Робърта Лий
Лирична соната (18)

Осемнадесета глава

В шест часа на другата вечер Андреа, Джилиан и развълнуваната до сълзи госпожа Прентис се качиха в ролс-ройса, изпратен от Алън. Когато прекосиха Темза и Андреа зърна тълпите пред Фестивал Хол, стомахът й се сви както едно време, но щом влезе в тихата гримьорна, ухаеща от многото цветя, нервността й постепенно се разсея.

Зад кулисите обаче напрежението се покачваше с всяка секунда. Залата беше наелектризирана в очакване на кралското семейство и Андреа задиша дълбоко, като се молеше да запази спокойствие.

Някой я докосна по рамото, тя се обърна, очаквайки, че е Алън и едва не извика при вида на Люк. Виолетовата наметка се свлече и разкри раменете й, прозиращи под черната дантела.

— Виждам, че твърдо си решила да промениш мнението ми…

— За какво?

— Че черният цвят не ти отива. Изглеждаш великолепно, Андреа!

Отлично знаеше, че използва комплиментите, единствено за да й вдъхне кураж и само сви рамене.

— Повярвай ми! Казвам го искрено.

— Тогава… благодаря.

В този момент дотича Алън. Кралските особи се очакваха всеки миг.

— Отивам да ги посрещна — рече Люк, внезапно вдигна ръката на Андреа и я доближи до устните си. — Спокойно. Ще бъдеш неотразима.

Тя си наложи да не го погледне, защото сълзите й заплашваха да рукнат всеки миг.

— Ти ще се срещнеш с кралицата след концерта — каза Алън. — Люк е свикнал. Доста често му се случва.

Андреа се усмихна тъжно. Съществува ли на света удоволствие, което да му е било отказвано? Има ли нещо, което да го развълнува?

Побърза да забрави за него. Точно преди концерта ли ще се терзае като влюбено момиче?

Размърда пръстите си и подаде диамантената гривна на Алън.

— Ще я подържиш ли, докато свиря? Забравила съм да я сваля, а ще ми пречи.

В следващата секунда прозвуча химнът, чу се как публиката се изправя на крака и отново се настанява. Постепенно шумовете заглъхнаха и в залата се възцари напрегната тишина. Всички бяха затаили дъх в очакване.

С треперещи пръсти тя приглади роклята си, пое дълбоко въздух и излезе на сцената. Посрещнаха я бурни аплодисменти. Тя седна на рояла и от този миг нататък всичко бе музика. Звуците идеха от дълбините на душата й.

Когато ръкоплясканията и овациите гръмнаха оглушително, Андреа се върна при Алън и той я отведе в приемната зад кралската ложа. Тя застана до диригента, церемониалмайстора и останалите изпълнители. Не след дълго се появи кралицата, придружавана от Люк. Андреа се поклони и сърцето й запърха от радост при комплимента, отправен лично от Нейно Величество.

— Нямам представа какво отговорих — рече след това на Алън, макар че отлично помнеше думите на Люк, които подхождаха повече за училищна вечеринка:

— Много добре, Андреа. Поздравления.

Джилиан, Питър и госпожа Прентис я чакаха във фоайето и щом я видяха, се втурнаха да я поздравяват.

— Добре дошла отново на земята — рече Питър. — Музиката ти те издигна до звездите.

Андреа го прегърна и целуна. В този момент зърна Люк, който изглеждаше неестествено пребледнял и напрегнат.

— Ще се видим на коктейла, Андреа — подхвърли той и отмина.

Андреа бе възмутена от цялата си душа, че на най-вълнуващия ден в живота й той можеше да се държи така хладно. Дори да му е все едно, би могъл да бъде поне малко мил. Изкушението да не отиде на коктейла бе огромно, но не й се искаше да разочарова Джилиан и Питър. Усмихна се широко и тръгна към залата за поздравления, но въпросът защо Люк си бе направил труда да дава коктейл в нейна чест, продължаваше да я измъчва. Вероятно демонстрираше, че няма нищо против да напусне агенцията му. Не можа да измисли друга причина.

Люк се бе постарал да покани всички известни критици и именити личности, осигуряващи интерес от страна на репортерите. Андреа се почувства досущ като на коктейла в Рим, само дето до нея сега стоеше Алън, а Люк представяше наляво и надясно Амелия.

След един безкрайно дълъг час усмивки и ръкостискания, Андреа усети адско главоболие и се приближи до Алън.

— Не издържам повече. Главата ми ще се пръсне. Трябва да си легна — прошепна тя. — Удобно ли е да се измъкна?

— Просто излез навън, без да се сбогуваш и ме чакай във фоайето.

— Няма нужда. Ще взема такси. Моля те! Ако си тръгнем и двамата, ще ни усетят. Само кажи на Джилиан. Няма смисъл да бързат да се връщат.

— Окей — той стисна ръката й и се престори, че нищо не е чул, а Андреа внимателно си запробива път към вратата.

Чак когато се отпусна във фотьойла в апартамента си и затвори очи, пулсиращата болка се поразсея. Известната дори на кралицата, самоуверена Андреа Маркам отново бе самотно момиче, измъчвано от безброй въпроси. Единственото, което със сигурност й оставаше, бе музиката, но в този миг Андреа би я заменила за любовта на Люк Кейн.

Колко прекрасен й се стори тази вечер! За първи път го видя в смокинг. Изглеждаше по-възрастен, по-зрял и мъдър.

— Стига! — заповяда си полугласно. — Всичко свърши и е крайно време да се примириш с този факт!

Изведнъж на вратата се позвъни и тя подскочи. Кой би могъл да бъде толкова късно?

Излезе на пръсти в антрето и надникна през шпионката. Люк?! Какво ли иска?

Тя бързо отключи и застана лице в лице с него. Приглушената светлина отвътре хвърли сянка върху безизразното му лице. Накрая той наруши тишината:

— Забравила си си гривната. Алън ми я даде.

Но той явно не желаеше да й я върне на вратата, затова Андреа му стори път и отстъпи встрани. Люк влезе и тя мълчаливо го последва в хола. В главата й лудо препускаха мисли. Дали й е ядосан, задето си тръгна толкова рано? Или е решил, че умишлено си е забравила гривната…

— Алън можеше да ми я даде утре — рече смутено. — И без това тази вечер няма да ми трябва. Не съм се опасявала, че ще избяга с нея…

— Виж какво, нужен ми беше повод да дойда тук — заяви Люк и ядосано закрачи напред-назад. — Защо, по дяволите, не ми каза? — избухна той. — Как бих могъл да се сетя, че това е бил Питър? Ако можеш да си представиш как се измъчвах!

— Не разбирам… — озадачено прошепна Андреа.

— Бях луд от ревност!

— Ревнувал си от Питър?!

— Чак днес на коктейла научих, че това е всъщност съпругът на Джилиан — Люк нервно прекара ръка през косата си. — Когато те видях да влизаш крадешком в стаята му в два часа сутринта, не можах да повярвам на очите си. Веднага си спомних, че това е същият мъж, с когото те бях видял от колата, жененият. А после и в ресторанта…

Андреа го гледаше смаяно и клатеше глава.

— Какво друго бих могъл да помисля, освен, че е дошъл в Рим, за да се срещнете през нощта? Чудя се как изобщо те погледнах на другия ден. Исках да те убия! Мразех те, но мразех и себе си затова, че продължавах да те обичам.

— Не даваше вид да страдаш особено…

— Имаш предвид Амелия? Не вярвай на всяка измишльотина, която прочетеш!

— Много добре видях как се държиш с нея.

— Андреа, не се заяждай, изобщо не съм в настроение. Обичам те и искам да бъдеш моя жена. Ако все още не си готова да ми се довериш, ще чакам. Но не прекалявай, защото ми се ще да съм достатъчно млад да играя мач със сина си и да танцувам на сватбата на дъщеря си.

— О, Люк! — със сълзи на очи Андреа се хвърли в обятията му и го събори на дивана.

— Какъв глупак съм бил да не ти кажа всичко — прошепна той. — Ще ми простиш ли?

— А ти ще ми простиш ли, че толкова години те подозирах в какво ли не? Но нека забравим миналото. Обичам те и ти вярвам!

Тя сгуши лице във врата му, зарови пръсти в гъстата черна коса и бавно потърси устните му. Пареха. Андреа въздъхна сладостно. Очакваше, че Люк ще изгаря от страст, но той бе невероятно нежен.

— Джилиан и Питър ще се приберат чак след един час — прошепна в ухото й. — Обещаха ми…

Ръката му погали гърдите й. Премреженият му поглед изпрати тръпки по цялото й тяло.

— Сигурен ли си, че искаш жена с кариера? — погледна го Андреа изпитателно.

— Сигурен съм, че искам теб!

— Значи ли това, че няма да трябва да си търся нов импресарио?

— Да не си посмяла! От днес нататък кариерата ти е на второ място в моя живот.

— А кое е на първо?

Дланта му бавно се разходи по корема й, след това се плъзна по бедрата й и Андреа потръпна. Люк я прегърна и я понесе към спалнята.

— Все още ли държиш да научиш отговора? — попита с дрезгав глас, когато я положи на леглото и се отпусна до нея.

— Не, не… — прошепна тя и го целуна с цялата любов, която бе таила в сърцето си от толкова години. — Просто ми покажи.