Лукиан
Разговори на мъртъвци (5)

5
Плутон и Хермес

ПЛУТОН

Знаеш ли оня старец, оня, съвсем престарелия, богаташа Евкрат, дето няма деца, но има хиляди ловци на наследството си?

ХЕРМЕС

Да, ти говориш за сикионеца. Та какво?

ПЛУТОН

Него, Хермесе, остави да живее и към деветдесетте години, които е живял, притури още толкова и дори повече, ако е възможно, а неговите ласкатели — младия Харин, Дамон и другите — смъкни тук всички един по един.

ХЕРМЕС

Такова нещо би изглеждало странно.

ПЛУТОН

Съвсем не! Напълно справедливо! Какво зло са видели от него, та желаят смъртта му? Защо, без да са му никакви роднини, се стремят към богатствата му? А най-отвратителното от всичко е, че макар и да му желаят това, те все пак се грижат за него, поне пред хорските очи; когато е болен, на всички е ясно какво искат, и все пак те обещават да принесат жертва, ако оздравее. Изобщо, многообразно е ласкателството на тези хора. Затова нека той бъде безсмъртен, а те да го изпреварят, напразно зяпнали към богатството му!

ХЕРМЕС

Хубаво ще си изпатят, негодници такива! Но и той много добре ги пасе и обнадеждва. Изобщо, макар че винаги прилича на умиращ, той е много по-здрав от младежите. А те вече са си поделили наследството и му се наслаждават, виждайки пред себе си един блажен живот.

ПЛУТОН

И тъй, нека той съблече старостта и, подобно на Йолай, се подмлади, а те, посред надеждите си, да напуснат мечтаното богатство и дойдат тук, умрели с подлата смърт на подлеци!

ХЕРМЕС

Не се грижи, Плутоне. Ще ти ги доведа един по един, поред. Мисля, седмина са.

ПЛУТОН

Смъквай ги, а той, превърнат от старец в младеж, ще изпровожда всеки един до гроба.