Робърта Лий
Лирична соната (17)

Седемнадесета глава

Крехката, но упорита надежда на Андреа, че Люк ще й се обади да поиска прошка и да я увери в любовта си, умря бавно и мъчително. Наистина, първото нещо, което видя в къщи, бе пищната кошница цветя, изпратена от него, но картичката му беше резервирана и почти хладна.

И въпреки това през първите седмици сърцето й се разтуптяваше при всяко звънване на телефона. Чак когато една сутрин във фризьорския салон й попаднаха снимките на Люк с Амелия Никълс — младата цигуларка, поета наскоро от агенцията му, Андреа осъзна, че глупавите й мечти са обречени.

Няма цял живот да хленча за него, реши категорично. Да не е единствен! Ще се намерят и други, много по-добри!

Уви, това не се оказа никак лесно.

Андреа със страх очакваше мига, в който той трябваше да се появи да обсъдят концерта пред кралицата и се успокояваше само с мисълта, че все пак преди признанието в гримьорната Люк не бе подозирал за чувствата й.

Скоро Алън съобщи, че той ще организира всичко и Андреа си отдъхна.

— Не си разочарована, нали? — попита той.

— Що за въпрос. Ти се справяш чудесно.

— Люк е най-добрият учител, а пък току-що ме направи и съдружник. Ще ми помогнеш ли да го отпразнувам? Едва ли довечера си свободна, но…

— Но за щастие съм — беше решила, че е крайно време да почне да се забавлява, и не трябваше да изпуска случая.

Ходиха на дискотека и Алън се държеше с нея като със свободно момиче на лов за удоволствия вместо като със звезда на класическата музика. Андреа не помнеше кога за последен път се е чувствала тъй безгрижна и весела.

— Все още ли възнамеряваш да ни напуснеш? Не забравяй, ние сме най-добрите — напомни Алън, като я изпращаше.

Този факт не би могъл да се оспори, така че тя замълча и Алън смени темата.

Вечерта, като си легна, Андреа реши, че няма смисъл да излиза с него, защото колкото и да е симпатичен, неминуемо ще й напомня за Люк, а целта бе да го изтрие от съзнанието си.

За щастие Роджър отново бе преместен в Лондон и твърде скоро стана постоянната й компания. Той не криеше, че желае да продължи връзката от преди време, но Андреа не бе готова за подобна стъпка. Споменът за единствената нощ с Люк бе още прекалено ярък…

Питър и Джилиан преливаха от щастие и един ден сестра й дойде в стаята й и съобщи, че е бременна.

— Ани, всичко е толкова хубаво! Усещам, че този път няма да се случи нищо лошо.

— О, Джили, това е чудесно! Незабавно трябва да се полее! Довечера имам среща с Роджър, можем да излезем четиримата. И без това искам да ви запозная.

— Ти май често се виждаш с него, а?

За да предотврати следващия въпрос, Андреа се втурна към гардероба и извади роклята от черна дантела, купена специално за концерта пред кралицата.

— Какво ще кажеш? — попита тя.

— Невероятна е! Но нали Люк не те иска в черно?

— Ха, изобщо не ме интересува. Договорът ми с него е до утре вечер.

— Но той ще бъде там, нали?

— Естествено. Може ли да пропусне снимка с кралицата?

Джилиан навлажни устните си — жест, подсказващ, че ще изрече нещо неприятно.

— Андреа, знаеш ли, оня път те излъгах, че Люк все още ме обича и че иска да се ожени за мен. Просто ми се искаше да е вярно.

— Знам. Не се тревожи.

— Но това не е всичко.

— Няма нужда да ми казваш. Миналото си е минало.

— Обаче това трябва да го знаеш — сестра й седна на крайчеца на леглото и нервно зашари с пръсти по кувертюрата. — Помниш ли, когато започнах да се виждам с Питър, ти казах, че Люк ми е изневерявал? Това също беше лъжа. Търсех си оправдание и по едно време дори сама си повярвах.

Сърцето на Андреа се сви. Години наред отношението й към Люк се бе основавало на факта, че по време на годежа си със сестра й, той се е срещал с други жени.

— Кажи, че ми прощаваш! — проплака Джилиан. — Ще направя всичко, за да се сдобрите. Ще отида при него и ще…

— Няма да ходиш никъде. Историята приключи, още преди да е започнала. Явно сме се поддали на вълнението около концерта и… Наистина, Джили, дай да не говорим за това. Я по-добре кажи къде да идем довечера!

— Все едно. Стига кухнята да е великолепна и да се танцува.

— Значи трябва да е „Синята роза“. С Роджър я открихме миналата седмица. Ще му се обадя да запази маса.

В девет часа четиримата вече влизаха в едно от най-популярните заведения в Лондон. Андреа беше с аленочервена рокля: отпред — плътно по врата, а отзад — изрязана почти до талията и прилепнала по тялото. Поредното творение на Хилари бе повече от сексапилно и при нормални обстоятелства Андреа не би го купила, но точно съшия ден видя снимките на Люк с русокосата цигуларка и от ревност си направи този подарък.

— Ние сме с най-красивите жени — подхвърли Роджър на Питър и сякаш за доказателство погледите от съседните маси се насочиха към тях.

Той поръча шампанско и вдигна тост за „бъдните поколения“, след това се заеха с приятната задача да проучат менюто.

След ордьовъра Роджър покани Джилиан на танц и предостави на Андреа възможността да поговори с Питър.

— Как вървят нещата между вас? — попита тя веднага щом останаха сами.

— По-добре от всякога. Джилиан се е възстановила напълно. Съвсем спокойно си говорим за миналото. А най-хубавото е, че отново ще има дете. Просто не мога да повярвам как всичко се нареди…

Той се впусна да споделя плановете им за бъдещето, но в този момент в ресторанта влезе Люк и Андреа престана да чува и да вижда каквото и да било. Той беше по-официален от обикновено — в сив копринен костюм и сребриста риза и изглеждаше по-висок и по-слаб. С него бяха още трима души, но Андреа забеляза единствено дребничката блондинка. Амелия Никълс. В действителност изглеждаше още по-чаровна отколкото на снимките. Пищна руса коса, нежен розов тен и неподправена грациозност.

Андреа изтръпна и от все сърце се помоли да не я видят.

Келнерът обаче ги поведе право към тях, Люк се спря и й се усмихна.

— Радвам се да те видя. Как си?

— Чудесно.

Той погледна с любопитство към Питър, после към нея, но Андреа не си направи труда да ги представи. В очите му се появиха палави пламъчета, а на устата му заигра усмивчица, ала той не каза нищо повече, усмихна й се още веднъж и се присъедини към компанията си.

— Е, най-после видях Люк Кейн на живо! — обади се Питър. — Какво ще кажеш за един танц? Обаче предупреждавам те, не съм от класата на Роджър.

Андреа го последва към дансинга и заприказва оживено, в случай, че Люк погледне в тяхна посока. Ала усилието й се оказа съвършено излишно, тъй като цялото му внимание бе заето от дамата му. Говореше й нещо, доближил интимно глава и покровителствено сложил ръка на стола й.

Жените — различни, но жестовете — същите, с горчивина си помисли Андреа и се зарадва, когато танцът свърши, и вече не го виждаше.

Уви, присъствието му витаеше във въздуха. Ако й е трябвало доказателство, че изобщо не го е забравила, съдбата й го поднасяше по твърде подъл начин.

Сервираха им вечерята и Андреа се съсредоточи върху нея, но сестра й не се лъжеше лесно.

— Преди малко видях Люк. Говорихте ли?

— Казахме си здрасти…

— Само?

— А ти какво очакваш? Че ще си губи времето с мен, след като утре напускам агенцията му?

Джилиан понечи да възрази, но размисли и до края на вечерта Андреа се стара да забавлява цялата маса, макар че след това не помнеше нито една своя дума.