Лукиан
Разговори на мъртъвци (13)

13
Диоген и Александър

ДИОГЕН

Какво е това, Александре? И ти ли си мъртъв, както всички ние?

АЛЕКСАНДЪР

Виждаш, Диогене. Нищо чудно: човек съм и умрях.

ДИОГЕН

Значи, Амон е лъгал, когато е казвал, че си негов син, докато всъщност си бил син на Филип?

АЛЕКСАНДЪР

Естествено, на Филип. Ако бях на Амон, сега нямаше да съм мъртвец.

ДИОГЕН

Но и за Олимпиада приказваха подобни неща — с нея спял дракон, виждали го в леглото й; тъй си се бил родил ти, а Филип се излъгал, като те смятал за свой син.

АЛЕКСАНДЪР

И аз чувах това, както и ти, но сега виждам, че нито майка ми, нито жреците на Амон са казвали нещо свястно.

ДИОГЕН

Ала тяхната лъжа, Александре, не излезе безполезна за твоите работи. Мнозина се прекланяха пред тебе, смятайки, че си бог. Но кажи ми, на кого остави грамадното си царство?

АЛЕКСАНДЪР

Не зная, Диогене. Не успях да се разпоредя за него, освен едно: като умирах, предадох пръстена си на Пердикас. Но защо се смееш, Диогене?

ДИОГЕН

За какво друго? Спомних си какво правеше Елада — ти едва бе получил властта, а те те ласкаеха, избраха те и за покровител, и за вожд срещу варварите, а някои дори те причислиха към дванайсетте бога^[1], строяха ти храмове и ти принасяха жертви като на драконов син. Но кажи ми, къде те погребаха македонците?

АЛЕКСАНДЪР

Вече трийсети ден лежа във Вавилон, но моят гвардеец Птолемей обещава, ако се освободи от сегашните смутове, да ме пренесе в Египет и там да ме погребе, та да стана един от египетските богове.

ДИОГЕН

Как да не се смея, Александре, като гледам, че и в ада си все тъй глупав и се надяваш да станеш Анубис или Озирис? Не, божествени, не се надявай на това! Който веднъж е преплувал езерото и е минал през входа, не може да се върне: Еак е много бдителен, пък и Цербер не можеш пренебрегна. Но аз с удоволствие бих чул да ми кажеш как се чувствуваш при мисълта какво блаженство си оставил на земята — телохранители, гвардейци, сатрапи, планини злато, коленопреклонни народи, Вавилон, Бактра, грамадни животни, почести, слава, възхищението от тебе, когато си минавал с бяла диадема на глава и с пурпурна дреха. Не страдаш ли, когато ти дойде на ум за това? Какво плачеш, глупако? И на това ли не те е научил мъдрецът Аристотел — да смяташ за несигурни даровете на случайността?

АЛЕКСАНДЪР

Мъдрецът? От всички ласкатели той беше най-хитрият. На мене само позволи да познавам Аристотел: какво е искал от мене, на какво ме е учил, как е злоупотребявал с моята любов към науката. Той ме ласкаеше и възхваляваше ту за красотата ми, уж че и тя била част от благото, ту за делата и за богатството ми. Защото и него той смяташе за благо, та да не се срамува, когато и сам го получава. Изпечен шарлатанин, Диогене! Да, това разбрах от неговата мъдрост — да страдам за онези неща, които ти току-що изброи, като че те са върховни блага!

ДИОГЕН

Знаеш ли какво да сториш? Ще ти кажа цяр срещу твоето страдание. Понеже тук не расте кукуряк^[2], греби от водата на Лета и гълтай — пий, пак пий, по-често. Така ще престанеш да тъгуваш по благата на Аристотел… Но аз виждам Клит, Калистен и мнозина други, запътили са се към тебе, за да те разкъсат и ти отмъстят за туй, което си им сторил. Затова тръгни по този, другия път и… по-често пий, както ти казах.