Дона Карлайл
В ролята на съпруг (1)

Първа глава

— В камината ми е паднала катерица!

— Какво? — гласът на Пати прозвуча задавено по телефона.

Тя най-спокойно си хапва, възмутено си помисли Кендра. Как може да яде в такъв момент!

— Катерица! На кого трябва да се обади човек, когато в камината му падне катерица? — Кендра нервно запрелиства страниците на телефонния указател.

— Със сигурност не на мен. Къде е Морис?

— Под леглото, къде другаде!

— Опита ли с риба?

— Не съм чувала катериците да ядат риба!

— Не за нея, за Морис.

— Само това липсва — тази невротизирана котка да се втурне из стаята! По-добре да си стои там, където е. Какво ще кажеш за пожарната служба? Мислиш ли, че ако се обадя там…

Думите й бяха прекъснати от силно трополене по вратичките на камината. Чу се драскане на остри нокти и писък на ужасено животинче. Кендра потръпна и доближи телефонната слушалка до камината.

— Чуй това! Можеш ли да издържиш на подобни отчаяни писъци?! Аз не! Този шум направо ме влудява. Какво да правя?

До слуха й достигна състрадателна въздишка.

— Иди в кухнята и си налей чаша вино. Идвам веднага.

— Никога не съм имала подобни проблеми в апартамента си! — въздъхна Кендра и затвори слушалката. Сипа си вино и прекара следващия половин час, като мърмореше и сновеше из стаите. Не очакваше Пати да знае повече от нея по този въпрос, но идеята Кендра да купи къщата бе нейна. Справедливостта изискваше съдружничката й да сподели част от нейните неприятности.

Катерицата се заблъска във вратичките на камината с яростта на хванато в капан животно. Кендра трепна и разля част от виното върху пода. Скочи и се спусна към бюрото, като затършува припряно из претъпканото чекмедже. Откри ролка лейкопласт, върна се при камината и здраво залепи вратичките. Поне за момента беше в безопасност.

Пати пристигна, проучи ситуацията и без да коментира, също си наля чаша вино.

— Можеш да построиш тунел от възглавници до външната врата — предложи тя, докато сядаше на един по-отдалечен от камината стол. — След това ще отвориш вратичките и побеснялото животно ще избяга навън.

— Катериците се катерят като луди! — нетърпеливо я прекъсна Кендра. — Какво ще правя, ако избяга от тунела и се покатери някъде из къщата?! Освен това и хапят, особено когато са побеснели.

— Можем да вземем кашон, да го сложим пред вратите на камината и когато катерицата влезе в него, бързо да го затворим — предложи Пати.

— Нямам толкова голям кашон.

— Тогава можеш да запалиш огън.

Кендра я изгледа презрително. Пати сви рамене.

— Мога да се обадя на Тед и да проверя дали има идея.

— Да не си посмяла!

Тед беше приятелят, с когото Пати ту се събираше, ту се разделяше. Той винаги бе в състояние да предложи някакво разрешение, независимо какъв бе проблемът. Кендра се досещаше какво и в никакъв случай не искаше да участва в хладнокръвно убийство. Въпреки това, когато откъм камината отново долетяха ужасяващите звуци, тя си помисли, че в крайна сметка може да се съгласи и на такъв вариант.

— Добре, добре! — гневно погледна тя към камината. — Съжалявам, разбра ли? Ако беше си останала там, където ти е мястото, сега никой от нас нямаше да има проблеми. Вината не е моя. Правя всичко, което мога — тя безпомощно зарови пръсти в косата си и се тръшна в стола срещу Пати.

— Двеста хиляди долара, четири спални, три бани, два декара двор… И какво получавам?! Неприятности! Само неприятности! — тя погледна към Пати. — За какво са ми четири спални? Не мога да ги използвам всичките едновременно! За какво ми е трапезария?! Аз дори нямам време да обядвам, а още по-малко да пазарувам! А знаеш ли какво има по таваните? Паяци! В апартамента си никога не съм имала паяци! Господи! Как въобще допуснах да ме придумаш да купя тази къща!

— Беше добра инвестиция. Ти си на двадесет и осем години, а живееш като скитница. Освен това имаме нужда от място, където да приемаме клиентите си и да ги впечатляваме с дизайнерските си проекти. Това със сигурност не беше възможно в онзи малък апартамент под наем. Не че това тук е нещо по-добро — тя огледа полупразната, набързо обзаведена стая.

— Не забелязвам ти да си се втурнала да си купуваш къща!

Пати отпи от чашата си.

— Аз не купувам, а продавам недвижими имоти. Освен това не искам да се занимавам с всички тези проблеми.

Кендра я погледна сърдито.

Двете се бяха сприятелили, когато Кендра дойде в Сакраменто направо от колежа. По това време Пати работеше във фирма за продажба на недвижими имоти. Тя намери апартамента, в който Кендра живя до преди две седмици. Пати вече бе спечелила популярност в своите среди, докато Кендра едва започваше кариерата си на дизайнер. Тогава Пати направи сделката, която промени живота им. Клиентът: арабски търговец на петрол, имаше само едно условие — къщата да бъде напълно обзаведена, когато се нанесе в нея. Пати се сети за Кендра и й се обади.

Всичко беше като вълшебна приказка, поставила началото на една вълнуваща кариера. В действителност, това бе най-рискованото и провокиращо способностите й начинание, което бе предприемала някога. Въодушевлението й идваше от възможността да разполага с неограничени средства и да даде простор на фантазията си. Кошмарът се състоеше в необходимостта да обзавежда „къща-мечта“ за клиент с объркани предложения и неприложими на практика изисквания. Но тя успя да се справи.

Калифорния беше един от най-бързо проспериращите щати в Америка. Тук се заселваха хора с неограничени финансови възможности: военни, висши чиновници, акционери в богати корпорации, хора от артистичния и културния елит. Беше съвсем логично представители на подобни кръгове да искат да притежават луксозни имения в този райски кът на Америка.

Така започна всичко. Пати уреждаше продажбите, Кендра се занимаваше с вътрешното проектиране и обзавеждане. Пазарът им бе на практика неограничен. Роди се идеята за „къщите-мечта“. Понякога Кендра се чудеше дали успехът им не говореше зле за духовните ценности на съвременния свят, но истината беше една — във времето, в което живееха, хората искаха да компенсират всички свои неприятности чрез домашния уют, лукс и удобства. Домът вече не беше поле за лично доказване, комбинации и изнурителен труд и никой не желаеше да се занимава с нещо, което друг можеше да свърши вместо него, и то професионално. Когато клиентът влизаше в своя дом-мечта, трябваше само да внесе куфарите си. Всичко беше предвидено, от изтривалката пред прага до кухненските съдове и тоалетната хартия, чийто цвят беше в тон с цвета на банята. Шкафовете бяха пълни с провизии, а първата вечер на клиента в новата му къща се ознаменуваше с романтична вечеря на свещи. В лишения от оригиналност динамичен свят идеята за „къщите-мечти“ преживяваше истински бум.

Сега Кендра Филипс и Патрисия Дормън разполагаха с няколко офиса в един от най-престижните търговски центрове на Сакраменто. Имаха обекти из цялата страна и търговски представителства в седем щата. „Престиж“ и „Архитектурен Дайджест“ отразяваха дейността им. Въпреки всичко на Кендра често й беше трудно да повярва в успеха им. И сякаш по ирония на съдбата, тя, която решаваше проблемите на другите при настаняването им в ново жилище, беше сполетяна от толкова много беди и несгоди, когато сама стана собственичка. Просто не знаеше как да се справи.

— Осъзнаваш проблема, нали? — Пати постави чашата върху очукания сандък, който Кендра ползваше вместо маса. — Ти сама си причиняваш всички тези главоболия. Дълбоко в себе си ненавиждаш дори идеята да притежаваш къща и непрекъснато търсиш оправдания за това.

— Не съм си измислила катерицата, нито пък нарочно оставих отворен крана в банята, от което едва не последва наводнение! Спука се тръба! Ами запушената канализация? Или задръстената шахта за смет?

Пати нетърпеливо махна с ръка.

— Такива проблеми винаги се появяват, когато човек има къща.

— Точно така. Но аз просто нямам време да се занимавам с тях. Освен това не мразя тази къща. Напротив, обичам я, но…

Това беше самата истина. Кендра се бе привързала към всеки детайл, от изрисуваните като витражи стъкла на тежката входна врата и подовете от кленово дърво до резбованата дъбова полица над камината. Мечтаеше да подреди в стъкления солариум екзотични растения и плетени ратанови мебели. Представяше си как разтваря вратите на библиотеката и попада в свят от тишина и книги.

Виждаше се да слиза по витите стълби и да се озовава в салона за гости, обгърната от нежните приглушени звуци на пианото. Смяташе да отдаде дължимото и на просторната кухня, като се запише в курс по готварство и освен това да наеме градинар, който да създаде прекрасна градина.

Живееше тук вече две седмици, а цветните лехи тънеха в бурени. Библиотеката беше празна, а по стъклените стени на солариума имаше кални следи от последната буря. Единственото, което направи, беше да закачи чаршафи на прозорците на спалнята си. Другите прозорци на къщата останаха голи. Мебелите, които донесе със себе си, бяха не само похабени и неподходящи за обстановката, но и крайно недостатъчни. Всекидневната, в която седяха сега с Пати, беше толкова празна, че гласовете им кънтяха. Верният й стария котарак, шокиран от промяната, лежеше свит на кълбо под леглото. Единственото нещо, с което Кендра успяваше да го подмами навън, беше рибата. Но това не можеше да продължава вечно. Напоследък й се искаше да бъде като Морис. Да се пъхне под леглото и да не се занимава с всичко това. Усети глад и си спомни, че е забравила да мине през магазина.

— Какво ще кажеш за катерицата? — попита още веднъж тя.

— Мисля по въпроса.

— Може би трябва да се обадим в зоологическата градина — рече Кендра колебливо.

Пати я погледна снизходително.

— Не можеш вечно да се обаждаш за всичко на някого, Кендра.

— Разбира се, че мога! Нали сме в Америка!

— В такъв случай няма да е зле да поръчаш пица. Ти прекъсна вечерята ми. Умирам от глад!

— Ти поне вечеряш. А аз не мога даже да отделя време за това, откакто се преместих тук.

— Като че преди си го правила! Не знам някога в живота си да си се хранила с нещо, което да не излиза от картонена кутия.

Кендра се изправи, отиде до камината и надникна предпазливо през тесния горен процеп. Всичко беше спокойно, поне за момента.

Пати продължи:

— Надявах се тази къща да внесе стабилност в живота ти. Но промяната предизвика невъобразим хаос. Погледни това място — тя направи жест към спартанската обстановка, — оскъдни мебели, голи прозорци и отрупано с книжа бюро. Как можеш да живееш така?! Трябва да внесеш ред в живота си.

— Как? И кога… Тревата е израснала толкова високо, че има опасност да сбъркат двора ми с национален резерват. Нямам време дори да вечерям, а ти искаш да тръгна да купувам вещи! Котаракът ми изпадна в нервна криза, къщата ми е нападната от гризачи. Нося последната си чиста пола, защото просто нямам време да извикам техник да монтира пералнята. Не ми говори за ред в този хаос!

— Мисля, че имаш нужда от съпруг.

— Не, от икономка! — Кендра отново погледна в камината и понижи глас. — Пати, ела… Мисля, че се е покатерила нагоре.

Пати се приближи и внимателно махна лейкопласта от вратичките. Върху повърхността им останаха две лепкави следи.

— Сигурна съм, че никога няма да ги изчистиш.

— Ще го направят на следващите собственици. Продавам това място!

— Само глупачка може да напусне къщата си заради една катерица!

— Няма да отвориш вратите, нали?

— Сега или никога! Не мога да стоя тук цяла нощ. Ако е излязла през комина, трябва да затвориш отдушника, преди да се е върнала отново.

— А, ако само се е притаила?

Пати отвори вратичките.

Една топка сива козина излетя като стрела от камината. Кендра изпищя, а Пати отскочи назад и се спъна в някаква възглавница на пода. Катерицата се втурна из стаята и скочи върху телевизора. Лампата се катурна. Пати допълзя до външната врата и я отвори. Но катерицата се метна върху бюрото. Разлетяха се листове и папки. Кендра я подгони, като викаше и махаше с ръце. Накрая ужасеното животно прескочи прага и изчезна в нощта.

В стаята настъпи тишина. Двете жени се спогледаха, дишаха тежко. След малко Пати рече:

— Следващия път, когато ми позвъниш, няма ме вкъщи, така да знаеш…

Кендра мълчаливо отиде до камината. Пипнешком затърси дръжката на отдушника и го затвори. Ръцете й почерняха от сажди. Тя се изправи и не похватно започна да отупва прашния си пуловер. Пати, уж сърдита, я наблюдаваше с нескрита симпатия. Приличаше й на малко непослушно момиченце.

— Трябва да се почисти коминът — отбеляза тя, макар да знаеше, че думите й ще останат без последствие. — А аз ще се заема да ти намеря съпруг!

Тя грабна чантата си и изхвърча навън.