Започнахме развитието на нов библиографски проект и активно търсим хора, които да участват в него и да помагат за обогатяването му.

5 Разговори на боговете
Θεῶν Διάλογοι

5 Морски разговори
Ἐνάλιοι Διάλογοι

5 Разговори на мъртъвци
Νεκρικοὶ Διάλογοι

5 Продажба на животи
Βίων Πρᾶσις

5 Рибарят, или възкръсналите
Ἀναβιοῦντες ἢ Ἁλιεύς

5 Зевс изобличава
Ζεὺς ἐλεγχόμενος

5 Зевс трагик
Ζεὺς Τραγῳδός

5 Сънят, или петелът
Ὄνειρος ἢ Ἀλεκτρυών

5 Икароменип, или надоблачният пътешественик
Ἰκαρομένιππος ἢ Ὑπερνέφελος

6 Събранието на боговете
Θεῶν Ἐκκλησία

Именен показалец

Агамемнон — цар на Микена, върховен главнокомандуващ на ахейците в троянската война.

Аедона — дъщеря на Пандарей от Милет, превърната от боговете в славей.

Андоней — вж. Плутон.

Академия — градина на атическия герой Академ. Там се помещавала философската школа на Платон, назована същото име.

Акризий — митически цар на Аргос, баща на Даная.

Акрокоринт — крепостната част на гр. Коринт.

Акропол — изобщо, крепостна част на град; много често — укрепената част на гр. Атина.

Актеон — внук на таванския герой Кадъм, ловец, превърнат от Артемида в елен и разкъсан от собствените си кучета.

Александър (I), наречен Велики или Македонски, цар на Македония (336–323 г. пр.н.е.), син на Филип II.

Александър (2) — цар на тесалийския град Фера.

Алкамен (V в. пр.н.е.) от Атина — скулптор, ученик на Фидий.

Алкестида — тесалийска царица, съпруга на цар Адмет, която се съгласила да умре вместо своя съпруг.

Алкмена — съпруга на тиванския цар Амфитрион, родила героя Херакъл от Зевс.

Амикла — град в Лакомия (Южна Гърция).

Аминт — цар на Македония, баща на Филип II.

Амфитрион — тивански цар, съпруг на Алкмена.

Амфитрита — съпруга на бог Посейдон, владетелка на моретата.

Анакейон — храм на Диоскурите (Кастор и Полидевк).

Анаксагор (ок. 500–428 г. пр.н.е.), от Клазомена, философ от йонийската школа.

Антигон — пълководец на Александър Македонски, баща на Деметрий Полиоркет.

Антилох — син на героя Нестор, загинал в сражение, защищавайки баща си.

Антиопа — дъщеря на речния бог Азоп, с която Зевс, превърнат в сатир, встъпил в любовни връзки.

Антиох I — цар на Сирия, син на Селевк.

Антистен (V-IV в. пр.н.е.), от Атина, философ, основател на школата на киниците (циниците).

Анубис — египетско божество, изобразявано с кучешка глава.

Анхиз — троянец, от когото Афродита родила героя Еней.

Аорнска крепост — крепостен град в Индия, превзет от Александър Македонски.

Аполон — син на Зевс и Лета (Латона), бог на светлината, музиката и поезията.

Арбела — град в Асирия, дето през 331 г. пр.н.е. Александър Македонски нанесъл тежко поражение на персите.

Арго — корабът на участниците в похода за златното руно (оттам; аргонавти).

Аргос (1) — главен град на Арголида (в Южна Гърция).

Аргос (2) — стоок страж на превърнатата в юница Йо; убит от Хермес.

Арес — син на Зевс и Хера, бог на войната.

Арион (VII в. пр.н.е.), от Метимна на о. Лесбос, лирически поет.

Аристид (ок. 540–467 г. пр.н.е.) — атинянин, политически деец, назован Справедливият.

Аристодем — трагически актьор.

Аристофан (ок. 444–380 г. пр.н.е.) — велик комически поет, представител на т.нар. „стара“ атическа комедия.

Аркадия — планинска област в централен Пелопонес (Южна Гърция).

Артемида — дъщеря на Зевс и Лето (Латена), богиня на лова, покровителка на дивите животни.

Асклепиейон — светилище на Асклепий.

Асклепий — бог на лекарското изкуство; лекувал болни и дори възкресявал мъртъвци.

Аспазия, от Милет, втора жена на Перикъл.

Атал — име на няколко пергамски царе.

Атина — дъщеря на Зевс, богиня на мъдростта, занаятите, победата; покровителка на гр. Атина („Градозакрилница“).

Атис — красив момък, жрец и любимец на фригийската богиня Кибела.

Атлас — титан, който, според представите на древните гърци, крепял върху раменете си небесния свод.

Атропа — една от трите Мойри.

Афидва — атически дем (община).

Афродита — богиня на любовта и красотата, съпруга на бога — ковач Хефест.

Ахарна — атически дем (община).

Ахил — син на Пелей и Тетида, цар на мирмидонците (тесалийско племе), най-юначният участник в Троянската война.

Аякс — цар на Саламин, син на Теламон, участник в Троянската война. Претендент за оръжията на мъртвия Ахил, които обаче били присъдени не нему, а на Одисей. Умопомрачен от този неуспех, се самоубил.

Бактра — столица на персийската провинция Бактрия.

Бендида — тракийска богиня, отъждествявана с гръцката Артемида.

Беотия — област в Средна Гърция с главен град Тива.

Борей — бог на северния вятър.

Бриарей — сторък великан, участник в борбата на боговете срещу титаните.

Гадейра — град на южния бряг на Испания (дн. Кадикс).

Ганимед — красиво момче, отвлечено от Зевс на Олимп; виночерпец на боговете.

Гаргар — връх на планината Ида (в малоазийската област Троада).

Гела — град на югозападния бряг на Сицилия.

Герания — планина в Мегарида, на Коринтския провлак.

Горгий (V-IV в. пр.н.е.), от Леонтини в Сицилия, оратор.

Граник — река в Мала Азия, където през 334 г. пр.н.е. Александър Македонски нанесъл първото голямо поражение на персите.

Данаиди — петдесет дъщери на египетския цар Данай. Четиридесет и девет от тях убили своите съпрузи, поради което след смъртта си били наказани да наливат вода в пробита бъчва.

Данай — син на Бел, брат на Египт, баща на данаидите.

Даная — дъщеря на аргоския цар Акризий, майка на героя Персей, когото родила от Зевс. Последният проникнал в нейната медна кула, превърнат в златен дъжд.

Дарий III Кодоман — последен персийски цар, разбит от Александър Македонски.

Дафна — нимфа, превърната в лаврово дърво, за да се спаси от любовните преследвания на Аполон.

Девкалион — син на Прометей, възродител на човешкия род след световния потоп.

Дедал — митически атински строител, създател на критския лабиринт. Заедно със сина си Икар избягал от остров Крит, като излетял на собствено изобретени крила. При този полет Икар загинал.

Делфи — град в Средна Гърция, в подножието на планината Парнас, с прочуто прорицалище на Аполон.

Деметра — дъщеря на Кронос и Рея, майка на Персефона, богиня на земеделието.

Демостен (384–322 г. пр.н.е.) от атическия дем Пеания — оратор и политик, водач на антимакедонската партия в Атина.

Диасии — атински празник в чест на Зевс Милосърдният.

Дидима — селище близо до гр. Милет (в Мала Азия) с храм и прорицалище на Аполон.

Диоген от Синопа на Евксинския понт (Черно море) — философ-циник.

Диомед — ахейски герой, участник в Троянската война.

Дионис — син на Зевс и Семела, бог на виното и веселието.

Дионисий Млади — тиран на Сиракуза (367–343 г. пр.н.е.); свален от власт, станал учител в Коринт.

Диоскури — Кастор и Полидевк, синове на Зевс и Леда. Понеже единият бил смъртен, а другият — безсмъртен, те си поделили безсмъртието.

Додона — град в Епир (Северна Гърция) с храм и прорицалище на Зевс.

Еак — съдия в подземното царство (заедно с Минос и Радамант).

Евполид — комически поет, представител на „старата“ атическа комедия.

Евридика — съпруга на тракийския певец Орфей. След смъртта й последният получил разрешение да я изведе на горния свят, но само, при условие че няма да я погледне, докато не стигнат под слънцето. Орфей не издържал, погледнал Евридика, и тя се върнала сред мъртвите.

Еврипид (480–406 г. пр.н.е.) — велик трагически поет на древна Атина.

Евристей — цар на Микена, по чиято заповед Херакъл извършил прочутите дванайсет подвига.

Езоп — полулегендарен гръцки баснописец.

Елевзин — град в Атика, северозападно от Атина, със светилище на Деметра и Персефона.

Елевтера — град на границата между Беотия и Атика.

Елена („Хубавата Елена“) — дъщеря на Зевс и Леда, съпруга на спартанския цар Менелай, отвлечена от троянския царски син Парис, което предизвикало десетгодишната Троянска война.

Елисейско поле, Елисейска ливада — част от подземното царство, дето обитавали душите на праведниците.

Емпедокъл (V в. пр.н.е.) — гръцки философ. Според преданието загинал, като се хвърлил в кратера на вулкана Етна.

Ендимион — любимец на Селена.

Енилей — речен бог.

Епикур (342–270 г. пр.н.е.) от Самос — философ — материалист, последовател на Демокрит.

Епименид — критски мъдрец. Според легендата прекарал петдесет години от живота си в непрекъснат сън.

Ерехтей — легендарен атински цар.

Еригона — дъщеря на Икарий; когато последният бил убит от свои другари, Еригона, с помощта на своето куче, намерила трупа му.

Еридан — река в Италия, дн. По.

Еримант — планина в Аркадия, известна със свирепия глиган, убит от Херакъл.

Еринии — адски богини, възмездителки за пролята роднинска кръв.

Ерос — син на Афродита, бог на любовта.

Ета — планина в Тесалия (Северна Гърция), където, според преданието, Херакъл бил изгорен на клада.

Етна — вулканична планина в Сицилия.

Ехо — нимфа, влюбена в момъка Наркис (Нарцис) и изчезнала от любов по него, та останал само гласът й.

Ефес — голям йонийски град в Мала Азия.

Ефиалт — великан, който, заедно с брат си От, се борил против олимпийските богове, но бил убит от Аполон и Атина.

Замолксис — по произход гет, роб на Питагор; по-късно, освободен, започнал да разпространява питагорейското учение.

Зевксид (V в. пр.н.е.) — прочут гръцки художник.

Зевс — син на Кронос и Рея, върховен бог у древните гърци.

Зефир — бог на западния вятър.

Зопир — знатен персиец, който помогнал на Дарий Хистасп да завладее Вавилон.

Иберия — страна на Пиренейския полуостров, дн. Испания.

Ида — планинска верига в Северозападна Мала Азия.

Идоменей — цар на Крит, участник в Троянската война.

Изида — египетска богиня на земеделието.

Икар — син на митическия строител Делял.

Иксион — цар на Тесалия. Заради любовта си към Хера бил прикован в подземното царство към вечно въртящо се колело.

Илион — гр. Троя.

Илития — богиня покровителка на родилките.

Инах — аргоски цар, бог на едноименна река.

Ино — дъщеря на Кадъм, мятаха на Фрикс и Хела.

Йо — дъщеря на Инах, в която се влюбил Зевс.

Ис — град в Киликия (в Мала Азия), където през 333 г. пр.н.е. Александър Македонски победил персийския цар Дарий III Кодомая.

Истъм — Коринтският провлак, съединяващ Средна с Южна Гърция.

Ификъл — син на Амфитрион, брат на Херакъл.

Йолай — син на Ификъл, роднина и съратник на Херакъл.

Йония — западна част на Мала Азия, северно от Кария и южно от Еолида.

Калий — име на няколко представители на знатен атински род.

Калистен от Олинт — историк; придружавал Александър Македонски в неговите походи.

Кападокия — област в източната част на Мала Азия.

Капуа — град в Кампания (Италия).

Кария — област в Югозападна Мала Азия.

Касталия — извор на планината Парнас, посветен на Аполон и музите.

Кастор — елин от двамата Диоскури.

Кекроп — първият нар на Атина.

Керамикос — гробище в древна Атина.

Керкион — разбойник, убит от Тезей.

Килена — планинска верига в Аркадия (Пелопонес), родно място на Хермес.

Кинегир — герой от Гръцко-персийските войни, паднал в сражението при Маратон (490 г. пр.н.е.).

Кинурия — област в Аркадия (Пелопонес).

Кир Млади — син на Дарий II и Парисатида, загинал през 401 г. пр.н.е. в сражение против брата си Артаксеркс.

Кир Стари (559–529 г. пр.н.е.) — основател на персийската държава.

Кира — град във Фокида (Средна Гърция).

Китерон — планина между Беотия и Атика.

Кларос — град в Мала Азия със светилище на Аполон.

Клеон — политически деец на древна Атина, вожд на радикалната демокрация; според комическите поети — безсъвестен демагог.

Климена — майка на Фаетон.

Клиний — баща на атинския политически и военен деец Алкивиад.

Клит — пълноводен на Александър Македонски, негов спасител в битката при Граник.

Клото — най-старата от трите богини на съдбата, Мойрите; Клото, т.е. „Предачката“, преде нишката на човешкия живот.

Кодър — легендарен атически цар.

Колофон — един от дванайсетте най-големи йонийски града в Мала Азия.

Корибант — обожествен жрец на Кибела; вж Корибанти.

Корибанти — жреци на фригийската богиня Кибела.

Коринт — град, заемащ по-голямата част от Коринтския провлак и част от Пелопонес.

Кранион — публично място в Коринт.

Кратет (IV в. пр.н.е.) от Тива — философ — циник, ученик на Диоген.

Крез — последен цар на Лидия (560–546 г. пр.н.е.), прочут с приказните си богатства.

Кронос — титан, син на Уран и Гея; свалил от власт баща си, но и сам бил свален от сина си Зевс.

Ксант (1) — Друго название на р. Скамандър в Троада.

Ксант (2) — име на Ахилов кон-пророк.

Ксеркс — персийски цар, организатор на третия поход на персите срещу Елада; разбит в морското сражение при Саламин (480 г. пр.н.е.).

Лаерт — цар на остров Итака, баща на Одисей.

Лай — цар на Тива, баща на Едип.

Лакедемон — област в Южна Гърция, иначе: Спарта.

Лампсак — град в Мала Азия, на Хелеспонта.

Лахеза — една от Мойрите.

Леарх — син на Атамант от Ино, убит от баща си в пристъп на безумие.

Лебадия — град в Беотия.

Леда — съпруга на Тиндарей, майка на Кастор и Полидевк (вж. Диоскури), на Елена и Клитемнестра.

Лемнос — вулканичен остров в Егейско море, смятан за местопребиваване на бог Хефест.

Лета — „Река на забравата“ в подземното царство. Мъртвите пиели от нея, за да забравят земния си живот.

Лета (Латона) — съпруга на Зевс (преди Хера), майка на Аполон и Артемида.

Либия — Северна Африка, западно от Египет.

Ливан — планина във Финикия.

Лидия — държава в Мала Азия с главен град Сарди.

Лизимах — пълководец на Александър Македонски.

Лизип (IV в. пр.н.е.) от Сикион — скулптор.

Ликей — обществено място в източната част на Атина.

Линкей — един от аргонавтите, прочут с острото си зрение.

Ликорей — връх на планината Парнас.

Локсий — прозвище на Аполон.

Мавзол — цар на Халикарнас (377–353 г. пр.н.е.), комуто била издигната величествена гробница — Мавзолей.

Маратон — селище на източното крайбрежие на Атика, известно с морската битка между гърци и перси през 490 г. пр.н.е.

Марсий — фригийски силен, който дръзнал да се състезава с Аполон в музикално изкуство. Аполон го победил и за наказание го одрал.

Мая — дъщеря на Атлас, майка на Хермес.

Мегара — град на Коринтския провлак.

Медуза — чудовище, една от трите сестри горгони.

Мелеагър — син на калидонския цар Ойней; убил свирепия калидонски глиган.

Мелет — един от тримата Сократови обвинители пред съда.

Менелай — син на Атрей, брат на Агамемнон, съпруг на Елена.

Менип (III в. пр.н.е.) от Гадара — философ-циник, автор на сатири, недостигнали до нас.

Метимна — град на остров Лесбос.

Мидас — митически цар на Фригия, надарен със способност да превръща в злато всичко, до което се докосне.

Мидий — богат атинянин.

Милет — голям крайбрежен град в Кария (Мала Азия).

Милтиад — победител в сражението срещу персите при Маратон (490 г. пр.н.е.).

Минос — митически цар на Крит, син на Зевс и Европа, един от адските съдии (заедно с Еак и Радамант).

Мирон (V в. пр.н.е.) от Беотия — велик скулптор.

Митра — бог на слънцето у древните перси.

Мойри — три богини на човешката съдба: Клото („Предачката“), Лахеза („Богинята на жизнения жребий“) и Атропа („Неотвратимата“).

Мом — бог на критиката и насмешката.

Нарцис — син на речния бог Кефей; влюбен в себе си, той пренебрегнал любовта на нимфата Ехо и бил превърнат в цвете.

Немея — град в Арголида (Южна Гърция) с храм на Зевс.

Нестор — цар на Пилос, участник в Троянската война, прочут като сладкодумен оратор и мъдър съветник.

Нефела — първата жена на Атамант, майка на Фрикс и Хела.

Низа — планина, където Дионис прекарал детството си.

Ниоба — тиванска царица, дъщеря на Тантал, майка на дванайсет деца. Горда с тях, тя се държала непочтително към Лето, която имала само Аполон и Артемида. Последните отмъстили за майка си, като избили децата на Ниоба. Самата Ниоба се превърнала в каменна статуя.

Нирей — най-красивият сред ахейците, които участвали в Троянската война.

Нот — бог на южния вятър.

Одисей — цар на Итака, един от ахейските вождове, които участвали в Троянската война.

Озирис — върховен бог на египтяните.

Ойней — цар на Калидон, баща на Мелеагър.

Ойноя — град в Атика, на границата й с Беотия.

Олимп — планински масив в Северна Гърция, където според гръцката митология живеели боговете.

Олимпиада — македонска царица, съпруга на Филип II, майка на Александър Македонски.

Олимпия — местност в Елида (Южна Гърция), където били устройвани прочути игри.

Омир (IX в. пр.н.е.) — велик епически поет на древна Гърция, автор на поемите „Илиада“ и „Одисея“.

Орфей — митически певец от Тракия, съпруг на Евридика, заради която слязъл в подземното царство. Разкъсан от вакханките.

От — великан, брат на Ефиалт.

Паламед — син на евбейския цар Навплий, пребит с камъни под стените на Троя.

Пан — бог на горите, пасищата и стадата, изобретател на овчарската цафара.

Пангей — планина в Македония.

Парис — син на Приам. Отвлякъл спартанската царица Елена („Хубавата Елена“) и така причинил десетгодишната Троянска война.

Парнет — планина в Атика.

Патрокъл — герой от Троянската война, Ахилов приятел, убит от Хектор.

Партения — платина в Аркадия.

Пеласгикон — пространство откъм западната страна на атинския Акропол.

Пелей — цар на мирмидонците, баща на Ахил.

Пелопиди — потомци на Пелоп. Последният бил син на Тантал и баща на Атрей и Тиест.

Пелопонес, т.е. „Остров на Пелоп“ — най-южната част на Балканския полуостров.

Пенелопа — дъщеря на Икарий, съпруга на Одисей.

Пентей — син на Ехион и Агава, цар на Тива, разкъсан от вакханките, задето се противопоставил на Дионисовия култ.

Пеон — бог-лечител, отъждествяван с Аполон.

Пергам — град в малоазийска Мизия.

Пердикас — пълководец на Александър Македонски.

Периандър — тиран на Коринт (625–585 г. пр.н.е.).

Перикъл (V в. пр.н.е.) — атински държавен деец.

Персей — син на Зевс и Даная, убил чудовището Медуза.

Персефона — дъщеря на Зевс и Деметра, царица на подземното царство.

Пиза — град в Елида (Южна Гърция).

Пиндар (522–442 г. пр.н.е.), от Тива, прочут поет-лирик.

Пиритой — син на Зевс от жената на Иксион.

Пирифлегетонт — „Пламтящата река“ в подземното царство.

Пирон (IV в. пр.н.е.) от Елида — основател на скептическата философска школа.

Питагор (VI в. пр.н.е.) от Самос — основател на философска школа в гр. Кротон (Южна Италия).

Питак (VII-VI в. пр.н.е.) от Митилена — политически деец, един от седемте мъдреци на древността.

Питиокампт — разбойник, убит от Тезей.

Питис — нимфа.

Платон (427–347 г. пр.н.е.) от Атина — основател на Академията.

Плутон — син на Кронос и Рея, брат на Зевс, бог на подземното царство; също: Андоней.

Плутос — бог на богатството.

Пникс — хълм в Атина, дето заседавало Народното събрание.

Пол — трагически актьор.

Полидевк — брат на Кастор, вж Диоскури.

Поликлет (V в. пр.н.е.) от Сикион — скулптор и строител.

Поликсена — дъщеря на Приам и Хекуба, принесена в жертва над гроба на Ахил.

Пор — индийски цар.

Посейдон — син на Кронос и Рея, брат на Зевс, бог на морските води.

Потос — син на Афродита, бог на любовната страст.

Праксител (IV в. пр.н.е.) — гръцки скулптор.

Приам — последен цар на Троя, баща на Хектор и Парис.

Приап — син на Афродита и Дионис, бог на мъжкото плодородие, изобразяван с голям фалос.

Прометей — титан, син на Япет и Климена (или Темида); откраднал огъня от боговете и го подарил на смъртните.

Протезилай — вожд на тесалийците, първият ахеец, който паднал убит под стените на Троя.

Протей — морско божество, което притежавало способността да се превъплъщава.

Прузий — цар на Витиния (в Мала Азия).

Птолемей — наречен Филаделф, цар на Египет (от 285 до 247 г.).

Рея — дъщеря на Уран и Гея, майка на Зевс, Посейдон и Плутон.

Родос — остров край югозападния бряг на Мала Азия.

Сабазий — тракийско-фригийски бог, отъждествяван с Дионис.

Салмоней — син на бог Еол. Одързостил се да наподобява мълнията и гръмотевицата, поради което Зевс го поразил и запратил в Тартара.

Сарданапал — цар на Асирия.

Сатир — трагически актьор.

Селевк — пълководец на Александър Македонски, основател на Сирийската монархия и пръв неин цар (312–281 г. пр.н.е.).

Селена — богиня на Луната, сестра на Хелиос.

Семела — дъщеря на Кадъм, майка на бог Дионис.

Сидон — град във Финикия.

Сизиф — цар на Коринт, осъден в подземното царство да тласка по нагорнище грамаден камък, който винаги се изплъзвал от ръцете му и политал надолу по склона.

Сикион — град в североизточен Пелопонес.

Скирон — разбойник, убит от Тезей.

Синопа — град в Пафлагония, разположен на Евксинския понт (Черно море), родно място на философа Диоген.

Сириус — съзвездие, назовано „Голямото куче“.

Сократ (469–399 г. пр.н.е.), от Атина, философ, учител на Платон.

Солон (VII-VI в. пр.н.е.) — атински държавник и поет, един от седемте мъдреци на древността.

Спарта — главен град на областта Лакония (в Южна Гърция).

Стикс — „Ужасната река“ в подземното царство.

Стоа — като нарицателно име: галерия с колони, портик; като собствено име: Стоа Пойкиле, т.е. „Пъстрата галерия“ в Атина, където Зенон, основателят на стоицизма, водил своите преподавания.

Стратоника — дъщеря на Дометрий Полиоркет, съпруга на Селевк, а впоследствие — на Антиох.

Сципион — Публий Корнелий Сципион Африкански Стари (ок. 235–183 г. пр.н.е.) — римски пълководец, участник във Втората пуническа война, победител на Ханибал.

Таврика (Таврида) — страна на таврите, дн. Кримски полуостров.

Тайгет — планина в Пелопонес.

Талес (VII-VI в. пр.н.е.) от Милет — философ от йонийската: школа, един от седемте мъдреци на древността.

Тамирис — тракийски певец, който дръзнал да се мери с музите по-певчески дар; за наказание бил ослепен.

Танаис — река в Скития, дн. Дон.

Тантал — фригийски цар, в подземното царство осъден на вечен глад, задето разгласил божествени тайни.

Тартар — пространство под ада, където Зевс запратил титаните.

Тегея — град в Аркадия (Южна Гърция).

Тезей — митически цар на Атина, победител на разбойници, унищожител на чудовища.

Телеф — син на Херакъл, цар на Мизия.

Темида — дъщеря на Уран и Гея, богиня на справедливостта и правосъдието.

Темистокъл (VI-V в. пр.н.е.) — атински военен и държавен деец.

Тенар — нос на южния край на Пелопонес (дн. Матапан).

Терсит — ахейски войник, участник в Троянската война, прочут грозник.

Тетида — морска богиня, майка на Ахил.

Тива — главен град на областта Беотия (в Средна Гърция), прочутата „седмовратна“ Тива.

Тир — морски град във Финикия.

Тирезий — тивански прорицател.

Тиро — дъщеря на Салмоней.

Титий — гигант, запратен от Аполон и Артемида в подземното царство.

Титон — фригийски цяр, съпруг на Зората, която му измолила от боговете вечен живот, но не и вечна младост.

Тритогения — епитет на Атина Палада.

Тритон — морско божество, син на бог Посейдон.

Троада — област в Северозападна Мала Азия с главен град Троя.

Троя — главен град на областта Троада (в Мала Азия).

Фаетон — син на Хелиос и Климена. Поради неумение да управлява слънчевите коне предизвикал световен пожар.

Фаон — любимец на богиня Афродита.

Фарос — остров близо до Александрия с прочут маяк от времето на Птолемей Филадрлф (царувал от 285 до 247 г.).

Федър — приятел на Сократ.

Фидий (490–432 г. пр.н.е.) — прочут гръцки скулптор.

Филака — град в Тесалия.

Филип II, цар на Македония (359–336 г. пр.н.е.) — баща на Александър Македонски.

Финей — тракийски нар, осъден от боговете на вечен глад: крилатите харпии омърсявали храната му или я изтръгвали из ръцете му.

Фокион (IV в. пр.н.е.) — атински политически и военен деец, поддръжник на промакедонска линия.

Фолоя — планинска област в Пелопонес.

Фригия (или Голяма Фригия) — област във вътрешна Мала Азия.

Фрикс — син на цар Атамант и Нефела, брат на Хела. За да се спасят от мащехата си, двете дена побягнали на златорунен овен. При това бягство Хела загинала, падайки в протока, наречен на нейно име „Хелеспонт“.

Фтиотида — област в Тесалия (Северна Гърция).

Халикарнас — град в малоазийската област Кария.

Ханибал (249 или 247–183 г. пр.н.е.) — син на Хамилкар, картагенски пълководец.

Харита — богиня на прелестта, съпруга на бога-ковач Хефест.

Харити — божества на красотата и радостта, лат. Грации (Gratiae).

Хармид — вуйчо на философа Платон.

Харон — лодкар в подземното царство, който превозвал душите на мъртвите.

Хеба — богиня на младостта, дъщеря на Зевс и Хера, съпруга на Херакъл след обожествяването му.

Хезиод (IX в. пр.н.е.) — епически поет от Беотия, автор на поемите „Дела и дни“ и „Теогония“.

Хеката — първоначално — богиня от подземното царство, по-късно — богиня на Луната.

Хектор — син на Приам и Хекуба, защитник на Троя, убит от Ахил.

Хекуба — троянска царица, съпруга на Приам, майка на Хектор и Парис.

Хела — сестра на Фрикс.

Хелеспонт — протокът, който свързва Пропонтида (Мраморно море) с Егейско море; дн. Дарданели.

Хеликон — планина в Беотия (Средна Гърция), посветена на Аполон и музите.

Хера — дъщеря на Кронос и Рея, сестра и съпруга на Зевс.

Херакъл (Херкулес) — син на Зевс и Алкмена, герой, извършил дванайсет прочути подвига.

Хермафродит — син на Хермес и Афродита, двуполово същество.

Хермес — бог-вестител на олимпийските богове; същевременно — бог от подземното царство, водител на душите на мъртвите.

Хефест — бог на ковашкото изкуство.

Хефестион — любимец на Александър Македонски.

Хименей — бог на брака.

Химера — чудовище с глава на лъв, тяло на коза и опашка на змия.

Химерос — бог на любовното желание.

Химет — планина в Атика.

Хиос — остров край йонийския бряг на Мала Азия.

Хипербол — атински политически деец от времето на Пелопонеската война.

Хирон — кентавър, учител на Ахил.

Хор — египетски бог, син на Озирис и Изида.

Хори — богини на годишните времена и времето.

Хризип (280–207 г. пр.н.е.) — философ, представител на стоицизма.

Цербер — чудовищно куче, което пазело вратата на подземното царство.

Язон — предводител на аргонавтите в похода им за златното руно.

Ясион — любимец на богиня Деметра.

Япет — титан, баща на Прометей.

За превода и изданието

Книгата, която читателят държи в ръцете си, съдържа дванайсет диалога на Лукиан. Изборът се основава на съображения относно идейната и художествената значителност на произведенията.

Предлаганият превод има за основа гръцкия текст от изданието Luciani Samosatensis Opera ex recensione Guilielmi Dindorfii, Graece et Latine cum indicibus, Editio altera emendatior, Parisiis MDCCCLXXXIV. В отделни случаи са допускани отклонения от това издание, за да се възприемат четения, предлагани от други. Редът на диалозите в нашето издание следва този на току-що посоченото парижко издание.

Някои преводачи смятат за нужно да съпровождат известни места из Лукиановия текст със собствени ремарки. В настоящото издание тази практика не намира приложение. Когато една реплика се състои от части, отправяни последователно към различни участници в диалога, думите, които се отнасят към едно лице, се отделят от думите, които се отнасят към друго, чрез тире.

Преводачът сметна за целесъобразно да не пояснява собствените имена в Бележките, тъй като подобно нещо би утежнило последните и би затруднило четенето. Това се налага още от факта, че едно и също име, което се нуждае от пояснения, се среща не само в едно съчинение. По тази причина пояснения към собствените имена се дават в един Именен показалец. В този Показалец не са включени имената на измислените герои. Не са дадени също така имената на действителни личности, които Лукиановият текст достатъчно изяснява. Що се отнася до поясненията в Именния показалец, те са по възможност кратки и свързани със съдържанието на творбите, в които се намират.

Издание:

Лукиан

Диалози

 

Издателство „Народна култура“

 

Редактор: Радко Радков

Художник: Олга Йончева

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Лиляна Малякова, Величка Герова