Робърта Лий
Лирична соната (9)

Девета глава

С Люк се видяха чак в края на следващата седмица в Сейнт Джонс Уд при прослушването на албума. Както винаги Андреа имаше странното усещане, че свири непознат човек, разликата бе само в това, че бе настроена свръхкритично. Но колкото и да се опитваше, днес не можа да открие никакъв недостатък.

— Добра работа сме свършили — обърна се тя към ръководителя на студиото. — Доволна съм. Какво ще правим с обложката?

— Люк вече я избра.

— Само подхвърлих една идея — побърза да поясни той. — Последната дума има Андреа.

Люк разтвори папката с фотографиите, Андреа се взря в лика си и чак сега осъзна таланта на Джак Лентън. Всяка снимка бе уловила различна страна от характера й. На една беше усмихната, на друга — замислена, трета бе запечатала искрения й поглед.

— Коя искаш да използваме? — попита Люк.

— Като че ли нито една.

— Не ти ли харесват?

— О, великолепни са, но разкриват прекалено много от мен.

— Струва ми се, че разбирам какво искаш да кажеш. Но като свириш нали също разголваш душата си?

— Аз интерпретирам музиката и на бял свят излиза композиторът.

— Може би е време да покажеш и своите собствени чувства! Докога ще ги криеш?

Андреа бързо сведе очи, взе снимката, на която се усмихваше лъчезарно и я подаде на шефа на студиото.

— Именно тази предложи и Люк — възкликна той.

— Значи има вкус — Андреа се изправи и преметна чантата си през рамо. — Ако това е всичко за днес, ще тръгвам.

— Поканил съм няколко журналисти от радиото и телевизията — уведоми я Люк, като тръгна успоредно с нея.

— Мразя интервюта.

— Защото все те питат за единствения ти концерт на живо?

— Позна — процеди Андреа. — И този въпрос ми е дошъл до гуша!

— Сега обаче ще имаш възможност да ги информираш, че ще правиш европейско концертно турне, което ще завърши във Фестивал Хол.

Тя видимо се сви от ужас и изражението на Люк рязко се промени.

— Андреа, не се тревожи! Знам, че първият ти и последен концерт се е провалил и вестниците са раздухали, че притежаваш някакъв вид фобия, но ти не трябва да обръщаш внимание на хорските приказки. Всичко ще е наред, ще видиш. Ще ми позволиш ли да те изпратя?

— Не си отивам вкъщи — рече първото, което й дойде наум.

— Тогава ще те закарам там, където отиваш.

— Благодаря, ще взема такси.

— Среща със семейния приятел?

— Не е това, което си мислиш. Той е съпруг на… една моя позната. Имат проблеми и си е наумил, че аз мога да им помогна.

Не беше много далеч от истината и само оставаше Люк да й повярва.

— Защо не ми каза от самото начало?

— Защото ме вбеси с подмятанията си.

За най-голямо нейно учудване, Люк изглеждаше смутен.

— Съжалявам, Андреа. Прости ми.

— Разбира се.

— За доказателство ще вечеряш ли утре с мен?

Още един отказ би увеличил напрежението помежду им и Андреа пое дълбоко въздух.

— Ентусиазмът ти е трогателен. Имаш ли някакви предпочитания?

— Оставям избора на теб.

Той й помогна да се качи в таксито и когато вратата се затвори, Андреа въздъхна облекчено. Имаше на разположение цял ден да се подготви психически за вечерята. Трябваше да се въоръжи с всичката си воля, за да запази самообладание и да остане равнодушна и спокойна, защото в противен случай, ще се окаже поредната наивница, минала през леглото на Люк Кейн.

Андреа слезе пред хотела на Питър и поиска от рецепцията писмото, което той бе оставил за нея. Преписа си разписанието на пътуванията му и тръгна по Бонд Стрийт, докато се появи такси. Изведнъж й се приходи на театър, би било много по-приятно, отколкото да седи вкъщи и да мисли за предстоящата вечеря, но не би могла да остави сама Джилиан. Покрай нея мина едно такси, Андреа на шега вдигна ръка, оказа се свободно и тя се качи. Хрумна й, че това е добър знак и се отпусна на седалката.

Толкоз по въпроса за предзнаменованията — поклати глава тя един час по-късно, когато икономката съобщи, че господин Кейн е завел Джилиан на концерта в „Барбикан“. Тази новина обясняваше и защо поканата на Люк бе за утре.

Дали сестра й ще се прави на очарована от концерта, запита се тя. Люк забравил ли е, че не може да понася класическа музика или просто му е все едно?

Времето течеше непоносимо бавно. Обикновено Андреа нямаше нищо против да стои сама и рядко скучаеше, но днес бе твърде напрегната и потисната.

Помоли госпожа Прентис да изчака с вечерята и се потопи във ваната, като щедро изля от любимия й шампоан. Чудото стана и Андреа излезе от банята в съвсем друго настроение. Извади бледорозовия копринен халат, подарък от Бела за рождения й ден и се погледна в огледалото. Той беше дълъг до земята, прилепнал по тялото и с дълбоко деколте. В никакъв случай не беше предназначен за пържене на яйца сутрин, изискваше вечеря на свещи, искрящо вино и мъжка компания.

Тя веднага понечи да го свали, но се възпря. Щеше да означава признаване на поражението и на това, че Люк си бе останал единствената й любов. Някой ден може би ще срещне мъжа на своя живот и ще се влюби отново. Ако искрено вярва в това, то неминуемо ще се случи.

След вечеря тя включи концерта по телевизията. Музиката бе великолепна, но мисълта, че там някъде в залата един до друг седят Джилиан и Люк, вгорчаваше удоволствието и Андреа смени канала. Точно в този момент вратата се отвори и те влязоха в хола.

— Мислех, че сте на концерта! — учудено възкликна тя.

— Бяхме, но Джилиан не се чувстваше добре — поясни Люк.

— Просто умора — изпревари въпросите сестра й. — Като се наспя, всичко ще е наред.

— Не забравяй хапчетата — автоматично й напомни Андреа.

— Мога да се грижа за себе си! — сопна се сестра й и излезе.

— Ще ми се да пийна нещо — наруши възцарилата се тишина Люк.

— Ами сипи си.

Когато той отиде до количката с питиетата, Андреа стана от дивана и се сви на фотьойла.

— Какво се е случило? — попита го тя.

— Нищо. Като дойдох да я взема, беше в превъзходно настроение, но през антракта започна да трепери и каза, че й е студено, така че предложих да си ходим — Люк седна на дивана. — Имам усещането, че криеш нещо. Какво точно й има?

Андреа се опита да се доближи максимално до истината:

— Преживяла е нервна криза и още не се възстановила напълно.

— Тогава разумно ли е да те придружава в Рим?

— По-добре ще е отколкото да стои тук сама.

— Каква е причината? Бракът й?

— Не знам.

Люк се намръщи и отпи от коняка.

— Поне затова не съм виновен аз.

— Но възобновяването на старите ви отношения изобщо не облекчава положението. В момента тя е свръхчувствителна и много лесно уязвима.

— Аз не възобновявам отношенията си с Джилиан и съм го заявил пред нея съвсем ясно. Мисля, че тя има нужда да излиза сред хора и й помагам като стар приятел. Нищо повече — той остави чашата на масата, наведе се напред и се вгледа в Андреа. — Надявам се да ми повярваш.

Очите му жадно поглъщаха нейните, но след малко се плъзнаха надолу и тя рязко скръсти ръце пред гърдите си. Върху устните му заигра подигравателна усмивка.

— Вярваш ми, нали?

— Да, вярвам ти — чу собствения си глас Андреа. — Но не е важно какво говориш, а какво мислят другите.

Люк се намръщи.

— Смятах, че й помагам, но явно ти не си на това мнение. За в бъдеще ще намаля поканите, деликатно, разбира се.

— Просто дай да се разбере, че излизаш и с други — небрежно подхвърли Андреа. — Това няма да я учуди. Все пак тя си те знае…

— Затова ли най-после прие да вечеряш с мен? Възнамеряваш да се принесеш в жертва може би?

— Колкото и да държа на Джили, има неща, които биха били прекалено голяма жертва. Съгласих се да излезем единствено в името на турнето.

— А аз си седя и чакам да ме харесаш… — оловносивият поглед я прониза от глава до пети. — Намирам те изключително привлекателна…

— Колко жалко, че ти не си мой тип! — възкликна безгрижно тя, макар че сърцето й щеше да изскочи от гърдите. — Предпочитам руси мъже.

За нейно разочарование, Люк се засмя и стана.

— Май е време да вървя — на вратата спря и я погледна през рамо. — Рус или не, уговорката си остава.

Чак когато шумът от колата му се стопи в нощта, Андреа загаси лампата и се качи в стаята си. Дали възприе сериозно думите й? Утре по това време ще бъде изпитът. Молеше се да го вземе успешно.