Лукиан
Разговори на мъртъвци (20)

20
Менип и Еак

МЕНИП

Еак, моля те в името на Плутон, покажи ми всичко, каквото има в ада.

 

ЕАК

Всичко — не е тъй лесно, Менипе, но това, което е най-главното, ще го видиш. Знаеш, че този тук е Цербер, този пък е лодкарят, който те превози, а езерото и Пирифлегетонт вече си видял при влизането си.

 

МЕНИП

Зная това, зная също, че ти си вратарят, видях още царя и Ериниите. Но покажи ми древните хора, и особено славните сред тях.

 

ЕАК

Този е Агамемнон, този — Ахил, този до него — Идоменей, този — Одисей, по-нататък са Аякс, Диомед и най-първите измежду елините.

 

МЕНИП

Охо, Омире, как главните герои на твоите поеми лежат разхвърляни на земята, незнайни и безформени, само прах и голяма комедия, наистина

глави безсилни^[1]!

Ами този, драги Еак, кой е?

 

ЕАК

Кир. Този пък е Крез, зад него е Сарданапал, зад тях — Мидас, а онзи е Ксеркс.

 

МЕНИП

Значи, от тебе, негоднико, е треперела Елада, ти си бил впрегнал Хелеспонт^[2] и си искал да плуваш през планините?^[3] — А как изглежда Крез! А пък Сарданапал… Еак, позволи ми да му ударя една плесница!

 

ЕАК

Не може, ще му счупиш черепа, женски е.

 

МЕНИП

Тогава ще плюна върху тоя женомъж.

 

ЕАК

Искаш ли да ти покажа мъдреците?

 

МЕНИП

Разбира се.

 

ЕАК

Ето ти първия, Питагор.

 

МЕНИП

Здравей, Евфорбе, Аполоне, или каквото щеш^[4]!

 

ПИТАГОР

Здравей и ти, Менипе.

 

МЕНИП

Какво, бедрото ти не е ли вече златно?

 

ПИТАГОР

Не. Но я да видя, няма ли нещо за ядене в торбата ти?

 

МЕНИП

Боб, драги. Ти не го ядеш^[5].

 

ПИТАГОР

Само дай! Други са теориите при мъртвите. Тук аз разбрах, че бобовите зърна и главите на родителите ни не са едно и също нещо^[6].

 

ЕАК

Този пък е Солон Ексекестидов, онзи е Талес, а с тях са Питак и другите. Седмина са, виждаш.

 

МЕНИП

Те единствени от всички, Еак, не скърбят и са бодри. — Ами онзи, дето е цял в пепел, като хляб, печен под жарава, дето е цъфнал от мехури, кой е той?

 

ЕАК

Емпедокъл, Менипе, дошъл е от Етна полуизпечен.

 

МЕНИП

Драги меднообути^[7] човече! Какво те накара да се хвърлиш в кратера?

 

ЕМПЕДОКЪЛ

Някаква меланхолия, Менипе.

 

МЕНИП

Вярвай бога, не меланхолия, ами празнословие, самомнение и голяма глупост! Те са те овъглили заедно с обувките ти. Пада ти се! Но цялата тая измишльотина не ти помогна: видяха те хората мъртъв. — Ами Сократ къде е, драги Еак?

 

ЕАК

Обикновено си хортува с Нестор и Паламед.

 

МЕНИП

Все пак бих искал да го видя, ако е някъде тук.

 

ЕАК

Виждаш ли плешивия?

 

МЕНИП

Всички са плешиви, това е общ белег за всички.

 

ЕАК

Имам пред вид чипоносия.

 

МЕНИП

И това е същото, всички са чипоноси.

 

СОКРАТ

Мене ли дириш, Менипе?

 

МЕНИП

Тебе, Сократе.

 

СОКРАТ

Какво става в Атина?

 

МЕНИП

Мнозина от младите казват, че философствуват, и ако гледаш вида и вървежа им — същински философи!

 

СОКРАТ

Много съм ги виждал такива.

 

МЕНИП

Но, мисля, ти си видял какви дойдоха при тебе Аристий и самият Платон: първият — вмирисан на парфюм, а вторият — научен да се умилква пред сицилийските тирани.

 

СОКРАТ

Ами за мене какво мислят?

 

МЕНИП

В това отношение ти си щастлив човек, Сократе. Всички мислят, че си бил достоен за възхищение и че си знаел всичко, докато всъщност — мисля, трябва да говорим истината — не си знаел нищо^[8].

 

СОКРАТ

И аз сам им казвах това, но те смятаха, че работата се свежда до една ирония.

 

МЕНИП

А кои са тези около тебе?

 

СОКРАТ

Хармид, Федър и синът на Клиний.

 

МЕНИП

Браво, Сократе! Ти и тук се занимаваш с изкуството си и не пренебрегваш красивите мъже^[9].

 

СОКРАТ

Какво друго по-приятно да правя? Хайде, легни до нас, ако искаш.

 

МЕНИП

Не мога, повярвай! Отивам при Крез и Сарданапал, ще се поселя близо до тях. Изглежда, ще има да се смея, когато слушам техните стонове.

 

ЕАК

И аз вече тръгвам, да не би някой от мъртвите незабелязано да избяга. Останалото ще видиш друг път, Менипе.

 

МЕНИП

Върви, Еак. И това ми стига.