Навечерието
Колко е весело в един възбуден град! Тук все още се празнува кралската сватба и непрекъснато се поднасят все нови и по-силни преживявания — не само на двора, но и на народа, и на почетните граждани. Изненадани, неочаквани произшествия, които са истински безплатен театър! Почти ежечасно се изпълнява желанието на някого, защото кой ли всъщност не би желал да присъствува на някое ужасно събитие, макар и треперейки от страх: а ето сега то ти се предлага само̀, без ти да си забъркан в него — и са̀мо се опиваш от преживяния ужас. Искаме още ужаси! Все нови и нови!
Кралят на бандитите се ожени за нашата принцеса, а някой стреля по другия еретик. Хвани единия, удари другия! Бийте по тях и все така! Ето сега край дома му поставят подсилена стража. Да вървим да видим дали наистина са изпратили петдесет аркебузири. Охо! Не насочвайте копията си, не стреляйте по нас! Ние сме народът и почетните граждани. Ето, виждаш ли, наистина е така, както аз казах. От вчера насам старият еретик се страхува и е помолил краля да му осигури безопасността. А ти сам се пази, кралю, когато представителите на рода Гиз тръгнат срещу теб! Но ето го и него, нашия красив херцог! Той излиза да се покаже пред народа и особено пред жените. Да живее Гиз! Но какво става? Нима ти, герою на нашите мечти, бягаш от хугенотите?
Така беше. На това двадесет и трето число от месеца на любимеца на народа Гиз отначало не му провървя. В края на краищата медният куршум на аркебуза бе улучил него самия, така излезе работата. Той сам, брат му и Лотарингският кардинал бяха заподозрени и само временно бяха оставени на свобода. Всички от манастира Сен-Жермен са арестувани, съдебното дело е започнало и кралят се е заклел, че ако те се окажат виновниците, той сам ще ги намери под дърво и под камък. А през това време те се измъкнаха от двора, напуснаха Париж сред блестяща охрана, но всичко е лъжа и измама. Те всеки миг могат да бъдат повикани и върнати, ако мадам Катерина заповяда.
През този ден мадам Катерина бе в неизгодно положение, ако се съдеше по външните факти. Само че мадам Катерина е по-силна от фактите благодарение на своето самообладание и самоувереност; а те се дължат изключително на нейната убеденост, че животът е зъл и че тя самата върви в крак с живота, а другите — срещу него. Впрочем нейният астролог вече я е уведомил какво ще става по-нататък.
И докато навън беше още светло, тя видя всичко, което ставаше наоколо: усилената стража на улица „Изсъхналото дърво“, и не само това. Бедният й син бе разположил във всички къщи около дома на адмирала хугенотски господа и непрекъснато искаше да го уведомяват за състоянието на болния. Майка му също се интересуваше живо, и то съвсем не от празно лицемерие. Ако положението на адмирал Колини отива към подобрение, това може да доведе до сериозни последици. Тя чу: да, отива към подобрение, и си помисли, че това ще бъде само лошо за него. Именно водена от тайните си помисли, тя посъветва дъщеря си, младата Наварска кралица, да посети ранения.
Марго бе учила не само от книгите: тя бе прозряла и повечето от деянията на хората, особено в последно време. Междувременно бе разбрала, че колкото и недодялано да се държаха, хугенотите бяха невинни и беззащитни като агнета. Такива ги бе създал бог, защото ги бе надарил със съвест и те — за свое нещастие — твърде много се вслушваха в нея.
Марго послушно изпълни поръчението на свирепата си майка. По-рано мадам Катерина й се бе струвала съвсем обикновена жена, макар да властвуваше над едно всекидневие, което можеше да бъде и доста опасно. Обаче откакто Марго обичаше, майка й бе приела съвсем друг облик, и един глас, гласът на нейната любов, се опитваше да я попита дали тя все още оправдава мадам Катерина както преди. Този глас не получи отговор.
„Тогава аз бих се държала като хугенотка! — мислеше си Марго. — Но ето, ние ще отидем на посещение в дома на господин адмирала и ще видим в какво състояние се намира той, а след това ще съобщим на нашата майка, че той умира: на всяка цена ще й съобщим точно така. Така ще бъде най-сигурно за него.“
Оказа се, че болният върви към пълно подобрение. Той дори понечи да стане, за да посрещне Наварската кралица. Тя не допусна това — ала когато пасторът подхвана благодарствен псалм и неколцината скромни мъже, които се намираха в простата и строга стая, коленичиха, за да присъединят гласовете си към гласа на пастора, тя също коленичи и запя заедно с тях. При това сърцето й силно заби. Но, първо, свитата й бе останала долу, а и прозорците и вратата бяха затворени; и, второ — сред тези невинни агнета тук! Никой от тях нямаше да иде да я издаде.
Поръчение от майка си получи също и Д’Анжу; затова той уреди така, че стражата на Колини да се командува от един негов заклет враг, някой си Косен. От този миг нататък Наварският крал непрекъснато се натъкваше на трудности и по цял ден трябваше да се разпорежда, за да ги отстранява. За всяко оръжие, което искаха да внесат в дома на адмирала, хората от неговата свита трябваше да водят дълъг спор с Косен. Неговото държане стана повод приближените на господин адмирала отново да настоят той да се махне от дома си. И пак на предложението се противопоставиха същите лица, както и по време на първия съвет: той самият, зет му, Конде и Анри Навара. Те все още вярваха на Карл, с когото през това време се случи нещо неподозирано.
Отначало нищо не можеше да се предположи, кралят отиде да си легне в присъствието на много господа: Навара също издържа на церемонията, макар че бе изморен от всевъзможните си усилия през деня да осигури безопасността на господин адмирала. Веднага след това той се отправи към собствената си спалня. Придворните му го придружиха. Неговата кралица още не се бе прибрала; скоро след това той научи, че тя се била оттеглила в библиотеката си да се моли. Това не можеше да не направи впечатление на всички присъствуващи, особено на него: Марго отишла да се моли сама с всевиждащото божие око. На душата й беше тежко и я гнетеше някакво лошо предчувствие. Бе прекарала вечерта при майка си, седнала върху една ракла и опитвайки се да чете както обикновено.
Майка й приемаше посетители, най-напред брат й Д’Анжу, а след това дойдоха още неколцина: само един от тях беше французин, някой си господин дьо Таван. Останалите трима бяха италианци; и принцеса Валоа веднага разбра, че тяхната среща предвещава някакви необикновени събития. Неочаквано тя си припомни за свои подобни, направени много по-рано наблюдения, на които тя просто не бе обръщала внимание. Ала сега не можеше да ги отмине току-така. Седнала върху раклата на другия край на стаята, тя наостри уши и задълбочила се привидно в своите огромни томове, успя все пак да долови няколко процедени през зъби италиански думи. Те не означаваха нищо добро. Адмирал Колини трябваше да умре и всички присъствуващи, начело с майка й, искаха да принудят нейния брат, краля, да даде съгласието си.
Бедната Марго така се обърка, че вместо да прикрие лице, потърси с очи погледа на майка си. Щом го срещна обаче, мадам Катерина я скастри грубо. Тя, която обикновено никога не повишаваше тон и дори не можеше да нанася побой, без видимо да се развълнува, наруга на италиански дъщеря си, като й подхвърли някаква дума, която означаваше „уличница“, и й заповяда веднага да се махне от стаята. Затова бедната млада жена се бе оттеглила да води своя объркан разговор с бога. Тя знаеше твърде много неща и можеше да ги сподели само с всевишния. Когато любимият й господар изпрати да видят защо се бави толкова дълго, тя веднага се отзова на повика му и го завари в леглото, заобиколен от не по-малко от четиридесет хугеноти. Повечето от тях тя въобще не познаваше, толкова отскоро бе омъжена. Всички говореха един през друг за нещастния случай с господин адмирала. За сетен път решаваха: щом се развидели, ще отидат да изискат от краля правото си да се справят сами с господин Гиз, иначе щяха да го сторят на своя глава! Така минаваше времето и никой не се оттегли за сън.
