Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Νεκρικοὶ Διάλογοι, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Диалог
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
essop (2011)
Корекция
maskara (2011)

Издание:

Лукиан

Диалози

 

Издателство „Народна култура“

 

Редактор: Радко Радков

Художник: Олга Йончева

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Лиляна Малякова, Величка Герова

История

  1. — Добавяне

12
Александър, Ханибал, Минос и Сципион

АЛЕКСАНДЪР

Аз трябва да застана преди тебе, либиецо, защото съм по-велик!

 

ХАНИБАЛ

Не ти, а аз!

 

АЛЕКСАНДЪР

Тогава нека Минос реши.

 

МИНОС

Кои сте вие?

 

АЛЕКСАНДЪР

Този е Ханибал, картагенецът, а аз съм Александър, синът на Филип.

 

МИНОС

Кълна се в Зевс, и двамата сте славни. Но за какво е спорът ви?

 

АЛЕКСАНДЪР

За първото място. Той казва, че е бил по-велик пълководец от мене, а аз казвам, че, както всички знаят, надминавам във военното дело не само него, но и почти всички мои предшественици.

 

МИНОС

Тогава, всеки поред да си каже думата. Говори пръв, либиецо.

 

ХАНИБАЛ

От пребиваването си тук, Миносе, аз имам една полза: научих гръцкия език, така че и в това отношение той няма преднина пред мене. Твърдя, че достойни за похвала са особено онези, които, след като първоначално не са били нищо, са напреднали много благодарение само на себе си, постигнали са мощ и признание, че са достойни за власт.

Аз, например, с малко войска потеглих за Иберия, първо като заместник на брата си, но бях признат за най-храбър и бях удостоен с най-големи почести. Покорих келтиберите, победих западните гали и, като прехвърлих големите планини, разорих всичко около река Еридан, унищожих толкова градове, завладях цяла равнинна Италия, стигнах до предградията на главния й град и в един ден избих толкова много хора, че пръстените им мерих с медимни, а в реките направих мостове от трупове. И всичко това извърших не като се наричах син на Амон, не като се представях за бог или разказвах сънищата на майка си, а като се признавах за човек, като се сравнявах с най-способните пълководци, като воювах с най-храбрите войници, не с мидийци и арменци, които бягат, преди да ги подгонят, и веднага предават победата на един смел човек.

А Александър, като наследи бащиното си царство, го уголеми и силно разшири, като се възползува от щастливия случай. След като победи онзи негодник, Дарий, при Ис и Арбела, той отстъпи от нравите на дедите си, искаше да му се кланят като на бог, промени живота си по персийски, убиваше на пирове своите приятели и ги осъждаше на смърт. Аз, напротив, управлявах отечеството си според законите; когато неприятелите нападнаха Либия с голяма флота и то ме повика, аз веднага се подчиних, явих се като частно лице и, след като бях осъден, спокойно понесох положението си. И това извърших аз, един варварин, неполучил елинско образование, без да съм декламирал като него Омировите стихове, без да ме е възпитавал философът Аристотел, а само като съм се осланял на природните си дарби. Това е причината, поради която аз твърдя, че съм по-велик от Александър. Ако той е по-красив, защото носи на главата си диадема (може би за македонците това е нещо важно), той не може по тази причина да изглежда по-велик от един храбър пълководец, който се е осланял на ума си, а не на щастливия случай.

 

МИНОС

Той произнесе защитната си реч много благородно, не както може да се очаква от един либиец. Ти, Александре, какво ще отговориш на това?

 

АЛЕКСАНДЪР

Би трябвало да не отговарям нищо на такъв дързък човек, Миносе. Моята слава е достатъчна, за да те увери какъв цар бях аз и какъв разбойник беше той. Все пак гледай дали поне малко не се различавам от него. Още младеж, като поех управлението, затвърдих разклатеното царство и отмъстих на татковите убийци, а след това, уплашил Елада с разгрома на тиванците[1], аз бях избран за неин вожд, но не се задоволих да се занимавам само с царството на македонците, каквото го остави баща ми. Не, аз мислех за цялата земя и смятах за нещо ужасно, ако не завладея всички народи. С малко войска нахлух в Азия, удържах победа в голямо сражение при Граник, взех Лидия, Йония и Фригия — с една реч, като покорявах всичко по пътя си, стигнах до Ис, където Дарий ме чакаше с безбройна войска.

По-нататък вие, Миносе, знаете колко мъртъвци ви изпратих в един-единствен ден. Поне лодкарят казва, че лодката не стигнала за тях, и повечето преплували, като си сковали салове. И това извърших, като се излагах пръв на опасностите и смятах раните за чест. Няма да ти разказвам за Тир и Арбела, ще кажа само, че стигнах чак до Индия, направих Океана граница на държавата си, плених слоновете на индийците и покорих Пор, после преминах Танаис и в голямо конно сражение победих скитите, един съвсем немаловажен враг; на приятелите си правех добро, а на неприятелите отмъщавах. Ако пък хората са ме смятали за бог, трябва да им се прости, задето при величието на моите дела са повярвали такова нещо за мене.

Най-сетне, аз умрях, като цар, а той — като изгнаник при витинеца Прузий, както и заслужаваше такъв коварен и жесток човек. А как завладя Италия? Няма да кажа, че постигна това не със сила, а с коварство, вероломство и измами. Нищо честно и открито! А понеже ме обиди за моя разкош, струва ми се, той е забравил какво е правил в Капуа: този герой живееше с курви и заради удоволствието си пропущаше благоприятните за войната моменти. Ако аз, като смятах Запада за малък, не бях се обърнал към Изтока, какво велико щях да извърша, превземайки Италия без кръв и подчинявайки си Либия и всички земи до Гадейра? Не, аз сметнах, че не си струва труда да се бия за тях, които вече трепереха пред мене и ме признаваха за свой господар.

Свърших. Ти, Миносе, съди. От многото стига и това.

 

СЦИПИОН

Чакай, първо чуй и мене.

 

МИНОС

Кой си ти, драги? Отде идеш?

 

СЦИПИОН

Италиецът Сципион, пълководецът, който разруши Картаген и след големи битки завладя Либия.

 

МИНОС

Е, какво ще кажеш?

 

СЦИПИОН

Че съм по-ниско от Александър, но по-високо от Ханибал, тъй като го преследвах, победих и обърнах в позорно бягство. Как да не е безсрамен този, който съперничи с Александър, с когото дори аз, Сципион, неговият победител, не смея да се меря?

 

МИНОС

Бога ми, право думаш, Сципионе. — И тъй, за първи нека бъде определен Александър, след него си ти, и най-после, ако не възразявате, трети е Ханибал, който също не е за пренебрегване.

Бележки

[1] След смъртта на Филип II гръцките държавици сметнали, че ще могат да възвърнат свободата си, особено при положение, че неговият наследник Александър бил едва двайсетгодишен. Последният обаче нападнал Тива, разрушил я до основи и бил провъзгласен за вожд на всички гърци в борбата против персите. — Б.пр.