Лукиан
Разговори на мъртъвци (22)

22
Харон, Менип и Хермес

ХАРОН

Плати си, проклетнико, за превоза!

 

МЕНИП

Викай, Хароне, щом това ти е приятно!

 

ХАРОН

Казвам ти, плати, задето те превозихме!

 

МЕНИП

Не ще вземеш от този, който няма.

 

ХАРОН

Че има ли някой без един обол?

 

МЕНИП

Дали има и друг някой, не зная. Аз нямам.

 

ХАРОН

Кълна се в Плутон, ще те удуша, мръснико, ако не платиш!

 

МЕНИП

А пък аз ще те ударя с тоягата и ще ти разбия главата.

 

ХАРОН

Значи, безплатно ще си преплувал толкова дълъг път?

 

МЕНИП

Хермес да ти плати за мене, той ме предаде на тебе.

 

ХЕРМЕС

Бога ми, хубаво ще спечеля, ако взема да плащам и заради мъртъвците!

 

ХАРОН

Няма да те оставя!

 

МЕНИП

Тогава изтегли лодката на брега и чакай. Но какво ще вземеш, като нямам нищо?

 

ХАРОН

А не знаеше ли, че трябва да носиш?

 

МЕНИП

Знаех, но нямах. И какво? Трябваше ли заради това да не умирам?

 

ХАРОН

Значи, ти единствен ще се хвалиш, че си преплувал безплатно?

 

МЕНИП

Не безплатно, драги. Аз изгребах лодката, помагах с веслото и единствен от всички пътници не плаках.

 

ХАРОН

Това не интересува лодкаря! Трябва да платиш обола, инак не може!

 

МЕНИП

Тогава отведи ме отново в живота!

 

ХАРОН

Хубаво казваш — че на всичко отгоре Еак да ме набие!

 

МЕНИП

Тогава не ми додявай!

 

ХАРОН

Покажи какво имаш в торбата.

 

МЕНИП

Вълчи боб, ако искаш, и Хекатина гозба.

 

ХАРОН

Отде си ни довел това куче, Хермесе? Как дрънкаше през цялото плуване! Присмиваше се и се подиграваше на всички и пееше единствен, докато те плачеха!

 

ХЕРМЕС

Не знаеш ли какъв човек си превозил, Хароне? Напълно свободен, за нищо не го е грижа. Това е Менип.

 

ХАРОН

Ах, ако те хвана някога…

 

МЕНИП

Ако ме хванеш, драги. Но дваж не ще ме хванеш.