Нора Робъртс
Прелъстяване в смъртта (18)

Осемнайсета глава

Рурк ги посрещна на входната врата. Още щом погледна Ив, разбра, че тя е на края на силите си. За миг се изкуши да отпрати Пийбоди и Макнаб, сетне да грабне съпругата си в прегръдките си и да я сложи да си легне.

Ив сякаш прочете мислите му, затова избута колегите си във фоайето и подхвърли:

— Не исках да губим време, затова ги доведох направо тук.

— Можем да повикаме такси — самоотвержено предложи Пийбоди, отказвайки се от удоволствието да пренощува в някоя от прекрасните спални.

— Глупости! — Рурк помилва Ив по косата, за да й покаже, че няма нищо против полицейското нашествие. — На чий юмрук си се ударил, Иан?

— На Мънроу — ухили се младежът и разцепената му устна запулсира от болка. — Но и той си изпати.

— Не се фукай, като че ли си извършил подвиг — намръщи се Ив и свали якето си. — Ще пренощувате тук. Точно в шест ще започне съвещанието в кабинета ми. Изберете спални, които са далеч една от друга!

— О… — разочаровано измънка Пийбоди.

Рурк се засмя и я потупа по рамото:

— Бъди спокойна, началничката ти не говори сериозно.

— Брей да му се не види! — Ив едва се сдържа да не потърка очи като уморено дете. — Мейвис и Трина отидоха ли си?

— Ще ти се, нали? Може би са още в басейна заедно с Леонардо, който дойде преди няколко часа. Предложиха ми да участвам в състезание по плуване без бански костюми, но за щастие успях да се спася.

— Наистина ли са голи? — любопитно попита Макнаб и на часа забрави умората си. — Хмм, може би ще се ободря, ако преплувам няколко дължини. Не, всъщност съм прекалено уморен — побърза да добави, когато Пийбоди го стрелна с унищожителен поглед.

— Времето за игри изтече, деца. Всички по леглата! — Ив посочи към стълбището. — Утре ни предстои важна операция, искам ви отпочинали и свежи. А пък аз ще гледам да се спася от Нептун и русалките.

— Нямай грижа за тях — успокои я Рурк. — Иди да се легнеш, а пък аз ще покажа стаите на гостите ни.

— Добре. Но преди да си легна, трябва да свърша още нещо. — Тръгна към стълбището, ала по средата на пътя се обърна: — И да не съм чула стъпки по коридора!

— Толкова е строга — едва чуто промълви Пийбоди.

— По-скоро е изморена и ядосана — отбеляза Рурк. — Хайде да вземем асансьора. Мисля, че ще ви допадне стаята, която ще ви предложа — леглото е достатъчно голямо за двама.

Ив отиде право в кабинета си и поиска от компютъра картата на парк Грийнпийс. Отбеляза мястото за пикник, сетне изкомандва машината да избере стратегическите позиции за нейните хора. Реши да подремне няколко часа и едва след това да прецени дали е съгласна с мнението му. Състави списък на хората, които искаше да участват в акцията и го изпрати за одобрение на Уитни.

Изведнъж усети, че съзнанието й се замъглява. Каза си, че ако вземе горещ душ, може би ще поработи още час-два.

Олюлявайки се, тръгна към спалнята, но джобният й видеотелефон иззвъня.

— Далас.

— Знаех си, че ще те намеря на мобилния. — Морис се прозина. — Гостът, който пристигна преди няколко часа, е напуснал това съществуване в деветнайсет часа и четирийсет минути. Преди това е имал неприятен сблъсък с тъп предмет, в резултат на който смъртта би могла да настъпи в разстояние на един час, може би по-малко. Казано на езика на медицината, пръснали са му мозъка.

— Ясно. — Краката й се подкосиха и тя седна на страничната облегалка на канапето. — Неприятно ми е да ти го кажа, Морис, но вече имам тази информация. Съобщи ми я източник от медиите, пожелал да остане анонимен. Да знаеш, че сред вас има шпионин.

— Не думай! Поразен съм! Държавен служител дава сведения на медиите. Накъде ли отива светът?

— Ти си голям оптимист.

— Когато човек обича професията си, обича целия свят. Все пак не вярвам твоят източник да ти е съобщил цялата информация — току-що получих резултатите от токсикологичния анализ.

Тя тръсна глава, опитвайки да проясни съзнанието си, и видя Рурк да влиза в спалнята.

— Упоен ли е бил?

— Жестоките удари по главата не са причинили веднага смъртта му. Убиецът го е довършил по-късно, но преди това му е дал някакъв стимулант.

— Опитали са се да го съживят ли? — избърбори тя, опитвайки да събере мислите си. — Не, безсмислено е. Искали са да удължат живота му с час-два.

— Дамата получава плюшено мече! — провикна се Морис като собственик на едновремешните стрелбища. — Веществото, което са използвали, стимулира сърдечната дейност и се абсорбира много бързо. Ако бяха докарали добрия доктор двайсетина минути по-късно, нямаше да открием нито следа от дрогата.

— Изкуствено са поддържали сърцето му, докато са го закарали до лобното му място. Така или иначе е щял да умре от черепно-мозъчните травми.

— При незабавна лекарска намеса може би е щял да оживее, въпреки че шансовете му са били минимални. Ако не е бил последният удар, който са му нанесли, е щял да се удави.

— Положили са големи усилия да поддържат живота на един полумъртъв човек — толкова голямо е било желанието им да нанесат смъртоносния удар, и то когато жертвата е била безпомощна и в безсъзнание… лишена от достойнство.

— Имаш работа с убийци-психопати, Далас. Ще изпратя информацията на общия ни приятел Ренфру. Теорията му за убийство заради обир ще увисне във въздуха.

— Благодаря, задето лично направи аутопсията.

— Не ми благодари, само изпълнявам служебните си задължения. За Бога, гледай да поспиш, Далас! Някои мои „клиенти“ изглеждат по-жизнени от теб.

— Непременно. — Тя прекъсна връзката, но остана втренчена във видеотелефона. Стресна се, когато Рурк свали кобура с оръжието й и промърмори:

— Настанил си влюбените пиленца заедно, нали?

— Нямаш ли си достатъчно грижи, че се занимаваш с половия живот на подчинените си?

— Подчинените ми ще се явят на съвещанието полузаспали, защото през цялата нощ ще са играли на „скрий наденичката“… Хей, какво правиш?

— Свалям обувките ти, защото отиваш да си легнеш.

Ив се загледа в него и си помисли, че никога не е виждала мъж с толкова хубава коса. „Гарвановочерна и копринена… — помисли си, усещайки как очите й се затварят. — Съблазнява те да прокараш пръсти през нея, да…“ Тя сепнато вдига глава:

— Ще взема душ и ще поработя още час.

— Не, няма! — гневно възкликна той и с такава сила захвърли обувките й, че отскочиха от отсрещната стена. — Няма да наблюдавам със скръстени ръце как се поболяваш. Ако доброволно не си легнеш, ще те накарам насила.

Ив смръщи вежди — много рядко го виждаше разгневен, но в подобни мигове сякаш на мястото на съпруга й заставаше друг човек — жесток и склонен към насилие. Навярно Морис бе прав и видът й наистина е кошмарен.

— Видях убиеца — прошепна. — Гледах го в очите. Не искам да заспя, Рурк, защото погледът му ще ме преследва и в съня ми. — Притисна с пръсти клепачите, изправи се. — Бях лице срещу лице с него, но ако не знаех какво чудовище е всъщност, никога нямаше да се досетя.

Тя се приближи до прозореца, отвори го и с пълни гърди вдъхна нощния въздух.

— Толкова е млад, че изглежда като юноша. Рижавата му коса е къдрава като на… като на красива кукла. Само преди няколко часа бе отнел човешки живот — живота на собствения си дядо — извършвайки убийството с нечовешка жестокост, но докато разговаряше с мен, се просълзи. Играеше ролята си съвършено, никога не бих заподозряла, че зад красивата му външност дебне опасен хищник.

Рурк потръпна, като долови безкрайното й отчаяние, като видя, че любимата му жена е на края на силите си.

— Не се самообвинявай, всеки на твое място би реагирал по същия начин — помъчи се да я успокои.

— Как да не се обвинявам? — възкликна тя и рязко се обърна. — Наблюдавах го внимателно, но не видях онова, което би трябвало да е там. Интуицията ми подсказваше, че той се забавлява, но нито погледът му, нито изражението му го издаваха. Да, беше му забавно. С посещението си само повиших интереса му към играта, защото сега рискът за него е много по-голям. Изпитвах непреодолимо желание да го нараня физически, да го удрям в лицето, докато залича чертите му. Докато залича самия него…

— Но не си го направила, постъпила си разумно. — Рурк се приближи до нея — тя едва ли осъзнаваше, че лицето й е обляно от сълзи. — Ще го унищожиш, като го изпратиш в затвора до края на живота му. — Той обгърна с длани лицето й, избърса сълзите й. — Скъпа Ив, капнала си от умора. Ако не си починеш, за да събереш нови сили, кой ще изпрати в затвора убийците?

Тя се вкопчи в китките му:

— Знаеш ли какво сънувах последния път? Баща ми стоеше пред мен, от дълбоките му рани шуртеше кръв. Каза ми, че никога не ще ме остави на спокойствие. И това е самата истина. Изпращаш в затвора поредния убиец, но веднага се появява друг… Не искам да заспя, защото ще ги видя в съня си.

— Не и тази вечер. — Той я прегърна и я привлече към себе си. — Тази вечер няма да им позволим да те измъчват. — Дори да не заспиш… — Той я целуна по слепоочието. — Дори да не заспиш, поне ще си отпочинеш.

Вдигна я и я положи на канапето.

— Какво ще правим?

— Ще гледаме един филм.

— Филм ли? Рурк…

— Кога за последен път си гледала филм? — Той избра някакъв диск. — Поне за малко се пренеси в един измислен свят. Какво предпочиташ — драма или комедия? Сълзите или смехът ще ти помогнат да се откъснеш от действителността. — Отново седна до нея и я накара да отпусне глава на рамото му. — Веднъж ти разказах как един филм с Магда Лейн ме накара да забравя мизерията, в която живеех. Предлагам да го видиш и ти.

„Какво удоволствие е да лежа редом с него, да ме прегръща през кръста“ — помисли си Ив. Разнесе се музика, на екрана се появиха образи.

— Колко пъти си го гледал? — попита.

— Десетки пъти. А сега замълчи, не искам да изпусна първите реплики.

Тя впери поглед в екрана, а когато очите й се затвориха, музиката остана да звучи в ушите й. Сетне заспа.

 

 

Като се събуди, в помещението царяха тишина и мрак, но все още беше в прегръдките на Рурк. Умората като воденичен камък я повлече към дъното на забравата, ала тя се насили да я прогони. Погледна часовника си — минаваше пет. Реши, че три часа дълбок сън са й предостатъчни. Но когато понечи да стане, Рурк я привлече към себе си:

— Полежи още няколко минути.

— Няма начин. Ще остана под душа поне половин час, за да възстановя мисловните си функции. Питам се защо не можеш да вземаш душ легнал.

— Има начин и се нарича „вана“.

— Не е същото.

— Защо шепнеш?

— Не шепна. — Тя се прокашля и се почувства така, сякаш е погълнала парченца стъкло. — Само съм попрегракнала.

— Включи осветлението на десет процента! — изкомандва той автоматичната система, сетне накара Ив да легне по гръб. — Бледа си като платно — добави и сложи длан на челото й. Лицето му се изкриви от безпокойство: — Май имаш температура!

— Не е вярно! — избърбори Ив и изтръпна от страх. — Не съм болна. Никога не се разболявам, здрава съм като камък.

— Спиш едва по няколко часа седмично, не хапваш нито залък, а се наливаш с кафе — как да не се разболееш! Да му се не види, Ив, сама съсипваш имунната си система!

— Глупости! — Тя понечи да седне на канапето, но бързо се отпусна назад, защото пред очите й причерня. — Не ме гледай така!

— Знаеш ли какво заслужаваш? Поне един месец да те вържа за леглото! Трябва ти човек, който ще те държи под око и ще полага грижи за здравето ти. — Рурк стана и се приближи към вътрешния видеотелефон.

— Не ми е ясно защо се гневиш — плачливо каза тя и се ужаси от собствения си глас. — Още не съм се разсънила, това е всичко.

— Само да си посмяла да станеш — веднага ще те заведа на лекар!

— Само опитай, приятелче! Ще видим тогава на кого му трябва лекар. — Тя усети, че заплахата, която бе изрекла със същия немощен глас, не е стреснала Рурк.

Той гневно я измери с поглед и заговори по видеотелефона:

— Съмърсет! Ив е болна. Ела веднага!

— Какво? Какво правиш? — Ив се помъчи да стане, но той за секунда се озова до канапето и я накара отново да легне.

— Не разрешавам онзи охлюв да ме докосва! Дори с пръст да ме пипне, ще ви смажа от бой! Къде ми е оръжието?

— Избирай — Съмърсет или болницата.

— Кой си ти, че да ме командваш? Не си ми господар!

— Докажи го! — предизвикателно се усмихна Рурк. — Да видим дали ще ме победиш.

Ив се надигна, но той я повали обратно. При втория си опит обаче успя да го удари с юмрук в корема.

— Радвам се, че все пак са ти останали сили, въпреки че ударът ти беше немощен — и дете би се справило по-добре.

Ив така побесня, че за миг езикът й се върза. Когато си възвърна дар слово, изръмжа:

— При първа възможност ще ти вържа на фльонга оная работа!

— Ще бъде забавно, нали? — Той вдигна поглед, когато Съмърсет се появи безшумно като привидение. — Ив я тресе.

— Не е вярно. Не ме докосвай! Да ни си посмял да ме… — Тя продължи да ругае, докато Рурк я възседна и хвана ръцете й.

— Хм, детинско поведение! — Икономът зацъка с език, сложи длан на челото й. — Температурата й е малко по-висока от нормалното. — Опипа шията й, сетне нареди: — Покажете си езика, лейтенант.

— Ив! — заплашително каза Рурк, когато тя упорито стисна устни. Тонът му така я стресна, че побърза да се подчини.

— Боли ли ви някъде? — попита Съмърсет.

— Да — задникът. Кръстила съм го Съмърсет.

— Забелязвам, че дебелашкото ви чувство за хумор не е засегнато — високомерно заяви икономът и се обърна към Рурк: — Лейтенант Далас има грип. Заболяването е вирусно, но до известна степен е причинено от преумора, стрес и нередовно хранене. Ще се погрижа за лечението. Препоръчвам болната да остане на легло минимум два дни.

— Стани! — скръцна със зъби тя, когато икономът излезе. — Веднага!

— Няма. — Усети, че ръцете й треперят, но не само от гняв. — Не и преди да обещаеш, че ще се подчиняваш. Студено ли ти е?

— Не! — излъга тя. Тресеше я, цялото тяло я болеше.

— Тогава защо трепериш? — Искаше му се да я наругае, но се въздържа. Грабна одеялото, преметнато на стола, и я зави, преди тя да събере сили да се възпротиви.

— Майната ти, Рурк! Не ме оставяй в ръцете на онзи инквизитор! Ще се върне, за да ме тормози и да ме накара да изпия някоя от помиите, които нарича „лечебни отвари“. Само да взема един горещ душ и ще бъда като кукуряк. Позволи ми да стана, имай милост. Не ме ли обичаш вече?

— Напротив, скъпа. — Той допря челото си до нейното. — И в това е проблемът.

— Чувствам се по-добре, честна дума — промълви тя, но треперещият й глас доказваше точно обратното. — Обещавам, че като приключа разследването на този случай, ще си взема цял ден отпуска. Ще спя двайсет часа, ще се тъпча със зеленчуци…

— Обичам те, Ив… — прекъсна я той и не успя да сдържи усмивката си.

— Ако наистина ме обичаш, не допускай онзи тип близо до мен. — Тя се облещи, като чу как вратата на асансьора се отвори. — Ето го, идва — прошепна. — В името на всичко свято, спаси ме!

— Сложи я да седне. — Съмърсет постави на масичката поднос, върху който имаше чаша с мътна белезникава течност, три бели таблетки и спринцовка.

Ив се отпусна на канапето, преструвайки се на примирена със съдбата си. Но когато Рурк я освободи, тя скочи като човече на пружина. Последва неравна и кратка битка. Докато съпругът й държеше ръцете й, Съмърсет невъзмутимо стисна носа й, пусна таблетките в устата й и я накара да ги преглътне заедно с отвратителната течност. Усмихна се, когато тя се задави от гняв и от лекарствата, и подхвърли на Рурк:

— Спомням си, че веднъж-два пъти съм прилагал същия метод и спрямо теб.

— Какво ли щях да правя без теб — научи ме на толкова полезни трикове.

— Свали ризата й. Необходими са й витамини, но ще ги инжектирам, за да подействат по-бързо.

За да спести както време, така и кожата си, Рурк откъсна ръкава на дрехата:

— Така може ли?

— Добре, щом няма друг начин.

Гневният изблик бе изчерпал сетните й сили. Чувстваше се толкова безпомощна, че се разрида — никога не бе изживявала подобно унижение. Отгоре на всичко главата я цепеше от болка, болеше я и всяко мускулче. Толкова бе нещастна, че дори не усети кога иглата на спринцовката се заби в рамото й.

— Шшт, миличка, не плачи! — Рурк я помилва по косата и я прегърна като малко дете. — Всичко свърши, не плачи.

— Махай се! — през сълзи възкликна тя, но се притисна по-силно към него. — Махни се от очите ми!

— Остави ме насаме с нея. — Съмърсет го хвана за рамото и потръпна, като видя, че очите му са потъмнели от мъка. — Само за няколко минути.

Рурк стана от канапето, а тя се сви на кълбо и продължи да хълца. Икономът безмълвно изчака риданията й да стихнат и едва тогава заговори:

— Чувствата му към теб са прекалено силни и понякога го плашат. Никога не е обичал толкова пламенно. Имал е много жени преди вас, но те бяха за забавление и нито една не се задържаше задълго. Той търсеше любовта, истинската любов. Макар да е израснал, без да познае обичта на родителите си, той има голямо сърце. И все пак преди вас нямаше друга. Нима не разбирате колко се безпокои, задето се съсипвате?

Ив се отпусна и избърса с длани сълзите си, сякаш да заличи унижението от собствената си проява на слабост.

— Не бива да се тревожи — промълви едва чуто.

— Винаги ще се безпокои за вас. Трябва ви почивка, лейтенант — поне няколко дни без работа и неприятности. Същото важи и за Рурк. Но той няма да отиде на почивка без вас.

— Не мога да взема отпуска. Не и сега.

— Не желаете, това е истината.

Ив затвори очи:

— Отиди в кабинета ми и погледни на таблото снимките на мъртвите жени. След това ме поучавай да зарежа работата си.

— Разбирам, лейтенант. Но за да вършите работата си, трябва да имате достатъчно физически и морални сили. — Той се приведе и взе чашата: — Изпийте я до дъно.

Ив се намръщи — за нищо на света нямаше да признае, че лекарството, което й беше дал, вече оказваше положително въздействие.

— Може би е отрова — промърмори.

— Отрова ли? — Съмърсет кисело се усмихна. — Как не съм се сетил досега? Е, ще отложим отровата за следващия път.

— Много си духовит, няма що! — Тя взе чашата и наистина я изпи до дъно, сетне направи гримаса: — Сигурно има начин вълшебният ти лек да не вони на помийна яма.

— Разбира се. — Съмърсет постави чашата обратно върху подноса, сетне се изправи: — Но и аз имам право на някои малки удоволствия… А сега предлагам да преминете към леки физически упражнения.

Въпреки че времето й беше скъпо, тя все пак последва съвета му и отиде в гимнастическия салон. Както обикновено Рурк лежеше на скамейката и правеше упражнения с щанги — по принцип той почти не използваше тренировъчните машини. Беше настроил телевизора на аудио, механичен глас четеше борсовата информация, която се появяваше на екрана. Ив се загледа и установи, че не разбира нито думите, нито символите на монитора.

Приближи се до скамейката и приклекна:

— Извинявай.

Без да прекъсва тренировката, той попита:

— По-добре ли си?

— Да. Рурк, извинявай, задето се държах като кръгла глупачка. Моля те, не ми се сърди. Тъкмо сега няма да го понеса.

— Не ти се сърдя. — Той закрепи щангата на специалните жлебове и се плъзна изпод нея. — Но понякога не издържам.

— Не мога да се откажа от професията си. Не мога да се променя.

Рурк взе хавлиената кърпа и докато бършеше потта от лицето си, каза:

— Не искам да се откажеш от работата си, нито да се промениш. Но хрумнало ли ти е какво чувствам, когато виждам как летиш към пропастта?

— Обикновено ме спасяваш, преди да падна в бездната.

Рурк се втренчи в нея. Още беше бледа като платно, а кожата й бе почти прозрачна.

— Изглежда, този път позакъснях — промълви горчиво.

— Да заминем за Мексико.

— Моля?

— Да отидем в къщата в Мексико — повтори Ив и си каза, че щом още може да го изненада, значи не е загубила формата си. — Цяла вечност не сме стъпвали там. Искаш ли да заминем през почивните дни… разбира се, след като приключа разследването.

Рурк я изгледа така, сякаш я виждаше за пръв път. Преметна през шията й хавлиената кърпа и я привлече по близо, за да я погледне в очите:

— Кой кого съблазнява да изостави работата си?

— Предлагам ти споразумение — ще си дадем няколко дни за приключване на най-неотложните дела, после ще избягаме. По цял ден ще лежим на плажа, ще се напиваме до забрава и ще правим луд секс. Ще гледаме филми, докато очите ни заболят…

— Върни се на темата за секса.

Тя се усмихна и нежно докосна страната му:

— Време е да се подготвя за съвещанието. Приемаш ли предложението ми?

— Разбира се. — Рурк я целуна по челото и с облекчение въздъхна — температурата й беше спаднала.

Ив се изправи на крака, ала преди да излезе, се обърна към съпруга си. Той още седеше на пейката, черната му фланелка беше мокра от пот. Вече беше вързал косата си на опашка, но още беше бос.

Наблюдаваше я, а очите му бяха като сини езера, в които Ив можеше да се гмурне и да проникне до дъното на душата му.

— Преди теб не е имало друг — промълви тя. — Искам да го знаеш. А когато дълбоко в мен зейваше рана, както се случи снощи, никой не го беше грижа за мен. И аз не жадувах някой да ме обича. После се появи ти. Ден след ден се сблъсквам с измета на обществото, с човешки трагедии и досега се справях. Но се страхувам, че ако продължавам все така, ще настъпи момент, в който няма да съм способна да изпълнявам задълженията си. Тогава ще умра, Рурк. — Пое си дъх и добави: — Когато се грижиш за мен, ми помагаш отново да се изправя на крака, да продължа борбата със злото. Замислял ли си се, че по този начин отмъщаваш заради смъртта на невинните жертви? Е, само това исках да ти кажа.

Обърна се и излезе, преди той да намери думи, с които да й благодари.

 

 

Когато малко след шест Ив влезе в кабинета си, още беше бледа като платно и очите й бяха подпухнали, но съзнанието й се бе прояснило. С помощта на автоготвача Макнаб и Пийбоди вече бяха си бяха устроили пиршество, а Фийни, който току-що беше дошъл, с ококорени очи оглеждаше деликатесите, подредени върху бюрото й.

— Май сте сбъркали адреса — подхвърли тя. — Тук не е закусвалня.

— Очаква ни тежък ден, трябва да се заредим с гориво — каза ирландецът и си взе парче бекон. — Света Богородице, истинско свинско! Знаеш ли откога не съм хапвал бекон?

Тя грабна от ръката му парчето месо, натъпка го в устата си и заяви:

— Тогава си вземи чиния. Ще се храниш, докато се съвещаваме. Пийбоди, защо не държа чаша кафе? Започвам да се питам дали не съм попаднала в друг свят.

Помощничката й си взе от омлета с шунка и яйца и с пълна уста отбеляза:

— Може би в този друг свят аз съм лейтенант, а вие сте… — Тя скочи на крака, като забеляза кръвнишкия поглед на Ив. — Веднага ще ви донеса кафе, лейтенант.

— И побързай. Колегите ще бъдат тук в осем. Разполагам със схема на парка, а компютърът е определил най-стратегическите места за разполагане на хората от екипа. Ще го обсъдим и при необходимост ще направим съответните промени. Фийни, предлагам да вземеш Макнаб в камионетката с устройствата за наблюдение.

— Предпочитам да бъда в парка, лейтенант, и да участвам в задържането — каза младежът.

Ив го изгледа накриво и си взе още едно парче бекон от чинията на Фийни:

— Ще си понесеш последствията от подвизите си. Никой не те е карал да се биеш. С тези синини по лицето ще биеш на очи в парка, където си играят дечица, а птичките, накацали по клоните, весело чуруликат.

— Далас има право — отбеляза ирландецът. — Няма как, идваш с мен.

— Необходим ви е още един компютърен специалист — продължи тя. — Фийни, познаваш хората си по-добре от мен, затова ти го избери.

— Вече съм го избрал и това е благоверният ти съпруг, който току-що ни удостои с присъствието си. — Той посочи към вратата.

— Добро утро на всички. — Както обикновено, Рурк беше облечен в черно. Въпреки че ризата и панталона му бяха творение на прочут дизайнер, видът му беше заплашителен както преди малко, когато носеше черна фланелка, разкриваща мускулестите му плещи. — Извинете, май закъснях за съвещанието.

— Въобразяваш си, че много умен, а? — изсъска Ив.

Той грабна от ръката й парчето бекон, което бе взела от чинията на шефа на компютърния отдел, и мило й се усмихна:

— Не си въобразявам, лейтенант, а съм сигурен. Ето защо смятам, че ще допринеса за успеха на операцията.

— Искай разрешение от него. — Тя посочи Фийни. — Но запомни, че аз ръководя акцията.

Рурк отхапа от бекона, подаде й обратно парчето месо и промърмори:

— Няма начин да го забравя.

До осем и половина Ив запозна целия екип с най-новата информация, после започна да разпределя позициите и ролите.

— Хей, хей! — вдигна ръка детектив Бакстър. — Защо тъкмо аз да съм бездомник, който спи по скамейките?

— Защото тази роля най̀ ти приляга. Представи си колко сексапилен ще изглеждаш с табелката на лицензиран просяк.

— Трухарт трябва да бъде бездомник — настояваше Бакстър. — В края на краищата той е новобранец.

— Нямам нищо против, лейтенант — обади се младежът.

Ив го изгледа:

— Прекалено си млад, лицето ти е прекалено невинно. Бакстър е по-възрастен, при това изглежда като че го е била градушка. Хайде, Бакстър, не се мръщи, а се помъчи да се вживееш в ролята.

Той недоволно замърмори, но след секунди се усмихна. Зяпна глуповато и се престори на кривоглед.

— Отврат! — Пийбоди се приведе. — Направи го отново.

— Пийбоди, дръж се като голямо момиче! — скастри я Ив. — С Рурк ще се преструвате на влюбена двойка, разхождаща се в този район. — С лазерната показалка тя очерта върху диаграмата участъка. — Трухарт, ти ще се превъплътиш в един от пазачите на парка и ще наблюдаваш този сектор.

— На мен се падна най-хубавото — промърмори Пийбоди и чаровно се усмихна на Макнаб, за да го умилостиви.

— Забранявам който и да било от вас да се доближава до заподозрения — продължи Ив. — По това време в парка ще има много хора — чиновници, които са предпочели да обядват на открито, майки с бебета, хлапета, които тичат насам-натам, членове на кръжоци по ботаника, ученици от провинцията, дошли на екскурзия, и така нататък. Районът, избран от заподозрения, е сравнително уединен, но наоколо ще има цивилни. Ще използвате оръжията си само при крайна необходимост. Да не се случи така, че да бъде улучено хлапе, което безгрижно се люлее на люлката, само защото на някого от вас не са издържали нервите.

Тя приседна на ръба на бюрото си и продължи:

— Бъдете нащрек и се оглеждайте за втория заподозрян. Не знаем дали не работят заедно на етапа, посветен на опознаване на жертвата. Ако го забележите или ви се стори, че сте го видели, свържете се с Фийни. В никакъв случай, повтарям, в никакъв случай не се опитвайте да го задържите. Ако дойде на уговореното място за срещата, ще го наблюдавате от разстояние. За да съм сигурна, че до края на живота си мръсникът няма да излезе от затвора, трябва да изчакам, докато сложи наркотика в напитката и ми я предложи. Едва тогава ще го заловим и ако имаме късмет — съучастника му. Имате ли въпроси?