Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Νεκρικοὶ Διάλογοι, ???? (Обществено достояние)
- Превод от старогръцки
- Александър Ничев, 1971 (Пълни авторски права)
- Форма
- Диалог
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Лукиан
Диалози
Издателство „Народна култура“
Редактор: Радко Радков
Художник: Олга Йончева
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Лиляна Малякова, Величка Герова
История
- — Добавяне
15
Ахил и Антилох
АНТИЛОХ
Ахиле, колко неблагородно и недостойно за двамата ти учители, за Хирон и Феникс, е онова, което ти завчера каза на Одисей по въпроса за смъртта[1]! Аз те слушах, когато говореше, че предпочиташ да бъдеш жив и да служиш на някой бедняк,
комуто и хлябът дома не достига[2],
отколкото да царуваш над всички мъртъвци. Това може би трябваше да го каже някой неблагороден, страхлив и прекалено жизнелюбив фригиец, но синът на Пелей, най-самоотверженият измежду всички герои, да разсъждава тъй ниско относно самия себе си, е голям срам, то е в противоречие с извършеното от тебе приживе: при възможността безславно да царуваш дълги години във Фтиотида, ти доброволно избра смъртта, свързана със слава на герой.
АХИЛ
Сине на Нестор! Та тогава аз още не познавах положението тук, не знаех кое от двете е по-добро, и предпочитах онази нещастна славица пред живота, докато сега вече разбирам колко безполезна е тя, макар че хората горе тъй упорито я възпяват. Сред мъртвите има равноправие, Антилох, и нито прочутата ми хубост, нито силата ми е с мене. Не, ние всички лежим, покрити от един и същи мрак, подобни, без никаква разлика помежду си, и нито мъртвите троянци се боят от мене, нито мъртвите ахейци ме почитат: пълно равенство, еднакви мъртъвци,
па били те добри или лоши![3]
Това ме измъчва, и аз се ядосвам, че не съм жив на земята, та макар и като аргатин.
АНТИЛОХ
Но какво да се прави, Ахиле? Така е решила природата, всички безусловно трябва да умрат, следователно трябва да се подчиняваме на тоя закон и да не се измъчваме от разпоредбите й. Освен това виждаш колко много твои другари сме тук. След малко сигурно ще дойде и Одисей. Утешение носи и общата участ, и мисълта, че не си единственият пострадал. Виждаш Херакъл, Мелеагър и други славни мъже, за които не мисля, че биха приели да се върнат, ако някой ги изпрати горе за аргати на бедни и безимотни хора.
АХИЛ
Приятелско е утешението ти, но мене, не зная как, споменът за живота ме измъчва, а мисля, че измъчва и всички вас. Ако не признавате това, вие сте долни хора, защото мирно го понасяте.
АНТИЛОХ
Напротив, издигнати, Ахиле. Виждаме безполезността на думите. Решили сме да мълчим, да търпим и понасяме, за да не предизвикваме смях чрез желания като твоите.