Лукиан
Разговори на мъртъвци (24)

24
Диоген и Мавзол

ДИОГЕН

Кариецо^[1], с какво си толкова горд и защо претендираш да стоиш над всички нас?

МАВЗОЛ

Първо, с царството си, синопецо^[2]: аз царувах над цяла Кария, владях част от Лидия, подчиних някои острови и стигнах чак до Милет, като покорих по-голямата част от Йония. Второ, бях красив, едър, храбър във война. Но най-важното е, че в Халикарнас имам върху себе си огромен паметник: никой друг мъртвец няма толкова голям и тъй красиво изработен паметник! Коне и хора са изобразени с най-голямо съвършенство от прекрасен камък. Не се намира лесно дори храм като него. Не смяташ ли, че справедливо се гордея с тези неща?

ДИОГЕН

С царството си, казваш, с красотата си и с тежестта на гроба си?

МАВЗОЛ

Да, с тях.

ДИОГЕН

Но, драги Мавзоле, нито прежната ти сила, нито хубостта ти е вече с тебе. Ако вземем някого за съдия по хубост, не мога да кажа защо твоят череп би трябвало да бъде поставен над моя: и двата са плешиви и голи, по еднакъв начин показват зъбите си, лишени са от очи и носовете им са чипи. А гроба ти и онези прекрасни камъни халикарнасците може би ще показват на чужденците и ще се гордеят, каква голяма постройка имат! Но аз не виждам какво печелиш от това ти, любезни, освен ако речеш, че като лежиш, притиснат от такива камъни, носиш товар по-голям от нашите.

МАВЗОЛ

Значи, всичко това е безполезно за мене, и Мавзол ще бъде равен на един Диоген?

ДИОГЕН

Не равен, уважаеми, съвсем не! Мавзол ще плаче при спомена за земните блага, с които се е смятал за блажен, а Диоген ще му се присмива. Първият ще каже, че в Халикарнас му е издигнат гроб от неговата съпруга и сестра Артемизия, а Диоген дори не знае дали тялото му има някакъв гроб, и нито го е грижа за това. Но той остави сред най-добрите хора спомен за себе си, че е живял човешки живот, по-издигнат, по-висок от твоя паметник, о най-долен карийски робе, и положен на по-сигурна основа!