Лукиан
Разговори на мъртъвци (21)

21
Менип и Цербер

МЕНИП

Цербере — роднина съм ти, нали и аз съм куче! — кажи ми, заклевам те в Стикс, как изглеждаше Сократ, когато дойде при вас? Като си бог, естествено е не само да лаеш, но и да говориш по човешки, когато поискаш.

ЦЕРБЕР

Отдалече, Менипе, на всички изглеждаше, че върви със спокойно лице, съвсем не се страхува от смъртта и иска да покаже това на застаналите отвъд входа. Но когато се наведе към бездната и видя мрака, той вече се заколеба. Тогава аз го захапах за крака и го смъкнах тук. Той запищя като бебе, заплака за децата си — на себе си не приличаше.

МЕНИП

Значи, тоя човек е бил софист и не е презирал истински смъртта?

ЦЕРБЕР

Да. Като виждаше, че тя е неизбежна, той си придаваше храбър вид, че уж съвсем доброволно ще приеме това, което трябва да изтърпи, та да му се дивят присъстващите. Изобщо за всички подобни хора мога да кажа, че докато стигнат до входа, са смели и мъжествени, но влязат ли вътре, всичко става ясно.

МЕНИП

Ами аз, според тебе, как се държах?

ЦЕРБЕР

Единствен ти, Менипе, се държа достойно за нашия род, а преди тебе — Диоген. Вие влязохте, без да ви принуждават и тласкат, по собствена воля, смеехте се и пращахте поврага всички други.