Робърта Лий
Лирична соната (4)

Четвърта глава

Още от мига, в който отвори очи на следващата сутрин, сърцето й се сви при мисълта за посещението на Люк. Не стига, че е принудена да се среща с него по делови въпроси, а сега и ще го забавлява в собствената си къща.

Андреа се опита да свири, за да не мисли, но не можеше да се съсредоточи и постоянно намираше поводи да стане от пианото.

Джилиан пък беше във великолепно настроение и цял ден тичаше напред-назад да подготвя вечерята. Досущ като младо момиче, поканило любимия си на гости, тя подреди цветята във вазите, настоя сама да сложи масата и час по час отскачаше до кухнята, за да нагледа как върви готвенето. Госпожа Прентис прие дипломатично всички щателни проверки и инструкции.

В края на краищата, Андреа се качи в стаята, за да си избере тоалет. След сериозен размисъл се спря на двуредното черно сако от коприна с панталон и кремавата копринена блуза, която купи за коктейла по повод представянето си по телевизията. Така приличаше на испанка, което щеше да контрастира с русата красота на Джилиан.

— Нямам търпение да го видя! — изчурулика сестра й, когато в седем и половина се появи по полупрозрачна туника и миниатюрна къса поличка, подчертаваща невероятно дългите й крака. — Как изглеждам? Какво ще си помисли Люк?

— Ще помисли, че си по-хубава от всякога — успокои я Андреа, защото усещаше, че Джилиан болезнено се нуждае от комплименти.

— Честно? Понякога ми се струва, че приличам на вещица.

— Глупости. Изглеждаш по-млада от мен.

Джилиан докосна внимателно косата си.

— Чувала съм, че мургавите хора изглеждат по-възрастни, а и тази прическа доста те състарява. Трябва да се подстрижеш, коковете отдавна не са на мода.

— Не е кок, просто съм си усукала косата — поясни развеселено Андреа. — Освен това, въобразявам си, че ме прави по-интересна.

— Прави те строга и делова. Мъжете предпочитат обърканите момиченца.

Звънецът на входната врата й спести отговора. Джилиан извика развълнувано: „Той е!“ и се втурна към антрето.

Андреа се чувстваше като на спектакъл. Щом Люк влезе, сестра й протегна ръце към него, той я изгледа мълчаливо, после се приближи и ги взе в своите.

— Джилиан! Изобщо не си се променила — целуна я леко първо по една страна, след това по другата.

Тя запърха с мигли и се усмихна.

— Ласкател!

Той също се усмихна.

— Не може да си забравила, че винаги говоря това, което мисля.

— Тогава мога ли да се надявам, че си ми простил?

— Отдавна, Джили. Горчивите спомени трябва да се изтриват незабавно.

Люк премести поглед върху Андреа, сякаш да подчертае думите си и тя почувства как поруменява. Той пусна сестра й и пристъпи към нея.

— Благодаря за поканата — гласът му бе тъй тих, като че ли предназначен единствено за нея.

— Поканата е от сестра ми.

В очите му се появиха немирни искрици.

— Надявах се маслиновата клонка да е от теб.

— Ще прекратиш ли договора ми? — кротко го атакува Андреа.

— Мисля, че приключихме с това.

Джилиан дойде до тях и се облегна на ръката на Люк.

— Какво ще кажеш за малката ми сестричка? Предполагал ли си, че един ден ще й станеш импресарио?

— Нямах представа за таланта й.

Въпреки намерението си да се придържа към добрия тон, Андреа не се стърпя и подхвърли:

— Ти знаеше, че взимам блестящо изпитите си. Просто не се интересуваше.

— Изпитите са едно, а талантът и успехът — съвсем друго. Но аз допуснах сериозна грешка и дълбоко съжалявам. Обещавам да компенсирам със специални грижи.

— Стига сме говорили за миналото, ами да вземем да пийнем нещо — бодро предложи Джилиан. — Ще отвориш ли шампанското, Люк?

Докато наблюдаваше ловките му пръсти, Андреа отново усети смущаващата реакция на тялото си. Коремът й се сви на топка, сърцето й заби лудо, полазиха я тръпки и когато светлосивите очи на Люк се устремиха към нея, едва се сдържа да не скръсти ръце пред гърдите си, сякаш да се запази.

— Къщата ти е прекрасна — каза той, като седна до прозореца. — Завиждам ти за спокойствието и зеленината.

— Ти къде живееш? — намеси се Джилиан.

— В Мейфеър, апартаментът ми е над офиса.

— Щом искаш тишина, защо стоиш в центъра на Лондон? — попита Андреа.

— За удобство.

— Надявам се, че офисът ти е по-приветлив от онези две схлупени стаички.

— О, това бяха тежки времена! Не съм сигурен, че бих издържал всичко отначало.

Андреа слушаше внимателно, за да разбере дали богатството го е променило.

— Луксът разглезва — продължи той, сякаш чул въпроса й. — Приятно ми е да постигам нещата лесно.

— Искаш да кажеш, че вече нямаш желание за борба? — попита невярващо Андреа.

— Бих казал, че съм по-капризен и много внимателно избирам това, за което си струва да се боря.

— А пък изборът зависи от печалбата, нали?

За секунда сивите очи притъмняха, но гласът му бе съвсем кротък:

— Вече не. Напоследък все по-често се захващам само с това, което ми доставя удоволствие.

Андреа преглътна и трескаво затърси подходящ коментар, но Джилиан се обади вместо нея:

— Бих искала да си мой импресарио, Люк!

— Съмнявам се, че съществува мъж, който би могъл да се справи с теб! Винаги си вършила това, което искаш.

— А толкова често то се оказваше погрешно… — тя се наклони към него и го погледна виновно. — Няма да си простя, че си отидох така, без думичка.

— Какво толкова? Даде ми още дванадесет години свобода.

Джилиан се засмя; беше си възвърнала присъствието на духа.

— Говориш, сякаш всеки момент ще настъпи краят на свободата ти.

Едната му вежда се повдигна въпросително и това бе единствената реакция. За радост на Андреа, в този момент влезе госпожа Прентис и съобщи, че вечерята е готова.

Джилиан скочи и заяви, че трябва да хвърли последен поглед на месото. Андреа и готвачката се спогледаха и едва сподавиха усмивките си.

Колкото и да бе странно, Люк се хвана и още след първия залък засипа Джилиан с хвалби.

— Знам, че обожаваш шницел „Рокфорд“ — скромно отвърна тя и заби очи в чинията си.

— Госпожа Прентис е невероятна — нетактично рече Андреа и на секундата се възмути от себе си.

Нямаше съмнение, че Джилиан е решила да омае Люк и би било нелепо да й пречи.

— Андреа? Къде си?

Гласът на Люк я стресна и тя се огледа смутено. Само да можеше да предположи колко близо бе всъщност…

— Обзалагам се, мислиш си за турнето — побърза да се включи в разговора Джилиан. — Кога започва?

— Твърде скоро — Андреа забоде вилицата си в един картоф.

— Чудесно! Нямам търпение да видя Рим.

— Не знаех, че и ти ще идваш — каза Люк, без да забелязва учудването, изписано на лицето на Андреа.

— Сестра ми ще има нужда от мен. Човек се чувства доста самотен в непознат град.

— Ще изпитвам всичко друго, само не и самота!

— Да, ще бъдеш заобиколена от много хора, но съвсем друго е да имаш край себе си някой близък човек, който да отстранява проблемите.

— Може да ти се стори доста изморително… — промърмори Андреа, ужасена от перспективата Джилиан да решава проблемите й.

— О, сигурна съм, че страшно ще ми хареса — русата глава се завъртя към Люк. — Надявам се, че ще ни правиш компания някой и друг ден.

— Ще бъда там през цялото време.

Андреа чуваше тази вест за пръв път и едва не изпусна вилицата.

— Това съвсем не е нужно — отсече тя.

— Няма да имаш нищо против моето присъствие, нали, Люк? — попита разтревожено Джилиан.

— Щом с теб сестра ти ще е по-спокойна…

Ако това не е бил очакваният отговор, Джилиан с нищо не се издаде, а само кокетно завъртя очи. Люк й се усмихна и Андреа искрено пожела да прочете мислите му. Дали всичко това бе театър пред печеливш клиент, или Джилиан наистина успява да го подмами?

Вечерята най-после свърши и всички се преместиха в трапезарията.

— Все още ли обичаш турско кафе? — попита Джилиан.

Люк кимна и тя се втурна към кухнята.

— Сигурно много се радваш, че сестра ти е отново при теб — рече той.

Андреа вдигна рамене.

— Като че ли не чак толкова.

— А едно време бе готова на всичко за нея.

Теменуженосините очи станаха почти черни.

— Така значи! Все още не си ми простил, че не те предупредих за Питър.

— Да кажем, че не съм забравил колко ме разочарова.

— Разочаровала съм те?!

Тя се изправи и отиде до прозореца уж да дръпне завесите.

— Моля те, остави ги. Обичам да гледам небето нощем.

Ръцете й се отпуснаха и тя остана загледана в тъмнината.

— Съжалявам, че те разстроих — рече тихо той и се приближи.

По дяволите!

Андреа сви юмруци и продължи да съзерцава безмълвно градината.

— Не си ме разстроил. Просто не разбирам как може да забравиш постъпката на Джилиан, а да помниш разочарованието си от мен.

— Защото от теб очаквах повече.

— От къде на къде? Ти беше сгоден за нея.

— Нека оставим миналото на мира, Андреа!

Тя се обърна бавно и се вгледа в него. Нямаше друг избор, освен да изпълни молбата му, но това с нищо не променяше твърдото й намерение след турнето да си намери друг импресарио. Иначе като нищо ще се окаже още една от жените в неговия живот.

Ръката му леко я погали по бузата и Андреа се дръпна като ужилена.

— Какво има?

— Нищо. Просто не обичам да ме докосват.

— Винаги ли?

Без да отговори, тя се върна на мястото си и подхвърли безгрижно:

— Джилиан май е отскочила до Турция за кафе.

— Аз не бързам.

— Намираш ли я променена?

— Самият аз съм се променил и преценките ми са доста различни. По-красива е, но е някак напрегната и нервна. Но в това може би няма нищо чудно, след като наскоро се е развела — той бавно се приближи до дивана, без да прави опит да сяда по-близо. — Радвам се, че ще бъде с теб на турнето — рече след малко. — Хубаво е, че ще се занимава с нещо, докато свикне с мисълта за развода.

Разводът на Джилиан бе новост за Андреа. Дали го е излъгала, за да я мисли за свободна?

— Кафето моля! — пропя Джилиан и се появи на вратата с табла в ръце.

— Аз ще го пия горе — рече Андреа, щом пое чашата си. — Вие двамата сигурно имате да си казвате милион неща.

Никой не се възпротиви и тя си помисли тъжно, че точно така ставаше едно време, когато Люк идваше на гости. Беше вече на средата на стълбите, когато той тихо произнесе името й. Андреа се обърна и видя, че я е последвал в коридора.

— Надявам се, че не се оттегляш заради мен.

— О, Боже! — възкликна тя, за да прикрие смущението си. — Какво още да направя, за да ти покажа, че умирам за теб?

— Черното ти отива. Подхожда на чувството ти за хумор.

— Обличам се за собствено удоволствие, не заради мъжете.

— Там е проблемът. Липсва ти мъж, за когото да се обличаш и… събличаш.

Тя го изгледа отвисоко.

— Ако намекваш за собствените си услуги, губиш си времето. Не се занимавам с изоставени.

— Аз пък не смесвам работата с удоволствията, така че и двамата сме квит.

Той се обърна и се върна в трапезарията, оставяйки Андреа да изкачи стълбите, съпровождана от щастливия смях на Джилиан.