Лукиан
Разговори на мъртъвци (16)

16
Диоген и Херакъл

ДИОГЕН

Не е ли Херакъл това? Да, никой друг, кълна се в Херакъл! Лъкът, боздуганът, лъвската кожа, ръстът — Херакъл от глава до пети! Значи, умрял, макар че е Зевсов син! — Кажи ми, славни победителю, мъртъв ли си? На земята аз ти принасях жертви като на бог.

ХЕРАКЪЛ

И с право си ми принасял. Самият Херакъл се намира на небето при боговете

и има прекрасноногата Хеба^[1],

а аз съм неговият призрак.

ДИОГЕН

Какво? Призрак на бога? Възможно ли е някой да бъде с едната си половина бог, а с другата — мъртвец?

ХЕРАКЪЛ

Да. Не той е мъртъв, а аз, неговият образ.

ДИОГЕН

Разбирам. Предал те е на Плутон вместо себе си, като свой заместник, и сега вместо него си мъртъв ти.

ХЕРАКЪЛ

Нещо такова.

ДИОГЕН

Но как тъй Еак, който е толкова точен, не е разбрал, че ти не си той, и е приел такъв един подставен Херакъл?

ХЕРАКЪЛ

Защото съм точно като него.

ДИОГЕН

Право думаш. Точно като него, та си самият той. Гледай, да не би да е наопаки: ти да си Херакъл, а пък призракът ти да се е оженил за Хеба при боговете.

ХЕРАКЪЛ

Ти си дързък бърборко и ако не спреш да ми се подиграваш, ей сега ще разбереш на кой бог съм призрак!

ДИОГЕН

Твоят лък е изваден и готов за стрелба. Но защо да се страхувам от тебе, след като веднъж съм умрял? Я ми кажи, заклевам те в Херакъл, когато онзи беше жив, ти пак ли ходеше с него като негов призрак? Или може би приживе бяхте един Херакъл, а след като умряхте, се разделихте, и той отлетя при боговете, а ти, призракът, както и подобава, дойде в ада?

ХЕРАКЪЛ

Би трябвало да не отговарям на такъв подигравач. Но хайде, чуй още. Това, което у Херакъл бе от Амфитрион, е мъртво, и това съм аз, а което беше от Зевс, се намира на небето при боговете.

ДИОГЕН

Сега прекрасно разбирам. Според твоите думи Алкмена е родила едновременно двама Херакловци, единия от Амфитрион, а другия от Зевс, така че, без ние да знаем, вие сте били братя — близнаци от различни бащи.

ХЕРАКЪЛ

Не, глупако! Ние двамата бяхме самият той.

ДИОГЕН

Това не може да се разбере лесно. Двама Херакловци, съставящи един… Освен ако сте били като някакъв кентавър, човек и бог, сраснали се в едно.

ХЕРАКЪЛ

Та не смяташ ли, че всички хора са съставени от две неща, от душа и тяло? Тогава, какво пречи душата, която произлиза от Зевс, да бъде на небето, а аз, тленната част, — при мъртвите?

ДИОГЕН

Но, драги сине на Амфитрион, това твърдение би било прекрасно, ако ти беше тяло. Ти обаче си безтелесен призрак! При това положение има възможност да създадеш един троен Херакъл.

ХЕРАКЪЛ

Как тъй троен?

ДИОГЕН

Ей тъй: ако единият е на небето, другият, тоест ти, призракът, си при нас, а тялото му вече се е превърнало в прах, стават три същества. Внимавай сега кого ще измислиш за трети баща — за баща на тялото.

ХЕРАКЪЛ

Ти си дързък софист! Но всъщност кой си ти?

ДИОГЕН

Призракът на Диоген от Синопа, а пък аз, кълна се в Зевс, не се намирам

сред боговете блажени^[2],

ами общувам с най-отличните мъртъвци и се присмивам на Омир и на подобни безсмислици^[3].