Лукиан
Разговори на мъртъвци (2)

2
Плутон, или против Менип

КРЕЗ

Плутоне, не можем да търпим това куче Менип да живее близо до нас. Затова или него премести нейде другаде, или ние ще се преселим на друго място.

ПЛУТОН

Че какво лошо ви прави той, нали е мъртвец като вас?

КРЕЗ

Когато плачем и въздишаме при спомена за благата от горния свят — този хе, Мидас, за златото си, Сарданапал за големия си разкош, а аз, Крез, за съкровищата си, — той ни се присмива, гълчи ни, нарича ни роби и мръсници, а понякога с песните си смущава нашите плачове. Изобщо неприятен човек е.

ПЛУТОН

Какво говорят те, Менипе?

МЕНИП

Истината, Плутоне. Мразя ги, защото са низки и недостойни хора. Не им стига, че са водили лош живот, ами и мъртви сега си спомнят и се стремят към земните блага. Ето защо изпитвам радост, че ги мъча.

ПЛУТОН

Да, но не бива! Те страдат, понеже са изгубили не малки богатства.

МЕНИП

И ти ли ставаш глупав, Плутоне, да съчувствуваш на техните стенания?

ПЛУТОН

Съвсем не, но не бих желал да се карате.

МЕНИП

И все пак вие, най-лоши между лидийци, фригийци и асирийци, знайте, че аз не ще престана! Където и да идете, аз ще ви следвам, ще ви мъча, ще ви се подигравам с песните си, ще ви се присмивам!

КРЕЗ

Това не е ли безсрамие?

МЕНИП

Не, безсрамие беше онова, което вършехте вие, като искахте да бъдете боготворени, като обиждахте свободните люде и ни най-малко не си помисляхте за смъртта. Сега плачете, лишени от всичко!

КРЕЗ

От много и големи богатства, о богове!

МИДАС

А аз от колко злато!

САРДАНАПАЛ

Пък аз от какъв разкош!

МЕНИП

Отлично, тъй правете: вие плачете, пък аз непрекъснато ще ви припявам изречението „Познай себе си“^[1]. Много ще отива като съпровод на вашите плачове.