Съдържание
-
Икароменип, или надоблачният пътешественик
5
- Ἰκαρομένιππος ἢ Ὑπερνέφελος
-
Икароменип, или надоблачният пътешественик 5
Именен показалец
Агамемнон — цар на Микена, върховен главнокомандуващ на ахейците в троянската война.
Аедона — дъщеря на Пандарей от Милет, превърната от боговете в славей.
Андоней — вж. Плутон.
Академия — градина на атическия герой Академ. Там се помещавала философската школа на Платон, назована същото име.
Акризий — митически цар на Аргос, баща на Даная.
Акрокоринт — крепостната част на гр. Коринт.
Акропол — изобщо, крепостна част на град; много често — укрепената част на гр. Атина.
Актеон — внук на таванския герой Кадъм, ловец, превърнат от Артемида в елен и разкъсан от собствените си кучета.
Александър (I), наречен Велики или Македонски, цар на Македония (336–323 г. пр.н.е.), син на Филип II.
Александър (2) — цар на тесалийския град Фера.
Алкамен (V в. пр.н.е.) от Атина — скулптор, ученик на Фидий.
Алкестида — тесалийска царица, съпруга на цар Адмет, която се съгласила да умре вместо своя съпруг.
Алкмена — съпруга на тиванския цар Амфитрион, родила героя Херакъл от Зевс.
Амикла — град в Лакомия (Южна Гърция).
Аминт — цар на Македония, баща на Филип II.
Амфитрион — тивански цар, съпруг на Алкмена.
Амфитрита — съпруга на бог Посейдон, владетелка на моретата.
Анакейон — храм на Диоскурите (Кастор и Полидевк).
Анаксагор (ок. 500–428 г. пр.н.е.), от Клазомена, философ от йонийската школа.
Антигон — пълководец на Александър Македонски, баща на Деметрий Полиоркет.
Антилох — син на героя Нестор, загинал в сражение, защищавайки баща си.
Антиопа — дъщеря на речния бог Азоп, с която Зевс, превърнат в сатир, встъпил в любовни връзки.
Антиох I — цар на Сирия, син на Селевк.
Антистен (V-IV в. пр.н.е.), от Атина, философ, основател на школата на киниците (циниците).
Анубис — египетско божество, изобразявано с кучешка глава.
Анхиз — троянец, от когото Афродита родила героя Еней.
Аорнска крепост — крепостен град в Индия, превзет от Александър Македонски.
Аполон — син на Зевс и Лета (Латона), бог на светлината, музиката и поезията.
Арбела — град в Асирия, дето през 331 г. пр.н.е. Александър Македонски нанесъл тежко поражение на персите.
Арго — корабът на участниците в похода за златното руно (оттам; аргонавти).
Аргос (1) — главен град на Арголида (в Южна Гърция).
Аргос (2) — стоок страж на превърнатата в юница Йо; убит от Хермес.
Арес — син на Зевс и Хера, бог на войната.
Арион (VII в. пр.н.е.), от Метимна на о. Лесбос, лирически поет.
Аристид (ок. 540–467 г. пр.н.е.) — атинянин, политически деец, назован Справедливият.
Аристодем — трагически актьор.
Аристофан (ок. 444–380 г. пр.н.е.) — велик комически поет, представител на т.нар. „стара“ атическа комедия.
Аркадия — планинска област в централен Пелопонес (Южна Гърция).
Артемида — дъщеря на Зевс и Лето (Латена), богиня на лова, покровителка на дивите животни.
Асклепиейон — светилище на Асклепий.
Асклепий — бог на лекарското изкуство; лекувал болни и дори възкресявал мъртъвци.
Аспазия, от Милет, втора жена на Перикъл.
Атал — име на няколко пергамски царе.
Атина — дъщеря на Зевс, богиня на мъдростта, занаятите, победата; покровителка на гр. Атина („Градозакрилница“).
Атис — красив момък, жрец и любимец на фригийската богиня Кибела.
Атлас — титан, който, според представите на древните гърци, крепял върху раменете си небесния свод.
Атропа — една от трите Мойри.
Афидва — атически дем (община).
Афродита — богиня на любовта и красотата, съпруга на бога — ковач Хефест.
Ахарна — атически дем (община).
Ахил — син на Пелей и Тетида, цар на мирмидонците (тесалийско племе), най-юначният участник в Троянската война.
Аякс — цар на Саламин, син на Теламон, участник в Троянската война. Претендент за оръжията на мъртвия Ахил, които обаче били присъдени не нему, а на Одисей. Умопомрачен от този неуспех, се самоубил.
Бактра — столица на персийската провинция Бактрия.
Бендида — тракийска богиня, отъждествявана с гръцката Артемида.
Беотия — област в Средна Гърция с главен град Тива.
Борей — бог на северния вятър.
Бриарей — сторък великан, участник в борбата на боговете срещу титаните.
Гадейра — град на южния бряг на Испания (дн. Кадикс).
Ганимед — красиво момче, отвлечено от Зевс на Олимп; виночерпец на боговете.
Гаргар — връх на планината Ида (в малоазийската област Троада).
Гела — град на югозападния бряг на Сицилия.
Герания — планина в Мегарида, на Коринтския провлак.
Горгий (V-IV в. пр.н.е.), от Леонтини в Сицилия, оратор.
Граник — река в Мала Азия, където през 334 г. пр.н.е. Александър Македонски нанесъл първото голямо поражение на персите.
Данаиди — петдесет дъщери на египетския цар Данай. Четиридесет и девет от тях убили своите съпрузи, поради което след смъртта си били наказани да наливат вода в пробита бъчва.
Данай — син на Бел, брат на Египт, баща на данаидите.
Даная — дъщеря на аргоския цар Акризий, майка на героя Персей, когото родила от Зевс. Последният проникнал в нейната медна кула, превърнат в златен дъжд.
Дарий III Кодоман — последен персийски цар, разбит от Александър Македонски.
Дафна — нимфа, превърната в лаврово дърво, за да се спаси от любовните преследвания на Аполон.
Девкалион — син на Прометей, възродител на човешкия род след световния потоп.
Дедал — митически атински строител, създател на критския лабиринт. Заедно със сина си Икар избягал от остров Крит, като излетял на собствено изобретени крила. При този полет Икар загинал.
Делфи — град в Средна Гърция, в подножието на планината Парнас, с прочуто прорицалище на Аполон.
Деметра — дъщеря на Кронос и Рея, майка на Персефона, богиня на земеделието.
Демостен (384–322 г. пр.н.е.) от атическия дем Пеания — оратор и политик, водач на антимакедонската партия в Атина.
Диасии — атински празник в чест на Зевс Милосърдният.
Дидима — селище близо до гр. Милет (в Мала Азия) с храм и прорицалище на Аполон.
Диоген от Синопа на Евксинския понт (Черно море) — философ-циник.
Диомед — ахейски герой, участник в Троянската война.
Дионис — син на Зевс и Семела, бог на виното и веселието.
Дионисий Млади — тиран на Сиракуза (367–343 г. пр.н.е.); свален от власт, станал учител в Коринт.
Диоскури — Кастор и Полидевк, синове на Зевс и Леда. Понеже единият бил смъртен, а другият — безсмъртен, те си поделили безсмъртието.
Додона — град в Епир (Северна Гърция) с храм и прорицалище на Зевс.
Еак — съдия в подземното царство (заедно с Минос и Радамант).
Евполид — комически поет, представител на „старата“ атическа комедия.
Евридика — съпруга на тракийския певец Орфей. След смъртта й последният получил разрешение да я изведе на горния свят, но само, при условие че няма да я погледне, докато не стигнат под слънцето. Орфей не издържал, погледнал Евридика, и тя се върнала сред мъртвите.
Еврипид (480–406 г. пр.н.е.) — велик трагически поет на древна Атина.
Евристей — цар на Микена, по чиято заповед Херакъл извършил прочутите дванайсет подвига.
Езоп — полулегендарен гръцки баснописец.
Елевзин — град в Атика, северозападно от Атина, със светилище на Деметра и Персефона.
Елевтера — град на границата между Беотия и Атика.
Елена („Хубавата Елена“) — дъщеря на Зевс и Леда, съпруга на спартанския цар Менелай, отвлечена от троянския царски син Парис, което предизвикало десетгодишната Троянска война.
Елисейско поле, Елисейска ливада — част от подземното царство, дето обитавали душите на праведниците.
Емпедокъл (V в. пр.н.е.) — гръцки философ. Според преданието загинал, като се хвърлил в кратера на вулкана Етна.
Ендимион — любимец на Селена.
Енилей — речен бог.
Епикур (342–270 г. пр.н.е.) от Самос — философ — материалист, последовател на Демокрит.
Епименид — критски мъдрец. Според легендата прекарал петдесет години от живота си в непрекъснат сън.
Ерехтей — легендарен атински цар.
Еригона — дъщеря на Икарий; когато последният бил убит от свои другари, Еригона, с помощта на своето куче, намерила трупа му.
Еридан — река в Италия, дн. По.
Еримант — планина в Аркадия, известна със свирепия глиган, убит от Херакъл.
Еринии — адски богини, възмездителки за пролята роднинска кръв.
Ерос — син на Афродита, бог на любовта.
Ета — планина в Тесалия (Северна Гърция), където, според преданието, Херакъл бил изгорен на клада.
Етна — вулканична планина в Сицилия.
Ехо — нимфа, влюбена в момъка Наркис (Нарцис) и изчезнала от любов по него, та останал само гласът й.
Ефес — голям йонийски град в Мала Азия.
Ефиалт — великан, който, заедно с брат си От, се борил против олимпийските богове, но бил убит от Аполон и Атина.
Замолксис — по произход гет, роб на Питагор; по-късно, освободен, започнал да разпространява питагорейското учение.
Зевксид (V в. пр.н.е.) — прочут гръцки художник.
Зевс — син на Кронос и Рея, върховен бог у древните гърци.
Зефир — бог на западния вятър.
Зопир — знатен персиец, който помогнал на Дарий Хистасп да завладее Вавилон.
Иберия — страна на Пиренейския полуостров, дн. Испания.
Ида — планинска верига в Северозападна Мала Азия.
Идоменей — цар на Крит, участник в Троянската война.
Изида — египетска богиня на земеделието.
Икар — син на митическия строител Делял.
Иксион — цар на Тесалия. Заради любовта си към Хера бил прикован в подземното царство към вечно въртящо се колело.
Илион — гр. Троя.
Илития — богиня покровителка на родилките.
Инах — аргоски цар, бог на едноименна река.
Ино — дъщеря на Кадъм, мятаха на Фрикс и Хела.
Йо — дъщеря на Инах, в която се влюбил Зевс.
Ис — град в Киликия (в Мала Азия), където през 333 г. пр.н.е. Александър Македонски победил персийския цар Дарий III Кодомая.
Истъм — Коринтският провлак, съединяващ Средна с Южна Гърция.
Ификъл — син на Амфитрион, брат на Херакъл.
Йолай — син на Ификъл, роднина и съратник на Херакъл.
Йония — западна част на Мала Азия, северно от Кария и южно от Еолида.
Калий — име на няколко представители на знатен атински род.
Калистен от Олинт — историк; придружавал Александър Македонски в неговите походи.
Кападокия — област в източната част на Мала Азия.
Капуа — град в Кампания (Италия).
Кария — област в Югозападна Мала Азия.
Касталия — извор на планината Парнас, посветен на Аполон и музите.
Кастор — елин от двамата Диоскури.
Кекроп — първият нар на Атина.
Керамикос — гробище в древна Атина.
Керкион — разбойник, убит от Тезей.
Килена — планинска верига в Аркадия (Пелопонес), родно място на Хермес.
Кинегир — герой от Гръцко-персийските войни, паднал в сражението при Маратон (490 г. пр.н.е.).
Кинурия — област в Аркадия (Пелопонес).
Кир Млади — син на Дарий II и Парисатида, загинал през 401 г. пр.н.е. в сражение против брата си Артаксеркс.
Кир Стари (559–529 г. пр.н.е.) — основател на персийската държава.
Кира — град във Фокида (Средна Гърция).
Китерон — планина между Беотия и Атика.
Кларос — град в Мала Азия със светилище на Аполон.
Клеон — политически деец на древна Атина, вожд на радикалната демокрация; според комическите поети — безсъвестен демагог.
Климена — майка на Фаетон.
Клиний — баща на атинския политически и военен деец Алкивиад.
Клит — пълноводен на Александър Македонски, негов спасител в битката при Граник.
Клото — най-старата от трите богини на съдбата, Мойрите; Клото, т.е. „Предачката“, преде нишката на човешкия живот.
Кодър — легендарен атически цар.
Колофон — един от дванайсетте най-големи йонийски града в Мала Азия.
Корибант — обожествен жрец на Кибела; вж Корибанти.
Корибанти — жреци на фригийската богиня Кибела.
Коринт — град, заемащ по-голямата част от Коринтския провлак и част от Пелопонес.
Кранион — публично място в Коринт.
Кратет (IV в. пр.н.е.) от Тива — философ — циник, ученик на Диоген.
Крез — последен цар на Лидия (560–546 г. пр.н.е.), прочут с приказните си богатства.
Кронос — титан, син на Уран и Гея; свалил от власт баща си, но и сам бил свален от сина си Зевс.
Ксант (1) — Друго название на р. Скамандър в Троада.
Ксант (2) — име на Ахилов кон-пророк.
Ксеркс — персийски цар, организатор на третия поход на персите срещу Елада; разбит в морското сражение при Саламин (480 г. пр.н.е.).
Лаерт — цар на остров Итака, баща на Одисей.
Лай — цар на Тива, баща на Едип.
Лакедемон — област в Южна Гърция, иначе: Спарта.
Лампсак — град в Мала Азия, на Хелеспонта.
Лахеза — една от Мойрите.
Леарх — син на Атамант от Ино, убит от баща си в пристъп на безумие.
Лебадия — град в Беотия.
Леда — съпруга на Тиндарей, майка на Кастор и Полидевк (вж. Диоскури), на Елена и Клитемнестра.
Лемнос — вулканичен остров в Егейско море, смятан за местопребиваване на бог Хефест.
Лета — „Река на забравата“ в подземното царство. Мъртвите пиели от нея, за да забравят земния си живот.
Лета (Латона) — съпруга на Зевс (преди Хера), майка на Аполон и Артемида.
Либия — Северна Африка, западно от Египет.
Ливан — планина във Финикия.
Лидия — държава в Мала Азия с главен град Сарди.
Лизимах — пълководец на Александър Македонски.
Лизип (IV в. пр.н.е.) от Сикион — скулптор.
Ликей — обществено място в източната част на Атина.
Линкей — един от аргонавтите, прочут с острото си зрение.
Ликорей — връх на планината Парнас.
Локсий — прозвище на Аполон.
Мавзол — цар на Халикарнас (377–353 г. пр.н.е.), комуто била издигната величествена гробница — Мавзолей.
Маратон — селище на източното крайбрежие на Атика, известно с морската битка между гърци и перси през 490 г. пр.н.е.
Марсий — фригийски силен, който дръзнал да се състезава с Аполон в музикално изкуство. Аполон го победил и за наказание го одрал.
Мая — дъщеря на Атлас, майка на Хермес.
Мегара — град на Коринтския провлак.
Медуза — чудовище, една от трите сестри горгони.
Мелеагър — син на калидонския цар Ойней; убил свирепия калидонски глиган.
Мелет — един от тримата Сократови обвинители пред съда.
Менелай — син на Атрей, брат на Агамемнон, съпруг на Елена.
Менип (III в. пр.н.е.) от Гадара — философ-циник, автор на сатири, недостигнали до нас.
Метимна — град на остров Лесбос.
Мидас — митически цар на Фригия, надарен със способност да превръща в злато всичко, до което се докосне.
Мидий — богат атинянин.
Милет — голям крайбрежен град в Кария (Мала Азия).
Милтиад — победител в сражението срещу персите при Маратон (490 г. пр.н.е.).
Минос — митически цар на Крит, син на Зевс и Европа, един от адските съдии (заедно с Еак и Радамант).
Мирон (V в. пр.н.е.) от Беотия — велик скулптор.
Митра — бог на слънцето у древните перси.
Мойри — три богини на човешката съдба: Клото („Предачката“), Лахеза („Богинята на жизнения жребий“) и Атропа („Неотвратимата“).
Мом — бог на критиката и насмешката.
Нарцис — син на речния бог Кефей; влюбен в себе си, той пренебрегнал любовта на нимфата Ехо и бил превърнат в цвете.
Немея — град в Арголида (Южна Гърция) с храм на Зевс.
Нестор — цар на Пилос, участник в Троянската война, прочут като сладкодумен оратор и мъдър съветник.
Нефела — първата жена на Атамант, майка на Фрикс и Хела.
Низа — планина, където Дионис прекарал детството си.
Ниоба — тиванска царица, дъщеря на Тантал, майка на дванайсет деца. Горда с тях, тя се държала непочтително към Лето, която имала само Аполон и Артемида. Последните отмъстили за майка си, като избили децата на Ниоба. Самата Ниоба се превърнала в каменна статуя.
Нирей — най-красивият сред ахейците, които участвали в Троянската война.
Нот — бог на южния вятър.
Одисей — цар на Итака, един от ахейските вождове, които участвали в Троянската война.
Озирис — върховен бог на египтяните.
Ойней — цар на Калидон, баща на Мелеагър.
Ойноя — град в Атика, на границата й с Беотия.
Олимп — планински масив в Северна Гърция, където според гръцката митология живеели боговете.
Олимпиада — македонска царица, съпруга на Филип II, майка на Александър Македонски.
Олимпия — местност в Елида (Южна Гърция), където били устройвани прочути игри.
Омир (IX в. пр.н.е.) — велик епически поет на древна Гърция, автор на поемите „Илиада“ и „Одисея“.
Орфей — митически певец от Тракия, съпруг на Евридика, заради която слязъл в подземното царство. Разкъсан от вакханките.
От — великан, брат на Ефиалт.
Паламед — син на евбейския цар Навплий, пребит с камъни под стените на Троя.
Пан — бог на горите, пасищата и стадата, изобретател на овчарската цафара.
Пангей — планина в Македония.
Парис — син на Приам. Отвлякъл спартанската царица Елена („Хубавата Елена“) и така причинил десетгодишната Троянска война.
Парнет — планина в Атика.
Патрокъл — герой от Троянската война, Ахилов приятел, убит от Хектор.
Партения — платина в Аркадия.
Пеласгикон — пространство откъм западната страна на атинския Акропол.
Пелей — цар на мирмидонците, баща на Ахил.
Пелопиди — потомци на Пелоп. Последният бил син на Тантал и баща на Атрей и Тиест.
Пелопонес, т.е. „Остров на Пелоп“ — най-южната част на Балканския полуостров.
Пенелопа — дъщеря на Икарий, съпруга на Одисей.
Пентей — син на Ехион и Агава, цар на Тива, разкъсан от вакханките, задето се противопоставил на Дионисовия култ.
Пеон — бог-лечител, отъждествяван с Аполон.
Пергам — град в малоазийска Мизия.
Пердикас — пълководец на Александър Македонски.
Периандър — тиран на Коринт (625–585 г. пр.н.е.).
Перикъл (V в. пр.н.е.) — атински държавен деец.
Персей — син на Зевс и Даная, убил чудовището Медуза.
Персефона — дъщеря на Зевс и Деметра, царица на подземното царство.
Пиза — град в Елида (Южна Гърция).
Пиндар (522–442 г. пр.н.е.), от Тива, прочут поет-лирик.
Пиритой — син на Зевс от жената на Иксион.
Пирифлегетонт — „Пламтящата река“ в подземното царство.
Пирон (IV в. пр.н.е.) от Елида — основател на скептическата философска школа.
Питагор (VI в. пр.н.е.) от Самос — основател на философска школа в гр. Кротон (Южна Италия).
Питак (VII-VI в. пр.н.е.) от Митилена — политически деец, един от седемте мъдреци на древността.
Питиокампт — разбойник, убит от Тезей.
Питис — нимфа.
Платон (427–347 г. пр.н.е.) от Атина — основател на Академията.
Плутон — син на Кронос и Рея, брат на Зевс, бог на подземното царство; също: Андоней.
Плутос — бог на богатството.
Пникс — хълм в Атина, дето заседавало Народното събрание.
Пол — трагически актьор.
Полидевк — брат на Кастор, вж Диоскури.
Поликлет (V в. пр.н.е.) от Сикион — скулптор и строител.
Поликсена — дъщеря на Приам и Хекуба, принесена в жертва над гроба на Ахил.
Пор — индийски цар.
Посейдон — син на Кронос и Рея, брат на Зевс, бог на морските води.
Потос — син на Афродита, бог на любовната страст.
Праксител (IV в. пр.н.е.) — гръцки скулптор.
Приам — последен цар на Троя, баща на Хектор и Парис.
Приап — син на Афродита и Дионис, бог на мъжкото плодородие, изобразяван с голям фалос.
Прометей — титан, син на Япет и Климена (или Темида); откраднал огъня от боговете и го подарил на смъртните.
Протезилай — вожд на тесалийците, първият ахеец, който паднал убит под стените на Троя.
Протей — морско божество, което притежавало способността да се превъплъщава.
Прузий — цар на Витиния (в Мала Азия).
Птолемей — наречен Филаделф, цар на Египет (от 285 до 247 г.).
Рея — дъщеря на Уран и Гея, майка на Зевс, Посейдон и Плутон.
Родос — остров край югозападния бряг на Мала Азия.
Сабазий — тракийско-фригийски бог, отъждествяван с Дионис.
Салмоней — син на бог Еол. Одързостил се да наподобява мълнията и гръмотевицата, поради което Зевс го поразил и запратил в Тартара.
Сарданапал — цар на Асирия.
Сатир — трагически актьор.
Селевк — пълководец на Александър Македонски, основател на Сирийската монархия и пръв неин цар (312–281 г. пр.н.е.).
Селена — богиня на Луната, сестра на Хелиос.
Семела — дъщеря на Кадъм, майка на бог Дионис.
Сидон — град във Финикия.
Сизиф — цар на Коринт, осъден в подземното царство да тласка по нагорнище грамаден камък, който винаги се изплъзвал от ръцете му и политал надолу по склона.
Сикион — град в североизточен Пелопонес.
Скирон — разбойник, убит от Тезей.
Синопа — град в Пафлагония, разположен на Евксинския понт (Черно море), родно място на философа Диоген.
Сириус — съзвездие, назовано „Голямото куче“.
Сократ (469–399 г. пр.н.е.), от Атина, философ, учител на Платон.
Солон (VII-VI в. пр.н.е.) — атински държавник и поет, един от седемте мъдреци на древността.
Спарта — главен град на областта Лакония (в Южна Гърция).
Стикс — „Ужасната река“ в подземното царство.
Стоа — като нарицателно име: галерия с колони, портик; като собствено име: Стоа Пойкиле, т.е. „Пъстрата галерия“ в Атина, където Зенон, основателят на стоицизма, водил своите преподавания.
Стратоника — дъщеря на Дометрий Полиоркет, съпруга на Селевк, а впоследствие — на Антиох.
Сципион — Публий Корнелий Сципион Африкански Стари (ок. 235–183 г. пр.н.е.) — римски пълководец, участник във Втората пуническа война, победител на Ханибал.
Таврика (Таврида) — страна на таврите, дн. Кримски полуостров.
Тайгет — планина в Пелопонес.
Талес (VII-VI в. пр.н.е.) от Милет — философ от йонийската: школа, един от седемте мъдреци на древността.
Тамирис — тракийски певец, който дръзнал да се мери с музите по-певчески дар; за наказание бил ослепен.
Танаис — река в Скития, дн. Дон.
Тантал — фригийски цар, в подземното царство осъден на вечен глад, задето разгласил божествени тайни.
Тартар — пространство под ада, където Зевс запратил титаните.
Тегея — град в Аркадия (Южна Гърция).
Тезей — митически цар на Атина, победител на разбойници, унищожител на чудовища.
Телеф — син на Херакъл, цар на Мизия.
Темида — дъщеря на Уран и Гея, богиня на справедливостта и правосъдието.
Темистокъл (VI-V в. пр.н.е.) — атински военен и държавен деец.
Тенар — нос на южния край на Пелопонес (дн. Матапан).
Терсит — ахейски войник, участник в Троянската война, прочут грозник.
Тетида — морска богиня, майка на Ахил.
Тива — главен град на областта Беотия (в Средна Гърция), прочутата „седмовратна“ Тива.
Тир — морски град във Финикия.
Тирезий — тивански прорицател.
Тиро — дъщеря на Салмоней.
Титий — гигант, запратен от Аполон и Артемида в подземното царство.
Титон — фригийски цяр, съпруг на Зората, която му измолила от боговете вечен живот, но не и вечна младост.
Тритогения — епитет на Атина Палада.
Тритон — морско божество, син на бог Посейдон.
Троада — област в Северозападна Мала Азия с главен град Троя.
Троя — главен град на областта Троада (в Мала Азия).
Фаетон — син на Хелиос и Климена. Поради неумение да управлява слънчевите коне предизвикал световен пожар.
Фаон — любимец на богиня Афродита.
Фарос — остров близо до Александрия с прочут маяк от времето на Птолемей Филадрлф (царувал от 285 до 247 г.).
Федър — приятел на Сократ.
Фидий (490–432 г. пр.н.е.) — прочут гръцки скулптор.
Филака — град в Тесалия.
Филип II, цар на Македония (359–336 г. пр.н.е.) — баща на Александър Македонски.
Финей — тракийски нар, осъден от боговете на вечен глад: крилатите харпии омърсявали храната му или я изтръгвали из ръцете му.
Фокион (IV в. пр.н.е.) — атински политически и военен деец, поддръжник на промакедонска линия.
Фолоя — планинска област в Пелопонес.
Фригия (или Голяма Фригия) — област във вътрешна Мала Азия.
Фрикс — син на цар Атамант и Нефела, брат на Хела. За да се спасят от мащехата си, двете дена побягнали на златорунен овен. При това бягство Хела загинала, падайки в протока, наречен на нейно име „Хелеспонт“.
Фтиотида — област в Тесалия (Северна Гърция).
Халикарнас — град в малоазийската област Кария.
Ханибал (249 или 247–183 г. пр.н.е.) — син на Хамилкар, картагенски пълководец.
Харита — богиня на прелестта, съпруга на бога-ковач Хефест.
Харити — божества на красотата и радостта, лат. Грации (Gratiae).
Хармид — вуйчо на философа Платон.
Харон — лодкар в подземното царство, който превозвал душите на мъртвите.
Хеба — богиня на младостта, дъщеря на Зевс и Хера, съпруга на Херакъл след обожествяването му.
Хезиод (IX в. пр.н.е.) — епически поет от Беотия, автор на поемите „Дела и дни“ и „Теогония“.
Хеката — първоначално — богиня от подземното царство, по-късно — богиня на Луната.
Хектор — син на Приам и Хекуба, защитник на Троя, убит от Ахил.
Хекуба — троянска царица, съпруга на Приам, майка на Хектор и Парис.
Хела — сестра на Фрикс.
Хелеспонт — протокът, който свързва Пропонтида (Мраморно море) с Егейско море; дн. Дарданели.
Хеликон — планина в Беотия (Средна Гърция), посветена на Аполон и музите.
Хера — дъщеря на Кронос и Рея, сестра и съпруга на Зевс.
Херакъл (Херкулес) — син на Зевс и Алкмена, герой, извършил дванайсет прочути подвига.
Хермафродит — син на Хермес и Афродита, двуполово същество.
Хермес — бог-вестител на олимпийските богове; същевременно — бог от подземното царство, водител на душите на мъртвите.
Хефест — бог на ковашкото изкуство.
Хефестион — любимец на Александър Македонски.
Хименей — бог на брака.
Химера — чудовище с глава на лъв, тяло на коза и опашка на змия.
Химерос — бог на любовното желание.
Химет — планина в Атика.
Хиос — остров край йонийския бряг на Мала Азия.
Хипербол — атински политически деец от времето на Пелопонеската война.
Хирон — кентавър, учител на Ахил.
Хор — египетски бог, син на Озирис и Изида.
Хори — богини на годишните времена и времето.
Хризип (280–207 г. пр.н.е.) — философ, представител на стоицизма.
Цербер — чудовищно куче, което пазело вратата на подземното царство.
Язон — предводител на аргонавтите в похода им за златното руно.
Ясион — любимец на богиня Деметра.
Япет — титан, баща на Прометей.
За превода и изданието
Книгата, която читателят държи в ръцете си, съдържа дванайсет диалога на Лукиан. Изборът се основава на съображения относно идейната и художествената значителност на произведенията.
Предлаганият превод има за основа гръцкия текст от изданието Luciani Samosatensis Opera ex recensione Guilielmi Dindorfii, Graece et Latine cum indicibus, Editio altera emendatior, Parisiis MDCCCLXXXIV. В отделни случаи са допускани отклонения от това издание, за да се възприемат четения, предлагани от други. Редът на диалозите в нашето издание следва този на току-що посоченото парижко издание.
Някои преводачи смятат за нужно да съпровождат известни места из Лукиановия текст със собствени ремарки. В настоящото издание тази практика не намира приложение. Когато една реплика се състои от части, отправяни последователно към различни участници в диалога, думите, които се отнасят към едно лице, се отделят от думите, които се отнасят към друго, чрез тире.
Преводачът сметна за целесъобразно да не пояснява собствените имена в Бележките, тъй като подобно нещо би утежнило последните и би затруднило четенето. Това се налага още от факта, че едно и също име, което се нуждае от пояснения, се среща не само в едно съчинение. По тази причина пояснения към собствените имена се дават в един Именен показалец. В този Показалец не са включени имената на измислените герои. Не са дадени също така имената на действителни личности, които Лукиановият текст достатъчно изяснява. Що се отнася до поясненията в Именния показалец, те са по възможност кратки и свързани със съдържанието на творбите, в които се намират.
Информация
Издание:
Лукиан
Диалози
Издателство „Народна култура“
Редактор: Радко Радков
Художник: Олга Йончева
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Лиляна Малякова, Величка Герова
История
- — Добавяне