Ан Мейджър
В морето от лица (1)

Първа глава

Късният януарски следобед бе мрачен и дъждовен. Температурата се движеше около нулата и под похлупака на влажното сиво небе околният пейзаж изглеждаше още по-потискащ. Тази отсечка от пътя бе до болка позната на Джини Кинг. Потънала в неспокойните си мисли, с вкочанени от студ ръце, тя стискаше здраво волана на стария син велиънт.

Ненавиждаше задръстванията по пътя, през които трябваше да се промъква на връщане от училището в Клиър Лейк, където преподаваше английски. Едва успяваше да се добере до Френдсуд — малък квартал в покрайнините на Хюстън, където живееше заедно с тринайсетгодишната си дъщеря Мелани. Шофирането до Френдсуд беше стара битка — една от многото в живота й. През последните десет години Джини бе принудена всекидневно да пътува до училището с влак, да се грижи съвсем сама за Мелани и внимателно да разпределя скромната си заплата, за да може да покрие всичките си разходи.

Никак не е лесно да си разведена и да преодоляваш житейските трудности съвсем сама. Заплашително тракане изпод ръждясалия капак на мотора насочи мислите й към поредното финансово затруднение, в което бе изпаднала. Мисълта да плаша и за сервиз я накара да се намръщи. Още по-лошо би било, ако се наложеше да купува нова кола, и то точно сега, когато Мелани се нуждаеше от шина за зъбите, а дрехите й отесняваха само за три месеца.

Приятелите на Джини й съчувстваха за трудностите, които срещаше като самотна майка. Статистиката за бившите съпрузи, отказали да плаща издръжка на децата си, бе твърде потресаваща и никой не подозираше, че нейният случай бе по-различен. Най-добрата й приятелка — Луси Морено, омъжена за известен физик, работещ за НАСА — беше винаги готова да изнесе подробна лекция за трудното положение на самотната жена в съвременното общество. Възмущаваше се от мъжете, които създаваха деца, а после отказваха да изпълняват бащинските си задължения. Беше питала Джини дали знае къде се намира негодникът, бившият й съпруг, и тя леко бе поклатила глава, тъй като не обичаше да лъже.

Да, знаеше.

Понякога, когато беше сама, Джини тъжно се усмихваше. Ако приятелите й знаеха истината, нямаше да проявяват толкова съчувствие. Щяха да бъдат смаяни, може би дори щяха да й завиждат. И отново в съзнанието й се промъкна предателската мисъл: „Ти не си като всички онези жени. Ти не си длъжна да правиш всичко сама.“

За разлика от другите разведени жени, тя живееше в постоянен страх да не би бившият й съпруг да я намери и да поиска да й помогне. Самата мисъл я изпълваше със същия непонятен ужас, който я бе принудил да го напусне преди толкова години, въпреки че не бе престанала да го обича.

Джини бе на трийсет и две години, но изглеждаше много по-млада, въпреки невероятните трудности, които бе преживяла. Не притежаваше класическа красота, ала кестенявата й коса, която падаше на меки къдри по раменете й, и големите топли светлокафяви очи я правеха много привлекателна. Макар и дребна, бе добре сложена. Лицето й излъчваше необикновена сърдечност, тя притежаваше вродена женственост и изящество, които й придаваха своеобразен чар. Хубостта й се допълваше от излъчване, на което бе невъзможно да се устои. Хората се привързваха към нея заради неподправената й искреност и Джини имаше много приятели, както жени, така и мъже. Самата тя обаче се смяташе за съвсем обикновена. В собствените си очи изглеждаше скучна и лишена от чувство за хумор.

Джини зави в оградената с дървета уличка и паркира пред къщата. Една от кофите й за боклук се търкаляше по улицата и тя уморено въздъхна. Защо Мели никога не се сещаше…

Спря очи на избуялата трева, мокрия вестник и непометената веранда. Потрепери и се загърна по-плътно в палтото си. Трябваше да приготви вечерята, да обърне внимание на дъщеря си и да прегледа писмените работи на учениците си, а бе прекалено изтощена, за да направи каквото и да било. Единственото й желание бе да се пъхне в леглото…

Щом отключи вратата, посрещна я гръмка рок музика и Джини се досети, че Мелани отново бе пренебрегнала нарежданията й и сигурно висеше пред телевизора, вместо да си пише домашните. По дяволите! Кога ще се вразуми това дете…

Мисълта й остана недовършена. Започна следващата песен и дълбокият мъжки глас заглуши всички други чувства, остана само непреодолимото желание да откликне с цялото си същество на този глас, който все още обичаше, напук на твърдото си решение да го заличи от живота си. Тя се облегна на вратата, неспособна да се овладее. Защо не можеше да го забрави? Защо споменът за него бе все още тъй болезнен?

Джини с несигурни стъпки се отправи към всекидневната и думите на песента достигнаха до съзнанието й. Бе твърде развълнувана, за да забележи, че тетрадките и дрехите на Мелани бяха разхвърляни из цялата стая. Тя изцяло се предаде на музиката. Песента явно беше нова, чуваше я за пръв път. Напразно се опитваше да не слуша песните му, знаеше ги до една.

„Джини… Джини… Джини,

В морето от лица те търся без надежда.

Ти щеше да си тук, до теб да се събуждам.

Намразих славата, богатството, успеха…“

Бавно, като в транс Джини се добра до всекидневната и сега гледаше като омагьосана стройния чернокос бог на телевизионния екран. Микрофонът бе в ръката му, беше облечен в джинси и памучна риза, под която изпъкваше мускулестото му тяло. Първичното му излъчване я привличаше неудържимо. Страстта в гласа му, съчетана с необикновеното му обаяние, я покориха. Като че ли цялата сцена пулсираше в светлина и звук, а в центъра й беше той.

Не можеше да откъсне поглед от него. Лицето му бе по-слабо отколкото си го спомняше, но макар чертите му да бяха загубили мекотата на младостта, Гордън бе запазил непринуденото си държане, което тя не беше забравила през всичките тези години. Гласът му излъчваше силната дълбочина на чувствата и осезателна мъжественост. Той я привличаше така силно, както някога.

Собственото й име, произнесено с искрена страст и копнеж, я накара да потрепери. Значи не я бе забравил напълно. Джини стисна очи, за да спре сълзите, които напираха.

О, по-добре да я беше забравил! Искаше й се да успее да го забрави и тя, за да продължи да живее спокойно и нормално. Но как би могла обикновена жена като нея да забрави такъв изключителен мъж? След развода им преди тринайсет години, Джини го сравняваше с всеки мъж, с когото се бе срещала, но нито един не можеше да се мери с него. В сърцето й той си оставаше единствен.

 

 

Срещнаха се в Остин, в Тексаския университет, където и двамата бяха студенти. Беше време на разногласия и промени, време, когато остарели нравствени норми се сблъскваха с нови ценности. Хипита в мръсни джинси, дълги коси и нанизи от мъниста бяха направили открит пазар близо до кооперативния, разположен на тротоара точно срещу университета. Постоянно звучеше източна музика и миришеше на тамян. Дългокоси момичета носеха мини поли. Хапчето против забременяване беше променило възприетите морални норми сред студентите. Бяха години на случайни връзки или поне така пишеха вестниците. Джини обаче беше старомодно момиче, което не се интересуваше от психеделична музика или от модната философия за свободната любов. Тя беше против хапчето.

Запозна се с Гордън на уредена от съквартирантите им среща, тъй като и двамата малко излизаха. Влезе във фоайето на общежитието с блестяща на слънцето кестенява коса, облечена в новия си черен костюм. Той стоеше сред тълпата студенти в памучни ризи и панталони с цвят каки, които чакаха приятелките си близо до телефоните, и въпреки множеството на нея й се стори, че бе единственият мъж във фоайето. С дръзкия си и самоуверен вид, висок и добре сложен, Гордън беше най-привлекателният мъж, който беше виждала някога. Беше толкова обаятелен, че й заприлича на принц от вълшебна приказка. Очите им се срещнаха и Джини почувства странна притегателна сила, когато той бавно пристъпи към нея.

— Вие сигурно сте Джини — каза с нисък, провлечен глас, който сякаш разтопи костите й.

— Да…

Тя го погледна в очите и разбра, че в живота й настъпва коренна промяна.

— Красива сте — продължи той и Джини неочаквано се почувства щастлива, че се бе постарала за външния си вид.

— Вие също — промълви тихо и се притесни, защото нямаше готови фрази, с които да обясни какво има предвид. Смути се до такава степен, че не можеше да промълви нито дума. Искаше й се земята да се разтвори и да я погълне.

— Никой не ми е казвал подобно нещо! — разсмя се Гордън.

— Ами аз не разбирам много от… — преглътна тя.

— На всички непознати мъже, които срещате, ли казвате, че са красиви?

— Аз… не знам всъщност.

— Толкова много ли са, че не можете да си спомните? — шеговито подхвърли той.

Въпросът му я накара да се изчерви. О, каква мъка и същевременно каква радост изпитваше! Остро, почти болезнено удоволствие от присъствието му, но също и лек страх… По-късно, когато си спомняше тази нощ, тя винаги си мислеше колко е хубаво, че можеш да усетиш ужасния трепет на първата любов само веднъж…

Гордън непринудено обви ръка около кръста й и Джини едва успя да си поеме дъх, сякаш потъваше в опасен, но приятен водовъртеж.

— Извинете — вдигна очи към него тя. — Нямах нищо особено предвид, когато казах, че сте красив. Просто не знаех какво да отговоря. Никога досега не съм ходила на среща. Нямам време. Страхувам се, че не съм много опитна.

— Аз също.

Сякаш мека коприна обви тялото й и погали кожата й. Сърцето й силно заби. Вяха излезли навън и стоях на стълбите пред общежитието, чиито неясни очертания се губеха в тъмнината. На лунната светлина той й се стори по-различен — черната му коса блестеше, а лицето му — наполовина скрито в сянка, придаваше на чергите му странна загадъчност. Макар че не виждаше очите му, погледът му я изгаряше. Почти си го представи като смел корсар от една по-романтична епоха. Би бил великолепен със спускаща се по раменете му черна мантия. До нея изглеждаше още по-висок и необикновено привлекателен.

— Шегувате ли се? — нерешително промълви Джини. — Трудно ми е да повярвам, че сте неопитен колкото мен.

— Наистина е така — прозвуча нежният му обезоръжаван глас. — Обикновено не излизам с момичета като вас.

Обзета от силно вълнение, тя едва успя да попита:

— А с какви момичета се срещате обикновено?

— Обикновено излизам с момичета, с които мога да прекарам приятно и после да ги забравя.

Още при първата си среща и двамата бяха изключително искрени един към друг, нещо, което щяха дълбоко да ценят в бъдеще.

— А аз съм различна, така ли? — плахо продължи Джини.

Присъствието му я изпълваше с радостен трепет.

— Да, много по-различна.

— В какъв смисъл?

— Първо, вие сте девствена.

Тя почувства как я залива предателска топлина.

— Откъде знаете? — извика смутено и веднага добави разпалено: — Нямате право да ми говорите по този начин!

— Вие ми зададохте въпрос — отвърна любезно Гордън. — Предположих, че искате да ви отговоря. Различавате се също и по това, че сте незабравима, госпожице Фишър — острите черти на лицето му се смекчиха отново от ослепителната му усмивка. После той извади от джоба си два билета и ги размаха. — Имам билети за футболния мач, но като че ли вече не ми се ще да участвам в това стълпотворение, освен, разбира се, ако вие не искате. Знам едно тихо място край реката, където бихме могли да потанцуваме, да поговорим и… — Гордън вдигна очи. — Къде бихте желали да отидем?

Щом само смелият му пламенен поглед я караше да тръпне, какво ли би станало, ако останат сами, танцуват и разговарят? Обзе я силно вълнение, като си представи как той я привлича към себе си и телата им ритмично се движат под звуците на нежен блус.

— Може би е по-добре да отидем на мача, по-безопасно е — вметна Джини. О. защо трябваше да добавя последната дума?

— Сигурно вашата майка ви е научила да мислите така? — каза Гордън. — Не съм в настроение да избягвам опасностите. Не и тази вечер. А вие?

— Аз… не знам. Мисля, че ако бях по-умна, щях да се прибера на бегом в стаята си и да ви оставя на момичетата, с които сте свикнали да излизате. Боя се, че нямаме много общо помежду си. Сигурна съм, че ще останете разочарован.

— Нямам намерение да се отегчавам! — разсмя се той. — И ще направя всичко, което е по силите ми, за да прекараме приятно.

— Точно от това се страхувам…

— Уместна забележка, Джини. Струва ми се, че започвате да се притеснявате.

Тя се изчерви. О, без съмнение той добре познаваше жените!

— Наистина мисля, че…

— Искаш ли да излезеш с мен? — прекъсна я Гордън.

— Да, но…

— Избирай тогава, мач или танци?

Искрящите му очи се впиха в лицето й. Мина й през ум, че прозира в най-съкровените кътчета на душата й.

— Където и да е. С теб… — осмели се да признае най-после Джини.

Може би трябваше да прояви свенливост или да използва някоя женска хитрост, но не можеше. Още през първия час от запознанството си те бяха изключително честни един към друг.

— Повечето момичета никога не са така искрени, Джини. Нима никой не те е учил да флиртуваш, да се правиш на недостъпна?

— Никога не съм обръщала внимание на подобни съвети — промърмори тя.

Изведнъж той я хвана за раменете и я привлече към себе си. Целуна я бързо, нежно и настойчиво. Джини почувства топлината на устните му, когато се впиха в нейните и ги принудиха да се разтворят. От докосването му тялото й пламна. Гордън разхлаби прегръдката си и тя въздъхна разочаровано. Все още топли от целувката, устните и бяха влажни, очакващи и подканящи.

— Не ме гледай така, изкушаваш ме отново да те целуна! — после я притисна до себе си по-плътно от преди.

Джини беше нетърпелива колкото него. Почувства с неопитното си тяло силата му, топлината му и стегнатите му бедра. Не се съпротивляваше срещу тази близост, защото от момента, в който го видя, знаеше, че друг като него нямаше да срещне в живота си.

— Господи, прекрасна си! — промърмори той. После я целуна отново и този път не можа да я пусне.

Устните му нежно се плъзнаха по лицето й. Тя потъваше и се издигаше отново със страст искряща като звезден прах, непреодолима като слънчевата светлина, разкъсваща тъмнината. Телата им, душите им си принадлежаха. За нея в този миг съществуваше единствено Гордън и опустошителното желание, преобразило и двамата с една целувка. Джини беше негова жена. Завинаги щеше да остане само негова. Те бяха две слели се души във вселена, пълна с непознати, две същества, изпепелени от взаимна той я пусна и тя усети силното му тяло.

— Желая те… — дрезгаво промълви Гордън и леко отмести падналата върху челото й коса. — Никога не съм желал така друга жена.

— И аз те желая. Цял живот съм те очаквала — призна Джини без капка стеснение.

— Искам да знам всичко за теб — каза той.

— Няма нищо особено. Откъде да започна?

— От този момент. Какво изпитваш сега?

— Страхувам се — разтреперано отвърна тя.

— Аз също… — Гордън обви ръка около кръста й.

— Но от какво би могъл ти да се страхуваш?

Вместо отговор той отново я целуна още по-пламенно от преди. Този път и двамата знаеха, че може да я има, когато пожелае. От първата целувка любовта им беше неизбежна.

Едва по-късно щяха да разберат колко малко бе общото помежду им, колко ужасно несъвместими са, колко различни цели имат в живота. Но тогава щеше да е твърде късно.

Тази нощ те с часове разговаряха в невзрачната зала за танци в кънтри стил на брега на езерото Таун Лейк. Вечеряха скара, пиха бира и държаха ръцете си под масата. Споделяха най-съкровените си тайни и се чувстваха щастливи от всичко, което научаваха един за друг.

Завършил бизнес колеж в Харвард, Гордън беше в последния курс на юридическия факултет, докато Джини бе още в първи.

— Искам да стана учителка — призна тя. — Може би ще ти прозвучи глупаво, но обичам децата и искам да работя с тях.

— Не звучи никак глупаво.

Искреността в кадифения му глас разля приятна топлина по цялото й тяло. Втренчените му тъмни очи направо я омагьосаха. Джини бързо насочи разговора към него.

— Кога разбра, че искаш да станеш адвокат, Гордън?

Той си поигра с вилицата, после я захвърли настрани.

— Нещо лошо ли казах? — попита настойчиво тя, почувствала, че неволно е задала неподходящ въпрос.

— Не, не си казала нищо лошо — отвърна Гордън със странно безизразен глас. — Баща ми е адвокат. Винаги е искал да работя във фирмата му. Мястото е много престижно.

— Звучи прекрасно!

— Така казват всички — промълви той мрачно. — Хайде, Джини, да танцуваме!

Привлече я към себе си и едва тогава се поотпусна. Под струящата през прозорците лунна светлина и леко хрипливите звуци на цигулките и банджото, те се понесоха по очукания дъбов под. Бяха единствената двойка на дансинга. Притисната до силното му тяло, тя се наслаждаваше на близостта му и на мъжественото му излъчване. Ръцете му я държаха в плен и бавното, ритмично поклащане на сплетените им тела събуди у нея непреодолимо желание. Почувствал вълнението й, Гордън я притегли по-близо и целуна слепоочието й със стаен копнеж.

Да бъде в прегръдките му, да му принадлежи, да чувства нежната му загриженост, й се струваше като приказен сън. Мисълта, че би могла да се събуди и да открие, че той си е отишъл и тя отново е сама, я изпълваше със страх. Присъствието му беше като нов, светъл лъч в живота й.

Любиха се за първи път след една седмица. През това време бяха почти непрекъснато заедно. Вечеряха в студентския стол, учеха в библиотеката и всяка вечер се разделяха все по-неохотно. Привличането им бе както физическо, така и духовно. Гордън намираше в нея съчувствие и топлота, а Джини откри у него изключителна интелигентност. Но всъщност желанието, което изпитваха един към друг, бе чисто физическо и бързо достигна връхната си точка.

На разсъмване в събота, след като предишния ден не се бяха разделяли, той я заведе в стаята си. Завладян изцяло от любовта си към нея, стеснително и нежно я внесе вътре, отмести планината от книги и я остави на леглото.

— Къде е съквартирантът ти?

— Замина за уикенда.

Тя не можа да промълви нито дума от вълнение. Вдигна дългите си ресници и очите й, леко разтревожени, но не уплашени, срещнаха пламенния му поглед. Настъпи напрегнато мълчание.

Изведнъж Гордън я хвана за раменете и я привлече към себе си. Джини потъна в прегръдките му и сякаш се стопи. Тръпки преминаха по тялото й още преди да я целуне. Плахо вдигна ръце, обви ги около врата му и се притисна към него.

Той умело разкопча тънката й блуза, докато целуваше бледата кожа на шията й и свали ципа на кадифената й пола. Тихо шепнеше нежни думи, които разсеяха страха й. Жадният му поглед поглъщаше нежната й, лъчезарна красота. Гордън леко отмести няколко кестеняви къдрици, закрили лицето й, и притисна пламналото й тяло.

Обзе я необикновено силно вълнение, сякаш се намираше пред прага на съдбовно откритие. И двамата бяха завладени от трепетно очакване — предстоеше им да разкрият все още неизвестното помежду им, а тайнственото винаги крие своеобразен чар. През отворения прозорец нахлуваше ароматът на прясно окосена трева и димът от тлеещи листа.

Скоро те лежаха прегърнати сред смачканите чаршафи и разхвърляните възглавници. Блузата на Джини и кадифената й пола лежаха на пода до леглото. Той нежно галеше меката извивка на корема й.

— А аз мислех, че девствените момичета са изчезнал вид в студентското градче.

— Не споменавай повече за това — прошепна Джини. — Не мисля, че си заслужава да се изтъква.

— Би трябвало да се гордееш…

— Да се гордея, че нито един мъж не ме е пожелал? — тя го погледна в очите, после изви гръб и гърдите й докоснаха устните му сякаш огнена вълна премина по тялото й, когато той засмука едното, а после и другото зърно. Меката светлина от нощната лампа нежно пробягваше по златистата й кожа.

— Не е вярно. Всеки мъж би те пожелал.

— Може би, но трябваше да срещна теб…

— О, Джини! — погледът му сякаш проникваше в душата и. Ръцете му галеха с любов копринената и кожа.

— Искам да ме любиш цяла нощ — промълви тя и потръпна от наслада, когато Гордън плъзна устни по бедрото й.

Той се протегна през нея и загаси лампата.

— Няма да е трудно. Слънцето скоро ще изгрее.

Смехът им се сля в радостна мелодия и Гордън я взе в прегръдките си. Тялото й, крехко и женствено потъна в силните му мускулести ръце. В пълната с очакване тишина той нежно я целуна, преди да проникне в нея. После и двамата се отдадоха на страстта. Въпреки невинността си, Джини не изпитваше срам. Изпълваше я единствено упоителната радост от завладялото я удоволствие.

Гордън бе нейно притежание, а тя — негово. Прекрасната пъстроцветна есен принадлежеше само на тях. Те бяха двама млади влюбени, за които светът наоколо не съществуваше и които дишаха и живееха само един за друг. Отново и отново, през дните и нощите, които последваха, те се отдаваха на неутолимото желание да бъдат заедно, изпитваха удоволствие от всеки споделен случаен час, от най-обикновено докосване или милувка. Джини се подчиняваше на желанията си с алчния плам на страстна жена, жадувала цял живот за такъв екстаз. Сега знаеше какво бе искала онази нощ, когато то видя за първи път. Копняла бе за дивата и необуздана страст, с която я любеше, за несравнимото усещане, че изцяло му принадлежи.

О, каква ужасна власт има незрялата любов! Сред морето от чувственост имаше и хиляди късчета агония. Достатъчно беше той да се усмихне на друго момиче, да закъснее за среща, да забрави да се обади и я връхлитаха мъчителни съмнения.

Ожениха се след шест седмици, без да мислят почти за нищо друго, освен за лудата, сляпа страст помежду им. Твърде късно тя започна да си дава сметка за музикалния му талант и за пропастта между неговия блясък и нейната посредственост. За да ги издържа, Гордън започна да пее в един бар. Сам пишеше песните си и всяка вечер все повече хора идваха да го слушат. Когато гласът му насищаше лудия ритъм с дрезгава еротика, тълпата подлудяваше. На сцената той просто се преобразяваше. Беше роден да доставя наслада.

Семейството му настояваше да стане адвокат като баща си, дядо си и прадядо си, макар сърцето и истинският му талант да принадлежаха на музиката. Строгите му консервативни родители презираха лудешкия живот на рок звездите и се мъчеха да го убедят, че само дегенерати избират такова поприще, а дори и онези, които не са, неминуемо дегенерират в тази кариера. Родителите на Джини, средно заможни фермери, споделяха същите консервативни възгледи.

В една топла съботна вечер Фелисия Бренър с вечния си калифорнийски загар и златисторусата си коса влезе в невзрачния бар на Шеста улица, където работеше Гордън. Нейна приятелка й беше разказала за завладяващия талант и дълбокия глас на тъмнокосия чаровен младеж, който пее там. По-късно Фелисия сподели с Джини, че имала намерение само да пийне нещо и да си тръгне, но още щом влязла в непретенциозното заведение, кадифеният му глас я накарал да настръхне от вълнение. Останала до края на изпълнението, без да посегне към чашата си.

Дъщеря на собственик на телевизионна компания неотдавна разведена, богата и изключително амбициозна, Фелисия незабавно отиде при Гордън пъхна в ръката му визитната си картичка и му предложи да го представя.

Той тъкмо бършеше потта от лицето си. Имаше сенки под тъмните си магнетични очи. Бе изтощен от часовете в университета, ученето вкъщи и уморителната работа вечер. Прочете смаян картичката, изсмя се на предложението на Фелисия и прегърна Джини.

— Вие не разбирате — промърмори той твърде изморен за любезности. — Аз не съм истински певец. Следвам право. Имам съпруга и по-важни задължения от музиката.

Фелисия запали цигара и ги изгледа втренчено Джини се чувстваше безпомощна и не на място между двамата.

— Не, господин Джекс, вие не разбирате! Вие сте певец, и то гениален!

— Вие сте луда! — разсмя се Гордън.

— Не се смейте, господин Джекс! Ако разбирам от нещо, то това е музиката. Вие имате излъчването на Елвис, а песните ви са разтърсващи и оригинални като тези на Бийтълс. Можете да стигнете доста далеч в музикалния бизнес. Адвокат може да стане всеки — хищният й поглед се спря на Джини. — За вас не трябва да има нищо по-важно от музиката!

— Това, което казвате, е невероятно!

— Невероятният сте вие! Аз съм само една от първите, които го разбират. Ако ме оставите да ви помогна, скоро целият свят ще ви познава и обича.

— Съжалявам, не успяхте да ме заинтригувате — той избута Джини в гримьорната си и затвори вратата, но вместо да я целуне, я запита с искрящи от възбуда очи:

— Смяташ ли, че е възможно тя да разбира какво говори, скъпа? Или е толкова луда, колкото ми се струва на мен?

И точно в този момент Джини осъзна, че сърцето му принадлежи на музиката и никога няма да бъде привлечено от кариерата на юрист. За първи път тя изпита страх.

— Да — прошепна. — Наистина смятам, че знае какво говори. Ти си добър, искам да кажа много добър.

— Това не е животът, който искам за нас двамата — отвърна Гордън бързо, но в гласа му се долавяше нотка на съжаление.

 

 

Фелисия не приемаше откази. Бомбардираше Джини с телефонни обаждания, безпогрешно усетила, че тя бе слабата брънка, мястото, където би могла да атакува и да разчита на успех. Тезата й беше винаги една и съща — Гордън е гений и независимо от рисковете трябва да избере кариерата на музикант. Тя имала връзки в шоу бизнеса.

— Вие го възпирате, госпожо Джекс! Само заради вас той отхвърля това, което всъщност желае!

Джини си даваше сметка, че в думите й имаше известна истина. За разлика от родителите на Гордън тя започна нежно да го насърчава да използва възможностите си. Не му довери, че тайно се ужасява от таланта му и от онова, до което можеше да ги доведе.

Заради нея той бе готов да отрече дарбата си, но Джини бе неспособна да приеме такава жертва. Повече от всичко друго искаше да е щастлив. Но и тя като родителите му се ужасяваше от онова, което бе чела за рок звездите. Постепенно стигна до извода, че ако Гордън се посвети на музиката, не би могла да остане с него. Не би могла да привикне към този бляскав, но несигурен живот. Присъствието й щеше само да му пречи и накрая любовта им щеше да се превърне във взаимно разрушаваща ги сила. За да го остави да следва призванието си, трябваше бързо да се разведе с него, преди съдбите им да бъдат безнадеждно преплетени.

Джини разбра, че е бременна едва след като го напусна, а тогава реши, че бебето само би го обвързало с нея. Бременността й премина в самотна агония. След развода им успехът на Гордън бе светкавичен и той се задържа на върха тринайсет години. Името му бе свързвано с всяка красавица в Холивуд, но Гордън така и не се ожени повторно. Никога не отговаряше на въпроси, засягащи личния му живот, тъй че тя можеше да чете за него само скалъпваните от журналистите клюки. Имаше един-два вълнуващи скандала, които почти я убедиха, че никога не би могла да привикне към начина му на живот. Гордън непрестанно пътуваше, докато тя не обичаше да се мести. Непрекъснато си повтаряше, че бракът им в никакъв случаи не би оцелял.

Тези заключения обаче й бяха слаба утеха, когато се чувстваше болезнено сама. Не й бе леко да отгледа Мелани. Понякога чувстваше огромна вина за това, че бе лишила Гордън от дъщеря и Мелани от баща. Трябваше да обърне гръб на всички хора, които някога бе познавала, и да изгради съвсем нов живот за себе си и своето дете. В някои особено трудни моменти Джини се питаше дали бе постъпила правилно.

Собствената й тайна я разяждаше отвътре.