Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Νεκρικοὶ Διάλογοι, ???? (Обществено достояние)
- Превод от старогръцки
- Александър Ничев, 1971 (Пълни авторски права)
- Форма
- Диалог
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Лукиан
Диалози
Издателство „Народна култура“
Редактор: Радко Радков
Художник: Олга Йончева
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Лиляна Малякова, Величка Герова
История
- — Добавяне
1
Диоген и Полидевк
ДИОГЕН
Драги Полидевк, заръчвам ти, веднага щом идеш горе (мисля, твой ред е да възкръснеш утре), ако видиш някъде кучето[1] Менип (а ще го намериш в Коринт, при Краниона, да се припича на слънце, или в Ликея да се присмива на спорещите помежду си философи), да му кажеш: „Менипе, Диоген те кани, ако достатъчно си се насмял над земните работи, да дойдеш при нас, за да се смееш още повече. Горе твоят смях е все още в колебание, и ти често се питаш: «Кой ли, в края на краищата, знае какво става след смъртта?» Долу не ще престанеш уверено да се смееш, както той сега, и особено когато гледаш богаташите, сатрапите и тираните тъй смирени и незначителни, че се разпознават само по плачовете си и по това, че са жалки и ниски при спомена за горния свят.“ Тъй му речи, и още — като дойде, да напълни торбата с вълчи боб[2], да донесе, ако намери нейде на кръстопътя, Хекатин обед[3], яйце от очистително жертвоприношение или нещо подобно.
ПОЛИДЕВК
Добре, Диогене, ще му обадя това. Но за да го позная, кажи ми как изглежда.
ДИОГЕН
Стар, плешив, с наметалце, цялото в дупки, отворено за всеки вятър, пъстро от кръпките по него, постоянно се смее и най-вече се подиграва на тия шарлатани, философите.
ПОЛИДЕВК
Лесно е да го намеря, дори само по тези белези.
ДИОГЕН
Искаш ли да ти поръчам нещо и за самите тях, за философите?
ПОЛИДЕВК
Казвай. И това не ще е тежко.
ДИОГЕН
Изобщо, кажи им да престанат да дърдорят, да не спорят за вселената, да не си майсторят взаимно рога[4], да не правят крокодили[5] и да не упражняват ума си с подобни невъзможни неща.
ПОЛИДЕВК
Но те ще кажат, че съм невежа и простак, ако взема да нападам тяхната мъдрост.
ДИОГЕН
Ти пък им кажи от мене да вървят поврага.
ПОЛИДЕВК
И това ще им кажа, Диогене.
ДИОГЕН
На богатите пък, миличък Полидевкчо, предай от нас това: „Глупци, защо пазите златото си? Защо сами наказвате себе си, като пресмятате лихви и трупате талант връз талант[6], когато след малко само с един обол[7] ще трябва да слезете долу?“
ПОЛИДЕВК
И това ще бъде казано.
ДИОГЕН
Но кажи също на красавците и силните, например на коринтиеца Метил и на бореца Дамоксен, че тук, при нас, ги няма нито русите коси, нито светлите и черните очи, няма румени бузи, изпънати жили и здрави плещи. Дето казват, всичко е прах и пепел — голи черепи и никаква хубост.
ПОЛИДЕВК
Не е трудно да кажа и това на красавците и силните.
ДИОГЕН
А на бедните, спартанецо — а те са много, негодуват срещу съдбата си и се оплакват от неволята си, — кажи да не плачат и стенат, разправи им за тукашното равенство и че ще видят как тамошните богаташи в нищо не стоят по-горе от тях. А твоите спартанци, ако искаш, укори от мене, кажи им, че са се разпуснали.
ПОЛИДЕВК
Не говори нищо за спартанците, Диогене! Не мога да го допусна! Но туй, което каза за другите, ще го съобщя.
ДИОГЕН
Да ги оставим, щом искаш. Но на споменатите по-рано отнеси моите думи.