Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Νεκρικοὶ Διάλογοι, ???? (Обществено достояние)
- Превод от старогръцки
- Александър Ничев, 1971 (Пълни авторски права)
- Форма
- Диалог
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Лукиан
Диалози
Издателство „Народна култура“
Редактор: Радко Радков
Художник: Олга Йончева
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Лиляна Малякова, Величка Герова
История
- — Добавяне
6
Терпсион и Плутон
ТЕРПСИОН
Право ли е това, Плутоне? Аз да умра на трийсет години, а старият Тукрит, който прехвърли деветдесетте, да живее още!
ПЛУТОН
Съвсем право, Терпсионе. Той живее, без да пожелава смъртта на никого от приятелите си, а ти през всичкото време го дебнеше и чакаше наследството му.
ТЕРПСИОН
Че не трябваше ли той, като е вече стар и не може да използува богатството си, да напусне живота и отстъпи на младите?
ПЛУТОН
Нов закон установяваш, Терпсионе: който не може да използува богатството си за удоволствия, да умира. Но Мойрата и природата са наредили иначе.
ТЕРПСИОН
Та аз тъкмо тази наредба осъждам! Това нещо трябваше да става по някакъв ред: първо по-старият, а след него — който го следва по възраст, и по никой начин обратно! Не трябва да живее един грохнал старец, комуто са останали само три зъба, едвам вижда, ходи опрян на четири роба, носът му пълен със сополи, очите му — с гурели, никаква радост вече не знае, някакъв жив гроб, посмешище за младите, докато най-красиви и здрави момци мрат. Все едно реките да потекат назад[1]! Или, най-сетне, трябваше поне да се знае кой старец кога ще умре, че да не обикаляме напразно някои от тях. А сега е като в поговорката: колата вози вола.
ПЛУТОН
В това, Терпсионе, има много повече разум, отколкото се струва на тебе. Какво ви е, та сте зинали към чуждото и се увъртате около бездетните старци? Затова ставате за смях, когато ви погребват преди тях. Този край предизвиква голяма радост у повечето хора: колкото вие желаете тяхната смърт, толкова всички се радват, че сте ги изпреварили. Измислили сте нов занаят: да обичате баби и старци, и особено ако са бездетни; които са с деца, тях не обичате. Впрочем, мнозина от необичаните, като разберат подлостта на вашата обич, дори ако имат деца, се преструват, че ги мразят, та и сами да се сдобият с приятели. После обаче в завещанията си те изключват тези отдавнашни свои телохранители[2], а синът и природата, както е и редно, получават всичко, докато ония се пукат от яд и скърцат със зъби.
ТЕРПСИОН
Да, това е истина. Ето, на мене що нещо ми е изял този Тукрит! Всякога приличаше на умиращ, а когато влизах при него, тихо стенеше и подпискваше като още неизлюпено пиле. Така аз мислех, че той ей сега ще влезе в гроба, и му изпращах много подаръци, за да не би съперниците ми да ме надминат в щедрост. Нощем обикновено лежах безсънен от грижи. Все пресмятах, все нареждах. Това стана причина да умра — безсънието и грижите. А той, след като ми глътна такава хубава стръв, завчера, когато ме погребаха, стоеше до мене и се смееше!
ПЛУТОН
Браво, Тукрите! Живей колкото се може повече, богатей, надсмивай се над такива и не умирай, преди да изпроводиш всичките си ласкатели!
ТЕРПСИОН
И на мене, Плутоне, ще ми бъде много драго, ако Хариад също умре преди Тукрит.
ПЛУТОН
Бъди спокоен, Терпсионе! И Фидон, и Мелант, и, изобщо, всички останали ще го изпреварят поради същите грижи.
ТЕРПСИОН
Одобрявам! — Живей още дълго, Тукрите!