Робърта Лий
Лирична соната (15)

Петнадесета глава

За Андреа самият концерт бе обвит в мъгла. Не мислеше за нищо и свиреше като в транс. Чак когато ръцете й се отпуснаха в скута след последните акорди на Концерта за пиано на Рахманинов, тя доби представа за действителността. Залата се обля в светлина, настана мъртва тишина и изведнъж гръмнаха аплодисментите. Публиката скочи на крака, към сцената литнаха букети, чуваха се викове: „Браво!“, „Неповторимо!“

Когато се скри зад кулисите, ръкоплясканията и овациите станаха още по-бурни и Андреа погледна объркано Люк. Той поклати глава и я прегърна.

— Не, мила моя, няма да те карам да свириш на бис. Даде достатъчно от себе си.

Тя му се усмихна благодарно и го остави да я отведе в гримьорната. Отпусна се на фотьойла й затвори очи. По-късно щеше да дойде радостта, сега бе прекалено изтощена да усеща каквото и да било.

— Беше изключителна. От първия до последния миг. Сега ще те заведа в хотела, а после ще празнуваме — той отвори вратата.

— Къде отиваш? — извика тя.

— Да видя как ще се измъкнем от камерите.

Тъкмо бе излязъл, когато в гримьорната влетя Джилиан.

— Фантастично! Брилянтно! Истинска прелест! — запревзема се тя, седна на стола и взе в ръка чинийката с ядките. Изведнъж по лицето й плъзна червенина. — Дължа ти извинение, че се държах така.

Андреа обаче не се почувства опрощаващо настроена.

— Човек не трябва да се меси в семейните отношения дори и на най-близките си — промърмори тя.

— Аз не се ядосах заради Питър, а заради Люк. Но после като поразмислих, стигнах до извода, че не съм права. Като малка си го харесвала и не е учудващо, че сега ревнуваш.

— Нямам основания за ревност — заяви Андреа, решена да приключи с този въпрос колкото се може по-скоро. — Люк ме обича. Каза ми го, точно преди да изляза на сцената.

— Той просто няма срама…

— Ако намекваш, че той не…

— Не намеквам, а ти го казвам, Ани. Люк може да няма нищо против да легне с теб, но за него ти не означаваш нищо. Обяснил ти се е в любов, защото това му се е сторил единственият начин да ти вдъхне кураж преди концерта. През цялото време го беше страх да не избягаш и е излъгал в името на собствения си интерес.

Колкото и да не й се щеше да го признае, в тези думи имаше логика. Андреа си наложи да не мисли за това, но все пак в гърдите й се загнезди съмнение.

— Не се предаваш, Джилиан, нали? И щом Люк е толкова подъл и лицемерен, защо ти му имаш доверие?

— Защото му знам номерата и всичките игри до една! Аз съм единствената, пред която разкрива истинския си облик. Като е с мен, не му се налага да лъже и да се преструва.

— Затова пък на теб ти се налага.

— Какво искаш да кажеш?

— Наговорила си му цял куп лъжи за инцидента в парка.

За първи път Джилиан трепна.

— Казал ти е?

— Всичко. Ако беше толкова сигурна в него, нямаше да измисляш врели-некипели.

— Спестих му някои неща, за да не би да си промени мнението за мен.

— Спестила си му ги, така ли? Ти просто си го измамила.

В този момент се появи Люк и Андреа впери поглед в него, очаквайки да се приближи. Бореше се с желанието да се хвърли в обятията му и от цялата си душа се молеше Джилиан да не е права. Той обаче не помръдна и остана с ръка върху дръжката на вратата.

— Можем да излезем през служебния вход. Но трябва да бързаме.

Тримата поеха като конспиратори по тесния виещ се коридор и излязоха на страничната уличка, където ги чакаше шофьорът с лимузината.

Когато минаха покрай тълпите пред входа, Андреа въздъхна с облекчение. Тази вечер нямаше сили да се покаже пред почитателите си.

— Ще издържиш ли приема в хотела? — попита Люк.

Тя го погледна ужасена.

— Какъв прием?

— Поканени са само изтъкнати личности от музикалните среди. Няма нужда да стоиш дълго.

— Ще стоя колкото кажеш — отвърна тя и сърцето й запърха от радост, когато той погали ръката й.

Пред входа на хотела обаче ги чакаше тълпа журналисти и Люк изсумтя ядосано.

— По-добре да се отървем сега — предложи Андреа. — Тъкмо утре ще мога да си почина.

От всички страни защракаха апарати и светкавиците я заслепиха. Въпросите заваляха един през друг.

— Днешният успех означава ли, че ще изнасяте още концерти?

— Появи ли се страхът, предизвикал бягството ви от сцената преди години?

— Каква беше истинската причина за него?

Люк стоеше неотлъчно до нея, а Джилиан ликуваше и се стараеше да се усмихне на всеки обектив. Андреа се опита да отговори на колкото може повече въпроси, но когато предусети изтощението й, Люк безапелационно й проправи път към входа.

— Ще се кача горе да се оправя. Ти ще дойдеш ли? — подхвърли възможно най-небрежно Андреа.

— Страшно ми се иска, но трябва да проверя дали всичко е наред с приема.

Тя се насили да се усмихне.

— Значи ще се видим направо там.

Сълзите заплашваха да рукнат всеки миг, но Андреа стисна зъби да се овладее. Погледна се изпитателно в огледалото на банята. Напрежението и превъзбудата бяха оцветили страните й и в съчетание с ярките багри на роклята лицето й излъчваше някаква екзотична красота, която изобщо не би могла да се сравни със сладникавата хубост на сестра й. Но що се отнася до Люк, този факт не значеше нищо.

Тя влезе в залата за приема и Люк веднага се спусна към нея. Обви талията й с ръка и я разведе да я запознае с гостите. Твърде скоро Андреа забеляза, че както критиците, така и собствениците на звукозаписни агенции и телевизионни канали, се отнасяха с него като с личен приятел. Ейбрахам наистина с основание му е завещал своите изпълнители.

Времето летеше, шампанското се лееше и разговорите ставаха все по-шумни и оживени.

— Кога ще можем да се измъкнем? — прошепна тя на Люк по едно време.

— Най-рано след час. Сега отиваме в бара. Но ти си тръгвай. Направи повече, отколкото е нужно.

— Надявах се, че ще можем да…

Тя млъкна, защото помежду им застана елегантната контеса Карлота Фраджиани — тридесетгодишна вдовица на известен телевизионен магнат. Със свито сърце Андреа я наблюдаваше как флиртува с Люк и в съзнанието й нахлуха нови страхове. Дори и в момента да я обича, способен ли е на вярност?

Тя се усмихна широко, за да прикрие опасенията си и заедно с всички останали се отправи към бара, резервиран специално за тях. Още щом се настаниха, Люк я покани на танц и тя се успокои. Една секунда той стоя вперил поглед в нея, без да я докосва и Андреа забрави всичко друго, отпусна се в прегръдката му и се предаде на музиката. Лицата им се докоснаха, телата им се прилепиха и Андреа потръпна, осъзнавайки колко уязвима я е направила любовта.

— Искам те! — прошепна в ухото й Люк.

— И аз те искам!

Те продължиха да танцуват безмълвно и не усетиха кога ритъмът се смени и до тях се приближиха контесата и собственикът на веригата концертни зали.

— Искам да чуя мнението ви за музикалното списание, с което възнамерявам да се заема — започна Карлота, после насочи бадемовите си очи към Андреа. — Имате ли нещо против да си разменим партньорите?

— Ни най-малко.

Андреа отстъпи назад, сложи ръце на раменете на мъжа, но не престана да поглъща с очи Люк, притиснал до себе си гъвкавото тяло на Карлота. След известно време Андреа се извини и се върна на масата.

Музиката не спираше, а Люк не даваше признаци на умора. Всеки танц бе с различна дама и в момента щастливката бе Джилиан.

Изведнъж ревността стана тъй непоносима, че Андреа се сбогува набързо с гостите и се отправи към асансьора.

— Андреа, чакай! — извика Люк и я настигна. — Съжалявам, че не можах да танцувам отново с теб, но Джилиан така ме окупира… Не можела да проумее, че нещата между нас няма да са същите.

— Може би трябва да си по-твърд.

— Не искам да я разстройвам точно в този момент. Надявам се, че като разбере за нас двамата, ще се примири — той приближи дланта й към устните си и нежно я целуна. — Господи! Как ми се иска да сме сами! Изобщо не ми се занимава с този прием — вратата на асансьора се отвори и той я побутна навътре. — Е, любов моя, приятни сънища. Утре ще ги превърнем в реалност.

Андреа натисна бутона и Люк се скри от погледа й. Когато тръгна по коридора към апартамента, тя се наслади на тишината, която цареше наоколо. И нищо чудно — обувките й потъваха в дебелия мокет, а кожената облицовка на вратите поглъщаше звуците от стаите. Изведнъж липсата на какъвто и да било шум я изпълни със страх и тя ускори ход.

Точно в този момент зад гърба й се чуха приглушени стъпки. Андреа забърза към стаята си, но човекът продължаваше да я следва. Сърцето й заби лудо, ръцете й се изпотиха, но нямаше сили да погледне назад. Тя хукна да бяга, като в същото време трескаво зарови из чантата си за ключа. Вече имаше чувството, че усеща дъхът на похитителя във врата си.

— Не тичай! — заповяда мъжки глас. — Щеш не щеш, ще говоря с теб.

Андреа се втренчи смаяно в Питър.

— Какво правиш тук? Кога пристигна? Нали се разбрахме да…

— Омръзна ми да чакам и ще се срещна с жена си на всяка цена.

— Ако го направиш, ще я загубиш. Не можем да говорим тук, може да ни видят. В кой хотел си? Утре ще ти се обадя.

— На горния етаж съм и ще говорим сега.

Той я повлече грубо към стълбите и проговори, чак когато влязоха в стаята му.

— Кажи сега, защо смяташ, че ще я загубя.

— Защото все още вярва, че Люк ще се ожени за нея.

— Боже мой. Няма да се учудя този безскрупулен тип вече да я е закарал в леглото си.

Андреа усети, че се задушава, защото в устата на Питър опасенията й прозвучаха още по-реално.

— Добре ли си, Андреа? Изведнъж пребледня.

— Нещо ми се вие свят. Денят ми беше доста напрегнат.

— И аз ти изкарах акъла — той я настани в един фотьойл и пъхна в ръката й чаша уиски. — Не знам какво ме беше прихванало.

— Любов и отчаяние. Познато ми е — отвърна тя. — Утре заминаваме за Франция. Ще бъдем в хотел „Риц“. Ти ела към края на седмицата, но гледай да не те видят.

— Ще те изпратя до стаята ти.

— Не! — извика тя и чак като видя усмивката върху устните му, осъзна, че се шегува.

Апартаментът бе все още тъмен и Андреа излезе на балкона да се разведри. Милионите звездици, пръснати по мастиленочерното небе, свидетелстваха за нищожеството на човешкия род пред величието на вселената. Но тази мисъл ни най-малко не намали притесненията й.