Робърта Лий
Лирична соната (10)

Десета глава

Целият ден премина в терзания около предстоящата вечеря.

Сутринта Джилиан оповести, че отново заминава с приятелката си за Брайтън и трескаво вървеше от стая в стая, така че Андреа реши да се откаже от сутрешното свирене и предложи на сестра си да се разходят до Хампстед Хийт.

Въздухът бе кристалночист и свеж, Андреа наложи бързо темпо и скоро двете се задъхаха, но се чувстваха бодри и преливащи от енергия.

— Люк ми каза, че ще излизате довечера — подхвана темата Джилиан.

— Имаме да обсъдим някои неща — Андреа усети, че без да иска се оправдава. — Пък и нали на турнето ще сме постоянно заедно?

— Така е. Надявам се и след това да си приятелски настроена към него.

— Няма да е чак толкова наложително. Решението да си намеря друг импресарио с нищо не се е променило.

— Ще ми се да размислиш. Помисли колко неловко ще се чувствам аз…

Андреа умишлено замълча, но не пропусна да отбележи наум, че ако не намери някакво друго занимание на Джилиан, което да откъсне вниманието й от Люк, бракът й е обречен.

По дяволите, той колкото и да твърди, че гледа на сестра й като на приятел, никога няма да откаже поднесената му възможност.

Андреа продължаваше да мисли върху това, докато избираше тоалет за вечерта. Пробва черната си шифонена блуза, но прецени, че е твърде официална, като се има предвид небрежната елегантност на Люк. Накрая облече любимия си черен панталон и смарагдовозелената копринена блуза. Вълнението се бе отпечатало на лицето й, затова Андреа си сложи съвсем малко грим. В никакъв случай не би искала Люк да си помисли, че се е старала специално за него. По тази причина единственото й бижу бе часовникът „Ролекс“.

В осем часа вече седеше в хола, с чаша бяло вино в едната ръка и днешния вестник в другата. Към осем и половина заключи, че той е решил да й отмъсти за многобройните откази и тъкмо се канеше да се преоблече, когато колата му спря отвън. Андреа бързо седна на фотьойла и грабна чашата, тъй че когато госпожа Прентис го въведе в хола, тя бе олицетворение на спокойствието и гостоприемството.

Най-изненадващо тази вечер Люк беше с костюм, макар че широкото памучно сако бе подходящо по-скоро за дискотека, отколкото за ресторант.

— Гумата — заяви той и за доказателство вдигна изцапаните си ръце. — Трябва да се измия.

Като се появи след няколко минути, Андреа му връчи чаша уиски.

— Аз пък реших, че си размислил — подхвърли с усмивка тя, но неговото лице остана сериозно.

— Щях да дойда, дори и ако трябваше да пълзя на четири крака.

— Такъв отговор заслужава подарък — тя пъхна пред носа му чиния пуканки и той зяпна от изненада.

— Помниш?

— Че то забравя ли се? Ти ги унищожаваше със скоростта на светлината…

— Радвам се, че започваш да си спомняш и хубавите неща — рече той и напъха пълна шепа в устата си.

— Имам много приятни спомени, жалко е само, че останаха в сянката на скандала — отвърна Андреа, като избегна погледа му.

— Аз ти се извиних, ако не се лъжа.

— С подарък?

— Да, тогава си мислех, че един подарък ще оправи всичко, но ето колко съм се заблуждавал…

Навлизаха в опасна територия и Андреа побърза да смени темата.

— Къде ще вечеряме?

— В „Луиджи“. Като малка умираше за спагети.

— А какъв избор имах?

— Можем да идем някъде другаде.

— Но аз и сега умирам за спагети!

— Ами хайде тогава!

Докато вечеряха, страхът й, че няма да има за какво да си говорят, много бързо се разсея. Обсъдиха любимите си книги, филми и актьори. Дискутираха новините и действията на политиците и чак към края Люк отвори дума за интервютата следващата седмица — две за телевизията, две за радиото и очерк в едно от престижните издания.

— Не е ли прекалено много? На хората ще им писне от мен.

— Едва ли. Ти си интелигентна, остроумна и си радост за окото.

Андреа се засмя, а Люк се протегна през масата и докосна ръката й.

— Трябва да се смееш по-често. Изглеждаш чудесно. Сдържана, но секси.

— Ама че комбинация!

— Именно там ти е чарът. Прелъстителка, която дълбоко в себе си е свито момиче.

— Аз съм на двадесет и пет, Люк.

— Изглеждаш по-малка.

— Но ти знаеш, че не съм. Това е недостатъкът на старото приятелство. Съвсем съм ти ясна.

— Не, ти си айсберг, Андреа — очите му я пронизваха като свредел.

— Заблуждаваш се. Нямам никакви тайни.

— Ти ли?

Той се засмя — тихо, топло и предразполагащо. Дори и в този миг от него се излъчваше мъжественост и магнетизъм, които не бяха за подценяване. Нищо чудно, че жените са готови на всичко, за да му се харесат. Колко лесно би било да се предаде… Андреа го наблюдаваше как отпива от виното и я гледа над ръба на чашата.

Какъв ли е в леглото? Той не е за семеен живот, но би бил идеалният любовник.

— Смарагдовозеленото много ти отива — обади се той и Андреа с облекчение се хвана за думите му.

— Една продавачка ме убеди да си купя тази блуза.

— Имала е късмет, като те знам какъв си инат.

— Изобщо не съм инат!

— Още малко ще отречеш и че си Спящата красавица…

Андреа прихна.

— Надявам се не виждаш себе си в ролята на принца…

— Е, мисля, че бих могъл да те събудя.

— Хм, очаквах да си доста по-категоричен.

— Когато настъпи подходящият момент, ще си го получиш.

— Престани да флиртуваш, Люк! Губиш си времето.

Той вдигна рамене и разтвори менюто с десертите.

— Щом не мога да имам теб, ще трябва да потърся друга сладост.

— Радвам се, че тъй бързо и лесно ми намери заместител!

Тихият му смях отново подсказа на Андреа, че си играе с огъня и сякаш за потвърждение, Люк предложи да пият кафето у тях.

— Джак Лентън ми е изпратил още снимки и искам да ги прегледаш.

— Звучи доста по-благовидно, отколкото да дойда да видя новия мокет в спалнята ти — не се сдържа Андреа.

— Нямаш ми доверие?

— А защо трябва да ти имам?

— В момента май не мога да измисля причина.

Сега бе ред на Андреа да се засмее и по този начин тя прикри нервността си. Само след пет минути бяха пред изисканата бяла сграда до Гровнър Скуеър, която представляваше офиса на „Кейн Ентърпрайзис“. Апартаментът му се намираше на последния от четирите етажа и до него се стигаше с малък, облицован с огледала, асансьор, от който се влизаше направо в просторното антре.

Андреа болезнено усещаше бесния си пулс и омекналите колене и едва се удържаше да не се обърне и да избяга.

Я се стегни, смъмри се наум. Знаеше си, че ще стане така, но си го търсеше.

— Харесва ли ти? — попита Люк и Андреа го погледна изненадано. — Холът — поясни той, като разпери ръка.

— О, да… Разбира се — тя побърза да се огледа.

Беше огромен, спокойно можеше да побере четиридесет души, и пръснатите ниски меки дивани и фотьойли в кремава коприна оформяха няколко отделни сепарета. В единия ъгъл бе аудио-визуалният кът с огромни тонколони и внушителен по размери телевизор, а в другия — роял „Бекщайн“.

— Не знаех, че свириш — рече учудено Андреа.

Той се усмихна.

— Ужасно лошо.

Не можеше да си представи нещо, което Люк да прави ужасно лошо и заяви:

— Защо не оставиш аз да преценя?

— Окей. Но няма да е класика. Не мога да си позволя лукса да конкурирам знаменитите си клиенти.

Без никакви встъпления той подхвана „Артиста“ на Скот Джоплин.

Както подозираше, Люк бе много добър и когато свърши, Андреа му изръкопляска.

— Брилянтно изпълнение!

— Често свиря това парче. Обичам рагтайм — той се усмихна и се приближи. — Не е ли време за кафето или предпочиташ коняк?

— Ако пийна още капка алкохол и ще съм по очи.

— Ако беше казала по гръб, като нищо щях да ти налея малко в кафето. Когато чарът ми се окаже неспособен, готов съм да прибягна до най-пъклените средства!

Колкото и успешно да поддържаха шеговития тон от ресторанта, Андреа ясно усещаше растящото с всяка секунда напрежение.

— Настани се удобно, аз ей сега ще ти сервирам — рече той, но Андреа го последва в кухнята.

— Май все пак те е страх да не прибавя от онова нещо?

— Честно казано — да!

— О, не бих посмял!

— Хайде, хайде…

Андреа го наблюдаваше как се оправя из кухнята и понеже самата тя рядко се завърташе там, й направи впечатление, че Люк и тук се чувства като риба във вода.

— И с манджите ли си толкова добър? — попита тя, когато седнаха на един от диваните в хола.

— О, много по-добър! Ела утре на вечеря и ще се увериш.

— Предполагах, че имаш готвач — Андреа умишлено пропусна поканата покрай ушите си.

— Така си е — призна той. — Но винаги мога да забъркам и нещо сам.

— Всестранно развит! Някоя дарба, която съм пропуснала?

— Само една. Ако проявяваш интерес, с удоволствие ще те осветля.

Намекът бе повече от прозрачен и нямаше съмнение, че мигът, от който толкова се страхуваше, но и към който неотклонно вървеше, бе настъпил.

Тя притвори за секунда очи.

Вече не можеш да избягаш, Андреа! Та ти си влюбена в Люк! За него физическата близост ще бъде само моментно удоволствие, но за теб тя ще бъде духовно изживяване.

Люк обаче никога не трябва да научи, затова ще се държи спокойно и равнодушно, весело и небрежно както прави той. Ще прекара с него една-единствена нощ, ще има един спомен, който да преживява отново и отново, за да не се пита до края на живота си какво е изпуснала.

— Да, Люк, интересно ми е — прошепна тя.

— Колко дълго чаках да чуя това! — възкликна той и в следващия миг тя се озова в обятията му. — Почти се бях предал. Андреа… Милата ми Андреа! — името й заглъхна между слетите им устни.

Тя се отпусна и сама се притисна в него. Дланите му жадно се плъзнаха по тялото й. После той я вдигна на ръце и я понесе към спалнята. Бързо свали ризата си и посегна да съблече и нея. Страстта беше затъмнила очите му, когато наблюдаваше как коприната пада на пода, за да разкрие само две ивици черна дантела.

— Колко си красива! — възкликна едва чуто и пръстите му очертаха извивките на тялото й.

Бавно, съвсем, съвсем бавно той отстрани двете ефирни препятствия, засилвайки напрежението. И ето най-после Андреа стоеше гола пред изпълнените му с възхищение очи. Неочаквано за самата нея, тя не изпита никакво неудобство и смело срещна погледа му.

— Не можеш да си представиш откога чакам този миг — промълви той, докато трескаво се освобождаваше от дрехите си.

Вдигна я отново на ръце и я положи върху копринените завивки, подканващо отметнати настрани. Отпусна се до нея и тя потръпна от вълнение, зарови пръсти в косата му, след това ги плъзна по гърба му, сякаш се стремеше да запомни всеки мускул, всяко усещане от допира.

— Мила моя… Чудесна си!

Люк се впусна да изследва всяка частица от тялото й и когато желанието, надигащо се у нея, стана неудържимо, тя извика:

— Искам те! Искам те!

Чак тогава той се премести отгоре й и проникна в горещата жадна плът. Андреа кръстоса глезени зад гърба му и се наслади на усещането, очаквано цял живот.

Въздишките им се сляха и преминаха в стон, когато Люк започна да се движи все по-бързо и по-дълбоко. Андреа загуби представа за действителността, повлечена от вихъра на страстта, която я повдигна и извиси досами звездите. Един безкраен миг душата й бе далеч, далеч, после съвсем бавно, като падащо перце, се спусна на земята и се завърна отново в тялото й.

Призори, когато небето порозовяваше, двамата се любиха отново — нежно, страстно, до забрава и в момента на екстаза Андреа беше сигурна, че каквото и да се случи, никога няма да съжалява за тази нощ.