Нора Робъртс
Прелъстяване в смъртта (2)

Втора глава

Ив се затвори с помощничката си в неугледната си канцелария в Централното полицейско управление, за да прегледа на спокойствие видеозаписите, направени от охраняващите камери в деня на убийството. Взираше се в екрана, на който се виждаше как влизат и излизат хора — обитатели на сградата и посетители. Забеляза две русокоси близначки, които прекосяваха фоайето — очевидно бяха лицензирани компаньонки. „Вероятно съблазняват клиентите с обещанието за удвояване на удоволствието“ — помисли си с насмешка, докато наблюдаваше как едната уговори по видеотелефона следващата среща, докато другата отбеляза в бележника си получената сума.

В шест и четирийсет и пет Брина Банкхед тичешком прекоси фоайето. Носеше пликове, върху които бяха щамповани имената на известни магазини, беше поруменяла от бързането и изглеждаше много привлекателна.

„Щастлива е — каза си Ив. — Щастлива и възбудена. Няма търпение да отиде в апартамента си и да се порадва на покупките си. Дълго ще стои пред огледалото, няколко пъти ще се преоблича. Може би ще си приготви нещо леко за хапване, за да успокои нервния си стомах.

Типично поведение на неомъжена жена, която се подготвя за среща. И която не подозира, че само след няколко часа ще бъде мъртва и ще влезе в полицейската статистика.“

Луиз се прибра малко преди седем и половина. И тя бързаше, но това бе типично за нея. Изражението й не беше като на жена, която очаква да прекара приятно вечерта. Изглеждаше разсеяна и уморена. Доктор Димато не беше от жените, които се глезят с покупки в скъпи бутици. Носеше само лекарската си чантичка и грамадна дамска чанта.

„Ето една не толкова типична неомъжена жена — разсъждаваше мислено Ив. — Явно вече е решила, че не я очаква приятна вечер. И дори не подозира, че отвратителната й вечер ще свърши още по-отвратително.“

Тя се оказа много по-бърза от Брина. В девет без двайсет слезе от асансьора, издокарана с огненочервената рокля. Вече не приличаше на преуморена жена с желязна воля, която е предприела кръстоносен поход срещу несправедливостите в света.

Беше много елегантна и изключително сексапилна.

Човекът, с когото се размина на входа, очевидно беше на същото мнение. Обърна се и впери поглед в задника й, когато тя забързано мина покрай него. Луиз или не го забеляза, или не се разгневи от похотливия му поглед, защото изобщо не го удостои с вниманието си.

Някакъв хлапак на около осемнайсет години наперено слезе от асансьора. Издокаран беше с черни кожени дрехи и черни обувки, под мишницата си носеше въздушен скутер. Отвори вратата, скочи на скутера с грациозно движение, от което Ив неволно се възхити, и изчезна в мрака.

Ив си взе кафе от автомата и продължи да преглежда видеозаписите. Брина излезе от сградата малко преди девет. Толкова бързаше, че рискуваше да си изкълчи глезените, само и само да не закъснее. Тъмната й коса беше прибрана на висок кок, напомнящ на абаносова кула. Лицето й с цвят на карамел беше поруменяло от нервна възбуда. Носеше елегантна чантичка, а камъните, с които бяха украсени обиците й, проблясваха.

— Пийбоди, разпитай таксиметровите шофьори, които са били близо до сградата. Брина сигурно е взела такси, освен ако не е имала среща съвсем наблизо. — Тя навъсено продължи да се взира в екрана, като прескачаше онези сектори от записа, на които не се виждаха хора. — Била е много красива жена — промърмори. — Не изглежда глупава, имала е собствено жилище и добре платена работа. Защо й е притрябвало да си търси приятел чрез електронната поща?

— Лесно ви е да говорите — промърмори Пийбоди, при което началничката й я изгледа накриво. — Не се сърдете, лейтенант, но наистина ви е лесно, защото сте омъжена! За самотните жени този град е като джунгла, пълна с отровни змии и опасни горили.

— Само не ми казвай, че и ти си го правила! — учудено възкликна Ив.

Помощничката й смутено запристъпва от крак на крак и смотолеви:

— Може би… Но предпочитам да не го обсъждам.

Едва сдържайки усмивката си, Ив отбеляза:

— Омъжена съм едва от година и много дълго съм живяла сама, но никога не изпаднах дотам, че да прибягна до този… съмнителен метод на запознанство.

— Лесно е да се влюбиш в жена, която е висока, стройна, с кехлибарени очи на тигрица и с очарователна трапчинка на брадичката.

— Хей, да не би да ме сваляш, Пийбоди?

— Признавам, че изпитвам силни чувства към вас, лейтенант. Но съм се зарекла повече да не излизам с ченгета.

— И добре ще направиш… — разсеяно промълви Ив, докато се взираше в монитора. Изведнъж възбудено възкликна: — Ето ги! Стопкадър!

Цифрите на екрана показваха двайсет и три часа и трийсет и осем минути. Въпреки че се бяха видели за пръв път преди два часа, Брина и нейният „кибер приятел“ очевидно бяха станали много близки. Влязоха в сградата, прегърнати през кръста, като се гледаха влюбено и гръмко се смееха.

— Божичко, какъв мъж! — въздъхна Пийбоди и прехласнато се приведе към монитора. — Всяка девойка мечтае за подобен екземпляр — висок, тъмнокос и красив.

Ив презрително изсумтя, после си каза, че помощничката й има право. Непознатият беше висок около метър и деветдесет, черната му къдрава коса бе пригладена назад и се спускаше до раменете. Беше блед като трагичен литературен герой, ефектът се подсилваше от блясъка на обиците със смарагди — едната в ъгълчето на устните му, другата — на дясната му скула. Очите му бяха зелени като проблясващите скъпоценни камъни, от долната му устна вертикално се спускаше брадичка, като тънка черна линия.

Носеше тъмен костюм и смарагдовозелена риза с разкопчана яка, през рамото му бе преметната черна кожена чанта.

— Хубава двойка са — отбеляза Пийбоди. — Изглежда, Брина е изпила няколко коктейла.

— Мисля, че става въпрос за нещо по-силно — поправи я Ив, сетне нареди на компютъра да даде в едър план лицето на Брина. — Очите й блестят така, сякаш е вземала дрога. Да видим в какво състояние е кавалерът… Трезвен е като краставичка. Пийбоди, обади се в моргата и ги помоли да ускорят токсикологичния анализ. Компютър, искам да…

Работя…

— О, много си се преработил! Да видим дали си умен колкото твърдят — ще ти възложа няколко задачи едновременно. — Най-сетне й бяха отпуснали нова машина, която може би не беше своенравна като предишния й старомоден компютър. — Включи се в информационната банка и установи самоличността на човека, който е на монитора.

Отварям информационната банка. Къде да бъде проведено издирването — в Ню Йорк, в щата, в страната или по света?

Ив помилва компютъра, сякаш беше послушно дете:

— Умник! Така те искам! Започни с Ню Йорк. Продължаваме с прегледа на видеозаписите. Нормален план.

Работя…

Машината тихо забръмча, изображенията на монитора отново се раздвижиха. Непознатият и Брина се приближиха до асансьора, но преди да се качат, мъжът взе ръката й и целуна дланта й.

— Включи видеозаписа от кабината на асансьора, двайсет и три часа и четирийсет минути — нареди Ив и съсредоточено се втренчи в екрана. Непознатият продължаваше „ухажването“, докато пътуваха към дванайсетия етаж — нежно хапеше пръстите на Брина, шепнеше й нещо и пленително се усмихваше. Нейното поведение бе доста агресивно — тя се притискаше към него, целуваше го, опипваше го между бедрата.

Излязоха прегърнати от асансьора. Ив нареди на компютъра да смени диска, сетне проследи как двамата преминаха по коридора и спряха пред апартамента. Брина се затрудни, докато набра кода за отключване, залитна и се подпря на придружителя си. Сетне влезе в жилището, но той не я последва.

„Съвършеният джентълмен — помисли си Ив. — Усмихва се подкупващо, а погледът му сякаш пита: Ще ме поканиш ли?“

Брина рязко протегна ръка, хвана го за ръкава, придърпа го в антрето, вратата се хлопна.

— Тя е диктувала правилата на играта — отбеляза Пийбоди, докато се взираше в празния коридор.

— Да, имаш право.

— Не намеквам, че е заслужавала да умре. Очевидно е обаче, че инициативата не е негова. Дори когато взе да го опипва в асансьора, той не се възползва, не прояви нахалство. Мнозина… всъщност повечето мъже биха пъхнали ръка под полата й.

— Повечето мъже не биха посипали леглото с листенца от рози — сухо каза Ив. Нареди на устройството да превърти няколко кадъра и го спря, когато вратата на апартамента се отвори. — Часът е един и трийсет и шест. От жилището на жертвата излиза мъж, чиято самоличност засега е неизвестна. В същия час е регистрирано обаждането на спешна помощ. Луиз твърди, че преди да телефонира на 911, машинално е проверила пулса на жертвата. Предполагам, че в продължение на няколко секунди е била толкова потресена, че не е могла да реагира, сетне са й били необходими още няколко мига да изтича до трупа, да провери пулса, да извади от джоба си видеотелефона и да набере номера. Това време е напълно достатъчно непознатият да премине от балкона обратно в апартамента, да прекоси дневната и да напусне жилището. Компютър, продължи прегледа на видеозаписа.

— Той трепери — промърмори Пийбоди.

— И е плувнал в пот — добави Ив. Забеляза, че макар очевидно да бе изваден от равновесие, непознатият не хукна да бяга. Очите му се стрелкаха наляво и надясно, докато вървеше към асансьора, но все пак не побягна.

На видеозаписа от кабината се виждаше как той притиска гръб към стената на кабината, а черната кожена чанта — към гърдите си. „Колко е хладнокръвен — каза си Ив. — Дори и в подобен момент не губи самообладание, а преценява как е най-разумно да постъпи. Натисна копчето за приземието вместо за фоайето, за да напусне сградата през служебния вход.“

— В жилището цари идеален ред. Непознатият не е разполагал с време да подреди мебелите и вещите, което означава, че жертвата не се е съпротивлявала. Но Брина е била мъртва още преди той да я хвърли от балкона — добави тя. — На видеозаписа ясно се вижда, че е дрогирана, но в жилището й не открихме наркотици. Обади се в лабораторията и ги пришпори да анализират виното в бутилката и в чашите. После си върви у дома и гледай да поспиш няколко часа.

— Ще се свържете ли с компютърния отдел, лейтенант? Само Фийни може да възстанови писмата, които е разменяла по електронната поща със заподозрения, както и да открие адреса му.

— Имаш право. — Ив стана и макар да знаеше, че по-късно ще съжалява, поръча на автоготвача да й приготви още една чаша кафе. — Препоръчвам ти да забравиш личните си проблеми с някои от колегите и съвестно да изпълняваш задълженията си.

— Ще ви бъда признателна, ако дадете същия съвет на Макнаб… лейтенант.

Ив се обърна:

— Нахално ли се държи с теб?

— Да… не съвсем. — Пийбоди тежко въздъхна, сведе поглед и едва чуто промълви: — Не.

— Тогава от какво се оплакваш?

— Хвали се наляво и надясно с колко готини мацки е спал, откакто съм го прогонила. Не му стиска да ми го каже в лицето, но прави всичко възможно да науча какъв полов атлет съм изпуснала.

— Изглежда, наистина води активен живот. Нямаш право да го упрекваш, Пийбоди. Ти прекъсна връзката ви, освен това ходиш с Чарлс.

— Сто пъти ви обясних, че отношенията ми с Чарлс са съвсем различни — намуси се Пийбоди. Никой не й вярваше, че със сексапилния компаньон я свързва само приятелство и че никога не е спала с него.

— Май не си го обяснила на Макнаб — отбеляза Ив, но като видя, че помощничката й възнамерява да се впусне в една от обичайните си тиради за сексуалния си живот с екстравагантния Макнаб, побърза да добави: — Твоя си работа, нямам желание да се бъркам в живота ти. Пет пари не давам дали Макнаб е изчукал мацките в цял Ню Йорк, стига това да не пречи на работата му. И теб съветвам да не си пъхаш носа в живота му. Точка по въпроса! Обади се в лабораторията и в моргата, после се прибери вкъщи. Искам те у нас точно в осем сутринта.

Когато остана сама, отново седна зад бюрото си:

— Компютър, напредваш ли с проверката на самоличността?

Задачата е изпълнена 88.02%. Засега няма резултат.

— Предприеми издирване на щатско ниво.

Задачата приета. Работя…

Ив се облегна назад, отпи от чашата с кафе и замислено се загледа в монитора. Надяваше се машината да открие името на убиеца. Надяваше се много скоро да открие истината за смъртта на Брина Банкхед.

 

 

Въпреки че беше изпила няколко силни кафета, тя подремна на пода на канцеларията много по-добре, отколкото на голямото, празно легло в спалнята си. Събуди се отпочинала и като видя, че компютърът още не е открил името на убиеца, нареди още повече да се разшири обсегът на издирването. Наля си нова чаша кафе, отиде в общата съблекалня, наплиска със студена вода лицето си, среса с пръсти косата си и нави ръкавите на ризата на Рурк, опитвайки да си придаде по-приличен вид.

Малко след осем влезе в кабинета на капитан Фийни, началника на компютърния отдел. Верният й приятел тъкмо си наливаше кафе и беше с гръб към нея. Той също беше по риза, но беше препасал кобура с оръжието си. Вероятно преди да излезе от къщи се беше сресал, но непокорната му рижава коса вече стърчеше във всички посоки, сякаш и той като Ив я беше пригладил с пръсти.

Младата жена пристъпи към бюрото му, присви очи, ноздрите й се разшириха:

— На какво мирише?

Ирландецът рязко се извърна, вечно печалната му физиономия се изкриви от изненада. „Изглежда гузен — помисли си Ив. — Май го спипах на местопрестъплението.“

— На нищо — смотолеви той. — Какво се е случило? Има ли нещо спешно?

Ив отново задуши като ловджийско куче и след секунда заяви:

— Аха, разбрах — мирише на понички. Казвай къде си ги скрил.

— По-тихо! — изсъска Фийни и се спусна да затвори вратата. — Да не искаш целият отдел да се изтърси тук? — Тъй като знаеше, че затворената врата няма да спре нахлуването на колегите му, побърза да я заключи. — Какво искаш?

— Поничка.

— Виж какво, Далас, жена ми е превъртяла на тема здравословна храна. Напоследък не готви нищо, само се тъпче със зеленчуци. Ако продължава така, ще ме умори от глад. Един мъж се нуждае от мазнини и захари, иначе ще загине.

— Точно така. А сега ми дай поничка.

— Да му се не види, и ти ли ще ме подяждаш? — Той се приближи до автоготвача и неохотно го отвори. Вътре бяха наредени половин дузина понички, от които се разнасяше божествен аромат.

— Боже мой! Откога не съм яла току-що изпечени понички! — възкликна Ив.

— Наблизо има пекарна, която всяка сутрин изкарва по няколко тави. Известно ли ти е, че всяка от тези красавици струва цяло състояние?

Ив мълниеносно протегна ръка, грабна една поничка и отхапа голямо парче. С наслада преглътна и отбеляза:

— Не съжалявай, струва си парите!

— Поне се помъчи да не мляскаш. Ако те чуят, момчетата ще разбият вратата. — Фийни също си взе поничка и при първата хапка възторжено притвори очи, сетне с пълна уста отбеляза: — Вярно е, че съдържат много калории, но кому е притрябвало да живее вечно? Казвам й на жената: „Хей, забрави ли, че съм ченге? Ченгетата ежедневно са изложени на смъртна опасност.“

— Именно — одобрително кимна тя. — Имаш ли поничка с желе?

Фийни ловко затвори автоготвача и по този начин предотврати поредното посегателство върху скъпоценните сладкиши, сетне продължи монолога си:

— След като всеки ден може да ми е последен, пет пари не давам, че поничките съдържат прекалено много калории. Важното е, че са вкусни.

— И то много! — съгласи се Ив. Облиза захарта от пръстите си. Знаеше, че може да си изпроси още една поничка, но се страхуваше да не би да й прилошее. — Да преминем към целта на посещението ми. Снощи една жена се размаза на тротоара пред жилищната си сграда.

— Хвърлила ли се е?

— По-скоро са я хвърлили, след като вече е била мъртва. Всеки момент очаквам резултатите от аутопсията и от лабораторните изследвания, но предполагам, че става въпрос за убийство на сексуална основа. Убитата е имала среща с мъж, с когото се е запознала чрез електронната поща. Видеокамерата го е заснела, но засега не сме установили самоличността му. Искам да го проследиш чрез нейния компютър. Машината се намира в отдела за веществени доказателства. Името на жертвата е Брина Банкхед, дело № 78926Б.

— Някое от моите момчета веднага ще се заеме.

— Благодаря за помощта. — Тя тръгна към вратата, но преди да излезе, се обърна и добави: — Ако е възможно, възложи задачата на Макнаб. Дано престане да тормози Пийбоди с хвалби за сексуалните си подвизи.

Задоволството на Фийни, предизвикано от вкусната поничка, бе заменено от раздразнение, примесено със смущение:

— Само това ми липсваше, Далас!

— Знам, че искам от теб невъзможното… — Тя машинално прокара пръсти през късата си коса. — Но го правя в интерес на работата. Както вървят нещата, двамата с теб ще загубим най-добрите си помощници заради собствената им глупост.

— Предлагам да ги заключим в някоя стая, докато изгладят различията си.

— Ще го имам предвид. Обади ми се, когато откриете нещо съществено.

 

 

До този момент непознатият ухажор на Брина не беше идентифициран. Без да храни големи надежди, Ив нареди на компютъра да разшири издирването в световен мащаб. Написа рапорта си и го изпрати на командира по служебната електронна поща. Нареди на Пийбоди да продължи да притиска съдебния лекар и лаборантите, сетне отиде в съда, за да даде показания по едно дело.

След два часа и половина гневно напусна сградата, като ругаеше всички адвокати по света. Включи комуникатора си и побърза да се свърже с Пийбоди.

— Имаме ли напредък? — попита без излишни предисловия.

— Още не сме получили резултатите от лабораторията.

— Майната им!

— Изглежда в съда са ви стопили лагерите, лейтенант.

— Защитникът едва ли не обвини нюйоркските полицаи, че са изцапали с кръвта на жертвата не само стените на хотелската стая, ами и ръцете, и дрехите на неговия клиент, който бил невинен като младенец. Слушайки пледоарията му, всеки присъстващ в залата би си помислил, че подлите ченгета са си поставили за цел да злепоставят всеки турист-психопат, който намушква жена си с нож по време на семейна свада.

— Щом нещата стоят така, сигурно ще си имаме неприятности и с търговската камара, задето прогонваме от Ню Йорк туристите.

— Ха-ха! — кисело се усмихна Ив.

— Все пак нещата имат известно развитие. Разбрахме коя е жената, с която няколко часа преди смъртта си Банкхед е разговаряла по видеотелефона. Казва се Сиси Фланкит и също работи на щанда за бельо в „Сакс“.

— Така ли? Вземи автобус и ме чакай там.

— Слушам, лейтенант. Между другото, предлагам да обядваме в превъзходния ресторант, който се намира на шестия етаж. За да работите пълноценно, са ви необходими протеини.

— Аз вече хапнах една поничка — злорадо заяви Ив и прекъсна връзката, но миг преди това видя завистливото изражение на помощничката си.

Разбира се, попадна в уличното задръстване, характерно за този час, което не допринесе за подобряване на настроението й. Колите буквално бяха долепени и се придвижваха със скоростта на костенурки. Хрумна й да зареже служебния автомобил и пеш да се придвижи до другия край на града, но се отказа, като видя, че и по тротоарите се блъскат тълпи пешеходци.

Дори небето беше претъпкано с въздухоплавателни средства — рекламни дирижабли, автобуси и туристически трамваи, които се разминаваха на косъм. Въпреки строгия закон, шумът беше оглушителен. Водачите на превозните средства натискаха клаксоните, от дирижаблите се разнасяха механични гласове, рекламиращи някаква стока.

Колкото и да е странно, шумът подейства успокояващо на Ив. Настроението й се подобри дотолкова, че когато колата й остана впримчена в задръстването на светофара на Медисън авеню и Трийсет и девета улица, тя свали стъклото и любезно заговори на човека, обслужващ подвижния павилион:

— Една тубичка пепси, ако обичате.

— Каква да бъде — малка, средна или голяма, красавице?

Тя учудено повдигна вежди — любезността на продавача означаваше, че или е дроид, или неопитен младеж.

— Голяма — отговори и бръкна в джоба си за дребни.

Човекът се наведе да й върне рестото и тя видя, че не е нито дроид, нито младеж. Беше около деветдесетгодишен, но личеше, че полага грижи за външността и за зъбите си, което бе нетипично за уличните търговци.

— Прекрасен ден, нали, госпожице?

Ив огледа безкрайната върволица от автомобили, вдигна очи към небето, което също беше задръстено от превозни средства.

— Какво, шегувате ли се? — промърмори кисело.

Продавачът отново се усмихна:

— Докато си жив, всеки ден е прекрасен, госпожице.

Ив си помили за Брина Банкхед и кимна:

— Май имате право.

Докато колата пъплеше по Медисън авеню, тя отвори тубата с пепси и замислено засмука течността. На ъгъла на Петдесет и първа улица направи обратен завой, паркира неправилно, препречвайки пътя на друг автомобил, и включи светещия надпис „Служебна кола“.

Събра кураж, влезе в „Сакс“ и мигом налетя на дроидите, рекламиращи скъпи козметични средства — модно облечените манекенки бяха стратегически разположени до входа на магазина така, че да не пропуснат нито един клиент. На заден план действаха консултантките, които обслужваха щандовете или се разхождаха по централната пътека; според Ив тези жени търсеха жертви, които са се изплъзнали от дроидите. Въз въздуха се носеше натрапчивата миризма на различни парфюми — само след няколко секунди й се стори, че се задушава.

Дроид от женски пол, чиято лилава коса бе подредена в авангардна прическа, забърза към нея и препречи пътя й. С периферното си зрение Ив забеляза как откъм фланга пристъпва друга красавица със сребриста кожа и убийствено червени устни.

— Добър ден и добре дошли в „Сакс“. Днес се провежда промоция на парфюма, наречен…

— Само да си посмяла да ме напръскаш! — озъби се Ив. — Ще ти запуша устата с флакона. На теб също, Лъскавата! — предупреди тя манекенката със сребриста кожа, която тъкмо се канеше да подхване заучените си реплики. Но онази с лилавата коса очевидно не беше от страхливите, защото пристъпи към нея:

— Знаете ли, госпожо, че само две капки от „Оргазма“ са достатъчни, за да спечелите сърцето на мъжа на вашите мечти?

Ив гневно присви очи, разкопча якето си и показа кобура с оръжието:

— Достатъчен е само един изстрел от тази играчка, за да те изпрати на боклука, красавице. Изчезвай!

Манекенката побърза да се подчини. Докато си пробиваше път през тълпите от клиентки и консултантки, Ив чу как се задейства алармата, призоваваща охраната на магазина. След миг двама униформени дроиди се втурнаха към нея. Тя им показа значката си:

— Полиция! Посещението ми е служебно! Дръжте на разстояние онези нахалници с парфюмите.

— Добре, лейтенант. Искате ли помощ?

— Да. — Тя прибра значката в джоба си. — Обяснете ми къде е щандът за дамско бельо.

Като слезе от ескалатора на съответния етаж, Ив с облекчение отбеляза, че към нея не се спуснаха манекенки, размахващи бикини и сутиени. За сметка на това навсякъде се разхождаха дроиди от женски пол по оскъдно бельо или по прозрачни нощници, излагащи на показ прелестите им и предизвикващи мисли за разюздан секс. „Поне продавачките са облечени прилично“ — помисли си тя.

Веднага забеляза Сиси Планкит и изчака, докато жената опакова някаква покупка, като междувременно отблъскваше предложенията на другите продавачки да й покажат най-модните стоки.

— Вие ли сте госпожица Планкит?

— Да, какво обичате?

Ив отново извади значката си:

— Възможно ли е да поговорим насаме?

Сиси пребледня като платно, сините й очи се разшириха:

— О, Господи! Господи! Нещо лошо се е случило с Бри! Не дойде на работа, видеотелефонът й не отговаря… Какво е станало?

— Да отидем някъде, където няма да ни безпокоят.

— Аз… добре… — Сиси притисна длани до слепоочията си и се огледа. — Пробната е свободна, но ни е забранено да напускаме работното си място…

— Хей, ти! — Ив сграбчи за лакътя манекенка по прозрачни черни бикини и сутиен: — Замествай колежката! — заобиколи щанда, хвана Сиси под ръка и попита: — Къде е пробната?

— В д-дъното на залата — заекна младата жена. — В болница ли е? В коя болница? Ще отида да я видя…

Влязоха в една от кабинките. Ив затвори вратата и поведе Сиси към тапицираното столче в ъгъла:

— Седнете.

— Предчувствам нещо много лошо! — Тя се вкопчи в рамото на Ив.

— Наистина новината е лоша, съжалявам. — Знаеше, че няма лесен начин да съобщиш на някого за смъртта на близък човек. Оставаше възможността да го направиш бързо, все едно забиваш нож в сърцето, вместо да режеш плътта парченце по парченце. — Брина Банкхед е загинала през нощта.

Сиси заклати глава и беззвучно се разплака. Едва след няколко секунди се овладя.

— Нещастен случай ли е било? — попита през сълзи.

— Засега не знаем подробности. Опитваме се да разберем какво се е случило.

— Как е възможно да е мъртва? Ами че снощи разговарях с нея… каза ми, че отива на среща. Кажете ми какво се е случило с нея.

Медиите вече бяха съобщили за обстоятелствата около смъртта на една млада жена, разбира се, доколкото им бяха известни. Засега бяха запазили името й в тайна, но вероятно всеки момент щяха да го разгласят, помисли си Ив.

— Приятелката ви е паднала. Паднала е от балкона на жилището си.

— Какво? — Сиси понечи да стане, но краката й се подкосиха и тя отново се отпусна на столчето. — Невъзможно е! Разбирате ли, невъзможно е! Балконът е с предпазен парапет.

— Случаят се разследва, госпожице Планкит. За нас ще бъде от полза, ако отговорите на въпросите ми. Имайте предвид, че разговорът ни ще се записва.

— Невъзможно е! — упорито повтори Сиси, а в гласа й се прокраднаха гневни нотки. — Бри не беше нито глупава, нито непохватна. Няма начин да е паднала!

Ив извади записващото устройство и го включи:

— Обещавам ви, че ще разнищим тази история. Аз съм лейтенант Ив Далас — добави, едновременно представяйки се и за протокола. — Възложено ми е да разследвам обстоятелствата около смъртта на Брина Банкхед. Госпожице Сиси Планкит, разпитвам ви в качеството ви на приятелка на жертвата. Снощи около девет часа, малко преди тя да напусне жилището си, сте разговаряли с нея по видеотелефона.

— Да, да, тя ми се обади. Беше поизнервена и много развълнувана… — гласът й пресекна. — О, Бри!

— Защо е била толкова развълнувана?

— Имаше среща. Първата й среща с Данте.

— Знаете ли фамилното име на този човек?

— Не — изхлипа Сиси. Порови в джоба си за хартиена носна кърпичка, сетне я разкъса, вместо да избърше сълзите си. — Запознаха се чрез Мрежата. Не знаеха фамилните си имена — такива са правилата от съображения за сигурност.

— От колко време е била в контакт с него?

— От две-три седмици.

— Как са се „запознали“?

— И двамата участвали в дискусията за романтичната поезия, създадена през вековете, и… Господи! — Тя се приведе и закри с длани лицето си. — Бри беше най-добрата ми приятелка! Не мога да повярвам, че е мъртва!

— Доверяваше ли ви се?

— С нея споделяхме дори най-съкровените си тайни. Знаете как е — сигурно и вие се доверявате на най-добрата си приятелка.

„Донякъде“ — помисли си Ив и продължи разпита:

— Сигурна ли сте, че това е била първата й среща с Данте?

— Да, затова беше толкова развълнувана. Специално за случая си купи нова рокля, обувки… и онези прекрасни обици.

— Обичайно ли беше за нея да прави секс с мъж след първата им среща?

— Не, разбира се! — Сиси се засмя през сълзи. — Бри беше прекалено старомодна по отношение на секса. Преди да легне с някого, той трябваше да премине трийсетдневен „изпитателен“ срок. Често й подмятах, че нищо не остава свежо след като престои един месец, но тя… — Сиси млъкна и се загледа в пода. След малко вдигна глава: — Защо ми задавате подобни въпроси?

— Опитвам се да си съставя мнение за характера й. Вземаше ли наркотици?

Младата жена престана да плаче, очите й гневно проблеснаха:

— Не ми допадат въпросите ви, лейтенант!

— Наистина са неприятни, но съм длъжна да ги задам. Погледнете ме. Погледнете ме! — повтори Ив. — Не искам да причиня зло нито на нея, нито на вас. Но за да открия истината, трябва да науча всичко за Брина.

— Не, не се друсаше! — сопна се Сиси. — Полагаше грижи не само за външността си, но и за здравето си. Беше умна, забавна и много, много почтена. Затова не ми казвайте, че се е надрусала и е паднала от проклетия балкон! Нито пък се е хвърлила от дванайсетия етаж — не се и опитвайте да пробутате версията за самоубийство! Ако е полетяла от балкона, значи някой я е блъснал…

Тя изведнъж осъзна какво е казала и очите й потъмняха:

— Била е убита! Някой е убил Бри! Онзи… онзи Данте! След срещата я е проследил до жилището й. Някак си е проникнал в апартамента и е убил скъпата ми приятелка. Убил я е! — повтори и се вкопчи в китката на Ив. — Намерете този мръсник!

— Обещавам. Засега не знам всички факти, но ще ги науча — от вас и от други хора. Разкажете ми всичко, което знаете за този Данте. Не пропускайте дори най-незначителната подробност. Спомнете си какво е споделяла с вас приятелката ви.

— Господи, не мога да се примиря! — Сиси отново избухна в ридания. — Извинете, но… само преди няколко часа разговарях с нея, а сега е мъртва! — Тя посегна към каната с леденостудена вода, поставена върху тоалетната масичка, ала ръката й толкова трепереше, че течността се разплиска. Ив се приближи, наля чаша вода и й я подаде.

— Благодаря — промълви младата жена.

— Не бързайте. Пийнете глътка вода, седнете и се помъчете да се успокоите.

— Добре съм, нищо ми няма — избърбори Сиси, но се наложи да държи чашата с две ръце, за да отпие от нея. — Бри сподели с мен, че този Данте бил много състоятелен. Не се хвалел с богатството си, но от разказите му ставало ясно, че е обиколил целия свят — пътувал бил до Париж и Москва, до планетата Олимп, до Бимини и къде ли не още.

— Казал ли й е каква е професията му?

— Тя му обясни, че не бивало да разкриват подробности за себе си. На него също не би трябвало да му е известно къде работи Бри… но всъщност знаеше.

Ив изненадано се втренчи в нея:

— Сигурна ли сте?

— Да. Минала седмица й изпрати тук прекрасен букет от рози.

„Рози! — помисли си Ив. — Листенца от рози!“

— Продължавайте — промърмори.

— Бри се похвали, че той говорел италиански, френски и испански. — Тя избърса сълзите си с опакото на дланта си и размаза грима си. — Мисля, че за нея този човек бе като герой от поема, беше запленена от романтичното им запознанство, от вниманието му. Твърдеше, че е надарен с прекрасна душа. Страхувах се да не се разочарова, опитвах се да я сваля на земята. Веднъж й казах: „Дори да е най-благородният човек на света, какво ще правиш, ако се окаже грозник?“ А тя отговори, че външността няма значение за две сродни души. После добави, че все пак няма нищо против Данте да е красив като думите, които използва.

Тя помълча, като въртеше чашата в ръцете си, сетне попита:

— Лейтенант… била ли е изнасилена?

— Не зная. — Ив извади от джоба си снимка, която беше снела от видеозаписа. — Познавате ли този човек?

Сиси внимателно разгледа фотографията, сетне обезсърчено промълви:

— Не, никога не съм го виждала. Това е онзи мръсник, нали? Няма спор, че наистина е красив. Проклетник, да пукне дано! — Тя разкъса снимката, Ив не й попречи. Изчака я да се поуспокои и продължи да я разпитва:

— Знаете ли къде е била срещата им снощи?

— В бар „Дъга“. Бри го избра, защото смяташе, че обстановката е много романтична.

Когато Ив излезе от пробната, завари помощничката си прехласнато да се взира в изложените дантелени бодита.

— Не ти трябва такова шикозно бельо, няма да го издържиш и пет минути — каза й, за да я върне към действителността.

— Ако окаже необходимото въздействие, ще го сваля след по-малко от пет минути — замечтано отбеляза Пийбоди, сетне тръсна глава и добави: — Дроидите ми съобщиха, че сте се затворили с Планкит в пробната. Научихте ли нещо?

— Да. Онзи тип се казва Данте, пада си по поезията и по розите. По пътя ще те информирам за подробностите.

— Къде отиваме?

— В моргата. Пътьом ще се отбием в бар „Дъга“.

Пийбоди поклати глава:

— Прозвуча, меко казано, парадоксално — на път за моргата ще се отбием в бара.

— Животът е пълен с парадокси — философски отбеляза Ив.

За разлика от моргата, която напомняше на храм от мрамор и хром, прочутият бар „Дъга“ се помещаваше в занемарена постройка. Управителят на заведението се оказа доста неотзивчив. Ив едва го склони да й даде имената и адресите на хората от персонала, които са били на смяна предишната вечер.

За сметка на това в моргата я очакваше радушно посрещане.

— О, любимата ми полицайка е дошла да ме смъмри! — Морис, който завеждаше клиничната лаборатория, изключи лазерния скалпел и широко се усмихна. Както обикновено дългата му черна коса беше сплетена на многобройни плитчици, които в момента бяха покрити с прозрачна хирургическа шапка. Ив забеляза, че под прозрачната престилка той носи модна тъмнолилава риза и елегантен панталон.

— Забелязвам, че не се занимаваш с моя случай, Морис — упрекна го тя.

— Имаш набито око — подсмихна се съдебният лекар и огледа трупа, който беше на някакъв чернокож младеж. — Този нещастник очевидно няколко пъти е набол гърба си на много остър нож с дълго острие. Човек би си казал, че е трябвало да престане още първия път, но той е продължил, докато се е проснал мъртъв.

— Някои хора загряват бавно — подхвърли Ив и стисна устни, докато оглеждаше еректиралия член на мъртвеца. — Съдейки по оная работа между краката му, предполагам, че е смесил „Екзотика“ със „Зевс“. От тази комбинация инструментът на мъжа остава дееспособен часове наред.

— Съгласен съм. Предположението ти се подкрепя и от детектив Бакстър, според когото покойният активно е изпробвал въпросния инструмент върху съпругата на брат си.

— Нима? Предполагам, че изведнъж се е отказал от чукането и за разнообразие се е набол на ножа.

— Така излиза… според версията на брат му и на невярната съпруга, възстановяваща се след падане, при което е счупила долната си челюст.

— Разни хора, разни идеали — промърмори Ив. — Щом Бакстър е арестувал брата, а ти си установил причината за смъртта, защо не работиш по моя случай?

— Последвай ме. — Той й помаха с пръст и я преведе през летящите врати в друга зала за аутопсии. Мъртвата Брина Банкхед лежеше върху стоманения плот. Трупът беше покрит до шията с тънък зелен чаршаф.

„Колко съобразителен е Морис — помисли си Ив. — Забележително е отношението му към мъртъвците.“

— Предполагам, че е била много привлекателна млада жена — отбеляза съдебният лекар и прекъсна размишленията й.

Тя се загледа в лицето, обезобразено до неузнаваемост, и си спомни идеално подреденото чекмедже с козметични средства.

— Да — промълви. — Кажи ми как е умряла, Морис.

— Мисля, че вече ти е известно. Определила си с точност времето на настъпване на смъртта. Тази жена е била пощадена от страха, предизвикан от падането, от болката при удара с паважа. Дори не е осъзнавала, че умира. — Той нежно докосна косата на мъртвата с дланта си, която беше напръскана със защитен спрей. — В течение на два и половина-три часа жертвата е погълнала близо шейсет грама синтетичен хормонобитал 6 — много скъпа и много трудно достъпна субстанция.

— Известна с популярното название „Уличница“ — промърмори Ив. — Навремето масово са я използвали при изнасилванията.

— Грешиш — поправи я Морис. — Масово са били използвани производните й, които не упражняват толкова силно въздействие. Тази жена е погълнала чистата субстанция. Знаеш ли, Далас, че на черно цената на шейсет грама от това вещество надхвърля четвърт милион долара? Само дето изобщо не се намира на черно. Повече от петнайсет години не съм намирал остатъци от него в кръвта на мъртвец.

— За пръв път чух за тази субстанция, когато бях ученичка — замислено каза Ив. — Но тъй като никой не беше опитал въздействието й, предположих, че съществува само в легендите за големия град.

— Донякъде е точно така.

— Жертвата от свръхдоза ли е починала?

— Не бих казал. Приемането на дрогата с алкохол е било опасно, но не фатално. Само че нашият човек се е престарал. И половината доза е била достатъчна да направи жертвата му покорна робиня. Дори и така е щяла да се съвземе след десетина часа със симптоми, типични за алкохолно отравяне — главоболие, повръщане, втрисане, временна загуба на памет. Организмът й е щял да се изчисти от дрогата едва след седемдесет и два часа.

Ив потрепери, сетне каза:

— И това й е било спестено. Как се е случило?

— Онзи е прекалил с дозата, поради което жертвата е изпаднала в летаргия. Сигурно му се е искало да бъде по-активна в леглото, затова в последната чаша вино е пуснал смес от анемифин и колакс Б, известна с жаргонното название „Див заек“.

— Искал е да си осигури хубаво чукане — горчиво отбеляза Ив.

— Това вещество въздейства на нервната и дихателната система, които вече са били изложени на риск. В крайна сметка сърцето й не е издържало. Получила е инфаркт на миокарда двайсет минути след приемане на субстанцията. Била е толкова замаяна от другия наркотик, че изобщо не е осъзнала какво се случва.

— Възможно ли е на този етап съзнателно да е погълнала веществото?

Морис придърпа чаршафа върху лицето на мъртвата:

— След като е погълнала първите трийсет грама от дрогата, която блокира задръжките, тази млада жена вече не се е подчинявала на разума си.

— Натъпкал я е с дрога и я е изнасилил, а тя е умряла от свръхдоза — промърмори Ив. — После я е изхвърлил през прозореца като ненужна вещ, за да прикрие деянието си.

— Ако те интересува мнението ми на медицинско лице, тъкмо това се е случило.

— Само една информация може да повиши настроението ми, Морис. Кажи ми, че мръсникът се е изпразнил в нея и че имаш неговата ДНК.

Съдебният лекар доволно се усмихна:

— Разбира се, Далас. От теб се иска да го заловиш, а аз ще ти помогна да го вкараш зад решетките.