Робърта Лий
Лирична соната (8)

Осма глава

Андреа бе напълно сигурна, че сестра й не трябва да научава за Питър, но въпреки това на следващата сутрин бе изпълнена с угризения заради срещата си с него зад гърба й.

Когато прекрачи прага на студиото в Сейнт Джоунс Уд, умът й все още бе зает с това, но Люк светкавично измести всичко друго на заден план. Той само й махна с ръка от разстояние, макар че Андреа забеляза как очите му се задържаха върху нея и чак тогава продължи разговора с хората около него.

Тя смутено се обърна, седна пред пианото и оправи косата си.

— Готова ли си? — попита момчето зад пулта, тя кимна и професионализмът взе връх над чувствата.

Когато спряха за обедна почивка, Андреа си отдъхна и настроението й се повиши при вида на усмихнатия Люк.

— Страхотно! — извика той. — Трите сонати са чудесни, така че следобед ти остават да запишеш само две.

Тя го погледна радостно и разтърси ръце.

— Струва ми се, че за последен път свиря Скарлати.

— Публиката едва ли ще ти го позволи. Гарантирам, че след този албум ще бъдеш провъзгласена за най-добрия му изпълнител.

Чак когато той се обърна да сподели възхищението си с останалите от екипа, Андреа забеляза, че опашката бе отрязана и гъстата му коса завършваше точно до яката на ослепително бялото поло. Люк отново я погледна и при вида на магнетичните сиви очи и чувствените устни, тя почувства как по тялото й се разлива топла вълна.

— Тъй като след обяд няма да имаме много работа, предлагам почивката да е два часа. Знам едно много приятно ресторантче…

— Съжалявам, имам среща.

Веждите му се извиха недоверчиво, после той кимна и се отдалечи.

Андреа забърза към подлеза на метрото, като се питаше дали ще познае Питър. Но още щом зърна кльощавия силует, нямаше съмнение, че това е той, независимо от посребрените слепоочия и дълбоките бръчки.

— Ани! — той сграбчи ръцете й и я целуна по двете страни. — Изглеждаш просто невероятно!

— И ти не ми се струваш много зле — излъга Андреа.

— Преди шест месеца — може би, но не и сега. Ужасно се притеснявам…

— По-добре да идем да седнем някъде — прекъсна го тя.

Докато стигнаха италианския ресторант, Питър оживено разправяше за живота „там долу“ и чак когато седнаха, отново повдигна темата за Джили.

— Как е тя? Все още ли е в депресия?

— Като че ли вече не. Но е доста нервна. Естествено, не знае, че си тук.

— Мисля, че трябва да й кажеш. Искам да се видим. Не знам какво ти е обяснила за брака ни, но аз ти се заклевам, че всичко беше чудесно, докато не се случи това нещастие.

— Джилиан твърди, че не си й обръщал достатъчно внимание. Чувствала се е самотна.

— Но тя сама настоя да си стои вкъщи. В началото ми помагаше в офиса, но когато нещата потръгнаха, предпочете да се оттегли и изглеждаше напълно щастлива. След катастрофата обаче седмици наред изобщо не желаеше да ме вижда, после ме обвини, че съм искал да убия и нея, и детето. По-късно се върна у дома и като че ли бе преодоляла първия шок, изглеждаше само потисната.

— Ако ми се беше обадил, щях веднага да дойда да й правя компания.

— Тя не даваше и да се издума. Беше завладяна от фиксидеята, че ако някой научи за бебето, повече никога няма да може да има друго. След известно време всичко си тръгна съвсем нормално и аз отново тръгнах на работа. Докато една вечер не я заварих вкъщи. Веднага се сетих, че е тук и щом намерих кой да ме замести, взех първия самолет.

— Тя няма да дойде с теб — тихо рече Андреа. — А и докторът изрично ме предупреди да не я насилвам за нищо. Положително и психиатърът й е казал същото.

Питър кимна и като че ли се състари още повече.

— Тя спомена ли за развод?

— Да.

— За да се омъжи за Люк Кейн?

— Как позна?

— В последно време не спираше да говори за него. Постоянно повтаряше, че ето сега господ я наказва за стореното преди години.

Андреа поклати глава.

— Ще поговоря с доктор Маршал. Надявам се, Питър, че ще изпълниш съветите му.

Когато се върна в студиото, съзнанието й все още бе заето с Джилиан и тя отиде направо при пианото. Още след първия акорд обаче шестото чувство й подсказа, че през стъклената преграда я наблюдава Люк и тя с усилие си наложи да не поглежда към него. Записът мина също тъй успешно както и сутринта и към шест часа приключиха.

— Около края на седмицата ще сме готови за прослушване — увери я Тим Банкс. — Десет часа в петък ще ти бъде ли удобно?

— Разбира се — тя се изправи и разкърши рамене. — Като чуя записа, естествено, ще искам да повторим всичко отначало. Все си мисля, че можех и по-добре.

— Според мен вчера и днес се доближи до съвършенството — обади се зад гърба й Люк.

— Разбирам защо си преуспял като импресарио — засмя се Андреа. — Не пропускаш нито една възможност за комплимент.

— Никога не заблуждавам творците за изпълненията им — заяви той, но побърза да се възползва от моментното й размекване и я поведе навън, прегръщайки я през кръста.

— Не видях колата ти, така че ще те закарам — тонът му не търпеше възражения.

Андреа кимна с небрежно равнодушие, каквото всъщност не изпитваше, и тръгна към паркинга. Когато седна до него, сърцето й заби до пръсване, защото с всичките си сетива усещаше близостта му.

Стрелна го крадешком. Изглеждаше спокоен, но челото му бе намръщено и Андреа веднага се запита какво ли би могло да хвърли сянка върху самоувереността му.

— Кой беше мъжът, с когото обядва? — внезапно попита той, устремил поглед право напред.

— И съгледвачи ли си имаш?

— Видях ви от колата, точно когато влизахте в ресторанта.

— Трябваше да се присъединиш. Кухнята е превъзходна.

— Не отговори на въпроса ми.

— Защо пък ще ти отговарям? Не е твоя работа.

— Какво толкова? Или може би е женен? — Той я изгледа и като видя розовината, плъзнала по лицето й, отсече: — Значи така. Разочароваш ме, Андреа.

— Люк, ти си последният човек на този свят, който има право да раздава морал — премина в атака Андреа, тъй като бе невъзможно да му обясни.

Лицето му се изопна.

— Никога не съм се занимавал с женени.

— А Джилиан към коя категория спада?

— Към тази на свободните, след като разводът й е в ход.

Андреа си наложи да мълчи единствено заради разклатената психика на сестра си.

— Защо все стигаме до Джилиан? — заяде се той. Колата спря на светофар и Люк впери очи в нея. — Все още не мога да си обясня как не те познах. Дълбоко в себе си като че ли имах неясното чувство, че съм те срещал някъде.

— Сигурно, защото си слушал музиката ми.

— Може би — колебливо рече той, после изведнъж попита: — Джилиан колко време възнамерява да живее при теб?

Замечтаната усмивка за секунда изчезна от лицето на Андреа. И той има нахалството да я обвинява, че намесва сестра си в разговорите…

— Нямам представа — отвърна хладно. — Не сме говорили.

— За теб няма ли да е по-добре, ако живее отделно?

— Притеснява ли те?

— Да — отсече той и натисна газта.

Андреа изскърца със зъби.

Никой не би казал, че си подбира думите, за да не я засегне. Кой знае, това може и да е успокоително. Явно изобщо не предполага как преобръща с главата надолу малкия й свят.

— Няма ли да кажеш нещо, Андреа?

— Не.

— Все още ли си постоянно нащрек с мен?

— Да речем, че съм просто предпазлива.

Той шумно въздъхна.

— Толкова ми се иска да се успокоиш и да ми повярваш. Аз ти мисля само доброто.

В професионален смисъл — безспорно, но душевното й спокойствие ще се възвърне чак когато той безвъзвратно напусне живота й. Андреа видимо се сви при мисълта за евентуална продължителна връзка с Джилиан и си даде дума, че ще положи всички усилия да помогне на Питър.

Наближаваха възвишението пред къщата й и Люк намали скоростта.

— Хайде да вечеряме заедно — предложи той и след това добави сухо: — Без ангажименти, разбира се. Изнервена си, уморена си и ти е полезно да се разведриш.

Колкото и да й се искаше, не би могла да си го позволи. Поканата беше продиктувана единствено от професионални подбуди.

— Не мога.

— Не можеш или не искаш?

— Заета съм.

— С господина от обяд?

Андреа проговори чак щом спряха пред входа.

— Ще влезеш ли да пийнеш нещо?

— Защо не? — равнодушно подхвърли той и я последва вътре.

Като чу гласовете им, Джилиан излезе да ги посрещне. Изглеждаше отпочинала и бодра и Люк я целуна леко по бузата.

— Безделието е измислено за теб, мила.

— Тъкмо си мислех, че е време да се захвана с нещо — Джилиан промуши ръка под лакътя му. — Може би при теб ще се намери някаква работа за мен?

— За щастие, не. Отвратителен началник съм.

Джилиан се нацупи глезено и той я погали по лицето, а Андреа изпита желание да го ритне. Как не го е срам да се лигави по този начин! Особено след като само преди миг покани на вечеря нея.

— Джилиан, моля те, почерпи Люк едно питие. Аз трябва да се обадя по телефона.

Андреа се качи в стаята си и набра номера на доктор Маршал. Успя да го хване в кабинета и му разказа за срещата с Питър.

— Значи вече имаме отговор на повечето въпроси — рече той, след като я изслуша. — Сестра ви се подобрява, но й е нужно още време, за да преодолее психическата травма.

— И според вас не трябва да й казвам за пристигането на съпруга й, така ли?

— Още не.

— Дано не стане прекалено късно. Защото импресариото, с когото временно работя, бе сгоден за сестра ми преди години и откакто се срещнаха отново, тя си е въобразила, че е влюбена в него.

— Това може да се окаже проблем, но засега я оставете да прави каквото намери за добре.

Андреа неохотно предаде съвета му на Питър, който макар и с нежелание обеща да го изпълни.

— И колко време ще трябва да чакам?

— Той не каза нищо определено. Зависи от състоянието й.

— След като състоянието й позволява да излиза с Люк и да говори наляво и надясно за развод…

— Това не означава, че е добре — побърза да възрази Андреа. — Дори точно обратното. Може би най-разумно ще е да се върнеш в Австралия и когато му дойде времето, аз ще те извикам.

— Няма да тръгна без жена си! Имам работа в Холандия и в Германия, така че ще отскоча за няколко седмици до там. Ще ти дам разписанието ми, веднага щом го уточня.

— Непременно, но ако може не ме търси тук, да не би…

— Разбирам — заяви с горчивина той. — Ще го оставя на рецепцията.

Изпълнена с искрено съчувствие към него, но все пак успокоена, че си е намерил занимание, Андреа се сбогува с Питър и затвори. Като се върна в хола, завари Люк сам.

— Джилиан отиде да се преоблече — поясни той. — Ще вечеряме навън.

— Идеално! Тъкмо ще мога да си легна рано.

— Ако не ме лъже паметта, тази вечер беше заета.

— Да. Обаче съм уморена и няма да ходя никъде.

— Не ти вярвам, че си имала среща! — той се приближи съвсем близо и заговори едва чуто: — Андреа, имам чувството, че все още ме ненавиждаш.

— Твърде много се замисляш над поведението ми, Люк — колкото се може по-небрежно подхвърли тя, макар че вътрешно трепереше. — Просто досега все имах ангажименти…

— Тогава ти определи датата — веднага рече той, — а аз ще се погрижа да бъда на твое разположение.

Докато търсеше изход от положението, в хола влезе госпожа Прентис.

— Госпожице Маркам, малко преди да си дойдете, ви търси господин Харингтън. Помоли да му се обадите в апартамента в Лондон.

Значи Роджър се е върнал. Работеше към Европейската общност и по-голямата част от времето си прекарваше в Брюксел. Той не бе изгубил надежда да възобновят връзката си, обаждаше й се често, а когато се прибираше в Англия, винаги се срещаха.

— Люк, извинявай, но пак ще те оставя… — промърмори Андреа.

Той сви рамене и вдигна чашата с уиски.

— Вероятно ще сме излезли, така че — спокойна вечер.

— Благодаря.

Тя се качи на един дъх в стаята си, въпреки че на долния етаж имаше на разположение три телефона.

— Знам, че е малко нахално — заоправдава се Роджър, още щом чу гласа й, — но дойдох съвсем неочаквано и бих желал да те видя. Свободна ли си?

— Да — без капка колебание отвърна Андреа, зарадвана, че поне за малко ще престане да мисли за Люк. — Взимам такси и идвам.

— Ти си просто ангел! Ще те чакам в „Гаврош“ в осем и половина. Тъкмо ще имам време и да дремна. От тъмни зори съм на крак.

Андреа се постара да се представи в целия си блясък. Никога не бе била тъй придирчива към външния си вид както напоследък. Благодарение на Люк бе разбрала, че красотата е маска, зад която можеш да скриеш истинските си чувства. Никой, който я зърна днес в ефирната, прилепнала по тялото, черна рокля с едва забележими презрамки, наметната с аленочервена пелерина, не би могъл да предположи, че душата й се разкъсва от ревност затова, че в някой ресторант като този, доведената й сестра вечеря с бившия си годеник.

Роджър бе зашеметен от промяната.

— Май ще трябва да си остана в Лондон — бяха първите му думи, щом седнаха на любимата си маса до прозореца. — Страх ме е от мъжете край теб.

— От мен трябва да те е страх — засмя се тя.

— Теб те обичам…

— Роджър, моля те, недей да храниш подобни надежди.

— Ще престана, чак когато се омъжиш.

Андреа се протегна над масата и стисна ръката му. Роджър бе толкова мил, грижовен и симпатичен. Защо не се влюби в него, вместо в… Андреа потръпна от собствените си мисли и подхвърли:

— Искаш ли да потанцуваме?

— С удоволствие. Тъкмо ще мога да се покажа по-дълго с теб.

Сякаш предусетил безпокойството й, цяла вечер Роджър разказваше всевъзможни забавни истории за европейските външни министри. Андреа се опитваше да се вживее, но сърцето й копнееше срещу на нея да седи Люк. Люк, с неговите зашеметяващи многозначителни комплименти. Люк, който я гледаше, сякаш бе единствената жена на света.

Андреа се прибра вкъщи чак в два часа и като се качваше уморено по стълбите, си обеща повече никога да не се опитва да откъсва мислите си от един мъж, излизайки с друг.

Когато мина покрай стаята на Джилиан, не се сдържа и лекичко отвори вратата. Изобщо не се изненада, че леглото е празно и познатата ревност прободе сърцето й. Може би наистина ще е най-добре след турнето Джилиан да се премести, дори и за нейна сметка.

Но всъщност какво значение има дали ще вижда Люк? Това няма да разсее чувствата й, няма да намали страданието й. Защото колкото и да се мъчеше да заобиколи и потули истината, тя го обичаше.