Робърта Лий
Лирична соната (16)

Шестнадесета глава

На другата сутрин още в просъница в главата й нахлуха събитията от вчерашния ден. Все още не знаеше какво да мисли за повечето от тях. Единствено великолепното представяне пред публика й вдъхваше някакво успокоение.

Андреа си взе вана, поръча си обилна закуска и се зае да прочете отзивите за концерта. Възхвалите нямаха чет, макар че много от статиите бяха посветени по-скоро на тоалетите й и на връзката с импресариото.

В десет и половина все още нямаше и помен от Люк, но Андреа си наложи да не му се обажда първа, за да не помисли, че го проверява. Това решение обаче не успя да пропъди образа на Карлота Фраджиани.

— Вече те обзема и параноя — укори се на глас и, за да си намери занимание, започна да си приготвя багажа.

Ако доверието й в него е толкова крехко, за какво бъдеще би могла да мечтае? Всъщност Люк изобщо не намекна за никакво бъдеще.

На вратата се почука и с разтуптяно сърце Андреа се спусна да отвори. На прага стоеше Люк, скрит зад букети цветя.

— Долу има още, но казах да ги пратят в болницата — беше по дънки и със син пуловер и естествено беше неотразим, но лицето му носеше отпечатъка на умората. — Готова ли си? Самолетът ни е на обяд.

— О, тогава трябва да събудя Джилиан.

— Между другото аз няма да остана в Париж — заяви той и Андреа замръзна насред стаята. — Довечера трябва да съм в Лондон. Алън Брадли ще ме замества до края на турнето. Ще пътувам обаче с вас, защото трябва да уредя някои подробности. Като си търсиш нов импресарио, гледай да си сигурна, че ще изпипва детайлите.

Тя го погледна невярващо и промълви със заекване:

— Бих желала да остана при теб. Мислех, че е съвсем ясно след разговора ни в гримьорната…

— Защо? Кариерата няма нищо общо с чувствата.

Андреа забрави за гордостта си и цялата й душа се отрази в очите й.

— Искаш да кажеш, че Джилиан е права? Казал си ми, че ме обичаш, единствено за да ми вдъхнеш кураж преди концерта?

— Не можеш да отречеш, че се получи.

— Това е отвратително!

— След няколко дни ще разсъждаваш другояче. За теб аз съм вечният ухажор и винаги когато ме видиш с жена, тази мисъл ще измества всичко останало. Тъй че предлагам да оставим нещата така.

— Здравейте! — изчурулика Джилиан. — Да не преча?

— Ни най-малко — усмихна се Люк. — Но трябва да бягаш да се приготвяш, защото на обяд тръгваме.

Джилиан се втурна обратно в стаята си и Андреа също се отправи към своята. Нервите й рухнаха в мига щом затвори вратата.

През целия път до Париж действаше като робот, но никой не се усъмни в настроението й. Апартаментът в хотел „Риц“ беше отрупан с цветя и телеграми от почитатели и щом ги видя, Андреа не можа да сдържи сълзите си.

— Ани, какво има? — загрижено възкликна сестра й.

Андреа скри лице и се разрида още по-силно.

— Заради Люк е, нали?

Андреа кимна, но веднага добави:

— Остави ме на мира. Не желая да говоря за това.

— Това е най-лошото, което би могла да направиш. Повярвай ми, никой не го знае по-добре от мен.

Изненадана от подобно откровение, Андреа реши да й разкаже за срещата си с Питър. Джилиан на секундата побесня.

— Казах ти, че не искам да го виждам! От къде на къде ще идва тук? Незабавно му се обади и му предай, че си губи времето!

В този момент телефонът звънна и Джилиан посегна към него. Изведнъж очите й се разшириха от ужас и тя направо хвърли слушалката на Андреа.

— Това е той! Вече е пристигнал. Ти говори с него!

— Не! — Андреа избяга в стаята си и няколко минути вървя нервно напред-назад, като се питаше дали наистина не сгреши с Питър. За нищо на света повече никога няма да се захваща да помага на никого…

Най-после Джилиан влезе при нея. Лицето й бе зачервено, но гласът й беше спокоен.

— Питър ти се извинява, че не е спазил обещанието. Сега е във фоайето и иска да говори с мен.

— Няма ли да е по-разумно да се срещнете тук? Аз ще изляза.

— Не, не. По-хубаво е да сме сред хора. Пък и това, което ще чуе няма да отнеме много време.

Андреа се зае с куфарите си, изкъпа се и потъна в плюшения диван да разгледа програмата си за седмицата. Имаше три концерта в Париж, което означава репетиция всяка сутрин. Обзе я някакво радостно очакване. Прекрасно е да вярваш в собствените си сили…

Изведнъж Джилиан пъхна глава в стаята и стомахът на Андреа се сви, но неочаквано сестра й разцъфтя, а зад нея надникна усмихнат Питър. Андреа скочи на крака.

— Върнах си я! — извика щастливо Питър.

— И аз не знам как стана — промърмори смутено Джилиан. — Докато слизах надолу, бях толкова твърдо решена да му покажа вратата, но в момента, в който го видях, сърцето ми се преобърна и разбрах, че го обичам както едно време… Ако не беше ти, Андреа, никога нямаше да се съберем отново! — тя се хвърли на врата й. — Знам, че бях ужасна и сигурно не си можела да ме понасяш. Особено заради Люк.

— Всичко е наред — увери я Андреа с цялото спокойствие, на което бе способна. — Сега трябва да се отдадете на удоволствия. Париж е идеалното място за влюбени!

Джилиан се завъртя към Питър.

— Къде отиваме? Версай, Лувъра или Айфеловата кула?

— За тях има време. Предлагам да започнем със забележителностите в моята спалня.

Джилиан поруменя, стисна го за ръка и Андреа отново остана сама. Седна с програмата в ръце, но твърде скоро мислите й отлетяха към Люк и към бъдещето без него.

Концертите в Париж пожънаха още по-шумен успех и обиколката из европейските столици продължи. След Испания Джилиан и Питър решиха да се върнат в Лондон и да я чакат там, преди заминаването си у дома.

Точно след последния концерт Алън нахълта в стаята й с думите:

— Люк обади ли ти се? Кралицата е изявила желание да присъства на концерта във Фестивал Хол.

Андреа ахна. Дори не бе посмяла да мечтае за подобно нещо. Вероятно заслугата е на Люк и това ще е последното му представяне като неин импресарио.

Вечерта, преди да напусне Брюксел, ужасът, че отново ще се срещне с него, за пореден път скова сърцето й. Щеше да бъде непоносимо трудно да потисне любовта си. Но никоя болка не трае вечно и един ден ще може да мисли за него без това мъчително усещане за загуба.

Андреа сви юмруци и впери очи в ръцете си. Пръстите, донесли слава и богатство, сигурно никога няма да носят брачна халка.