Включено в книгата
Оригинално заглавие
After the Affair, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 40 гласа)
Сканиране
amcocker (2011)
Разпознаване и корекция
cveata (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
in82qh (2012)

Издание:

Миранда Лий. Оживели мечти

ИК „Арлекин-България ЕООД“, София, 1995

Редактор: Емилия Тенева

ISBN: 954–11–0315–4


Първа глава

— Продадено на дамата от първия ред.

Каси погледна щастливата купувачка и въздъхна обезкуражено, докато отнасяха предмет номер четиридесет и седем. Ако не беше толкова скъпа, красивата синя ваза можеше да бъде чудесен сватбен подарък за майка й и Роджър.

— Вещ четиридесет и осем, дами и господа. Чаен сервиз. Прекрасен образец от деветнадесети век, сребро.

Каси сбърчи носле и се облегна назад. Не харесваше среброто, даже когато беше с висока антикварна стойност.

Наддаването започна. Тя отново не участва. Както изглежда, търгът щеше да я разочарова. Когато чу, че речният остров Страт Хейвън е продаден и отбрани вещи от дома са предложени на търг, Каси си помисли, че това би била добра сделка, от която можеше да спечели нещо. Колекционерите дошли чак от Сидни и Брисбейн налетяха на имуществото като мухи на мед. Когато дойде, Каси бе видяла пред къщата дори хеликоптер.

Цените бяха безбожни и тя започна да се отегчава.

Единствената й утеха за загубения следобед бе, че успя да посети Страт Хейвън. Цели девет години не беше поглеждала към това място, макар островът да беше точно срещу фермата на Палмърови, надолу по пътя край реката и когато пресичаше тесния въжен мост между острова и брега, тя не вдигна нито веднъж очи към малката къща в далечината.

Погледна часовника си. Беше към четири и половина. Съботният крикет мач на сина й скоро щеше да свърши. Каси трябваше да се прибере до пет. В противен случай той щеше да принуди баба си да дойдат на търга.

Почувства се виновна пред майка си. Джоан често казваше: „Не бъди глупава, скъпа, ти си единственото ми дете, а Джейсън — единственият ми внук. Обичам да съм с него“.

Въпреки всичко, Каси реши да напусне търга.

— И накрая картините. Първата е под номер седемдесет. От неизвестен художник, неподписана и неозаглавена. Върху платното са претворени красивите околности.

Каси гледаше и не можеше да повярва на очите си. Сърцето й заби лудо. Познаваше стила, пастелните тонове. Беше смаяна. Само от едно място се виждаха по такъв начин реката, висящият мост и двуетажната къща, в която беше сега. Много пъти се бе наслаждавала на гледката от най-отдалеченото кътче на острова, до малкото ателие.

Ателието… Там Дан бе рисувал портрета й, там пламна и угасна тяхната любов.

Спомни си часовете, когато кръстосваше галериите на Сидни и търсеше картина от Дан Макей с невръстния Джейсън в бебешката количка, през цялото време, докато беше студентка по ветеринарна медицина. Желанието й да притежава негова творба не я напусна. Малко странно, при все че мразеше този мъж неистово и не искаше дори да го види, продължи да търси, докато беше в Сидии, за да защити научната си степен по ветеринарна медицина. Върна се вкъщи с празни ръце, а това, което бе желала толкова дълго, намери тук — само на километър и половина от нейния дом. Каква ирония на съдбата! През всичките тези години упорито бе търсила картина от Дан.

— Две хиляди! Последен бяхте вие, сър. Някой предлага ли повече?

Каси се опомни. Картината бе продадена! Инстинктивно отвори уста и промълви:

— Две хиляди и сто.

Всички извърнаха очи към нея. Тя не беше наддавала досега.

Пулсът й беше учестен. Знаеше, че върши глупост. Беше тук, за да купи сватбен подарък, а не за да се отдава на някакви си сантиментални спомени.

Любовта й към Дан отдавна бе мъртва. Не изпитваше абсолютно нищо към него.

И въпреки това сърцето й заби още по-лудо. Губеше контрол над себе си. Искаше тази картина!

— Две хиляди и петстотин — каза мъжът, който бе предложил две хиляди преди нея.

— Две хиляди и шестстотин — обяви тя.

— Две хиляди и седемстотин — изръмжа другият.

Каси пое дълбоко дъх, като се опитваше да укроти обзелото я напрежение. Дали да отвърне с две хиляди и осемстотин, или да вдигне цената на три хиляди? Какво да прави? Сякаш нещо я задушаваше.

— Три хиляди — промълви тя и затаи дъх.

— Три хиляди и петстотин!

Изпълни я разочарование. Не можеше да продължи. Наистина не можеше. Таванът й беше три хиляди.

— Губите, госпожо — каза аукционерът.

Каси сведе очи. Повече не можеше да гледа картината.

— Пет хиляди долара!

При новото предложение в залата се зашумя. Каси вдигна глава в почуда и погледът й обходи морето от лица.

Познаваше този глас! Но това не можеше да бъде той! Господи, не можеше…

Нямаше причина да бъде тук. Никаква причина…

Изведнъж го видя до един от крайните прозорци. Гледаше унищожително както винаги.

Дан Макей!

Черните му очи я пронизаха и тя изпита болка.

Разтърсена до дъното на душата си, извърна глава.

— Първи път, втори път. Продадено!

Подскочи от удара на чукчето. Вцепени се за миг. После цялата се разтрепери. Само до преди минута можеше да се закълне, че Дан Макей не означава нищо за нея. Нищо! Той не можеше да събуди чувствата й.

Сега разбра, че беше сгрешила. Нещо тъмно и разрушително я загложди отвътре. Извърна глава и очите й затърсиха Дан.

Той си проправяше път през тълпата и не изпускаше Каси от поглед. Не бе загубил чара си. Острите черти на лицето, стройното му и силно тяло й бяха познати до болка. Черните му къдри бяха подстригани, а раменете му изглеждаха по-тесни в строгия тъмен костюм. Дан се бе превърнал в изискан, елегантен мъж.

Може би, очаквайки някаква видима реакция от внезапното си завръщане, той също я наблюдаваше.

Каси не промълви и дума. Дан посрещна мълчанието й с усмивка и повдигна многозначително вежди.

През нея отново премина жестока, неистова омраза, но този път по-силна и определена.

Почувства я силно. Очите й я бяха издали, защото усмивката му се стопи. Вече я гледаше с недоумение.

Заля я вълна от недоволство. Какво си мислеше той?

Връщаше се с невинна усмивка, все едно всичко беше забравено и простено! Нищо не бе забравила!

Без съмнение завръщането му беше свързано с откупуването на картината. Нищо друго не можеше да го накара да се върне тук. И, разбира се, отново щеше да си замине след края на търга.

Внезапно Каси си спомни за Джейсън. О, Боже, бе забравила Джейсън!

Дан не биваше да го вижда. Инстинктът й подсказваше, че той не би пренебрегнал сина си! Не и него! Нямаше време за губене.

Каси знаеше, че трябва да напусне това място. Да се срещне и да говори с Дан, макар и за кратко, беше риск, и тя не бе подготвена.

Трябваше да тръгне, без да поглежда назад. Но женското любопитство я накара да се обърне.

Сгреши! Тогава срещна погледа му. Очите, черни като абанос и бездънно дълбоки, проникнаха в душата й, пробудиха отдавна забравени спомени.

Каси се опита да се откъсне от тях, но не успя.

Беше вцепенена. Сърцето й биеше лудо. Върна се назад във времето. Лежеше на пода в ателието. Дан беше над нея, горд и силен. Гледаше я жадно, обгръщаше с поглед тялото й. Тогава тя не издържа и протегна ръце, да го прегърне…

Каси се опомни, капчици пот бяха избили по челото й. Извърна очи и побягна.