Лукиан
Разговори на мъртъвци (9)

9
Симил и Полистрат

СИМИЛ

Дойде ли най-сетне и ти, Полистрате, при нас? Мисля, ти живя почти сто години.

 

ПОЛИСТРАТ

Деветдесет, че и осем отгоре, Симиле.

 

СИМИЛ

Как прекара тия трийсет години след моята смърт? Аз, знаеш, умрях, когато ти беше към седемдесет.

 

ПОЛИСТРАТ

Свръхприятно — макар че това ще ти се види странно.

 

СИМИЛ

Да, странно — как ти, един стар, болнав, и при това бездетен човек, си могъл да се наслаждаваш на живота!

 

ПОЛИСТРАТ

Първо, за мене нямаше нищо невъзможно. После, аз имах и множество красиви младежи, и най-нежни жени, и благовония, и уханно вино, и трапеза, каквато няма и в Сицилия^[1].

 

СИМИЛ

Това е нещо ново. Аз те знаех като много пестелив.

 

ПОЛИСТРАТ

Не, драги, благата се стичаха от други към мене. Още от ранно утро пред вратите ми се тълпяха мнозина, после ми се поднасяха разни дарове, най-хубавите от всички краища на земята.

 

СИМИЛ

Цар ли стана след моята смърт, Полистрате?

 

ПОЛИСТРАТ

Не, но имах хиляди поклонници.

 

СИМИЛ

Смешна работа! Поклонници — ти, на тая възраст, с четири зъба в устата?

 

ПОЛИСТРАТ

Вярвай бога, и то най-първите хора в града. За мене — един стар, плешив, както виждаш, та и гурелив и сополив човек — те се грижеха с най-голяма радост и щастлив се чувствуваше онзи от тях, когото само удостоявах с поглед.

 

СИМИЛ

Да не би и ти, подобно на Фаон, да си превозил Афродита от Хиос и после тя по твое желание да ти е дала да бъдеш отново млад, хубав и привлекателен?

 

ПОЛИСТРАТ

Не, какъвто съм сега, такъв ме желаеха.

 

СИМИЛ

Загадъчни думи!

 

ПОЛИСТРАТ

Напротив, съвсем ясна е тази любов към бездетните богати старци.

 

СИМИЛ

Сега разбирам твоята красота, любезни: тя е идела от златната Афродита^[2].

 

ПОЛИСТРАТ

Както и да е, аз, Симиле, получих не малко изгоди от поклонниците си. Само дето в нозете ми не падаха. Често бивах груб с тях, понякога изгонвах някои, а те се надпреварваха кой да бъде по-щедър към мене…

 

СИМИЛ

И какво реши най-сетне за богатството си?

 

ПОЛИСТРАТ

На всеки от тях казвах, че го оставям за наследник. Те вярваха и ставаха още по-ласкави. Но аз имах друго, истинско завещание, което узаконих, и ги пратих поврага всички.

 

СИМИЛ

Кой те наследява според последното завещание? Навярно някой сродник?

 

ПОЛИСТРАТ

Пази боже! Едно неотдавна купено красиво момче, фригийче.

 

СИМИЛ

Към колко годишно, Полистрате?

 

ПОЛИСТРАТ

Около двайсет.

 

СИМИЛ

Сега разбирам какви услуги ти е правило.

 

ПОЛИСТРАТ

Но то заслужаваше много повече от другите да ме наследи, макар че беше варварин и негодник. Сега вече около него се увъртат дори най-знатните. Та тоя момък ме наследи и сега се числи към аристократите, бръсне си брадата и приказва по варварски, но го смятат за по-благороден от Кодър, за по-красив от Нирей и за по-умен от Одисей.

 

СИМИЛ

Мене ми е все едно: ако ще, вожд на Елада да стане, стига само те да не бъдат наследници.