Нора Робъртс
Прелъстяване в смъртта (16)

Шестнайсета глава

Като излязоха от сградата, в която живееше Стефани Финч, Ив спря за момент, опитвайки да подреди мислите си. Вдъхна топлия въздух и си каза, че скоро лятото ще стегне големия град в жарката си прегръдка.

— Мислиш ли, че ще вали, Пийбоди?

Сътрудничката й задуши като куче, сетне дълбокомислено отбеляза:

— Не, лейтенант. Утре и вдругиден ще бъде много задушно. Тежко време, както казва баба ми.

— Да, очаква ни тежко време в буквалния и в преносния смисъл. Дано не се разрази буря и да обърка плановете ни.

— Знаете ли, лейтенант — колебливо заговори Пийбоди, — мисля си, че ако утре го заловим в парка, без да използваме примамка, единствената му вина ще бъде притежаването на наркотици… ако въобще ги носи със себе си.

— Ще ги носи. Освен това имаме примамка.

Помощничката й се извърна да погледне сградата:

— Но защо не предупредихте Финч, че ще се наложи да отиде на срещата?

— Няма да отиде. Аз ще я заместя.

— Вие ли? — Пийбоди поклати глава и скептично огледа началничката си. — Ако престъпникът действа по установения шаблон, вече знае как изглежда жертвата му. А вие изобщо не приличате на Стефани, само дето сте еднакви на ръст. Най-малкото тя е по-надарена… отпред. Не че вашият бюст не е хубав — побърза да добави.

— Когато отида на срещата, със Стефани ще си приличаме като две капки вода. Смятам да се обърна към Мейвис за помощ.

— О, така ли! — Лицето на Пийбоди се разведри. — Жестоко!

— Наистина е жестоко, но за мен — въздъхна Ив. — Двете с Трина отново ще ми четат конско, задето не съм изскубала веждите си и не използвам крема за стягане на седалищната мускулатура. — Тя се намръщи и с горчивина добави: — Накрая ще ме принудят да обещая, че след акцията ще се подложа на козметични процедури, които ще отнемат цял ден. Известно ми е какво се случва, когато попадна в ръцете им.

— Вие сте истински воин, който се жертва в името на справедливата кауза, лейтенант.

— Престани да се хилиш така глупаво, полицай!

— Преставам, лейтенант.

— Разполагаме с… — Ив погледна часовника си. — С четиринайсет часа да подготвим операцията. Прибери се вкъщи и гледай да се наспиш добре. Искам те утре в шест сутринта у нас. Свържи се с Фийни и с Макнаб и ги информирай за намеренията ми. Аз пък ще потърся командира на домашния му видеотелефон. — Тя тежко въздъхна. — Обзалагам се, че ще се обади жена му и ще направи кисела физиономия.

След като се раздели с помощничката си, седна зад волана на колата, настрои управлението на автопилот и завъртя ключа на стартера. Двигателят закашля… и замлъкна.

Ив се облегна на седалката и гневно се втренчи в таблото.

— Не е справедливо! Аз съм лейтенант, да му се не види! — закрещя, като подчертаваше думите си с удари по таблото. — Имам право на нормално превозно средство! Компютър, проведи диагностичен преглед на проклетия автопилот!

Използването на това превозно средство без разрешение е противозаконно действие, което се наказва с една до пет години затвор и с глоба от пет хиляди долара. Ако нямате право да използвате това превозно средство, веднага слезте. Ако притежавате съответното разрешение, идентифицирайте се. При отказ вратите ще бъдат заключени. Ще бъде уведомена патрулната кола, намираща се най-близо до произшествието.

Пред очите й причерня:

— Искаш да се идентифицирам ли? Веднага, изчадие адово! Лейтенант Ив Далас! Разрешително № 05061! Въоръжена съм и след около пет секунди ще предизвикам късо съединение на веригите ти!

Всеки опит за разрушаване на това превозно средство ще бъде наказан с…

— Млък! Провери шибаната идентификация!

Работя… разрешителното ви е в сила, лейтенант Ив Далас.

— Радвам се. А сега направи скапания диагностичен преглед!

Работя… Установявам повреда в системата на автопилота. Желаете ли да уведомите отдела по поддръжка на моторните превозни средства?

— Желая да взривя целия отдел заедно с механиците! И не ми пука, че подобно деяние се наказва с парична глоба и със затвор, защото ще си струва! Включи ръчното управление.

Моторът изръмжа, климатичното устройство се включи, лъхна я леденостуден въздух.

— Изключи климатика!

Работя… Наличие на повреда на климатичната инсталация. Желаете ли да уведомите отдела по поддръжка на моторните превозни средства?

— Майната ти! — процеди през зъби Ив, свали стъклата и потегли. Тъй като не се доверяваше на вградения видеотелефон, извади от джоба си своето устройство. Разбира се, най-лошите й очаквания се сбъднаха — на екранчето се появи лицето на госпожа Уитни. Въпреки късния час, прическата й беше безупречна. Накриво изгледа Ив и промърмори:

— Какво обичате, лейтенант?

— Извинете за безпокойството, госпожо Уитни, но спешно се налага да говоря с командира.

— Минава единайсет, лейтенант. Не може ли да почакате до утре?

— Въпросът не търпи отлагане, съжалявам.

— Един момент. — Съпругата на командира включи устройството на изчакване, разнесе се мелодия, изпълнявана от цигулки и флейти. Ив неволно се заслуша, докато колата пълзеше по пренаселените улици.

— Уитни.

— Извинете, че ви безпокоя у дома, сър, но имаме сериозен напредък в разследването.

— Винаги съм готов да чуя добри новини.

— Преди малко разпитах Стефани Финч, която има среща със заподозрения утре в тринайсет часа в парка Грийнпийс.

— Нима е започнал да „работи“ денем?

— Промяната отговаря на психологически му профил, сър. Той обича да рискува, срещите през деня повишават риска, Финч се съгласи да ни сътрудничи. Ще остане в жилището си, а двама униформени ще я охраняват денонощно. Ако до утре на обяд не отмени срещата, заподозреният ще я чака на уговореното място. Възнамерявам да отида вместо нея.

— Помежду ви има ли физическа прилика?

— Имаме почти еднакъв ръст и телосложение. Ще се погрижа за основната промяна на външността ми, ще се постарая с поведението си да не предизвикам подозренията му. Ще го арестуваме едва когато ми даде наркотика.

— Какво ти е необходимо за операцията?

— Ще участват хората от моя екип. Искам още шестима цивилни, които ще разположа на стратегически позиции — довечера ще прегледам диаграмите и ще определя местата им. Ще нося скрита миникамера, за да могат Фийни и негов помощник да ме следят от колата с електронно оборудване. Мисля, че теренът трябва да се наблюдава от въздуха и да разполагаме с допълнителни коли, ако случайно заподозреният се изплъзне. Ако разрешите провеждането на операцията, бих искала сама да избера участниците в екипа и утре в осем да ги събера за инструктаж у дома. До единайсет всички трябва да бъдат по местата си.

— Имаш разрешението ми. Подбери хората и ме дръж в течение. Да му се не види, какъв е този шум?

— Климатичното устройство е повредено, сър.

— Какво чакаш, обади се на механиците.

Тя едва се сдържа да не заскърца със зъби.

— Слушам, сър.

Като се прибра вкъщи, отиде право в кабинета на Рурк и избърбори:

— Можеш ли да ми намериш някакъв експлозив?

Той отмести поглед от монитора, взе чашата с бренди, която стоеше до компютъра.

— Вероятно. Какъв вид те интересува?

— Видът няма значение, важното е количеството. Искам да взривя онова жалко подобие на кола на милиони парченца, та никога повече да не могат да я сглобят.

— Ясно. — Рурк отпи от брендито. — Пак си имала пътнотранспортни проблеми.

— Ти какво, подиграваш ли ми се? — Отново й причерня от гняв. — Ей сега ще залича усмивчицата ти. — Тя запретна ръкави.

— Ммм, знаеш колко ме възбужда насилието.

Ив изкрещя и си заскуба косата.

— Скъпа моя, защо не оставиш някой от моите механици да отстрани повредата? Имам и още по-добро предложение — да вземеш от гаража кола, която ще ти върши работа.

— Ако приема, ще призная поражението си. Онези типове от сервиза няма да ме сломят — въздъхна тежко и добави: — Мейвис и Трина ще дойдат всеки момент. Може би Леонардо ще ги придружи. Ще нощуват у нас.

— О, ще си устроим празненство по пижами! Ще има ли бой с възглавници?

— Много си духовит, няма що. Интересува ли те новата информация по разследването или предпочиташ да фантазираш за полуголи жени, които се замерят с възглавници?

— Познай — ухили се Рурк.

Тя забели очи, примирено въздъхна, настани се на едно кресло и му разказа за срещата със Стефани и за плана, който вече беше одобрен от Уитни.

Рурк я наблюдаваше и машинално галеше котарака Галахад. Знаеше, че докато му съобщава за напредъка на разследването, тя преосмисля плана за операцията, търси пролуки и грешки, които трябва да бъдат своевременно поправени. И двамата знаеха, че дори най-незначителният пропуск ще провали грижливо подготвената акция.

— Познавам хора — каза, след като я изслуша внимателно, — които не са широко скроени като мен и не биха допуснали съпругата им да отиде на пикник с друг мъж.

— Ще ти донеса от картофената салата.

— Е, в такъв случай имаш благословията ми. Спомена, че Фийни щял да наблюдава заподозрения от микробуса, който е снабден със специална апаратура. Предлагам да го убедиш, че му е необходим цивилен консултант.

Предложението му накара Ив, която мислено се беше пренесла в парка и си представяше всеки етап от операцията, да се върне към действителността.

— Няма да стане, приятелче. Ще бъде полицейска акция и присъствието ти е нежелателно. Освен това си имаш достатъчно работа.

— Не отричам, но ми е интересно да наблюдавам как изпълняваш служебните си задължения. — Той почеса Галахад зад ушите, а котаракът замърка и присви очи от удоволствие. — Предлагам да поставим въпроса пред Фийни, пък той да реши как да постъпи.

— Как не! Ще го подкупиш!

Рурк учудено повдигна вежди:

— Обиждаш ме, лейтенант. Ако бях по-чувствителен, щях да бъда засегнат до дъното на душата си и за отмъщение да не ти кажа, че съм обработил необходимата ти информация.

— Нима? Понякога и от теб има полза. Да видим! — Тя стана, заобиколи бюрото и застана до Рурк. Съпругът й натисна само един клавиш, остави Галахад на пода и я придърпа на скута си.

— Работата е много сериозна — намръщи се тя. — Не ми е до…

— Че кой се смее? — с невинно изражение попита той и игриво захапа ухото й. — Виждаш на екран номер три членовете на екипа, работили по онзи проект, които имат синове на възраст от двайсет до трийсет и пет години — общо двайсет и осем души. Ако прибавим внуците, броят нараства на четирийсет и трима.

— Само толкова ли? Мислех, че ще бъде по-отчайващо.

— Почакай, още не си чула всичко. — Той я целуна по врата. — След като съпоставих имената им с имената на хората, които са били порицани и наказани или срещу тях са били подадени съдебни искове, останаха осемнайсет заподозрени. Предположих, че ще започнеш с тях. Погледни на монитор номер четири.

— Ако продължаваш в същия дух, шефът ще ти предложи постоянна работа в полицията.

— Опитваш се да ме изплашиш, но не съм от страхливите.

— Елиминирай мъжете над трийсет години. Обзалагам се, че нашият човек е много по-млад.

Той отново притисна устни към врата й, поради което му се наложи да даде командата на компютъра ръчно:

— Остават осем.

— Точно така. Започваме с тях. Компютър, монитор номер четири! Искам пълна информация за хората, фигуриращи в списъка.

Работя…

— След минута ще имаш сведенията — промърмори Рурк и отново я зацелува.

Тя усети, че от удоволствие притваря очи като Галахад, затова се отдръпна.

— Нямаш право да прелъстяваш ръководителя на разследването.

— Имам богат опит като закононарушител. — Той впи устни в нейните.

— Леле-мале! Направо сте за завиждане!

Мейвис Фрийстоун стоеше на прага. Розовите й ботуши с дебели подметки достигаха почти до чатала й. Косата й, която беше боядисана в същия цвят, бе вдигната нагоре и се спускаше около лицето й като розов фонтан. Носеше прилепнала рокля в розово и синьо, която достигаше горната част на ботушите.

Лъчезарната й усмивка се подчертаваше от искрящите скъпоценни камъни в ъгълчетата на устните й.

Приятелката й Трина, чиято абаносовочерна коса бе прибрана на висок кок, и изглеждаше не по-малко екстравагантна, измърмори:

— И аз искам да работя в полицията, ако на жените ченгета раздават вместо премия мъже като Рурк.

Ив машинално се вкопчи в ръката на съпруга си.

— Не ме изоставяй — прошепна. — За нищо на света не ме оставяй в ръцете им.

— Кураж! Добър вечер, госпожи.

— Здрасти, сладур! Леонардо ще дойде по-късно, днес е адски зает. Съмърсет каза да се качим направо тук — зачурулика Мейвис и с танцови стъпки влезе в кабинета. — Заръчахме му да донесе нещо за хапване, че ни чака много работа. Няма да повярваш какво сме ти подготвили, Далас! Жестоко е!

Стомахът на Ив се преобърна:

— Имаш право. По-жестоко от това, здраве му кажи.

— Къде ще е най-удобно да работим? — попита Трина. Критично огледа Ив, при което на храбрата полицейска служителка й се прииска да се разплаче като безпомощно бебе.

— Да отидем в кабинета ми! — заяви смело, въпреки че краката й се подкосяваха. — И запомнете, че ви повиках за служебна консултация, не да ми правите козметични процедури.

— Както кажеш. — Трина направи голям балон от розовата си дъвка. — Покажи ми как искаш да изглеждаш, другото е моя работа.

Трите в индийска нишка се изнизаха в съседното помещение.

Ив изкомандва компютъра да покаже снимката на Стефани Финч и едва не изпищя, когато Трина ненадейно пристъпи пред нея и с длани обгърна лицето й. Трисантиметровите нокти на козметичката, боядисани в сапфирено, изглеждаха доста страшно.

— Ммда-а, известно ли ти е, че използването на червило за устни не се смята за престъпление в този щат? Не е зле понякога да го използваш.

— Напоследък бях доста заета…

— Че кога ли не си? — прекъсна я Трина. — Забелязвам, че не слагаш и от очния гел, който ти приготвих. Само не ми казвай, че нямаш две свободни минути да го нанесеш около очите. Сигурно повече се харесваш с бръчки и с торбички. Съпругът ти е най-красивият мъж на Земята и на всички населени планети, не се ли страхуваш, че ще му писне да гледа сбръчканото ти лице? Какво ще правиш, когато те зареже заради някое младо маце, дето поддържа красотата си?

— Ще го убия.

Трина широко се усмихна, а сапфирът, монтиран върху кучешкия й зъб, проблесна.

— Много по-лесно е да използваш гела. А сега на работа. Искам твоя фотография редом със снимката на онази жена. Първо ще направим проби, после ще се захванем с лицето ти.

— След секунди ще я имаш. — Ив побърза да седне зад компютъра и поне временно да отложи страшните процедури.

— Божичко, кюфтенца! — възторжено възкликна Мейвис. — Супер! — Грабна едно от подноса, който Съмърсет внесе в кабинета, и добави: — Съмърсет, ти си върхът!

Непристъпният иконом сякаш се преобрази. Всеки път Ив с изненада откриваше, че той може да се усмихва, и то без лицето му да се пръсне на стотици парченца.

— Приятно прекарване, госпожице Мейвис. Повикайте ме, ако ви потрябвам. Автоготвачът е зареден.

— Остани да гледаш как ще превърнем Далас в друга жена.

Усмивката на Съмърсет помръкна, лицето му се изкриви, като че беше лапнал парче лимон. Погледна Ив и високомерно заяви:

— Ако това се случи, значи Бог е чул молитвите ми. Изкушавам се да приема предложението, но все пак ще ви оставя насаме.

— Голям майтапчия, а? — ухили се Мейвис, когато той излезе.

— Да, направо ще се пръсна от смях — процеди Ив, сетне се обърна към Трина: — Ето ти моя снимка. Отивам в другия кабинет да проверя едни сведения. Повикай ме, когато си готова.

Рурк я посрещна с чаша силно кафе.

— Май повече ти е необходимо едно уиски, но реших, че ще предпочетеш кафе.

— Благодаря. Знаеш ли, че Трина носи цели три куфара, пълни със средства за изтезание. — Жадно отпи от кафето и с тежка въздишка добави: — Трябва да поискам увеличение на заплатата за работа при опасни условия. — Тя се обърна към монитора на стената. — Да видим с кого си имаме работа.

Приседна на ръба на бюрото и внимателно разгледа всяка снимка, като си мислеше: „Тези хора са лекари, адвокати, учени, инженери — все видни представители на обществото.“ Мимоходом забеляза, че един от тях в момента е без работа, а навремето е имал неприятности заради употреба на наркотици.

— Престъпникът не е дребен чиновник, който се труди осем часа дневно — заразсъждава на глас. — Необходими са му време и средства, за да се посвети на хобито си. Заема висока длъжност или е рентиер… Хей, почакай! Компютър, увеличи това изображение!

Пристъпи към монитора и се втренчи в очите на Кевин Морано.

— Да, познавам тези очи, никога няма да ги забравя. Пипнах те, Кевин! Да видим… Няма сведения за бащата. Майка му е работила по проекта, била е директор на отдела за връзки с обществеността. Сега притежава собствена фирма с клонове в Ню Йорк, Париж и Милано. Кевин, нейното единствено дете, е роден тринайсет месеца след стартирането на проекта. А, ето един прелюбопитен факт — тя подава съдебен иск за сексуален тормоз, но само след шест седмици го оттегля и дава съгласието си информацията да бъде засекретена. После напуска компанията — вече има дете и достатъчно пари да основе фирма, която развива международна дейност.

Обърна се към Рурк и продължи:

— Предполагам, че външността и качествата на жена, която управлява голяма рекламна компания, трябва да отговарят на високия й пост — тя е елегантна, изискана, високообразована.

— Естествено.

— Ражда дете, а след потушения скандал напуска работата по проекта и създава просперираща фирма.

— Предполагам, че е получила солидна сума от Макнамара.

Ив кимна:

— Но защо не е абортирала?

— Може би е искала да има дете.

— Не е вярно. Погледни — изпратила е в пансион момчето, когато е било едва тригодишно. Следва безкрайна поредица от скъпи учебни заведения, които се намират далеч от родния му дом. Обзалагам се, че и през първите три години някой друг се е грижил за хлапето. Тя едва ли е основавала компанията, докато е сменяла пеленки и е разхождала бебето.

— Чувал съм за родители, които успяват да съчетават блестящата си кариера с отглеждането на децата си.

— Бог знае как го постигат. И все пак ако тя беше любяща майка, нямаше да се раздели с невръстното си дете.

— Мисля, че имаш право, макар че с теб нямаме опит в това поприще. Нещо ми подсказва, че е получила тлъстата сума при условие, че роди детето.

— Купили са и нея, и неродения й син — промълви Ив. — Подозирам, че той е резултат от работата по проекта. Ах, какъв интересен разговор ще проведа утре с Макнамара! Погледни — Морано е компютърен специалист — тъкмо какъвто е и убиецът. Искам отново да прегледам видеозаписите на охранителната камера от файла на Моника Клайн.

Рурк нареди на компютъра да извърши операцията и да раздели монитора на две.

— Имаш ли програма за изграждане на образи?

— Да. Знам какво искаш, изчакай малко. Ще видиш нещо интересно. — Той отново се залови за работа — както обикновено беше предвидил желанията й.

Започна с косата, като „постави“ бронзово-русата коса на убиеца върху кестенявата коса на Кевин. Промени формата на лицето, като подчерта скулите и удължи долната челюст, сетне му придаде бронзов тен като от слънчев загар.

— Истинска магия! — промълви Ив, когато образите на монитора си заприличаха като две капки вода. — Само че няма да ни послужи в съда. Адвокатите на обвиняемия ще твърдят, че компютърният робот е фалшификация. Дори Моника да свидетелства в полза на обвинението, може да намерят някаква причина показанията й да не бъдат приети — например, че е била дрогирана и така нататък. Но съм сигурна, че това е убиецът. Познах го по очите. Променил е цвета им, но не и погледа. Поглед, който не изразява нищо. Абсолютно нищо. Компютър, копирай и съхрани изображението. Върни на монитора информацията за Кевин Морано. Да видим кой си ти, Кевин.

Кевин Морано роден на 4 април 2037 година. Кестенява коса, сини очи. Височина сто седемдесет и пет сантиметра. Тежи седемдесет и пет килограма. Посочени са два адреса за местоживеене — в Ню Йорк и в Лондон. Професия — компютърен програмист на свободна практика. Образование — начално училище „Истърбридж“, подготвително училище „Мансвил“. През 2058 година завършва с отличен успех Харвардския технологичен институт. Няма братя или сестри. Семейно положение — ерген. Няма криминално досие.

— Двайсет и две годишен е — промълви тя. — Едва на двайсет и две. Също като внука на Макнамара, който също е учил в „Истърбридж“ и „Мансвил“, а през 2058 година е завършил медицина с пълно отличие в Харвард. Според официалните данни той също няма братя или сестри — добави, — но се обзалагам, че с Кевин са братя. Дай ми информацията за него, също и снимката.

— Далас, какво правиш? — подвикна Мейвис през открехнатата врата. — Ние сме готови.

Ив й направи знак да почака, защото в този момент сведенията и снимката на Лусияс се появиха на монитора.

— Двамата са почти еднакви на ръст и на килограми. Искам да прегледам видеозаписа от охранителната камера в сградата на Грейс Луц…

— След секунда, лейтенант, знаех какво ще ми наредиш — усмихна се Рурк.

— Този е по-добър актьор — отбеляза тя, когато двата образа се появиха един до друг. — Умее да се прикрива. Повтори процедурата и с него. Този тип е много по-опасен от Кевин. По-умен е, умее да се владее, има голямо самочувствие. Сигурно той е водещата фигура.

Трина също се приближи до вратата, но Мейвис прошепна:

— Тихо, не я безпокой. Жестоко е да я наблюдаваш как работи, нали?

— Кевин вече ми е в ръцете — продължаваше да говори Ив. — Утре ще го заловя, ще го затворя в помещението за разпит и ще го притисна, докато топките му посинеят. Бас държа, че ще издаде приятелчето си.

Тя отиде до другия край на помещението, върна се и отново се втренчи в монитора:

— Да речем, че още тази вечер получа заповед за задържане и обиск. Ще изненадаме онези двамата и ще ги приберем на топло. Но ако лабораторията не е в дома им, има опасност да се отърват от веществените доказателства, преди да ги открия.

— Имаш ДНК на убиеца на двете жени — напомни й Рурк.

— Според закона не мога да ги принудя да се подложат на тест за определяне на ДНК, докато не им е повдигнато обвинение, а това е невъзможно въз основа на доказателствата, с които разполагам. Ако без разрешение им взема ДНК проби, ще загубя в съда. Не, няма да позволя на мръсниците да се измъкнат безнаказано. Ще изчакаме до утре, после ще ги приберем.

— Нали е върховна? — прошепна Мейвис.

— Бива я в работата, но не и да се поддържа. Хайде, Далас, размърдай върховния си задник. Очакваме те.

Ив се обърна. Внезапно на мястото на решителното и сурово ченге сякаш застана изплашено дете.

— Напомням ви, че това е само… тренировка. Промените във външността ми трябва да са временни.

— Разбира се. Събличай ризата! Да започваме с циците — прекалено малки са.

— О, Господи! — изстена Ив.

 

 

Докато временно уголемяваха бюста на началничката й, Пийбоди довършваше замразен обезмаслен десерт, който незнаен гений от рекламния отдел на фирмата производител бе нарекъл „Ледена наслада“. Докато изгребваше последните лъжици, тя си каза, че десертът не е толкова безвкусен, ако се полее със сироп, приготвен със заместител на шоколад.

Накрая изми купичката, за да не й напомня на следващата сутрин, че отново е проявила липса на воля. Тъкмо когато се канеше да изключи телевизора и да си легне, на вратата се почука. Пийбоди гневно си помисли, че ако отново я търси някой съсед, за да се оплаче от шумната веселба в друг апартамент, ще му каже да се обади в полицията. В края на краищата тя не е на работа, пък и трябва да се наспи добре, за да е готова за акцията на следващия ден.

Надникна през шпионката и озадачено свъси вежди. Отвори вратата и изумено се втренчи в Макнаб. Устната му беше разцепена, окото му беше насинено, дрехите му бяха подгизнали.

— Да му се не види, какво ти се е случило?

— Претърпях злополука! — сопна се той. — Пусни ме да вляза.

— Няколко пъти се помъчих да се свържа с теб, но видеотелефонът ти бе настроен на секретар.

— Бях зает. В края на краищата, когато не съм на работа, мога да правя каквото си пожелая, нали?

— Добре, добре, успокой се. — Тя отстъпи назад, преди неочакваният посетител да я събори на пода. — Точно в шест трябва да сме при Далас. Преди няколко часа най-сетне стигнахме до очаквания пробив. Утре ще се проведе важна операция. Далас…

— В момента пет пари не давам за разследването, ясно ли е? Нали затова са съвещанията — утре сутринта ще науча всичко.

— Както искаш — навъсено промърмори тя и затвори вратата. — Маратонките ти издават странни звуци.

— Да не мислиш, че съм глух? Добре съм със слуха, но не чувам странни звуци.

— Какво те е прихванало? — Тя се приведе към него и задуши. — Леле, как вониш! С какво си се наливал?

— С каквото си искам! Я ми се разкарай от главата!

— Май забравяш, че се намираш в моето жилище. Тъкмо си лягах, когато твоя милост цъфна на вратата ми — пребит, мокър и вонящ като пода на някой бар. Остави ме да се наспя, утре ме очаква тежък ден.

— Добре, лягай си! И без това не знам защо дойдох. — С тежки стъпки тръгна към вратата, но не я отвори, а се обърна и подхвърли: — Бях у Мънроу и се посдърпахме.

— Какво? — облещи се тя. — С Чарлс ли си се бил? Полудял ли си?

— Според теб помежду ни няма нищо, но грешиш. Да, дълбоко грешиш! Пощурях, като го видях да се фука пред теб с докторката. И ти не си цвете за мирисане, но не заслужаваш да те захвърля като използвана носна кърпичка.

— Захвърлил ли ме е… — изумено повтори Пийбоди.

— Когато скъсаш с някоя жена, редно е да го направиш цивилизовано. Той обеща да ти се извини.

— Ще ми се извини ли?

— Ти какво, ехо ли си?

Изведнъж краката й се подкосиха и тя се отпусна на най-близкия стол:

— Чарлс ти е разцепил устната и е насинил окото ти, така ли?

— Е, успя да ме удари един-два пъти — промърмори Макнаб, без да спомене, че коремът още го боли от силния удар и беше повръщал по улицата като някой пияница. — Но и аз поразкрасих физиономията му.

— Защо от теб тече вода?

— Готината Димато беше с него. Тя ни заля с цяла кофа студена вода. — Макнаб пъхна ръце в джобовете си и заобикаля из дневната, без да обръща внимание на джвакащите си маратонки. — Хубавичко щях да го подредя, ако тя не се беше намесила. Не бива да се отнася с тебе по този начин.

Пийбоди понечи да обясни, че Чарлс не я е изоставил, но тъй като беше умна млада жена, навреме се отказа.

— Няма значение, не му се сърдя — промълви със сведени очи, страхуваше се той да не види победоносния й поглед.

Чарлс и Макнаб са се били заради нея — чувството беше толкова прекрасно, че не се поддаваше на описание.

— Как така няма значение? — разпали се младежът. — Има, и то какво! Не знам дали ще те утеша, като ти кажа, че разкаянието му беше искрено.

— Чарлс има златно сърце. Не го е направил умишлено.

— Факт е обаче, че те заряза. — Той приклекна пред нея. — Слушай, какво ще кажеш да се сдобрим?

— Мисля, че още снощи се сдобрихме.

— Не говоря само за секса. Ще ми се връзката ни да продължи, но по различен начин.

Тя враждебно го изгледа:

— Как например?

— Първо, ще си бъдем верни. Второ, ще посещаваме културни мероприятия — ресторанти, опери, театри и така нататък. Да не мислиш, че само Чарлс може да се тупа по гърдите и да те води насам-натам? Ще ми обещаеш, че няма да излизаш с други мъже, аз пък ще ти се закълна, че няма да поглеждам други жени.

В гърлото й сякаш заседна буца, но тя се страхуваше да преглътне.

— Предлагаш ми да ходим сериозно, така ли?

Лицето му пламна, той скочи на крака:

— Не ми обръщай внимание. Сигурно съм препил. — Той понечи да излезе.

— Да! — извика Пийбоди и се помъчи да стане, въпреки че краката й трепереха.

Макнаб бавно се обърна:

— „Да“ какво?

— Съгласна съм да опитаме.

Макнаб направи крачка назад:

— И да си бъдем верни ли?

— Да.

— Ще живеем на семейни начала, съгласна ли си?

— Защо не, да опитаме — усмихна се тя.

Макнаб стремително се втурна към нея и я целуна, но от болката в разцепената устна видя звезди посред бял ден. Докосна раната с опакото на дланта си и като видя кръвта, се намръщи:

— Имаш ли нещо, с което да ме позакърпиш?

— Разбира се. — Искаше й се да го глези и да го прегръща като кученце. — Ще взема чантичката за първа помощ.

Когато се върна, съобщението по телевизията привлече вниманието й: Тази вечер пристанищни работници са открили в река Ийст трупа на гол мъж. От полицията още не са съобщили причината за смъртта, но потвърдиха, че жертвата е доктор Тиодор Макнамара…

— Божичко! — Тя изпусна чантичката и се втурна към видеотелефона.