмори:

— Дрънкате врели-некипели. Отказвам да ви слушам! Искам да се срещна с началника ви.

— Кой даде идеята да ги убивате? Обзалагам се, че е била негова. Ти не си склонен към насилие, Кевин. Смъртта на Брина е била злощастна случайност. Това може би ще ти помогне в съда. Но за да отървеш кожата, трябва да ми сътрудничиш.

— Вече ви казах, че не познавам никаква Брина.

Ив рязко се извърна и се наведе така, че носовете им едва не се допряха:

— Много си загазил, мръснико! Погледни ме! Пипнахме те на местопрестъплението, доказателствата срещу теб са неоспорими. Розите, шампанското, наркотикът, който пусна в чашата с вино. Откакто влезе в парка, всяко твое движение се записваше с видеокамера. Чухме и разговора с приятелчето ти, когато му се фукаше, че ще го биеш по точки. Знаеш ли, Кевин, много си фотогеничен. Сигурно и съдебните заседатели ще подкрепят мнението ми, като изгледат видеозаписа, на който се вижда как наливаш във виното течния наркотик. Толкова ще се впечатлят, че ще ти дадат най-малко три доживотни присъди без право на помилване, които ще излежиш на някоя междупланетна колония. До края на дните си ще гниеш между стените на бетонена клетка.

Тя продължи тирадата си, наблюдавайки как постепенно го завладяват ужас и паника:

— Три квадратни метра ще ти се полагат до края на живота ти. О, знам, че си свикнал да живееш нашироко в буквалния и в преносния смисъл, да носиш копринени ризи като тази. Ще се задушаваш в тясната килия, но няма да умреш. Ще живееш дълги години зад стените на затвора. Чувал ли си какво се случва с изнасилвачите, особено с красавци като теб, когато попаднат зад решетките? Всички затворници ще ти се изредят, после ще се сбият заради теб и отново ще те изчукат, докато едва не пукнеш. А молбите ти да престанат само ще ги възбуждат повече.

Тя стана и се втренчи в огледалото, през което помещението се наблюдаваше от другата страна, и се изплаши от погледа си. Сякаш самата тя изживяваше кошмара, който описваше.

— Ако имаш късмет — добави, — някой, носещ прякора Големия Уили ще те направи свой любовник и ще те вземе под закрилата си. Мислиш ли, че си късметлия, Кевин?

— Ще се оплача от вас където трябва! Това е тормоз!

— Това е действителността! — сопна се тя. — Това е съдба, карма, късмет, приятелче! Намирал си жени чрез чатовете за поезия в Мрежата. Така си се „запознал“ с Брина Банкхед. Започнал си да си кореспондираш с нея, като се използвал името Данте. След това с помощта на твоя приятел и съучастник Лусияс Дънуд си уредил да се срещнеш с нея.

Ив помълча, изчаквайки смисъла на думите й да достигне съзнанието му.

— Изпратил си й букет от рози в магазина, в който работи. През почивния й ден си я наблюдавал от един компютърен клуб, който се намира срещу жилището й. Всъщност оттам започна да се размотава кълбото, което ни доведе до теб. Колкото и да е странно, в полицията работят истински компютърни гении, Кев. Ще ти издам една малка тайна. — Тя понижи глас и заговорнически прошепна: — Имаш прекалено високо самочувствие, но е без покритие. Не си гений, за какъвто се мислиш. Оставил си следи не само там, но и в големия клуб на Петдесета улица.

Кевин се разтрепери, очите му се насълзиха като на капризно дете. Ив едва сдържа усмивката си — очевидно думите й попадаха право в целта.

— Но да се върнем към Брина Банкхед. Срещнали сте се в бар „Дъга“. Да опресня ли спомените ти, Кев? Била е красива жена. Пили сте вино, незабелязано си пуснал в чашата й „Уличница“. Когато е започнала да ти се натиска, сте отишли заедно в жилището й, за всеки случай си й дал още наркотик.

Тя се облегна на масата и се приведе към младежа:

— Пуснал си музика, запалил си свещите, обсипал си леглото с шибаните листенца от рози, после си я изнасилил. Само че тя е била толкова замаяна от дрогата, че е лежала под теб като парцалена кукла. За да я накараш да ти откликне, си й дал „Див заек“. Сърцето й не е издържало и е починала. Умряла е върху леглото, обсипано с листенца от рози. Изплашил си се до смърт, изпаднал си в паника. Откъде-накъде е умряла и е провалила плановете ти? Толкова си се разгневил, че си я изхвърлил през балкона. Изхвърлил си я, като че е била боклук.

— Не е вярно.

— Проследил ли си я с поглед, докато е падала? Едва ли. Повече не те е интересувала. Интересувало те е само как да отървеш кожата. Затова си изтичал вкъщи при Лусияс за съвет.

Ив се изправи, обърна гръб на младежа и отиде да си налее чаша вода.

— Лусияс командва, нали? Ти си само едно безгръбначно, което не е в състояние да взима решения.

— Никой не ме командва! — яростно възкликна Кевин, а тя забеляза, че сълзите му са пресъхнали. — Абсолютно никой! Сам съм си господар.

— Значи убийствата са били твоя идея, така ли?

— Не, по идея на… Няма да ви кажа нищо повече! Искам да повикате моя адвокат.

— Добре. — Тя приседна на ръба на масата. — Надявах се да го пожелаеш, защото намесят ли се адвокатите, няма да мога да сключа споразумение с теб. Честно казано, повдигаше ми се при мисълта, че ще ти се размине леко. А аз не съм от хората, на които често им се повдига, нали, Пийбоди?

— Имате железен стомах, лейтенант.

— Именно. — Ив потупа стомаха си. — Но ти успя да ми създадеш киселини, Кевин. Едва сега ми поолекна — представих си как ще прекараш остатъка от живота си в малката килия заедно с Големия Уили. Край на скъпата храна и на елегантните костюми, край на забавленията. — Тя се изправи на крака. — Когато Лусияс седне на твоето място, отново ще ми призлее. И знаеш ли защо? Защото той ще се съгласи на споразумение и ще те натопи. Какви са вероятностите в този случай, Пийбоди?

— Три към пет за Дънуд, лейтенант.

— Е, време е да залагам. Да се обадим на адвоката ти, Кевин. Разпитът е прекъснат поради желанието на заподозрения да повика своя адвокат — продиктува Ив в записващото устройство и понечи да излезе.

— Почакайте!

Без да се обръща, тя предупредително изгледа Пийбоди — погледът й бе студен като лед.

— Какво има, Кевин?

— Ами… питах се… интересувам се от любопитство какво означава да сключим споразумение.

— Съжалявам, но след като настояваш да говориш в присъствието на адвоката си, споразумението отпада.

— Адвокатът може да почака.

„Падна ми в ръцете!“ — помисли си Ив и се обърна:

— Пийбоди, включи записващото устройство. Продължава разпитът на заподозрения, провеждан от лейтенант Далас в присъствието на полицай Дилия Пийбоди. Кевин, повтори за протокола онова, което току-що каза.

— Адвокатът може да почака. Какво означава да сключим споразумение?

— Няма как, ще се наложи да изпия хапче против повръщане — въздъхна Ив и отново седна. — Знаеш ли какво трябва да направиш, Кевин? Да разкажеш всичко от игла до конец, да признаеш вината си и да покажеш, че искрено се разкайваш заради злодеянията си. Изпълниш ли моите условия, ще се застъпя за теб. Ще препоръчам да ти дадат по-хубава килия и да те държат далеч от любителите на хубави задници.

— Що за споразумение е това? Мислите ли, че ще отида в затвора?

— О, Кевин, Кевин — въздъхна тя. — Не мисля, а знам. Какво ще се случи там, зависи само от теб.

— Искам гаранции за неприкосновеност.

— А пък аз искам да участвам в мюзикъл на Бродуей. И двамата с теб нямаме никакви шансове да осъществим мечтите си. Разполагаме с твоята ДНК, тъпако! Не си благоволил да се погрижиш за предпазни мерки. Имаме спермата ти, отпечатъци от пръстите ти. Направи ли ти впечатление, че преди да те доведат тук, ти взеха кръв? В момента съпоставят резултатите от пробата с ДНК на убиеца. Известно ти е, че ще съвпаднат. Ще съвпаднат с онова, което си оставил след себе си в Брина и в Моника. Веднъж получа ли резултатите от лабораторията, смятай играта за приключена. Ще те ликвидирам като бясно псе и всички адвокати на света няма да ти помогнат.

Кевин се втренчи в нея и прочете истината в погледа й.

— Обещайте, че няма да ме оставите на сухо — заговори плачливо. — Дайте ми шанс да се спася. Доста съм състоятелен, парите не са проблем…

Тя го сграбчи за ризата:

— Подкуп ли ми предлагаш? Искаш ли към обвиненията срещу теб да добавим и опит за подкупване на длъжностно лице?

— Не, не, само исках… да ми помогнете. — Опита да се усмихне, разчитайки на вродения си чар. — Не допускайте да отида в затвора, няма да издържа там. Всичко започна на шега… като състезание помежду ни. Лусияс даде идеята. Смъртта на жената беше нещастен случай.

— Шега, състезание, чужда идея, нещастен случай. — Ив поклати глава. — Аз ли да избера причината?

— Скучаехме, това е всичко. Искахме да се занимаваме с нещо, да разнообразим сивото ежедневие. Решихме да продължим експеримента, започнат от онзи скапаняк, дядото на Лусияс. После всичко се обърка. Смъртта на онази жена наистина беше случайна. Тя не трябваше да умре.

— За кого говориш, Кевин?

— За Брина. Не я убих, просто се случи.

Ив се облегна назад:

— Разкажи как се случи. И не пропускай нищо.

 

 

След час Ив излезе от помещението за разпит и потърка очи с опакото на дланта си:

— Този тип е като гноен цирей върху задника на човечеството!

— Вярно е, лейтенант. Но и вие добре го подредихте. Цял полк адвокати да наеме, пак няма да го отърват. Спукана му е работата след самопризнанията, които направи.

— Да, но другия цирей няма да пробие толкова лесно. Подготви хората, Пийбоди — същите, които участваха в операцията в парка. Ще осигуря заповед за ареста на Дънуд. Заслужили са да участват във второто действие.

— Веднага, лейтенант. Разрешавате ли един въпрос?

— Казвай.

— Наистина ли мечтаете да участвате в мюзикъл?

— Че кой не мечтае? — Ив извади комуникатора си, за да поиска заповед за арест, но устройството избръмча в ръката й. — Далас.

— Ела в кабинета ми. Веднага! — изкомандва Уитни.

— Слушам, сър — отвърна тя, изключи устройството и измърмори под нос: — Да не е станал ясновидец? Събери хората, Пийбоди. След час ще приберем Дънуд.

Влезе в кабинета на командира, като си мислеше как ще му докладва за разпита на Кевин и ще поиска заповед за задържането на съучастника му. Остана като попарена, като видя Ренфру и друг човек. Уитни не стана да я посрещне, само каза:

— Лейтенант, това е капитан Хейс. Мисля, че с детектив Ренфру вече се познавате.

— Да, сър.

— Детектив Ренфру поиска среща с мен и е придружен от прекия си началник. Възнамерява да подаде рапорт срещу теб заради намесата ти в работата му по разследването на смъртта на доктор Макнамара. Повиках те тук с надеждата да обсъдим въпроса и да не се стигне до оплакване.

В главата й сякаш забуча гигантски мотор, стомахът й се сви.

— Нека подаде рапорт — заяви и вирна брадичка.

— Лейтенант, не желая да се стига до служебни неприятности, които могат да бъдат избегнати.

— Не ми пука какво желаете! — процеди през зъби тя и забеляза едва доловима промяна в погледа на Уитни. — Оплачи се на когото щеш, Ренфру. Подай оплакване срещу мен, та да те довърша.

— Сами виждате колко е опърничава — навъси се детективът. — Не проявява уважение нито към институцията, нито към колегите си. Идва на местопрестъплението, прави се на голяма клечка, омаловажава работата ми. Разбрах, че след като я помолих да напусне, за да не заличи важни следи, тя е разпитвала моите хора. После пак зад гърба ми е получила сведения от съдебния лекар…

Уитни вдигна ръка, за да прекъсне гневната му тирада.

— Какво ще отговориш, лейтенант?

— Отговор ли искате? Сега ще го получите! — Пребледняла от гняв, тя извади от джоба си диска и го хвърли на бюрото. — Ето моят официален отговор! А пък ти си кръгъл идиот! — Обърна се към Ренфру. — Щях да си затворя очите за тъпотиите ти и щях да допусна грешка. Не бива да допускаме на некадърници като теб да им се разминава. Въобразяваш си, че полицейската значка е като щит, който те пази, така ли? Че ти дава право да си придаваш важности ли? Не, тъпако, тя означава отговорност и стриктно изпълнение на служебния дълг, а ти я използваш като оръжие и да си уреждаш положението.

Хейс понечи да заговори, но командирът му направи знак да не се намесва.

— Намерил кой да ме поучава за изпълнение на дълга! — Ренфру подпря лакти на коленете си и се приведе. — И куцо, и сакато знае, че шпионираш другите ченгета, Далас. Дупе и гащи си с онези от Отдела за вътрешна безопасност!

— Не възнамерявам да се оправдавам пред теб за стореното в 128 участък. Май си забравил колко колеги умряха тогава. Да ти изредя ли имената им? Никога няма да се заличат от паметта ми. Не ти, аз видях труповете им. Може да ми имаш зъб, но не бива чувствата ти да пречат на разследването. Искаш да ми отмъстиш, така ли? Добре, но не намесвай жертвите, заради които трябва да отмъщаваме. Какво се случи, когато те помолих да си разменим информация, жизненоважна за работата ни? Твоя милост отказа, а сега ме клепа пред началника.

— Доктор Макнамара е бил убит с цел обир. Смъртта му няма нищо общо с твоето разследване! Нямаш право да се намесваш в работата ми, нито да заснемаш местопрестъплението. Предупреждавам ви, командир Уитни, че видеозаписът, който ще видите, е манипулиран.

— Ах, ти, надут, бездарен тъпако! Докторът не е бил пречукан, за да бъде ограбен! Арестувах единия убиец и разполагам с неговите самопризнания, които включват отнемането на живота на Тиодор Макнамара.

Ренфру рязко стана:

— Значи пак си действала зад гърба ми, за да разпиташ заподозрян по моето разследване!

— Грешиш. Задържаният е заподозрян в престъпленията, които аз разследвам! Казах ли ти, че двата случая са свързани? Ако не се беше държал като инатливо магаре, щеше да участваш в операцията по задържането му. Махай се от очите ми, и то веднага, иначе ще ти взема значката, която не заслужаваш, и ще ти я натикам в гърлото!

— Достатъчно, лейтенант.

— Не е достатъчно! — нахвърли се тя върху Уитни. — Не, не е достатъчно. Току-що изслушах един двайсет и две годишен хлапак, който разказа как с перверзния му приятел измислили забавна игра, за да прогонят скуката. По долар на точка получавал онзи, който успеел да изчука повече жени по най-изобретателен начин. Дрогирали са жертвите си, изнасилвали са ги и са ги убивали, за да си докажат взаимно, че са полови атлети. Макнамара е разбрал с какво се занимават скъпоценният му внук и приятелят му. Когато заплашил да ги издаде, те му счупили черепа, поддържали са живота му със стимулант, съблекли го гол, нанесли му още един удар по главата, този път смъртоносен, и са го хвърлили в реката, след което с разследването е бил натоварен Ренфру — този позор за нашата професия! Трима души са мъртви, една жена е в болницата и животът й виси на косъм. И знаете ли защо? Защото едно ченге изпитва неприязън към друго. По една щастлива случайност жертвите не са повече. Ето защо не е достатъчно, сър! Никога няма да е достатъчно!

— Не си познала! — сопна се Ренфру. — Няма да позволя да приписваш на мен неуспехите си…

— Млъкни, детектив. — Хейс се изправи.

— Капитан Хейс…

— Млъкни! Командир Уитни, от нашия участък няма да бъде подадено оплакване. Ако лейтенант Далас реши да се оплаче…

— Нямам подобно намерение!

— Постъпката ви е достойна за уважение. Командир Уитни, разрешете да получа копие от този диск.

— Разрешавам.

— След като се запозная с материала, ще преценя какви дисциплинарни мерки да предприема. Само да гъкнеш, Ренфру, ще подам рапорт срещу теб! Марш навън!

Честолюбивият Ренфру се разтрепери от нанесеното му оскърбление.

— Слушам, сър. Но възразявам срещу отношението към мен.

— Ще го имам предвид. — Хейс изчака, докато подчиненият му гневно тресна вратата. — Приемете извиненията ми, командир Уитни, задето ви забърках в тази каша, както и заради поведението на детектива.

— Детектив Ренфру трябва да се съобразява със служебната дисциплина.

— Детектив Ренфру трябва да получи ритник отзад, сър, и ви обещавам, че няма да му се размине. Извинете и вие, лейтенант.

— Няма за какво, капитане.

— Виж, с това не съм съгласен, въпреки че до този момент подкрепях всички ваши твърдения. Ренфру е като дете с труден характер, но поведението му е моя грижа. Стриктно се придържам към служебния правилник, лейтенант, и поемам отговорност за нарушаването му. Благодаря, че ме приехте, командир Уитни. — Тръгна към вратата, но преди да я отвори, спря и се обърна: — Лейтенант, със сержант Клуни бяхме новобранци в един и същи участък. Посетих го след случилото се през май миналата година. Каза ми, че сте ченге с неопетнена репутация и че е благодарен на съдбата, задето тъкмо вие сте го задържали. Не зная дали този факт ви интересува, но за него има много голямо значение. — Отново кимна, излезе и безшумно затвори вратата след себе си.

— Искаш ли кафе, лейтенант? — Уитни стана и се приближи до автоготвача.

— Не сър. Благодаря.

— Седни, Далас.

— Командир Уитни, моля да ме извините, задето проявих неуважение и неподчинение. Поведението ми беше…

— Впечатляващо — прекъсна я той. — Виждам, че все пак си спомни кой командва тук, но не разваляй ефекта.

Тя сведе глава, търсейки подходящи думи.

— Поведението ме беше непростимо — изтърси накрая.

— Не съм те молил за извинения и обяснения. — Уитни взе чашата с кафе и отново се настани зад бюрото си. — Но ако реша да го направя, първо ще те попитам колко часа спа снощи.

— Не виждам връзка…

— Отговори на въпроса!

— Ами… един-два часа.

— А предишната вечер?

— Не съм… не си спомням.

— Поканих те да седнеш — напомни й командирът. — Официална заповед ли чакаш?

Ив се подчини.

— Никога не съм присъствал, когато хокаш колега… макар да чувах най-различни слухове по този повод — добави с тънка усмивка. — Сега с чиста съвест мога да потвърдя, че репутацията ти е напълно заслужена. Постъпи правилно, докато разнищваше историята с подкупите в 128 участък, но мнозина те обвиняват в предателство и неминуемо ще си понесеш последствията.

— Зная, сър.

По лицето й бяха изписани умора, скръб, гняв, очевидно беше на прага на нервен срив. Уитни съчувствено я изгледа и промълви:

— Значката, която е символ на властта, не ни прави по-достойни, Ив. Ние придаваме достойнство на нашата професия.

Тя сепнато примигна — никога досега Уитни не се беше обръщал към нея по име.

— Да, сър — прошепна. — Зная.

— Имаш успешна кариера и щастлив брак с един от най-богатите мъже в света. Съвсем естествено е успехите ти да предизвикат ревността и завистта на определени лица. Ренфру е отличен пример за твърдението ми.

— Враждебното му отношение към мен не ме засяга, сър.

— Радвам се да го чуя. Разбирам, че Кевин Морано е направил пълни самопризнания.

— Да, сър. — Ив понечи да стане и да рапортува, но той й направи знак да остане на мястото си.

— Ще отложим за по-късно официалния рапорт. От гневната ти тирада схванах какво се е случило. Имаш ли заповед за ареста на Лусияс Дънуд?

— Вече поисках разрешение. Предполагам, че като се върна на работното си място, вече ще бъде на бюрото ми.

— Тогава не губи нито минута, лейтенант. Арестувай го. — Уитни отпи от кафето си. — Уведоми ме, когато операцията приключи, за да насроча пресконференция. После ще се прибереш вкъщи и ще направиш всичко възможно да спиш поне осем часа. Това е заповед, на която държа да се подчиниш.

След като Ив излезе, той взе диска. Светлината се отразяваше от гладката му повърхност.

Спомни си думите на Хейс. Ченге с неопетнена репутация — най-подобаващата характеристика за лейтенант Ив Далас.

Остави диска на бюрото и се свърза с началника на полицията Тибъл, за да му рапортува за напредъка на разследването.

 

 

Ив се изкушаваше да взриви външната врата на аристократичната къща и да нахлуе вътре с отряд тежковъоръжени командоси. Знаеше, че предвид обстоятелствата подобно действие е напълно оправдано.

Акцията щеше да бъде отразена от медиите, щеше да привлече общественото внимание.

Но щеше да означава, че е проявила слабост, поддавайки се на чувствата си.

Тя прогони предателската мисъл, направи знак на Пийбоди да я придружи и тръгна към къщата.

— Хората заеха ли позициите си?

— Да. — Гласът на Фийни прозвуча в миниатюрния микрофон, прикрепен към ухото й. — Ако случайно ви се изплъзне, няма начин да се промъкне през кордона.

— Добре. — Тя се обърна към помощничката си: — Мислиш ли, че ще ни се изплъзне?

— В никакъв случай, лейтенант.

Ив позвъни и нетърпеливо заброи секундите. Стигна до десет, когато икономът дроид отвори вратата.

— Спомняш ли си коя съм? — Тя приветливо му се усмихна. — Искам да поговоря с господин Дънуд.

— Разбира се, лейтенант. Моля, заповядайте. Ще съобщя на господин Дънуд за посещението ви. Мога ли да ви предложа някаква напитка, докато чакате?

— Не, благодаря.

— Както желаете. Моля, седнете. — Дроидът се отдалечи с типичната скована походка на английски иконом.

— Ех, ако някога Рурк реши да замени с дроид Съмърсет, с мен ще се отнасят с подобаваща учтивост.

— На втория ден ще ви омръзне — ухили се Пийбоди.

— Брей, защо мислиш така?

— Защото много добре ви познавам.

— Смятам, че аз най-добре познавам себе си — кисело промърмори Ив. — Защо… Чакай, запомни си мисълта — добави, като видя Лусияс да влиза във фоайето. — Господин Дънуд.

— Здравейте, лейтенант. — Младежът беше в черно и умело се бе гримирал, та да изглежда съсипан от мъка. Пребледнялото му лице беше предизвикало съчувствието на майка му и несъмнено щеше да окаже същия ефект върху ченгетата. — Имате ли нова информация? Цяла сутрин бях с майка ми, която е… — Гласът му пресекна, той сведе поглед, сякаш се мъчеше да се овладее. — С нея ще ви бъдем признателни, ако ни държите в течение. Може би едва когато заловите престъпника, ще се примирим с тежката загуба.

— Вероятно ще се успокоите, като ви кажа, че вече сме задържали извършителя.

Той изненадано трепна, но за части от секундата се овладя:

— Не зная как да изразя признателността си! Най-важното е да получим възмездие за смъртта на дядо.

— Честно казано, доволна съм от бързата реакция на моите хора — заяви тя и мислено се упрекна, задето не издържа на изкушението да си поиграе с него като котка с мишка. — Всъщност убийците на доктор Макнамара са двама. На единия вече са предявени обвинения, вторият ще бъде задържан всеки момент.

— Двама ли? Двама срещу един безпомощен старец! — В гласа му прозвучаха гневни нотки. — Искам да бъдат наказани с цялата строгост на закона! Само така ще платят за смъртта на един невинен човек!

— И аз съм на същото мнение. Да започваме. Лусияс Дънуд, арестуван сте! — С мълниеносно движение Ив извади оръжието си, а когато младежът отстъпи назад, добави: — Моля те, направи ми удоволствието да побегнеш. Нямах възможност да използвам оръжие при задържането на приятеля ти Кевин и съм поизнервена.

— Тъпа кучка!

— Приемам, че съм кучка, но кой от двама ни ще гние зад решетките? Тъпакът, разбира се. Горе ръцете!

Лусияс се подчини, а когато тя го обърна с лице към стената, предприе изненадващо нападение.

След време Ив щеше да се пита дали нарочно му е позволила да я нападне. Когато младежът я блъсна, тя се отдръпна, давайки му възможност да замахне. Ловко се приведе, избегна удара, после заби юмрук в корема му. И повтори.

— Оказване на съпротива при задържане — заяви, когато младежът се отпусна на колене и заповръща. — Още една черна точка в досието ти. — Подритна го, настъпи врата му. — Размина ти се обвинението в нападение срещу служебно лице, защото не можа да ме улучиш. Сложи на този шут белезниците, Пийбоди, пък аз ще го запозная с обвиненията срещу него и с правата му.

Още преди приключването на задължителната процедура при задържане, Лусияс настоя да повикат неговия адвокат.